Р Е Ш
Е Н И Е
№ 548
16.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора
Валентина Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 522 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана
от ЕТ „В И К - Недялко Бялков“ гр.Х., против Решение № 66 от 12.03.2020г.,
постановено по АНД № 47 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
Касаторът навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. На първо място счита, че първоинстанционият съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като не е извършил задълбочен
анализ и преценка на всички обстоятелства по делото. Липсвали каквито и да е
мотиви по отношение на доводите и аргументите, изложени в жалбата, в хода на
съдебното заседание, както и в представените писмени бележки. На следващо място
се твърди, че неправилно е прието осъществяване състава на описаното
административно нарушение, тъй като било налице разминаване между описания в НП
фактически състав на нарушението и възприетия от съда и визиран в разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП такъв. Сочи се, че чл. 7а, ал. 2, предл. 3
от ЗАвП е препращаща норма, респективно посочването ѝ като нарушена
изисква конкретизиране и на нарушените норми, уредени с наредбите по чл. 7, ал.
3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвП и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което не било
сторено както в процесния АУАН, така и в НП, в които не било посочено кое точно
от всички регламентирани в наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисквания
за притежаване на валидно удостоверение за психологическа годност е нарушено в
процесния случай. По този начин били допуснати груби нарушения на чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, които не били отчетени от първоинстанционния
съд. Нещо повече - субектите, по отношение на които се провеждали
психологически изследвания и тяхната периодичност в зависимост от групата
субекти били лимитативно изброени в девет точки на чл. 1, ал. 1 от Наредба №
36/15.05.2006г., но нито АУАН, нито НП посочвали кое от всички тях като
приложимо в случая изисква процесният водач, за който било установено, че е
извършил превоз за собствена сметка, да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Нещо повече – такова изискване към водачите, извършващи
превоз за собствена сметка, не било въведено в наредбата. В този смисъл
едноличният търговец бил незаконосъобразно санкциониран по чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвП, тъй като липсвал съществен елемент от състава на това административно
нарушение, а именно изискване, на което водачът в процесния случай следвало да
отговаря.
С оглед
на така изложените доводи, се моли за отмяна на решението на районния съд и на
наказателното постановление.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на
Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като съобрази нормата
на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а,
съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК, извърши и служебна проверка
относно допустимостта, валидността и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 66 от 12.03.2020г.,
постановено по АНД № 47 по описа за 2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление № 45-0000372/19.12.2019г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Хасково, с което на ЕТ „В И К - Недялко Бялков“ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 96г, ал.
1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че деянието, за което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция, е обявено от закона за наказуемо
с административна санкция. Не е констатирал процесуални нарушения от
категорията на съществените при съставяне на АУАН и НП, като подробно е обсъдил
наведените в жалбата възражения. От материалноправна страна е приел, че обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, се установяват по недвусмислен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства и че търговецът - ЕТ „В
И К - НЕДЯЛКО БЯЛКОВ“ с Булстат: ….. и седалище и адрес на управление – гр.Х. ул.“Д.
Х.“ № ..-.., ет. .., ап. .. е лицензиран превозвач, съответно е допуснал до
управление на МПС за извършване на превоз на товари за собствена сметка лице,
което не отговаря на изискванията за психологическа годност и не притежава
съответното удостоверение за това. Поради това е заключил, че обосновано и в
съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя в
посоченото му качество, като не било допуснато нарушение от наказващия орган и
в дейността по индивидуализиране на административната санкция съобразно
установения размер, предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се
ангажира отговорността на юридическо
лице за допустителство в съответствие и с общата норма на чл. 10 от ЗАНН. Изложил е и доводи защо извършеното административно нарушение не може да
се третира като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на районния съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
При проведеното административно-наказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата по неговото извършване и посочване на законовата разпоредба,
която е нарушена. В случая едноличният търговец е санкциониран на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, съгласно която
разпоредба, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. От правна страна
административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на
чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от същия закон, която норма регламентира, че
лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
От фактическа страна извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 03.09.2019г. в
гр.Хасково, лицензираният превозвач ЕТ „ВИК Недялко Бялков“, притежаващ лиценз
№ .., валиден до 26.06.2026г. за превоз
на товари на територията на Република България, е допуснал осъществяването на
превоз за собствена сметка с водач З. Х. З., управлявал МПС марка
Скания-Р-112-х с рег. № Х ..ВА, собственост на ЕТ „ВИК Недялко Бялков“, който
не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. С оглед на така направеното описание на нарушението,
посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, по която е подведен под отговорност касационният
жалбоподател, очевидно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата
и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, като всички релевантни
за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са
установени и посочени в наказателното постановление.
Противно на твърденията на касатора,
административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на
фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна
разпоредба, като от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението
следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по
приложението на закона. Действително, чл. 7а, ал. 2, предл. 3 не предвижда
изрично изискване водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, но визираната от нормативната разпоредба психологическа годност се
доказва от водачите именно чрез притежаването на валидно удостоверение за
психологическа годност. Касае се за официален удостоверителен документ, който
установява, че водачът отговаря на изискванията за психологическа годност. Тази
норма има препращащ характер, свързан с изискванията, на които следва да
отговаря водачът. По отношение на превозвача нормата вменява конкретно правило
за поведение, а именно да не допусне водач да управлява МПС, без да отговаря на
изискванията за психологическа годност. В контекста на изложеното, възраженията,
че липсва препращане към конкретните изисквания, заложени в други нормативни
актове и че не са конкретизирани нарушените норми, уредени с тях, се явява
неоснователно. В случая
липсва неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на касатора и не
е нарушено правото му на защита, още повече, че защита се осъществява спрямо
фактите, а не спрямо правната им квалификация.
Неоснователни се явяват и доводите на
касационния жалбоподател, че при извършване на превоз за собствена сметка не се
изисква удостоверение за психологическа годност на водачите, доколкото
безспорно разпоредбите на чл. 7а, ал. 2 и чл. 96г от ЗАвП изискват удостоверение
за психологическа годност на водачите, както при извършване на обществен
превоз, така и при извършване на превоз за собствена сметка.
Правилно районният съд е стигнал до извода, че
при извършената проверка контролните органи на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Хасково са констатирали по несъмнен начин осъществяването на
превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. Допускането от превозвача ЕТ „В И К - Недялко Бялков“ управление от
този водач на превозно средство, без да притежава необходимото удостоверение, правилно
е квалифицирано като нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвПр. В този
смисъл наказателното постановление не е издадено нито при неизяснена фактическа
обстановка, нито при липса на надлежно установяване на нарушението, както се
твърди от касационния жалбоподател. С оглед на което се приемат за обосновани
съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за осъществено от
санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, във връзка с чл. 7а, ал.
2, предл. 3 от ЗАвПр.
С оглед на така изложените доводи, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната
жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото е валидно, допустимо и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 12.03.2020г. на
Районен съд - Хасково, постановено по АНД № 47 по описа на същия съд за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.