№ 216
гр. Русе, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500292 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
П.В. С. обжалва Решение № 321 от 15.03.2022г., постановено по гр.д.№
3721/2021г. по описа на РС-Русе, с което се отхвърлят предявените от него
искове срещу „Електроразпределение Север“ АД за заплащане на сумата от
896,16 лв., представляваща коригирана цена за консумирана електрическа
енергия за периода 18.05-03.06.2020г., начислена по партида с аб. №
**********.
Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се доводи, че не е нарушена целостта на СТИ,
а грешката в измерването се дължи на прекъснат кабел. Смята, че не следва да
се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като не е установена промяна в схемата на
свързване, като твърди, че повредата не се дължи на действията му. Намира,
че „ЕРП-Север“ АД като собственик на мрежата и СТИ е длъжен да ги
поддържа в изправност. Твърди, че прекъсването на проводник е настъпило в
следствие на случайно събитие, което изключва безвиновната му отговорност.
Смята, че клиентът не е бил уведомен за корекцията по надлежния ред.
Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния
съд и да уважи предявения иск. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се взема становище, че същата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено. Претендират се
1
разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 14.10.2014г. ПЛ. СЛ. В. сключила с „Енерго-Про Мрежи“ АД
Договор № 3333210 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа за обект - вилна кооперация, намиращ се в
гр. Русе, местност Сухия кладенец, като е предоставен аб.№ **********,
включително е уговорено предоставянето на трифазно захранване.
На 03.06.2020г. с Констативен протокол № *********, съставен от Д.Е.
и В.Г., служители на „ЕРП- Север“ АД, констатирали, че в обекта с кл.№
********** и аб.№ ********** липсва фаза L2 преди МАП 6А на СТИ. При
липсата на това напрежение по този начин консумираната ел. енергия не се
отчита реално и не се заплаща. Възстановен е прекъснатия кабел СВТ 4х2.5
mm преди МАП.
С Фактура № ********** от 04.06.2020г. е разчетена дължимата по кл.
№ ********** за извършената корекция сума от общо 896.16лв. за периода
от 18.05.2020г. до 03.06.2020г., за която е било изпратено уведомление.
Представена е Справка № 58460_072D/04.06.2020г. за начисляването на
енергията по извършената корекция.
С Писмо изх.№ 58460_КП507000567_2 от 04.06.2020г. П.В. е бил
уведомен отново извършената проверка, на която е присъствал, и дължимата
от него сума по корекционната фактура. Към него е приложен и касов бон за
сумата от 896,16лв.
В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че
Електромер № 1128 0517 0214 0491 е монтиран при абоната на 26.09.2017г.
Към момента на проверка и демонтирането на 03.06.2020г.- електромерът е
бил в срока на метрологична годност и свързването му е било коректно.
Налице е неотчетена ел. енергия за периода от 18.05.2020г. до 03.06.2020г.,
поради неизмерване от втората фаза. Неизмерването по фаза L2 се дължи на
прекъснат кабел към автоматичния прекъсвач. Начисленото количество ел.
енергия, за която е издадена Фактура № ********** от 04.06.2020г., е за
период от 17 дни (от 18.05.2020г.- датата, на която е засечено от системата за
дистанционен отчет, че липсва втора фаза; до 03.06.2020г.- датата, на която е
извършена проверката). Начислената ел. енергия е 4488 kWh на стойност
746.80лв. без ДДС (896.16лв. с ДДС). Цената на ел. енергия е съгласно
Решение № Ц-19 от 01.07.2019г. на Комисия за енергийно и водно
регулиране. Налице е промяна в схемата на свързването на СТИ, водеща до
неизмерване на количествата ел. енергия по втора фаза. Няма данни за
причината за тази липса на фаза L2. Възможно е причината да бъде:
2
компрометиране на контактно съединение или прекъсване на проводник от
прегряване. В експлоатационен план е възможно такова прекъсване без
човешка намеса. СТИ е оставено като изправно в трансформаторния пост.
При разпита си св. Д.Е. Русев говори за реда, по който е извършена
проверка на СТИ.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при
така установената фактическа обстановка и направените от него правни
изводи, за правилно.
Съдът намира, че в случая правилно е приложена нормата на чл. 50, ал.
2 ПИКЕЕ. Съгласно същия при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Независимо от оплакванията във въззивната жалба съдът
намира, че е налице промяна в схемата на свързване на СТИ към
електропреносната мрежа. Това се установява както от Констативен протокол
№ *********/03.06.2020г., свидетелските показания на св. Д.Р., така и от
изготвената СТЕ. От тези доказателства се прави извод, че при извършването
на проверката е установен прекъснат кабел към автоматичния прекъсвач,
който е причина за неизмерване на количествата ел. енергия по втора фаза.
Действително не е доказана причината за прекъсване на кабела, като вещото
лице сочи, че възможните причини са: компрометиране на контактно
съединение или прекъсване на проводник от прегряване. Съдът намира, че
причината за прекъсване на кабела е без значение за възникване на
процесното вземане. Чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ предвижда като основание за
извършване на корекцията единствено промяна в схемата на свързване.
Промяната в схемата на свързване може да се дължи на човешко въздействие,
но може да се дължи и на обективни причини като прегаряне на проводник.
Независимо от това при установена промяна в схемата на свързване ПИКЕЕ
предвижда корекционна процедура. Това е така, защото през този период,
независимо дали е била измервана от СТИ или не, електрическа енергия е
била консумирана от абоната. Практиката на ВКС в такива случаи е, че
независимо дали има изрична норма от ПИКЕЕ, въз основа на която да се
начислява потребената енергия, същата се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД. Така
Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
3
Решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО;
Решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО,
Решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.
Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията
между електроразпределителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята
специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално
потребена от него енергия. В случая, обаче, в ПИКЕЕ има специална норма, с
която се уреждат тези отношения, а именно чл. 50, ал. 2 и същата следва да се
приложи. „ЕРП-Север“ АД се е съобразило с чл. 50, ал. 2 като е изчислило
количеството електрическа енергия за периода от датата на констатиране на
неизмерването 18.05.2020г. /засечено от системата за дистанционен отчет/ до
03.06.2020г.- датата, на която е извършена проверката. Преизчисляването е
извършено на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване, което се установява от заключението на СТЕ. Цената на ел.
енергия е определена съгласно чл. 50, ал. 4 ПИККЕ в съответствие с Решение
№ Ц-19 от 01.07.2019г. на Комисия за енергийно и водно регулиране.
Корекционната процедура е извършена изцяло по превилата на чл. 49
ПИКЕЕ, като е съставен констативен протокол, подписан от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя.
Без значение за възникването на задължението е уведомяването за
начислените по фактурата суми и изписаното в фактурата и констативния
протокол име на клиента. На първо място, смесването на електрифицирания
обект, посочен като вилна кооперация и клиента по договора и изписването
на двата идентификатора, веднъж кооперация С. и втори път П.В. не е
определящо за валидността на констативния протокол, фактурата и
уведомлението. Тези документи се издават във връзка с определен клиент на
електроразпределителното дружество, който е идентифициран навсякъде с
клиентски и абонатен номер, което е напълно достатъчно. Съдът приема, че
клиентът е бил уведомен със Писмо изх.№ 58460_КП507000567_2 от
04.06.2020г., към което е приложена и касов бон за сумата, съгласно
изискването на чл. 37, ал. 2 ОУ на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
север” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени
и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР. С оглед така
приетото, въззивният съд смята решението на районния съд правилно и
4
намира, че следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски за въззивната инстанция се дължат
само на „ЕРП-Север“ АД, претендирани със списък по чл. 80 ГПК, от 360лв.
за адв. хонорар - док. за плащане л.23.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321 от 15.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 3721/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА П.В. С. , ЕГН:**********, от гр. Р., УЛ. "Х.Б."****, ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД , ЕИК *********, сумата
от 360лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5