Решение по дело №17713/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 534
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110217713
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. ИВ. В. против Наказателно постановление № 21-4332-
022580/08.11.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 185
ЗДП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл.
20, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – наказания „глоба”, в размер на 2 000
лева и „лишаване от правоуправление”, за срок от 24 месеца. Били му отнети и 12 контролни
точки.
Постановлението е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения (липса на мотиви;
непрецизно описание) и за несъставомерност по пункт втори.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата си, по изложените в нея аргументи. Навежда доводи за неспазени изисквания за
установяване наличието на алкохол в организма.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.10.2021 г., около 21:00 ч. жалбоподателят В. управлявал лек автомобил Фоксваген
Бора, ДК № *** (собственост на Р.Т.) в гр. София, по ул. „Дико Илиев”, с посока на движение от
ул. „109-та“ към ул. „108-ма“.
Пред бл. 264, поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС, реализирал ПТП
със спрелия пред него л.а. Фолксваген Кади, ДК № ***, управляван от Г.П..
1
Пристигнал екип на ОПП-СДВР приканил жалбоподателя да бъде тестван с дрегер за
наличие на алкохол в организма и В. направил три неуспешни опита, след което му бил издаден
талон за даване на кръвна проба. Той се явил за такава в посоченото здравно заведение, но след
посочения в талона час.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите М.К., Г.П. и Даниел Мицев; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; протокол за
ПТП със скица; декларации; картон на водач; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Тук е мястото да се отбележи, че
от св. П. би могло да се очаква да бъде най-малкото тенденциозен в показанията си – и доколкото е
пострадал от ПТП (под формата на имуществени вреди), така и с оглед заявеното обстоятелство –
за отправени от жалбоподателя към него заплахи. Независимо от това, обаче, същият
добросъвестно заявява благоприятно за другия водач обстоятелство – за направени три опита за
тестване с дрегер (както и за услужливо поведение, от страна на полицейския екип, носещо някои
съставомерни белези), в разрез с твърденията от АУАН и НП – за отказ от тестване. Същвременно,
от показанията на св. Мицев се установява добросъвестна насока на поведение – явяване в здравно
заведение, макар и не в предоставения срок, но и при липса на обективни пречки за явяавне в
същия.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
2
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни (не по
изложените в жалбата съображения). И за по двата пункта на обвинението, налице са годни
твърдения за всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. В допълнение, излагането
на мотиви, извън хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, не е задължителен реквизит на
постановлението. Същевременно, обаче, по пункт първи се констатира процесуално нарушение, от
категорията на съществените. Съдебната практика е константна (а до подобно прозрение достигна
и ВАС с ТР 13/2021 по т.д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия) по въпроса, че в разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДП се съдържат два самостоятелни състава на административни нарушения.
Същевременно, АНО е инкриминирал и отказ за тестване с дрегер, и отказ от даване на кръвна
проба, налагайки, обаче, наказание само за едното нарушение (без посочване за кое от тях).
Налагането на една санкция за две нарушения винаги е било коментирано от касационната
инстанция, в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените (Р от
17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ,
VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас.
с-в и др.), респективно – за наличието на самостоятелно отменително основание.

По приложението на материалния закон
В останалата си част (пункт първи), обаче, атакуваното НП е законосъобразно. В хода на
съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че в резултат на недостатъчен контрол върху
МПС, жалбоподателят е реализирал ПТП. Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие. От субективна страна, деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, в
качеството си на правоспособен водач на МПС, е съзнавал необходимостта от непрекъснат
контрол, но неглижирането на това задължение (изводът произтича от факта, че другото МПС е
било в статично положение) е подвело случая под цитираната хипотеза, без законодателят да е
поставил изискване за наличие на пряк умисъл (т.е. деянието би било съставомерно и при
непредпазливост).
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
3
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя, като от неспазването на императивна законова разпоредба реално е
настъпило ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от
действия и бездействия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да
се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 185 ЗДП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание (в която хипотеза попада чл.
20, ал. 1 ЗДП), виновните се наказват с глоба 20 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради
което всякакви разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
В случая, обаче, е опорочена административнонаказателната процедура по пункт първи
и това влече отмяната на наказателното постановление, касателно отнемането на точките.
Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски
не са претендирани от никоя страна, поради което и съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да
бъде ревизирано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-022580/08.11.2021 г., издадено
от началник на група при ОПП-СДВР, в частта, с която, на основание чл. 185 ЗДП, на Г. ИВ. В.
4
било наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-022580/08.11.2021 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, в частта, с която, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДП, на Г. ИВ. В.
били наложени наказания „глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от правоуправление”, за
срок от 24 месеца, както и му били отнети и 12 контролни точки.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5