Р Е
Ш Е Н
И Е № 452
гр. Хасково, 20.07.2017 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на шести юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от Съдията Гр.дело № 863 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от М.Р.М.,*** против СУ „Стефан Караджа“-гр.Хасково обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ.
В исковата молба ищецът твърди, че работел в ответното училище като
„Ръководител компютърен кабинет“, която длъжност със Заповед №
РД01-489/28.07.2016г. била преименувана на Ръководител направление
„Информационни и комуникационни технологии“. На 14.12.2016г. чрез Нотариус Д.С.,
тъй като бил в отпуск по болест, на ищеца му била връчена Заповед №
1/01.09.2016г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2от КТ било прекратено
трудовото му правоотношение. Предизвестие за прекратяване на трудовия договор
не му било връчвано. Не бил съгласен с така издадената заповед, счита същата за
незаконосъобразна, поради което в предвидения от закона срок обжалва същата.
Мотивите му за това са следните: Изцяло оспорва всеки един елемент от фактическия
състав на цитираното основание за уволнение, както и описаните фактически
причини в заповедта, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение.
Основните му възражения са в следните насоки: Защита по чл.333, ал.1, т.3 от КТ
- Счита, че трудовото му правоотношение било прекратено, без да бъде спазена
процедурата по чл.333 от КТ, макар ищецът да имал заболяване „Исхемична болест
на сърцето. Артериална хипертония II степен“,
констатирано на 11.02.2016г. Диагнозата била надлежно нанесена в Личната му
амбулаторна карта. Твърди също, че на 31.08.2016г. му била предоставена от
Директора на ответното училище за попълване Анкетна карта, в която ищецът
надлежно уведомил работодателя, че страда от посоченото по-горе заболяване. На
следващия ден представил и поисканите му документи, а именно: Копие на ЛАК и
Амбулаторен лист. До момента на прекратяване на трудовото му правоотношение бил
в отпуск по болест по различни причини. До връчването на процесната заповед на
няколко пъти представял на работодателя болнични листи, включително от ЛКК в
състав от трима лекари, в които еднозначно като диагноза било изписано
„Исхемична болест на сърцето“. Два пъти лежал в болнично заведение със същата
диагноза. Независимо от констатираната защита, на 14.12.2016г. трудовото му
правоотношение било прекратено, без да била спазена процедурата по чл.333 от КТ, което само на това основание водело до незаконосъобразност на заповедта;
Защита по чл.333, ал.1, т.4 от КТ – Към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на 14.12.2016г. ищецът се намирал в разрешен отпуск по болест.
Не му било известно за прекратяване на трудовото правоотношение да има дадено
разрешение от Инспекцията по труда, поради което счита, че защитата по чл.333,
ал.1, т.3 от КТ не била преодоляна; Защита по чл.333, ал.4 от КТ – в ответното
училище имало изградена синдикална организация на СБУ към КНСБ, в която ищецът
членувал. Безспорно било, че КТД в системата на народната просвета, в сила от
01.07.2016г., се прилагал по отношение на училището. Съгласно чл.10, т.3 от
КТДСНП, преди прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и
т.3 от КТ, работодателите следвало да получат съгласие от съответния синдикален
орган в предприятието.Не му било известно за прекратяване на трудовото му
правоотношение да има дадено такова съгласие, поради което счита, че тази
защита не била преодоляна. Ищецът твърди още, че използваното от работодателя
правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение било чл.328, ал.1,
т.2 от КТ – съкращение на щата. Съкращението на щата предполагало отпадане на
длъжността в новото щатно разписание, ведно с определената в него трудова
функция. Описаните причини за прекратяване на трудовото правоотношение обаче не
кореспондирали с посоченото правно основание. Никъде не било посочено, че
трудовата му функция е престанала да съществува или пък е намален обема й.
Напротив, бройката на паралелките и учебните часове през учебната 2015/2016 и
2016/2017 година била една и съща. Компютърните зали и компютрите в училището
били едни и същи, поради което трудовата функция била запазена на 100 %. Извън
горното, ищецът оспорва наличието на всички описани в заповедта причини, довели
до прекратяване на трудовото правоотношение. Ако и доколкото имало лошо
финансово състояние, то било свързано с управлението на учебното заведение и
стояло извън фактическия състав на уволнението. През учебната 2015/2016 година,
след постъпване на настоящия директор, били разкрити допълнителни щатни бройки
за „Оперативен счетоводител“ и за „Библиотекар“. През цялата година,
включително и лятото, работели няколко колеги на ищеца след придобиване на
пенсионна възраст. За същата учебна година бил назначен и нов преподавател – М.Щ.,
със срочен договор за една година, която преподавала и Информатика, предвид
излишъка от часове. През учебната 2016/2017 година М.Щ. продължила да преподава
информатика, като преди изтичане срока на договора, било подписано допълнително
споразумение за удължаването му, което било нелогично, ако училището има финансови
затруднения и смята да извършва съкращения. Ако и доколкото можела да се
коментира субективната воля на работодателя за назначаването й предвид
безспорни професионални качества, то това обстоятелство също било под съмнение,
тъй като на външното оценяване на учениците след 7 клас през 2016г., на които
тя преподавала по математика, от около 20 явили се, имало 19 оценки слаб /2/.
Едновременно с представянето на анкетната карта ищецът предоставил и
Свидетелство за правоспособност по „Маркетинг и Мениджмънт“ от направление
Икономика, даващи му право да преподава по икономически дисциплини, които
часове се предоставяли на външен лектор. Допълнително се плащали и лекторски на
външни и вътрешни преподаватели, което пък било нарушение на чл.12 от КТДСНП.
Категорично оспорва, че била намаляла издръжката на училището за последното
тримесечие на 2016 година. Издръжката била такава, каквато е предвидена в
бюджета на училището за календарната 2016г. и промяна можело да има единствено
в посока на увеличението й. Това било заложено в Писмо – Указание за прилагане
на системата на делегирани бюджети през 2016г., публикувано на страницата на
МОН. Издръжката се изплащала чрез Община Хасково и за 2017г. каква ще бъде
формулата, за колко ученици ще се превеждат средства, ставало ясно едва след
изясняването и приемането на бюджета в Община Хасково. На същата интернет
страница на Министерството бил публикуван и разчета на изплатените средства за
брой ученици по общини и по години. Доколкото в Община Хасково имало едно
спортно училище, данните можело да се видят директно от приложените документи.
За 2016г. финансирането /изплатените средства/ било на база 280 ученика. За
2017г. към момента предвиждането /разчета/ за финансиране на училището отново
бил за 280 ученика. Броят на учениците през годината бил променлива величина.
Важно било какво е финансирането и за колко ученика се изплащат средства. Освен
посоченото, ищецът изцяло оспорва всеки един елемент от фактическия състав на
чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Счита, че не било налице нито формално, нито реално
съкращение на щата. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № 3/18.02.2008г. за нормите
за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в
системата на народната просвета - „Ръководител компютърен кабинет“ /изпълняваната
от ищеца длъжност/ било включена в категорията на педагогическия
персонал.Работното място се откривало, съгласно чл.6 на тази наредба, само при
наличие на минимална норма задължителна преподавателска дейност, която била в
размер на 288 часа. Тълкувайки с аргумент на противното, следвало да бъде
закрито при липса на задължителна преподавателска норма. В случая основната
трудова функция била преподавателската, ведно с допълнителните специфични
задължения, свързани с компютрите в ответното училище. Нито преподавателската
му дейност била намаляла, нито компютърните зали и компютрите в училището били
по-малко на брой, така че трудовата функция на ищеца щяла да продължи да
съществува в пълен обем и след уволнението му. При определяне пък числеността
на персонала, съгласно чл.12, ал.2 от посочената наредба, следвало приоритетно
да се осигуряват работните места за педагогически специалисти, което в случая
отново не било направено. Доколкото основната дейност на длъжността, която
ищецът изпълнявал,била преподавателска, счита, че при прекратяване на трудовото
правоотношение следвало да бъде извършен подбор с другия преподавател по
Информатика и информационни технологии – М.В.. Ако нормативът по информатика и
информационни технологии е съществено намален спрямо предходната година, то той
касаел както преподавателската дейност на ищеца, така и дейността на колегата
му, поради което следвало да се извърши подбор и остане на работа по –добрия и
по-квалифицирания педагогически кадър. От друга страна, било невъзможно
трудовата му функция, свързана с подготовката на компютърните кабинети, да
отпадне, тъй като все някой трябвало да подготви компютрите за работа преди
започване на часовете. Тази трудова функция следвало да се извърши от
квалифициран преподавател, и който и да
е той, водело до 100 % идентичност на трудовата функция. Ищецът твърди също така, че ако имало недостиг на часове по информатика, то следвало
същите да бъдат осигурени на основните преподаватели, сключили основен трудов
договор за преподаватели по Информатика или съответно за Ръководител Компютърен
кабинет, който бил със задължителен норматив от 288 часа по информатика, а не
да се предоставят за допълване на норматив на други учители, както всъщност се
правело в училището. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението му, извършено със Заповед
№1/01.09.2016г. за незаконно, да го отмени като такова и възстанови ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „Ръководител направление „Информационни и
комуникационни технологии“ /ИКТ/ в СУ „Стефан Караджа“-гр.Хасково. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Също претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните по делото са били в трудовоправни отношения, както и че
ищецът е заемал длъжността „Ръководител направление ИКТ“. По делото се
установява също, че работодателят е пристъпил към прекратяване на
трудовите правоотношения между страните, за което е била издадена Заповед №
1/01.09.2016г., връчена на ищеца на 14.12.2016г., чрез нотариална
покана, от която дата същата е породила своето правно действие. В процесната
заповед е посочено, че основанието за нейното издаване е нормата на
чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ - поради съкращаване на щата. Работодателят
подробно е изложил и мотиви в насока, че
прекратява трудовото правоотношение поради намаляване броя на учениците
за учебната 2016/2017г. спрямо предходната, водещо и до
намаляване на издръжката на училището, респективно недостиг на средства за своевременно
разплащане. Преди да пристъпи към нейното издаване работодателят е направил
проучване, като ищецът е попълнил Анкетна карта с № 1336/31.08.2016г., в която е
посочил, че страда от „Исхемична болест на сърцето“. В
екземпляра,представен от ответната страна върху Анкетната карта е записано, че ищецът следва в срок до 16 часа на 02.09.2016г. да представи
документи, доказващи посочените от него заболявания. По делото има данни, че ищецът е представил доказателства в тази насока, с писмена Молба вх. № 1/01.09.2016г. В
същия ден е безспорно, че е последвала процесната заповед за прекратяване
на трудовия договор, която, както бе посочено и по-горе, носи дата
01.09.2016г.
След тази дата и до момента на връчването на
процесната заповед ищецът е бил няколкократно в отпуск по болест, за което се
съдържат писмени доказателства по делото - епикризи, амбулаторни листове, болнични
листове и др., като от всички тях е видно, че същият има сърдечно заболяване. Поставена
му е диагноза „стенокарден синдром, артериална хипертония – втора степен “.
На
следващо място следва да се посочи, че съгласно Допълнително споразумение №
1201/10.08.2016г. ищецът е бил преназначен от длъжността „ръководител
компютърен кабинет“ на длъжност „ръководител на направление Информационни и
комуникационни технологии“ /ИКТ/, съгласно действалото към този момент щатно
разписание, в сила от 01.08.2016г., като по тези обстоятелства страните не
спорят, а и издадената заповед е именно за прекратяване на това трудово
правоотношение.
По делото
се представиха доказателства и в насока за извършеното съкращение в щата, относно
длъжността, заемана от ищеца.
От
представеното по делото ново Длъжностно разписание, в сила от 01.09.2016г., утвърдено
със Заповед № 1249/29.08.2016г. на Директора на ответното училище, е видно, че
е извършено съкращение на щатната бройка на длъжността, заемана от ищеца, която
всъщност е била и единствена такава по предишното щатно разписание. В
заповедта,с която е утвърдено новото Щатно разписание - Заповед №
1249/29.08.2016г., изрично е посочено кои щатни бройки се съкращават, в т.ч. и
1 щ.бр. на длъжността „ръководител направление ИКТ“, т.е. щатната бройка, заемана
от ищеца, е била съкратена. В сравнение с предишното щатно разписание, в сила
от 01.08.2016г., съдът установи, че щатната бройка за длъжността на ищеца е
била една, поради което се налага извода, че в конкретния случай работодателят
не е бил длъжен да извърши подбор по смисъла на чл.329 от КТ.
За да
пристъпи към съкращаване на щатни бройки за новата учебна година 2016/2017г.,
работодателят е анализирал конкретните условия на работа, като е преценил броя
на приетите ученици за учебната 2016/2017г., както и какви са финансовите
параметри, с които разполага. Тези важни въпроси са били обсъждани на работни
срещи, проведено е било Общо събрание, както и заседание на
педагогическия състав на колектива. В тази насока се представените Докладна
записка с вх.№ 1259/24.08.2016г. от Гл.счетоводител на училището относно
осигуряването издръжката на училището до края на календарната 2016г. и
проблемите, свързани с финансиране на дейността му, Докладна записка с вх.№
1260/24.08.2016г. на Зам.-директора по учебната дейност относно броя на
учениците в училището за учебната 2016-2017г. и изводите във връзка с
изискванията на Заповед на министъра на младежта и спорта за утвърден държавен
план-прием за 2016/2017г., за броя на паралелките и др. Така от приетия като
доказателство Протокол от проведена работна среща от 26.08.2016г., с участието
и на представители на синдикатите - КТ „Подкрепа“ и „КНСБ“ към училището съдът
установи, че е обсъждан въпроса за броя на приетите ученици и
целесъобразното разпореждане с
отпуснатия бюджет. Все в същата насока са и представеният Протокол № 8/29.08.2016г.
на целия колектив на училището и Протокол № 20/29.08.2016г. от заседание само
на педагогическия съвет.
От всичко изложено по-горе съдът намира, че
следва правния извод, че решението да се извърши съкращение на определен брой
щатове е било обсъждано и съответно съобразено с особеностите и нуждите на
учебния процес, от което от друга страна следва и извода,че извършеното
съкращение е било обосновано и е реално такова.
На следващо място според съда, преди да издаде
заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, работодателят е спазил и
изискването на чл.10, т.3 от КТД
/Колективния трудов договор/ за системата на народната просвета от
19.06.2016г. Поискано е предварително съгласието на синдикалните организации
към училището за прекратяване на трудовия договор с ищеца, което е видно от Писмо
изх.№ 1100/30.08.2016г. От друга страна от представеното Писмо № 1327/31.08.2016г.
съдът установи, че такова съгласие конкретно за ищеца М.Р.М. не е било дадено
от председателя и секретаря на синдикалната организация на СБУ към КНСБ в СУ
„Стефан Караджа“. Приетото като доказателство по делото Писмо №
1327/31.08.2016г. се отнася за лицето А.К.А., което лице не е страна по делото.
Тук следва да се посочи, че страните не спорят досежно факта, че ищецът е бил
член на синдикалната организация на СБУ към КНСБ в СУ „Стефан Караджа“-Хасково
и именно затова работодателят преди издаването на процесната заповед е отправил
искане за съгласие по смисъла на чл. 333, ал.4 от КТ. Не е без значеине също да
бъде посочено, че КТД за системата на народната просевта е с дата 19.06.2016г.
и поради това се налага извода, че към релевантния момент на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца е бил в сила. Направеното върху последната
страница на КТД записване, че СРСНПБ не приема чл.10 т.3 и чл.40 от КТД не може
да се счита, че може да породи някакво правно действие. Преди всичко не е ясно
кой и кога е направил това записване и на следващо място не това е редът и
начинът да се игнорира една правна норма.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че
към датата на връчване на заповедта за уволнение - 14.12.2016г. ищецът се е
ползвал с предварителна закрила при
уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 от КТ, тъй като е бил член на синдикална
организация в предприятието на работодателая и по отношение на същия не е
налице предварително съгласие на съответния синдикален орган. В този смисъл
синдикалната защита, от която се е ползвал, не е била преодоляна от
работодателя. Ето защо, поради нарушаване разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, която
е императивна такава, извършеното уволнение се явява незаконосъобразно и ще
следва да бъде отменено.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че
работодателят е поискал преди връчването на процесната заповед на ищеца и
разрешение от „Главна инспекция по труда“ за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, каквото е получил, видно от Писмо с изх.№ 16232125/12.12.2016г., което
разрешение е издадено на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Видно от
съдържанието на същото е, че работодателят е предоставил цялата документация
относно здравословното състояние на ищеца. Самото връчване на заповедта е
станало на 14.12.2016 г., което налага извода, че към този момент е било налице
предварителното съгласие на Инспекцията по труда. По този начин обаче е била
преодоляна само защитата по смисъла на чл.333, ал.1, т. 3 от КТ, което не
санира другия порок, допуснат при издаването на процесната заповед /липса на
съгласие на синдикалния орган/.
С оглед на така събраните доказателства следва
да се направи извод, че работодателят, върху когото пада тежестта на доказване
на всяко едно уволнение, в настоящото дело не доказа по несъмнен начин
наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Допуснатото
процесуално нарушение е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е
незаконосъобразна и като такава следва нейната отмяна и възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност - Ръководител направление „Информационни
и комуникационни технологии“ /ИКТ/ в СУ „Стефан Караджа“-Хасково.
С оглед основния извод на съда следва също да се
уважи претенцията на ищеца за заплащане на разноски от ответника в размер на
500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 100 лева и разноски за вещо лице
– 50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от М.Р.М., ЕГН **********,*** против Спортно
училище „Стефан Караджа“-гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 44, БУЛСТАТ *********,
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а именно за отмяна на
Заповед № 1/01.09.2016г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и за
възстановяване на заеманата от него длъжност преди уволнението Ръководител
направление „Информационни и комуникационни технологии“ /ИКТ/ в Спортно училище
„Стефан Караджа“-гр.Хасково - УВАЖАВА,
като:
ОТМЕНЯ Заповед № 1/01.09.2016г., с която на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на М.Р.М.,
ЕГН ********** - поради съкращаване на щата, като - НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Р.М., ЕГН **********, на заеманата от него
длъжност преди уволнението Ръководител направление „Информационни и
комуникационни технологии“ /ИКТ/ в Спортно
училище „Стефан Караджа“ - гр.Хасково.
ОСЪЖДА Спортно училище „Стефан Караджа“-гр.Хасково, бул.“Съединение“
№ 44, БУЛСТАТ *********, да заплати на М.Р.М., ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 500 лева, а по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса в размер на 100 лева и разноски за вещо лице – 50 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата
на обявяването му – 20.07.2017год.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.