РЕШЕНИЕ
№ 7022
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110156316 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на В. А. П. срещу „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 331, ал. 2 от КТ за
присъждане на обезщетение в размер на 38100 лева, представляващо шесткратния размер на
последно получено брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата претенция - 12.10.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 22.12.2022г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, уговорен като безсрочен на пълно работно време, с основно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4500 лева и допълнително
възнаграждение по клас за прослужено време от 1170 лева. Въз основа на посочения трудов
договор ищецът бил назначен на длъжността „директор дирекция“, с код по НКПД
12137008, с място на работа в Дирекция „Финансови и стопански дейности, управление на
собствеността и инвестициите“ при ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих“
ЕАД. С допълнително споразумение № 14/23.01.2023 г. към трудовия договор било
уговорено основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 5000 лева и
допълнително възнаграждение за клас по специалността от 26% в размер на 1300 лева, както
и считано от 31.08.2023 г. основното месечно брутно трудово възнаграждение било
уговорено в размер на 5000 лева и допълнително възнаграждение за клас по специалността
от 27% било в размер на 1350 лева. Твърди, че с писмо с вх. № 337/07.09.2023г. по описа на
1
ответника приел отправеното от страна на ответника предложение с изх. № 327/31.08.2023
г., съобразно което трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено, считано
от 15.09.2023г. срещу обезщетение, което ответникът се задължил да изплати в полза на
ищеца в размер на шест брутни месечни заплати, изчислени въз основа на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение. Твърди, че с оглед изразеното от него
съгласие, трудовото правоотношение било прекратено със Заповед за прекратяване №
21/08.09.2023 г. на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ, считано от 15.09.2023 г., като със
същата работодателят се задължил да изплати на ищеца размера на обезщетението, посочен
в отправеното до ищеца предложение, равняващо се на шесткратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, както и седем дни неизползван отпуск за
2023 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Подържа, че ответникът заплатил единствено
сумата за неизползван платен годишен отпуск, като останал задължен за дължимото се на
ищеца обезщетение в уговорения размер от шест брутни трудови възнаграждения, въпреки
отправената от ищеца покана за плащане, обективирана в заявление с вх. №
392/10.10.2023г., поради което претендира същото в настоящото производство, ведно със
законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
плащане. Прави искане за присъждане на разноски. Представя писмени доказателства под
опис.
Ответникът - „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, е депозирал в срок отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че между страните е сключен трудов договор със соченото от ищеца съдържание,
изменен с допълнителни споразумения към същия, твърдения от ищеца факт на отправяне
на предложение до последния от страна на ответника относно прекратяване на трудовото
правоотношение, приемане на същото от ищеца, както и обстоятелството, че е издал
посочената от ищеца заповед за прекратяване. Потвърждава, че в едномесечния срок от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е заплатил в полза на ищеца
уговорения размер на обезщетение. Намира, че последицата от неизпълнение на това
задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й преди постигането
на съглашението по чл. 331, ал. 1 КТ, с оглед на което поддържа да е отпаднало основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение, по арг. от чл. 331, ал. 3 КТ, и
съществуващото трудово правоотношение е възстановено.
Твърди, че на 16.10.2023г. след изтичане на едномесечния срок след прекратяване на
правоотношението ищецът се явил на работа, а работодателят е подал уведомление до НАП
по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №29388233149001/16.10.2023г., 11:07:03ч., и същото е прието.
Посочва, че на 16.10.2023г. на ищеца е връчена Заповед за прекратяване №26/13.10.2023г. на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ и сключени договори за
управление на дружеството, въз основа на която трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, считано от 17.10.2023г., и ответникът е подал уведомление до НАП по чл. 62,
ал. 5 от КТ с изх. №29388233149921/17.10.2023г., 12:07:03ч., и същото е прието. По
изложените съображения и с оглед отпадане на основанието за прекратяване на трудовото
2
правоотношение, поддържа, че е отпаднало правото на обезщетение, поради което не дължи
заплащане на претендираното в настоящото производство обезщетение. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски. Представя писмени доказателства под опис.
С определение № 7790 от 20.02.2024г. и с оглед релевирано от ищеца възражение за
злоупотреба от работодателя в писмено становище, депозирано в първото открито съдебно
заседание на 13.02.2024г. съдът е указал допълнително на страните, че съгласно чл. 8 КТ
съдът е длъжен да изследва дали е налице злоупотреба с право от стана на работодателя с
оглед наведените твърдения, както и е указал, че добросъвестното поведение на
работодателя се предполага и в тежест на ищеца е да обори презумпцията за добросъвестно,
като докаже злоупотреба с право от страна на работодателя и в частност, че
възстановяването му на работа е било фиктивно /не е извършвал трудова дейност/, не са
спазени изискванията на закона при възстановяване и длъжността към датата на
възстановяването е била заета от друго лице. Ответникът може да проведе насрещно
доказване. Предоставена е възможност на страните да сочат доказателства.
В ход по същество представителят на ищеца моли искът да бъде уважен като доказан по
основание и размер. Обосновава становището си като акцентира на две обстоятелства –
добросъвестно поведение на служителя-ищеца, и недобросъвестно поведение на
работодателя, изразяващо се в избягване плащането на обезщетението извеждащо се от
издаване на втора прекратителна заповед в срока по чл. 331, ал. 3 КТ.
В своята съдебна реч представителят на ответника моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Депозира писмена защита по спора, в която обосновава недължимост на
вземането поради възстановяване на ищеца на работа ден след изтичане на срока за плащане
на обезщетението и при негово лично явяване.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено за безспорно с доклада по делото, който е обявен за окончателен без
възражение от страните, че на 22.12.2022г. между страните бил сключен трудов договор на
основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, по силата на който ищецът е бил назначен на длъжността
„директор дирекция“, с код по НКПД ...., с място на работа в Дирекция „Финансови и
стопански дейности, управление на собствеността и инвестициите“ при ответника.
Обстоятелството се доказва от приетия по делото трудов договор и допълнителни
споразумения /л.5-6/.
Обявено за безспорно с доклада по делото, който е обявен за окончателен без
възражение от страните, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед за
прекратяване № 21/08.09.2023 г. на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 от КТ, считано от
15.09.2023 г., като със същата работодателят се задължил да изплати на ищеца размера на
обезщетението, посочен в отправеното до ищеца предложение, равняващо се на
шесткратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, или
сума в размер на 38100.00 лева. Обстоятелството се доказва от представеното предложение
3
от работодателя до ищеца за прекратяване на правоотношение, неговото приемане от ищеца
и издадената след това заповед за прекратяване /л. 7-9/. Заповедта е била връчена на ищеца
на 08.09.2023г.
На 10.10.2023г. ищецът е подал до ответника заявление, в което е посочил, че към
05.10.2023г. са му изплатени само средствата по чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за седем дни съгласно заповед за прекратяване №
21/08.09.2023 г., но не и обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ, поради което се иска то да бъде
платено.
На 16.10.2023г. ищецът е подал до ответника второ заявление, с което е поискал да бъде
възстановен на работа, след като не му е било платено уговореното обезщетение.
Видно от представената справка за актуални трудови договори на ищеца /л.55/ има
вписване на сключен трудов договор между страните от 16.10.2023г., за което не се спори.
За сключването на трудовият договор е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ видно от
справка изх. № 29388233149001/16.10.2023г. л. 32 от делото.
Със заповед за прекратяване № 26/13.10.2023г. правоотношението на ищеца по този
втори трудов договор, по силата на който ищецът отново е заемал длъжността „директор
дирекция“, е прекратено „поради сключени договори за управление на дружеството“,
считано от 17.01.2023г. /л. 33/, като е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, за които
обстоятелства страните също не спорят и се доказва от представените по делото
доказателства л. 33-34, л. 56-57. Страните не твърдят и няма доказателства, уволнението да е
оспорено от ищеца.
Установява се, че към 25.09.2023г. и към 13.10.2023г. длъжността „директор дирекция“
на Дирекция „Финансови и стопански дейности, управление на собствеността и
инвестициите“ при ответното дружество е заемана и от лицето Г. Г. К. За установяване на
обстоятелството са представени поименни щатни разписания, а и страните не спорят.
Обстоятелството се установява и от показанията на разпитания свидетел.
Като свидетел е разпитана К. Е. Ст.-К. – служител при ответното дружество на
длъжност „експерт човешки ресурси“. Свидетелят познава ищеца като бивш служител на
ответника. Заявява, че ищецът е бил на работа до септември 2023г., след което на
16.10.2023г., като през времето, когато не е бил на работа, от 15 до 27 септември, никой не
заемал неговата длъжност, а след това и към момента, длъжността му се заемала от Г. К..
Установява се от показанията, че на 16.10.2023г. в 8.30 ч. сутринта ищецът се явил при
работодателя, носейки заявление за възстановяване. Възстановили го на работа и следобед
му връчили втора заповед за освобождаване, като на същия ден свидетелят подал
уведомление до НАП за възстановяването. Свидетелят няма представа дали същия ден
ищецът е вършил нещо, което влиза в неговите задължения. Ищецът останал на работа,
имал кабинет, намиращ се срещу нейната стая. Свидетелят не си спомня ищецът да е
давал да подписва документи. Обяснява, че Г. К. имала отделен кабинет, различен от този на
г-н П.. Свидетелят не си спомням г-н П. да е стоял в коридора.
4
Показанията на свидетеля се ползват с доверие, като дадени от лице, което, макар
служител при ответното дружество, възпроизвежда факти, които е възприело лично, като
показанията се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
намира за обективно дадени и се ползва от тях.
С оглед разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 176 ГПК са
допуснати обяснения на ищеца, който е отговорил по следния начин на поставените от
страните въпроси, а именно: че се е явил на работа на 16.10.2023 г. след прекратяване на
правоотношението ми; че е бил допуснат до офиса на дружеството; че не е бил допуснат до
неговия кабинет на директор; че не е извършвал задължения, които спадат към моята
длъжностна характеристика и работа; че са искали да предостави предоставя трудовата си
книжка, във връзка с прекратяване на ТПО от 15.09.2023 г. Дадените обяснения се ползват
от съда само за неизгодните за ищеца факти, които се установяват с тях. Казано по друг
начин, обясненията нямат доказателствена стойност за изгодните за ищеца обстоятелства, че
не е бил допуснат до работа и не е извършвал задължения, включени в неговата длъжностна
характеристика. Обстоятелството дали ищецът е търсен, за да представи трудовата си
книжа, са неотносими към спора, по която причина е оставено без уважение искането на
ответника в последното по делото открито съдебно заседание.
Установява се от извършената служебна констатация на трудовата книжка на ищеца, че
същият не е започнал работа при друг работодател към датата на приключване на съдебното
дирене.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
В закона е уредена възможност за прекратяване на трудовия договор по предложение на
някоя от страните срещу обезщетение, което предложение, ако бъде прието в 7-дневен срок,
работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния
размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако
страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Обезщетението следва да се
плати в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор и ако това не бъде
сторено - основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
В разглеждания случай правоотношението между страните е прекратено именно по
силата на отправено от работодателя и прието от служителя предложение за прекратяване
срещу заплащането на обезщетение в размер на шесткратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, или сума в размер на 38100.00 лева.
Правоотношението е прекратено считано от 15.09.2023г., поради което и срокът за плащане
на договореното обезщетение е до 15.10.2023г.
Страните не спорят за наличието на тези предпоставки от фактическия състав, както и
че обезщетението не е платено до 15.10.2023г. и ищецът е възстановен на работа.
Спорът на страните се свежда до въпроса дали работодателят е действал добросъвестно
при възстановяването на ищеца на работа и следва ли се на ищеца търсеното обезщетение
5
при все че срокът за плащането му е изтекъл и той е бил възстановен на работа.
Законът е предвидил, че трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите, като тази добросъвестност при осъществяване на
трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното /чл. 8, ал. 1 и
ал. 2 КТ/. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен
резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да
се увреди друго лице. Изискването за добросъвестност в хипотеза като тази, означава
работодателят да възстанови служителя на работа след изтичане на срока за плащане на
уговореното обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, ползвайки се от работната му сила. Изводът
се основава на разбирането, че, за да не плати обезщетението, вероятно работодателят се
нуждае от служителя, с когото по-рано е преустановил правоотношения, без значение
причината за това. Обратното, поведение на работодателя, целящо да избегне плащането на
обезщетение, използвайки знанието си за срока на плащане и разпределението на
отговорностите при неговата работа, води до злоупотреба с право.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
на този съдебен състав да заключи, че обезщетение на ищеца се дължи поради злоупотреба с
право от страна на работодателя. Съдебният състав достигна до този извод, анализирайки
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. По-конкретно от тях се
извежда, че към датата, на която ищецът е поискал да му се плати договореното
обезщетение, у работодателя е съществувало знание, от една страна, че обезщетението не е
платено и се дължи до 15.10.2023г., и от друга – че длъжността „директор дирекция“ на
Дирекция „Финансови и стопански дейности, управление на собствеността и
инвестициите“ при ответното дружество е заемана от лицето Г. Г. К. Знанието на
работодателя за тези обстоятелства съществува и към датата на подаване на второто
заявление от служителя за възстановяването му на работа с оглед липсата на плащане –
16.10.2023г. Именно към този момент и знаейки, че длъжността се заема от друго лице,
работодателят е възстановил ищеца на работа и то на същата длъжност. Същия ден обаче
служителят е уволнен и то със заповед, датираща още от 13.10.2023г. – дата, към която
срокът за плащане на обезщетението още не е изтекъл. С това си поведение, работодателят
показва, че не е имал намерение да плати в срок обезщетението, нито да се ползва от
служителя, както и че още преди да го възстанови на работа, работодателят е имал
намерение да го уволни. Освен това, работодателят е уволнил служителя поради сключен
договор за управление, при знанието, че е извършена промяна на прокуриста на
дружеството. Представените писмени доказателства, които не са оспорени от страните,
позволяват да се проследи внимателно поведението на работодателя, а от там и да изведе
недобросъвестното му поведение, целящо избягване плащането на уговореното обезщетение
още към момента на уговорката при знанието, че то може да бъде избегнато, ако служителят
бъде възстановен и уволнен отново. Именно въз основа на тези доказателства и изложените
мотиви по повод на техния анализ, от който се извежда и поведението на работодателя, този
съдебен състав заключва, че когато работодателят знае, че няма да плати уговореното
6
обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ в рамките на законния срок и с изтичането на срока за
плащане на обезщетението ще възстанови служителя, за да го уволни на друго възможно
основание, той действа недобросъвестно при възстановяването на ищеца на работа, както е
в случая. Тъй като работодателят е действал недобросъвестно, за него не е настъпила
възможността да възстанови ищеца на работа, а е останал длъжен да му плати уговореното
обезщетението, което не е сторил, тъй като доказателства за плащането няма, въпреки
указаната доказателствена тежест, но и доводи за плащане не са наведени.
Горните мотиви не се разколебават от възражението на ответника, че плащане на
обезщетението не се дължи, тъй като ищецът е бил възстановен, ерго основанието за
плащане е отпаднало както с изтичането на срока за плащане, така и с възстановяването.
Както се посочи по-горе, плащане на обезщетението не се дължи, ако то не е платено в
едномесечен срок от датата на прекратяване на правоотношението. В този смисъл е правната
уредба и съдебната практика. Правоотношението обаче в тази хипотеза се възстановява по
аргумент от използвания в закона израз „основанието за неговото прекратяване се смята за
отпаднало“. Ето защо, ако обезщетението не е платено, то работодателят следва да
възстанови служителя на работа. Възстановяването на ищеца обаче макар да се е случило, е
целяло да заобиколи плащането на обезщетението с правомерни средства, щом като още
същия ден ищецът е бил уволнен и то със заповед, датираща от един по-ранен момент, към
който срокът за плащане на обезщетението още не е изтекъл. Казано по друг начин,
работодателят не може да се ползва и позовава на собственото си недобросъвестно
поведение и да извлича от него ползи. Освен това, в хипотеза като настоящата – изтекъл
срок за плащане на обезщетението и възстановяване на работа при недобросъвестно
поведение на работодателя, според този съдебен състав не може да се приеме, че ищецът е
лишен от право да получи уговореното обезщетение, защото, макар срокът за плащането му
да е изтекъл и да е следвало той да бъде възстановен, то възстановяване реално не е
извършено, тъй като служителят е уволнен още същия ден, за което уволнение няма данни
ищецът да е знаел предварително.
Изложените по-горе мотиви дават основание предявения иск да бъде уважен в търсения
размер, който не е спорен между страните. Вземането се присъжда със законната лихва като
акцесорна нему последица.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в цялост. Разноски за адвокатско възнаграждение са
своевременно претендирани и възлизат в размер на 1500.00 лева адвокатско
възнаграждение, плащането на което е доказано /л.44/. Адвокатското възнаграждение не
подлежи на намаляване, тъй като е определено под минималния размер съобразно текста на
чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, приложим с оглед цената на иска.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по иска
по чл. 331, ал. 1 КТ съобразно размера на уважената част са в тежест на ответника, а именно
държавна такса в размер на 1524.00 лева.
7
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.331, ал.2 КТ, „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД,
ЕИК ...., да заплати на В. А. П., ЕГН **********, с адрес гр. Костенец, ул. „Б.“ № ...., сумата
38100.00 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор срещу
обезщетение със заповед за прекратяване № 21/08.09.2023 г. на работодателя в размер на
шесткратния размер на последно получено брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата претенция - 12.10.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
на ищеца, посочена от него: .....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Профилактика, рехабилитация и отдих“
ЕАД, ЕИК ...., да заплати на В. А. П., ЕГН **********, сумата от 1500.00 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК, „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата 1524.00 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8