№ 2
гр. Разград, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20223300900016 по описа за 2022 година
Производство по чл.266 ЗЗД в.в. с чл.288 ТЗ и чл.294 ал.1 ТЗ.
Предявен е иск от „Лейди шуус“ЕООД, представляван от управителя А.Г., подадена
чрез упълномощен адвокат, за осъждане на „Добрев-Н“ЕООД, представляван от управителя
Н.Н., да заплати сума в общ размер 25 837,86лв. – главница по договор за изработка на
обувки, частично неплатена по четири издадени от ищеца фактури, и за сума в общ размер
3504,02лв. – лихва по всяка от издадените фактури от момента на извършването на
съответното частично плащане до 10.03.2022г.
В хода на процеса ищецът е направил искане за изменение на исковете относно
размера на задълженията по всяка от фактурите, както следва: по фактура № 26/04.03.2020 г.
за главница 3056,90 лв. и мораторна лихва в размер 700,90 лв.; по фактура № 31/06.04.2020
г. за главница 13669,10 лв. и мораторна лихва в размер 2565,23 лв.; по фактура №
33/04.05.2020 г. за главница в размер 5464,10 лв. и мораторна лихва в размер 1019,96 лв. и
по фактура № 24/7.02.2020г. мораторна лихва в размер 250,31лв. Съдът с определение в с.з.
на 5.12.2023г. е допуснал исканото изменение на иска относно размера на главницата и
лихвите за първите три фактури, но е пропуснал да се произнесе с диспозитив за
изменението в лихвата по четвъртата фактура. Няма пречка това да стане с настоящото
решение, тъй като искането отговаря на чл.214 ал.1 изр.3 предл.първо ГПК, поради което
следва да се допусне изменението и по това искане. Така след направеното изменение на
исковете общият размер на претендираната главница е 22 190,10лв., а на лихвата –
4 536,40лв.
В обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната искова молба ищецът
навежда твърдения, че отношенията между страните по делото са трайни търговски,
1
свързани с възлагане и изпълнение на поръчки. Ответникът му е възлагал изработката на
обувки, за реализацията на които е намирал съконтрахенти – трети лица, на които ги е
предавал и е реализирал собствена печалба от тази дейност. Ищецът твърди, че няма
договорни отношения с тези трети лица, а че всяка от сумите по процесните фактури е цена
на доставки в полза на ответника, експедирана към лица, които последният е определял. По
процесните четири фактури са налице частични неплащания, сборът от които формира
предмета на предявения главен иск. Ищецът твърди още, че не е уведомяван за
своевременно направена рекламация за лошо качество на изработената от него продукция.
Ответникът „Добрев-Н“ЕООД, представляван от управителя Н.Н., е депозирал
писмени отговори на исковата молба и допълнителната искова молба, в които оспорва
предявените искове. Твърди, че не е в търговски отношения с ищеца, не му е възлагал и не е
получавал от него изработка на стоки и материали. Твърди, че е налице двустранна
персонална симулация – действителните страни по сделките са били ищецът като
изпълнител на поръчките от една страна и от друга страна третите лица, които са
получавали изработените обувки, а ответникът с неговото знание, съгласие и съдействие е
участвал привидно като възложител в отношенията с ищеца и като изпълнител на поръчките
в отношенията с третите лица. По-нататък твърди, че неплащането на част от изработката се
дължи на обстоятелството, че третите лица не са приели част от продукцията поради
незадоволително качество. Моли съда да отхвърли исковете поради тяхната
неоснователност.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: ищецът и ответникът са дружества,
извършващи дейност в областта на производството и търговията на обувки и материали за
обувки.
В резултат на търговския стокообмен „Лейди шуус“ЕООД е издал четири фактури:
фактура № 24/07.02.2020 г., отразена на р.01 в Дневника за продажби м.02.2020г. с дан.
основа - 22 756,20 лв. и ДДС - 4 551,24 лв.; фактура № 26/04.03.2020 г., отразена на р.01 в
Дневника за продажби м.03.2020г. с данъчна основа 18 056,90 лв. и ДДС - 3 611,38 лв.;
фактура № 31/06.04.2020 г., отразена на р.01 в Дневника за продажби м.04.2020г. с данъчна
основа - 13 669,10 лв. и ДДС 2 733,82 лв. и фактура № 33/04.05.2020 г., отразена на р.01 в
Дневника за продажби м.05.2020г. с данъчна основа 5 464,10 лв. и ДДС - 1092,82 лв. Във
фактурите са отразени доставки в полза на ответника „Добрев-Н“ЕООД на саи за обувки с
конкретни партидни номера. Четирите фактури са отразени по същия начин в
счетоводството на „Добрев-Н“ЕООД в дневника за покупки. Горното се установява от
представените по делото фактури, както и от заключението на вещото лице по ССЕ, което
съдът приема като изготвено от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след
запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводствата на ищеца и ответника.
По-нататък вещото лице установява, че общата стойност на дължимата сума по четирите
фактури е 71 935,56 лева. Платена по банков път е сумата 49 745,46 лева. Неплатеният
остатък е 22 190,10 лева, който по фактури е както следва: фактура № 26/04.03.2020 г. –
2
неплатен остатък 3 056,90 лв., фактура № 31/06.04.2020 г. – неплатен остатък 13 669,10лв. и
фактура № 33/04.05.2020г. – неплатен остатък 5464,10лв. Плащанията са отразени в двете
счетоводства. По отношение на лихвите, дължими към датата на сезиране на съда със
заявление по чл.410 ГПК експертът дава заключение, че общият размер е 4536,40лв., а по
фактури е, както следва: по фактура № 24/7.02.2020г. – 250,31лв., по фактура №
26/04.03.2020 г. – 700,90лв., по фактура № 31/06.04.2020 г. – 2565,23лв. и по фактура №
33/04.05.2020г. – 1019,96лв.
Съществено за правния спор е заключението на вещото лице, че изработените стоки,
отразени в процесиите четири фактури, са изпратени от ищеца на фирми в Дупница.
Стоките физически не са доставяни на „Добрев-Н“ ООД, а само документално са отразявани
през тази фирма. Саите за обувки са изработвани от „Лейди Шуус“ ЕООД и със стокови
разписки са изпращани във фирмите „ Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД. Фактурираните в
четирите процесни фактури модели и количества саи за обувки съответстват на моделите и
количествата на изпратените в приложените по делото стокови разписки. Изработените саи
са фактурирани от „Лейди Шуус“ ЕООД на „Добрев-Н“ЕООД.
От своя страна „Добрев-Н“ЕООД е фактурирал изработените стоки на „Май Пикус“
ЕООД и „Кая“ ООД Дупница. За същите стоки „Добрев-Н“ЕООД е издал 5бр. фактури към
„Май Пикус“ ЕООД с №№ 1022/7.02.2020г., 1023/3.02.2020г. 1025/2.03.2020г.,
1039/1.04.2020г. и 1043/4.05.2020г. за изработени саи за обувки в общ размер 55 661,28лв.
Ответникът е издал и 3бр. фактури към „Кая“ ООД с №№ 1020/31.01.2020г.,
1035/25.02.2020г. и 1040/01.04.2020 г. за изработени саи за обувки в общ размер 19 626,14лв.
Плащанията по тези фактури са, както следва: „Май Пикус“ЕООД е превел по банков път на
ответника 33 180,96лв и е останал неплатен остатък 22 480,32лв., а „Кая“ООД е заплатил 19
626,14лв. и няма неплатен остатък.
При направена съпоставка между получените четири фактури от „Добрев-Н“ ООД от
„Лейди Шуус“ ЕООД и издадените фактури от „Добрев-Н“ЕООД към „Май Пикус“ ЕООД -
5бр. и към „Кая“ ЕООД - 3бр., вещото лице е направило извод, че данъчната основа на
издадените фактури от „Добрев-Н“ЕООД е 62 739,40лв., а данъчната основа на получените
фактури от „Добрев-Н“ЕООД е 59 946,30лв. Разликата е 4,6 % надценка, изразена в лева е 2
793,10 лв. Сумата от 2 793,10 лв. не е чиста печалба, защото в нея са включени разходи, в
т.ч. за счетоводно обслужване на документите, данък печалба и др.под.
По-нататък в експертизата е направена констатация, че от ищеца „Лейди Шуус“
ЕООД няма физическа доставка на стоки към „Добрев-Н“ЕООД, както и че от ответникът
„Добрев-Н“ЕООД няма фактическа доставка на готова продукция към „Май Пикус“ ЕООД и
„Кая“ ООД. Движението на материалите и готовите саи фактически е ставало между „Лейди
Шуус“ ЕООД от една страна и от друга „Май Пикус“ ЕООД и „Кая“ ООД. При извършената
проверка в счетоводствата на фирмите вещото лице установява, че няма заведена
аналитична отчетност за материалите и за изработените саи – в счетоводството на „Добрев-
Н“ЕООД няма следа от завеждане на материали, които да са получени от „Май Пикус“
ЕООД и „Кая“ ООД за изработка. Услугата ушиване на саи е фактурирана от „Лейди Шуус“
3
ЕООД към „Добрев-Н“ЕООД, а последният фактурира обработката на получателите на
готовата продукция - „Май Пикус ЕООД и „Кая“ ООД. Материалите на „Май Пикус“ ЕООД
са изпращани от гр. Дупница по ЕКОНТ до „Лейди Шуус“ЕООД за изработка. Впоследствие
„Лейди Шуус“ ЕООД е изпращал готова продукция по ЕКОНТ към „Май Пикус“ ЕООД и
„Кая“ ООД. За да направи този извод, вещото лице е съобразило представените справки на
ЕКОНТ за движение на материали и ушити саи, както и представените по делото стокови
разписки, отразяващи изпращането на процесиите саи от гр.Габрово към гр.Дупница.
По делото е представен оригиналът на писмено известие от управителя на „Май
Пикус“ЕООД до „Добрев-Н“ЕООД. Същият е обект на изготвена по делото съдебно-
графическа експертиза поради оспорване на авторството на документа от страна на ищеца.
Вещото лице графолог дава заключение, че саморъчният подпис в писменото известие е
изпълнен от посоченото в него лице, както и че не са налице признаци за техническа
подправка на подписа. На осн. чл.194 ал.2 ГПК съдът приема за недоказано оспорването на
истинността на писменото известие от 14.05.2020г. и го кредитира като годно писмено
доказателство в процеса. Така от неговото съдържание се установява, че третото
неучастващо в процеса лице „Май Пикус“ЕООД приема ролята на ответника като гарант за
изпълнение на поръчките, давани от него на „Лейди шуус“ЕООД. В същото време
уведомява „Добрев-Н“ЕООД, че продължаването на съвместната работа по начин –
изпращане на материали до фирмата-изпълнител, получаване на готова продукция от
последната, но фактурирането да се извършва от „Добрев-Н“ЕООД, е неприемливо в
бъдещата дейност. „Май Пикус“ЕООД изтъква като причина невъзможността да се
осъществява ефективен контрол, като в същото време посочва, че има възражения както за
качеството на продукцията, така и за забавено изпълнение. Със същото известие ответникът
е уведомен и че „Май Пикус“ЕООД ще задържи плащанията по част от издадените от
„Добрев-Н“ЕООД фактури към него в общ размер 22 575,36лв.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД при договор за изработка поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Правното основание на предявения от „Лейди
шуус“ЕООД иск е договорно неизпълнение на задължението на ответника „Добрев-Н“ЕООД
в качеството му на възложител да плати на ищеца в качеството му на изпълнител
изработени саи за обувки.
Ответникът оспорва съществуването на договор за изработка между него и ищеца с
твърдение, че е налице двустранна персонална симулация. По същество твърдението му е, че
е налице привидна сделка между него в качеството му на възложител за изработване на саи
за обувки и ищеца в качеството му на изпълнител на поръчките, и прикрити сделки между
„Май Пикус“ЕООД и „КАЯ“ООД в качеството им на възложители и „Лейди шуус“ЕООД в
качеството му на изпълнител на поръчките.
4
Съдът приема, че в процеса не се установяват отношения по договор за изработка
между ищеца и ответника. Аргументи в тази насока са признанието на третото лице „Май
Пикус“ЕООД в писмото от 14.05.2020г., че приема участието на „Добрев-Н“ЕООД като
гарант на изпълнението на поръчката от възложената именно от това лице поръчка към
„Лейди шуус“ЕООД, както и констатациите в заключението на вещото лице по изготвената
ССЕ, че в аналитичната счетоводна ведомост на „Добрев-Н“ЕООД не се установява следа от
завеждане на материали за изработка на саи за обувки, нито получена готова продукция; че
изработените стоки ищецът е изпращал на фирмите възложители в Дупница, а не на
„Добрев-Н“ ЕООД, който само документално е отразявал счетоводните операции, при това
при пълна идентичност на вида и времето на фактуриране на стоките по фактурите,
издадени от „Лейди Шуус“ЕООД към „Добрев-Н“ЕООД с тези във фактурите, издадени от
„Добрев-Н“ЕООД към „Май Пикус“ЕООД и „Кая“ООД; че ответното дружество не е
формирало печалба от извършената дейност по закупуване на саи от ищеца и продажбата им
на трети лица. Все в тази насока е и фактът, че неплатената сума по процесните четири
фактури приблизително съответства на сумата, която действителният възложител „Май
Пикус“ЕООД е отказал да заплати по издадените от „Добрев-Н“ЕООД фактури за същите
партиди саи за обувки, поради възражения относно качеството на продукцията и забавата в
изпълнението на поръчките. Ценени в съвкупност, всички установени от събраните
доказателства факти сочат на извод, че отношенията между ищеца и ответника не са на
възложител и изпълнител по договор за поръчка. Искът, предявен на това правно основание,
е неоснователен.
Не се установява обаче твърденият от ответника фактически състав на двустранна
персонална симулация. Тази правна конструкция няма изрична правна уредба в българското
законодателство, но е позната и развита в съдебната практика. Така в решение №
247/4.02.2019г., постановено по гр.дело № 4288/2016 г. на ВКС, IVг.о., се приема, че в
случай на двустранна персонална симулация, когато сключват привидната сделка, страните
нямат намерение да бъдат обвързани така, както външно са изразили воля. Те обективират
волеизявления в правната действителност, които стават известни на трети лица, но
съзнателно желаят заблуждение на третите лица относно действителния носител на
правните последици от сключената привидна /явна/ сделка. Знание и намерение за
симулирането винаги е налице между действителната /прикрита/ страна и явната – общото
им желание да скрият от третите лица кой е приобретелят мотивира сключването на
привидната сделка, като при двустранната персонална симулация знанието е налице и у
подставеното лице /привидната страна/.
Съдът счита, че в процеса се установяват отношения между страните, сочещи на
правната фигура на явното косвено представителство. В правната теория – „Персонална
симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции“, Кр.Т.,
сп.“Съвременно право“, бр.2/2005г., е предложен следният анализ: в случай на косвено
представителство между косвено представлявания и косвения представител възникват
мандатни отношения. По силата на договора за мандат косвеният представител извършва
5
спрямо третото лице сделката, за която е натоварен /изпълнителна сделка/. Спрямо третото
лице той е страна по тази изпълнителна сделка; спрямо това трето лице и всички останали
тя поражда правни последици именно в неговото имущество. Косвеният представител
действа от свое име, но за чужда сметка – за сметка на косвено представлявания. Наред с
мандата и по силата му между него и косвено представлявания се извършва прехвърляне на
полученото от косвения представител по силата на изпълнителната сделка и даване на отчет
за развитието на тази изпълнителна сделка /отчетна сделка/. В отчетната сделка се включва
и прехвърлянето на онова, което косвеният представител е получил от изпълнителната
сделка. При косвеното представителство, както и при персоналната симулация, е налице
знание и съдействие от явната страна и от подставеното лице /в случая косвения
представител/, отново се цели скриване от или заблуждение на трети лица. Разликата между
персоналната симулация и косвеното представителство се открива в целта на предприетите
действия. Докато при персоналната симулация целта е скриване или заблуда относно
истинската страна по сделката, при косвеното представителство целта е да се скрие
последващото прехвърляне на правото върху косвено представляваното лице.
Съдът възприема горния теоретичен анализ и поради така откроената разлика в двете
правни конструкции счита, че в настоящата хипотеза е налице явно косвено
представителство, при което „Добрев-Н“ЕООД е действал като косвен представител на
изпълнителя по договорите за поръчка „Лейди шуус“ЕООД – косвено представляван, пред
третите лица възложители на изработката на саи за обувки „Май Пикус“ЕООД и
„КАЯ“ООД. От анализираните по-горе доказателства, събрани в процеса, се установява
намерението на всички участващи страни да скрият не участието на ищеца „Лейди
шуус“ЕООД в договорните отношения, което е било приемано от възложителя „Май
Пикус“ЕООД до 14.05.2020г. – момента на прекратяване на тези отношения, а целта е била
да се избегне директното прехвърляне на парични средства от възложителите към
изпълнителя, която цел е постигната именно чрез опосредяващата роля и банковите сметки
на ответника „Добрев-Н“ЕООД – отново в писмото от 14.05.2020г. управителят на „Май
Пикус“ЕООД заявява, че подобно положение е неприемливо за него като възложител,
поради което го прекратява.
Въпреки, че правното основание на предявения от „Лейди шуус“ЕООД иск не е
твърдяно неизпълнение на договор за мандат между него и ответника, съдът намира за
необходимо да посочи, че и в този случай ищецът не може да има претенция за отчет на
сумите, формиращи размера на иска. Видно е от заключението на вещото лице, както и от
съдържанието на писмото от 14.05.2020г. на управителя на дружеството-възложител „Май
Пикус“ЕООД, че „Добрев-Н“ЕООД е превел всички получени суми на „Лейди шуус“ЕООД,
а останалата част от сумата не е платена от „Май Пикус“ЕООД поради направени
възражения за некачествено и забавено изпълнение. Независимо от причините,
представителят в мандатното правоотношение дължи по отчетната сделка това, което е
получил и след като не е получил горната сума, за същия не може да възникне задължение
да я отчете и предаде на представлявания. Отклонението от наведеното правно основание
6
съдът прави само за внасяне на яснота относно действителните отношения между страните.
Предявените искове за осъждане на ответника да заплати главница в общ размер
22 190,10лв. по договор за изработка на саи за обувки, и мораторна лихва в общ размер
4 536,40лв. по всяка от издадените четири фактури от момента на извършването на
съответното частично плащане до 10.03.2022г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Съобразно
изхода от процеса такива се дължат в полза на ответника. Същият e внесъл депозит за
допълнителна задача на ССЕ в размер 200лв. и за съдебно-графическа експертиза в размер
300лв. В процеса е представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер
2400лв. Ищецът следва да заплати на ответника сумата 2900лв. за направените пред ОС
Разград разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „Лейди шуус“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Габрово, ул.“Мир“ № 12, представляван от управителя А.Г., искове за
осъждане на „Добрев-Н“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Езерче, ул.“Освобождение“ №2, представляван от управителя Н.Н., да заплати главница в
общ размер 22 190,10лв., претендирана като частично неплатена по договор за изработка, за
което са издадени четири фактури с №№ 24/07.02.2020г., 26/04.03.2020г., 31/06.04.2020г. и
33/04.05.2020г., и мораторна лихва в общ размер 4 536,40лв. за периода от момента на
извършване на съответното частично плащане по всяка от издадените фактури до
10.03.2022г., като неоснователни.
Осъжда „Лейди шуус“ЕООД, представляван от управителя А.Г., да заплати на
„Добрев-Н“ЕООД, представляван от управителя Н.Н., сумата 2900лв. за направени
деловодни разноски в съденото производство пред ОС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7