Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 26.07.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в следния
състав:
Районен
съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, гр. дело № 310 по описа за 2019 г.,:
Предявен е иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД – обявяване на предварителен договор за окончателен.
В
исковата молба, се твърди, че между ищцовото дружество и ответника, е сключен
Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.02.2019 г.,
по силата на който ответника се е задължил да продаде, а ищеца да закупи
следните недвижими имоти, намиращи се в землището на с. Върбово, общ.Чупрене,
обл.Видин, а именно: Поземлен имот № 235008, в местността „Бостан“ землището на с. Върбово, общ. Чупрене, обл.
Видин, с площ от 5.033 дка. /пет дка. и тридесет и три кв.м./, начин на трайно
ползване: зеленчукови култури, при граници и съседи на имота: имот № 000806 –
дере на община Чупрене, имот № 235007 - зеленчукови култури
на наел. на Н. Г. А., имот № 000894 - пътища IV клас на община Чупрене; Поземлен
имот № 235007 в местността „Бостан“ землището на с. Върбово, общ.
Чупрене, обл. Видин, с площ от 4.837 дка. /четири дка и осемстотин тридесет и
седем кв.м./, начин на трайно ползване: зеленчукови култури, при граници и
съседи на имота: имот № 235008 – зеленчукови култури на С. С.
Б., имот № 000806 – дере на община Чупрене, имот № 235006 – зеленчукови култури
на И. К. Й., имот № 000894 пътища IV
клас на община Чупрене и Поземлен имот № 235006 в местността „Бостан“ землището на с. Върбово, общ. Чупрене, обл.
Видин, с площ от 2.000 дка. /два дка./, начин на трайно ползване: зеленчукови
култури, при граници и съседи на имота: имот № 235007 – зеленчукови култури на Н.
Г. А., имот № 000806 – дере на община Чупрене, имот № 235005 – зеленчукови култури на К. Л. Д., имот № 000894 пътища IV клас на
община Чупрене. Сочи се в исковата молба, че в
деня на сключване на предварителния договор, продавачът – ответник А.М.М., е
предал владението върху закупените недвижими имоти на представляващия ищеца
„БИО АНГУС ГРУП” ООД, съгласно уговореното между тях в същия договор, а
представителят на купувача му е предал продажната цена на имотите в размер на 2
000 /две хиляди/ лева, съгласно чл. 1.2. от договора. Ищецът твърди, че при сключване на предварителния
договор, продавачът се е легитимирал като собственик на имотите. Твърди се, че
по силата на Предварителния договор, срока за сключване на окончателен договор
пред нотариус, е уговорен до 19.02.2019 г. И тъй като ответника
не е прехвърлил по нотариален ред правото на собственост на ищеца върху
имотите, предмет на предварителния договор, се предявява настоящия иск с правно
осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Предвид горното, ищеца моли съдът,
на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да обяви сключения между ищцовото дружество и
ответника Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.02.2019
г. за окончателен, ведно с всички законни последици от това.
В същият смисъл са и
представената от процесуалния представител на ищеца Писмена защита, в която са
развити подробни доводи.
В подкрепа на иска са представени писмени
доказателства.
Във връзка с разпределената с доклада
доказателствена тежест, по искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е
допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане – И. А. Н. от с.
Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в който отговор прави признание на така
предявения иск. Признава сключването на Предварителния договор от 04.02.2019
г. Признава, че е получил продажната цена за имотите, предмет на предварителния
договор, както и че от своя страна не е изпълнил задължението си и не е
прехвърлил по нотариален ред правото на собственост върху имотите.
Съдът
намира за установено от фактическа и правна страна :
Въпреки,
че с отговора от страна на ответника е направено признание на така предявения
иск, съдът прие, че решение при признание на иска не следва да бъде
постановено, тъй като така представените с исковата молба писмени
доказателства, не са достатъчни, за да бъде постановено решение по реда на чл.
237 ГПК. Поради това, съдът изготви доклад по делото и вмени в тежест на
доказване на ищеца твърдяните от него обстоятелства, имащи определящо за изхода
на делото значение.
С доклада по делото, изготвен по
реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, на ищеца е вменено да докаже следните
обстоятелства: наличието на предварителен договор за покупко – продажба
на недвижим имот от 04.02.2019 г., сключен между страните по делото /признато/; че ответника – продавач, е собственик на процесните имоти
в с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, предмет на предварителния договор /чл.
363 ГПК/; че е изпълнил задължението си
по предварителния договор – в това число, че платил на ответника продажната
цена по предварителния договор /признато/; че е
взето решение на общото събрание на дружеството – ответник за придобИ.е на
процесните имот /чл. 137, ал.1, т. 7 ТЗ/;
По отношение на първото вменено в тежест на
доказване обстоятелство – наличието на предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 04.02.2019 г., сключен между страните по делото,
съдът намира същото за доказано, чрез представянето на сключения в писмена форма предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.02.2019 г. Договорът е в
изискуемата от закона писмена форма, каквото изискване предвижда ЗЗД при
предварителен договор за сключване на окончателен, за който се изисква
нотариална форма /19, ал. 1 ЗЗД/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗД, представения предварителен
договор съдържа и уговорки относно
съществените условия на окончателния договор. Освен това, сключването на предварителния договор
е признато от ответника.
От съществено значение за изхода
на делото е доказване на обстоятелството, заложено в чл. 363 ГПК – притежава ли
ответника правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния
договор, което право надлежно да прехвърли на ищеца – купувач.
По отношение на имота, предмет на
предварителния договор (т. 1 от Договора) – Поземлен имот – Зеленчукова култура (градина) № 235008,
в местността „Бостан“ в землището на с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, с
площ от 5.033 дка., съдът намира, за безспорно
доказано, че ответника – продавач притежава правото на собственост върху този
имот. В потвърждение на това обстоятелство, по делото е представен Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 4, том ІV, рег. № 3399, дело № 545
от 12.10.2018 г. на Нотариус Р. К., с район на действие РС – Белоградчик, № 546
в Нотариалната камара. По силата на горецитирания нотариален акт за покупко –
продажба, ответникът е придобил правото на собственост върху описания по – горе
земеделски имот. Поради това и може надлежно да прехвърли това притежавано от
него право на ищеца – купувач. В
ДВ, бр. 19 от 05.03.2019 г. е обнародвана Заповед № РД – 18 – 80 от
11.02.2019 г. – за одобряване на КККР за неурбанизираната територия в землището
на с. Върбово, община Чупрене, област Видин. Поради това, процесния имот има нов идентификатор,
видно от приложената по делото Скица. Имотът с идентификатор 12797.235.8 и площ
5.034 дка.
По
отношение втория и третия имоти, предмет на Предварителния договор, а именно : Поземлен имот № 235007 в местността „Бостан“ в землището на с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, с площ от 4.837 дка, представляващ Зеленчукова култура (градина), с нов идентификатор 12797.235.7
и Поземлен имот № 235006, в местността „Бостан“, с
площ от 2,000 дка,
представляващ Зеленчукова култура (градина) в същото землище, с нов
идентификатор 12797.235.6, съдът намира следното:
С показанията си разпитания до делото свидетел И.А.
Н. от с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, установи, че трите процесни имота,
са с обща площ от 12.000 дка и са били собственост на дядото на ответника А.М.
– С. С. Б.. Свидетелят живее в село Върбово, в чието землище се намират и
процесните имоти. Същият заяви с показанията си, че тези имоти, макар и по
документи да са разделени на три отделни имота, на практика са едни до друг и
са общо около 12.000 дка. и винаги са били на дядото на ответника. Заяви, че
през 2005 г., е починал дядото на ответника М. – С. Б., като след неговата
смърт, до момента, фактическа власт върху имотите е упражнявал ответника А.М..
От гласните доказателства на св. Н. се доказа, че вече в продължение на 14
години, имотите, представляващи зеленчукови култури се ползват и владеят от
ответника, без някой да му оспорва владението. Свидетелят установи, че през
този период никой не е пречил на владението на ответника, нито е оспорвал
правата му. Заяви,
че всички в село Върбово, знаят, че тази земя е принадлежала първоначално на С.
Б. – дядото на ответника, а след неговата смърт на – на ответника А.М..
Свидетелят Н. с категоричност заяви, че А.М. е този, който в продължение на
вече 14 години владее имотите, обработва земята, чисти я от бурени, коси я, и я
стопанисва. Свидетелят индивидуализира имотите по вид, точно местонахождение – показа,
че имотите се намират между черен път и дере, посочи местност, площ, землище,
начин на трайно ползване.
Съдът, кредитирайки показанията на свидетеля
изслушан и подробно разпитан в съдебно заседание, приема, че безспорно се
доказа по делото, че ответника е
упражнявал явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху имотите повече от 10 години, а именно 14 години, която фактическа власт следва да бъде определена като
"владение" по смисъла на чл. 79 ЗС.
Доказа се, че е
изтекла законовата придобивна давност от 10 години, в който период е
упражнявано владение върху имотите от страна на ответника. Поради това, следва да се приеме, че придобивното основание се е осъществило и ответника е придобил правото на
собственост върху имотите. Не се установи от 2005 година, до
настоящия момент, някой да е оспорвал владението и правата на ответника, напротив – същия е упражнявал необезпокоявано
фактическата си власт върху тях, респективно давността не е била прекъсвана. Поради това, съдът намира, че от
събраните по делото гласни доказателства, се установи окупация
на процесните имоти, представляващи зелунчукови култури /градини/ от страна на ответника.
Ответникът е демонстрирал и
манифестирал явно намерението си, че свои имотите
като собствени и никой, в продължение на вече 14 години не е оспорил това владение.
При така изложените
мотиви, съдът приема, че от събраните по делото доказателства, се установи, че ответника
е собственик и на процесните имоти описани в т. 2 и т. 3 на Предварителния
договор, поради което не съществува пречка това право да бъде прехвърлено. Съдът детайлно
изследва наличието на законовата предпоставка на чл. 363 ГПК, която се доказа
посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Доказано е и обстоятелството, че ищеца
е изпълнил задълженията си по предварителния договор – в това число,
че е платил на ответника продажната цена на имотите. В отговора, ответника прави
признание на този факт – че финансовите отношения между страните са уредени и
че е получил продажната цена за имотите в пълен размер – 2 000 лв. Същото изявление ответника направи и в
съдебно заседание – че е получил в пълен размер продажната цена за имотите,
предмет на Предварителния договор.
Изпълнено
е изискването на чл. 137, ал.1, т. 7 ТЗ – съдружниците ищцовото дружество са
взели решение на проведено извънредно Общо събрание на 02.02.2019 г., имотите
предмет на договора, да бъдат закупени за сумата от 2 000 лв.
Съгласно клаузите в Предварителния договор от 04.02.2019
г. – т. 2.1., страните са се уговорили окончателния договор да бъде сключен до 19.02.2019
г. Ответникът обаче не е изпълнил задължението си по предварителния договор –
да прехвърли в уговорения срок собствеността върху процесните имоти на ищеца по
нотариален ред, каквато е била уговорката. Горното обстоятелство също е
признато и ответника – че в уговорения срок не е прехвърлил собствеността по
нотариален ред на ищеца.
При тези мотиви, съдът приема, че ищеца
в условията на пълно и главно доказване, установи основателността на така
предявения иск, поради което и съдът го уважава. Доказано е наличието на всички
законови предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен. Налице
е и признание на така предявения иск направено от ответника.
По разноските :
Съгласно разпоредбата на чл. 364, ал. 1 ГПК, ищеца
следва да заплати следващите се разноски по прехвърляне на имота, съобразно
материалния интерес, който в случая е 2 000 лв. – продажната цена на процесните
имоти, предмет на договора и който е по – високата цена в сравнение с данъчната
оценка на процесните имоти (1 879.60 лв.), а именно :
56.50 лв. – нотариална такса – на осн.
чл. 8, т. 3 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, 50.00 лв. – по сметката на Община – Чупрене – местен данък за
придобиване правото на собственост (същия е 2.5 %) и 10.00 лв. – такса за вписване на решението в Службата по вписванията към
РС – Белоградчик – съгл. чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавни такси, събирани
от Агенцията по вписванията.
От ищеца не са претендирани разноски по делото,
поради което съдът не присъжда такива.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
Обявява за окончателен, сключения между „БИО АНГУС ГРУП”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от И.С.П. – Управител –
купувач и А.М.М., с постоянен адрес ***,
с ЕГН **********, Предварителен
договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 04.02.2019 г. на следните земеделски имоти: Поземлен имот с
идентификатор 12797.235.8 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Върбово,
общ. Чупрене, обл. Видин, с площ 5.034 дка (по документ за собственост 5.033 дка), (предходен № 235008),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.7; 12797.274.894; 12797.233.806; Поземлен имот с идентификатор 12797.235.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, с
площ 4.838 дка, (предходен № 235007),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.6; 12797.274.894; 12797.233.806; 12797.235.8; Поземлен имот с идентификатор 12797.235.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Върбово,
общ. Чупрене, обл. Видин, с площ 2.000 дка, (предходен № 235006),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.5; 12797.274.894; 12797.235.7; 12797.233.806, с продажна
цена на имотите – 2 000 /две хиляди/ лв.
Осъжда „БИО АНГУС ГРУП”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица, общ. Белоградчик, обл.
Видин, Стопански двор, представлявано от И.С.П. – Управител, да заплати по сметката на Районен съд –
Белоградчик, дължимите държавни такси: 56.50 лв. – нотариална такса – на осн.
чл. 8, т. 3 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, 50.00 лв. – по сметката на Община –
Чупрене – местен данък за придобиване правото на собственост (същия е 2.5 %) и 10.00 лв. – такса за вписване на решението в Службата по
вписванията към РС – Белоградчик – съгл. чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавни
такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Налага възбрана върху описаните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор 12797.235.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, с
площ 5.034 дка (по документ
за собственост 5.033 дка), (предходен № 235008),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.7; 12797.274.894; 12797.233.806; Поземлен имот с идентификатор 12797.235.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Върбово, общ. Чупрене, обл. Видин, с
площ 4.838 дка, (предходен № 235007),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.6; 12797.274.894; 12797.233.806; 12797.235.8; Поземлен имот с идентификатор 12797.235.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Върбово,
общ. Чупрене, обл. Видин, с площ 2.000 дка, (предходен № 235006),
в местността „Бостан”, с начин на трайно ползване: Зеленчукова
градина (култура), при съседи: имоти с
идентификатори 12797.235.5; 12797.274.894; 12797.235.7; 12797.233.806, до заплащане
на следващите се разноски по прехвърлянето – на осн. чл. 364, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 115, ал. 3 от ЗС, препис от решението
да не се издава, докато ищеца „БИО АНГУС
ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Боровица,
общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от И.С.П. –
Управител, не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето на имота – на осн. чл. 364, ал. 2 ГПК, както
и след представяне на удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, на основание чл. 264 ДОПК, както и актуално удостоверение
за данъчна оценка на недвижимия имот, необходимо за удостоверяване на липсата
на непогасени данъчни задължения за имота.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на „БИО АНГУС ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор,
представлявано от Иван С.П. – Управител, шестмесечен
срок за отбелязване /вписване/ на настоящото решение, считано от
влизането му в законна сила.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :