№ 711
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7426 от 4.02.2022 г., депозирана от
„Алианц Банк България“ АД, ЕИК: *********, чрез юрк. В.К., срещу решение № 128 от
17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 8405/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на АДР. М. В. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на неизпълнение на задължение
по Рамков договор от 23.03.2016 г. за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент- международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит, Допълнително споразумение от
23.03.2016 г. към договора и Общи условия за издаване и използване на платежен
инструмент - банкова платежна карта за своевременно разследване на подаден сигнал за
измама при плащане в интернет, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост на решението,
поради постановяването му по неподведомствен за съдилищата спор, като сочи, че спорът е
следвало да се разгледа от Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП. Счита, че
исковата молба е нередовна, доколкото е допуснато смесване на договорна и деликтна
отговорност. Намира, че решението е недопустимо, доколкото в доклада е посочена правна
квалификация на спора по чл. 49 ЗДД, а в решението такава по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗДД.
Счита, че са осъществени съществени процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото. Сочи, че неимуществените вреди подлежат на възмездяване само при деликтната
отговорност. Намира, че презумпцията за вина е оборена от заключението на вещото лице в
производството по чл. 207 ГПК, доколкото фишинг атаките са извършени от трето лице, а не
от служители на банката.
1
Сочи, че не е налице договорно неизпълнение от страна на кредитната институция. За
недоказани намира и твърдените неимуществени вреди. Счита, че не съществува и причинна
връзка между твърдяното неизпълнение и вредоносния резултат. Намира, че вредите не са
били предвидими, като не е доказана и недобросъвестността на банковата институция.
Твърди, че в случая не са налице и елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност, доколкото не е посочено изрично в какво се изразява твърдяното поведение на
банковите служители, респ. не е доказано същото да е противоправно. Счита, че
неоправдано ищецът е очаквал банката да извърши разследване на кражбата на трето лице.
Намира, че банката е изправна страна доколкото е отговорила на жалбите на потребителя,
спряла е картата му и е издала нова такава. Сочи, че ищецът е извършил поредицата от
действия, необходими за извършване на транзакциите. Твърди, че с цел преустановяване на
спора са възстановили вредите на ищеца, във връзка, с което е било и подписано
споразумение между страните. Намира, че хипертонията има хроничен характер, поради
което счита, че не е налице причинно-следствена връзка с поведението на конкретен банков
служител. Сочи, че в процесния период ищецът активно е участвал в гражданския оборот
като е сключвал множество сделки, стократно надвишаващи стойността на процесните
транзакции. За недоказано намира обстоятелството, че твърдените неимуществени вреди са
причинени единствено и само във връзка с виновното и противоправно поведение на
служители на банката.
Моли за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна. Претендира
разноски. Възразява за прекомерност, в случай, че претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна надвишава минималното такова по Наредба № 1/2004
г.
В случай, че се приемат за основателни оплакванията във връзка с доклада, моли за
предоставяне на възможност за ангажиране на специални знания и гласни доказателствени
средства във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от страна на АДР. М. В., чрез адв. П.Г.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба, както и допустимостта и правилността на
първоинстанционното решение. Сочи, че в исковата молба е отправено искане за
компенсиране на неимуществени вреди, настъпили следствие на действия и бездействия на
лица, извършващи работа при ответника, с които се нарушава договора и закона. Намира, че
посочената в решението квалификация на спора не касае изменение на петиума и/или
основанието на иска. Счита, че Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП е
орган за алтернативно разрешаване на национални и трансгранични спорове по прилагането
на ЗПИПС и Регламент (ЕО) № 924/2009 г., Регламент (ЕС) № 260/2012 г. и Регламент (ЕС)
№ 751/2015 г., какъвто не е настоящият случай. Сочи, че в производството последователно е
поддържано становището, че се претендират вреди следствие на нарушение на Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и
използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта.
Намира за приложимо ТР № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, доколкото се касае за нарушени
договорни права на потребител от търговец, който има лицензия. За ирелевантни към спора
счита сочената поредица от сделки, които се твърди от насрещната страна да са извършвани
в процесния период.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното възнаграждение от процесуалния представител на
въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К., поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на атакуваното
решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Възразява за прекомерност
2
на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Въззиваемият, редовно призовани за същото съдебно заседание, явява се лично и се
представлява от адв. М.. Същият моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 8405/2021 г. по описа на РС-Варна, е образувано по
предявен иск от АДР. М. В. за осъждане на „Алианц Банк България“ АД да му заплати
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на
неизпълнение на задължение по Рамков договор от 23.03.2016 г. за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен
инструмент- международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит,
Допълнително споразумение от 23.03.2016 г. към договора и Общи условия за издаване и
използване на платежен инструмент - банкова платежна карта за своевременно разследване
на подаден сигнал за измама при плащане в интернет, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82
ЗЗД.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът на 23.03.2016 г.,
сключва с ответника Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит, неразделна част, от който са
Допълнително споразумение от 23.03.2016 г. и ОУ за застраховане на финансови загуби
вследствие кражба или загуба на банкова карта. Сочи, че на 10.09.2020 г., с кредитна карта
MasterCard е опитал да извърши плащане от 18.00 лв. в сайта www.imot.bg, но от сметката
му е удържана два пъти сумата в размер на 488.95 лв. Излага, че след това се е обадил в
банката и кредитната карта е блокирана. Твърди, че след 30 минути е подал жалба с вх. №
901-209/10.09.2020 г. за оспорване на плащането, като след справка от служител на банката е
установено, че сумата е изтеглена от дружество в Люксембург с наименование „BITSTAMP
SALES EUR LUXEMBURG“. Служителите го посъветвали да поиска възстановяване на
сумата от дружеството в Люксембург, като предположили, че причината за кражбата е в
компютъра на ищеца. Сочи, че на 16.09.2020 г. му е издадена нова кредитна карта
MasterCard, като е получил нови указания за защита, чрез въвеждане и потвърждение на две
пароли- динамична и статична. Твърди, че на 17.09.2020 г. се е опитал да заплати
задължение от 69.28 лв. към А1, но преводът е пренасочен към „Хиполенд“ в размер на
69.98 лв. Сочи, че във връзка с това плащане е депозирана жалба с вх. № 901-227/29.09.2020
г., както и жалба с вх. № 901-228/29.09.2020 г. до директора на „Алианц Банк България“ АД,
за възстановяване на сумата от 1047.88 лв.
Сочи, че доколкото с получения отговор с изх. № 9400/0153#1/23.11.2020 г. се
съдържат множество фактологични грешки, то банката е демонстрирала липсата на
заинтересованост от разрешаването на случая. Излага доводи, че повече от 60 дни банката
не е извършила проверки по сигналите, като е демонстрирала пренебрежението си към
проблема, нежелание и липса на капацитет за разрешаване на случая. Твърди, че е имал
очаквания като всяка друга лицензирана банка в страната да има служители с опит и
професионална подготвеност, които да прилагат мерки за гарантиране на сигурността на
плащанията в интернет и съответно да разследват случаите на измами и отклоняване на
средства.
Твърди, че е инициирал производство ч. гр. д. 16837/2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Варна за обезпечаване на доказателства. Сочи, че на 25.05.2021 г. между страните е
сключено споразумение за възстановяване на имуществените вреди, настъпили в следствие
3
на измамническите транзакции.
Намира, че арогантното поведение на служителите на банката за нежелание за
задълбочено разследване на сигнала са причинили силен стрес, а неадекватните им реакции
създава тежко усещане на безпомощност у ищеца, следствие на които е получил симптоми
артериална хипертония, ведно с поява на силна тревожност, която нарушава съня му.
Претендира обезщетение за неимуществените вреди от 1000 лв. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Алианц Банк България“ АД, в който се излагат доводи за неоснователността на иска. Сочи,
че е неясно дали се претендират неимуществени вреди да са настъпили следствие на
договорно или деликтно
основание. За недоказани намира доводите за настъпване на вредите, следствие на
противоправно поведение на служител на банката , който при или по повод на изпълнение
на трудовите си задължения. Моли за отхвърляне на искa. Претендира разноски.
С уточнителна молба с вх. № 48996/3.12.2021 г. ищецът е пояснил, че се претендира
обезщетение за неимуществени вреди следствие на неизпълнение на договорните
задължения на банката да оказва необходимо съдействие на своите клиенти за установяване
на причините в случаите на неоторизирани плащания в интернет и за предотвратяване на
тези случаи изобщо.
С постъпилата уточненителна молба с вх. № 50672/13.12.2021 г. се заявява, че
отношенията между страните са свързани с Рамков договор от 23.03.2016 г., Допълнително
споразумение към него от 23.03.2016 г., както и Общи условия за издаване и използване на
платежен инструмент – банкова платежна карта за издаването и ползването па платежен
инструмент - банкова платежна карта , обозначена с търговската марка на Mastercard.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
В производството е безспорно, че между страните е подписан Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и
използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит от 23.03.2016 г., Допълнително споразумение към него Рамков договор от
23.03.2016 г., Общи условия за застраховане на финансови загуби вследствие кражба или
загуба на банкова карта и Общи условия за издаване и използване на платежни инструменти
– банкова платежна карта. От съдържанието на същите е видно, че след възлагане, банковата
институция се е задължила да открие и води на името на ищеца платежна разплащателна
сметка, към която е издадена една или повече международни кредитни банкови платежни
карти и да предостави кредитен лимит.
От съобщение, адресирано от „Алианц Банк България“ АД до А.В. се установява, че
на 17.09.2020 г. банката предоставя указания за въвеждане на динамична и статична парола,
в съответствие с изискванията за безопасност /л. 15 от делото на ВРС/.
Видно от съдържанието на жалби с вх. № 901-209/10.09.2020 г. и вх.№ 901-
227/29.09.2020 г., А.В. оспорва двете плащанията от 10.09.2020 г. в размер от по 488.95 лева
в полза на BITSAMP SALES EUR LUXEMBOURG LUX, както и това от 17.09.2020 г. от
69.98 лева в полза на HIPPOLAND.NET.
С жалба с вх. № 901-228/29.09.2020 г., адресирана до Директора на „Алианц Банк
4
България“ АД е поискано възстановяване на сумите по транзакциите в срок до 10.10.2020 г.
В производството са представени Протокол с изх. № 20-0272/16.10.2020 г., Сервизна
карта № 5116/11.09.2020 г., както и Фактура № 8371/16.09.2020 г., от които е видно, че е
след проверка не е открит зловреден софтуер на личния компютър на А.В..
В съдържанието на приложените отговори с изх. № 901-227/09.10.2020 г. и № 901-
209/09.10.2020 г., са инкорпорирани откази на банковата институция за възстановяване на
сумите по оспорените транзакция. Впоследствие обаче между страните е сключено
споразумение от 25.05.2021 г., по силата, на което банката е заплатила сумата от 2017 лв.,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди.
За установяване на състоянието на ищеца в производството са приобщени
амбулаторен лист № 3082/26.10.2020 г., издаден от д-р О.Ил., медицинско направление с
диагноза: „I 10. Артериална хипертония и f.51.9 Неорганично разстройство на съня“,
рецептурна бланка № *********, серия А. От същите е видно, че А.В. се оплаквал от
безсъние и повишаване на кръвното налягане, главоболие, световъртеж, за което му е
проведено медикаментозно лечение с „лексотан“ и „ирбессо 150“ /л. 33 – л. 36 от делото на
ВРС/.
От справки № 1033357/30.08.2021 г. и № 1033438/30.08.2021 г. на Агенция по
вписвания, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 3, том І, рег. № 113,
дело № 3/2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 121/2020 г., том IV, рег. № 8400,
дело № 557 от 2020 г. се установява, че А.В. закупува недвижим имот, както и че като
управител на „Ролинг“ ЕООД продава друг свой недвижим имот.
В производството по гр. д. № 16837/2020 г. по описа на РС-Варна, инициирано за
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК е назначена съдебно-техническа
експертиза. От неоспореното заключение по същата се установява, че механизмът на
реализиране на онлайн плащане с банкова карта към Интернет търговец предполага
„Клиентът“ да посети URL адреса на Интернет сайта на търговеца, където избира нужната
стока/услуга. Установено е, че не се касае за вмешателство в нормалната капсула за заявка, а
за създаване на съвсем нова заявка. След като има генерирани заявки при търговеца, а няма
постъпили такива при оператора, то следва че връзката е нарушена между тези две звена.
Пакетът с информация за плащането веднъж пристигнал в компютърната система на
клиента, се зарежда от браузъра, което автоматично отваря прозорец от сайта на Борика за
въвеждане на данни за разплащателното средство. Така данните за търговеца от капсулата
постъпват в базата на Борика и се генерира заявка, която очаква конкретна сума за
конкретен търговец. Именно тази стъпка не се е изпълнила, а на екрана на ищеца се зарежда
фалшив прозорец за въвеждане на данните от картата. Посочил е, че вероятно се касае за
завладяване на компютърната конфигурация, чрез пробив в сигурността на завзетото
устройство, най-често чрез последване на зловреден линк, чрез който се инсталира софтуер,
който дава на хакера почти пълен контрол над машината. Данните, въведени в акаунта на
поръчката са фалшиви, като се касае за автоматизиран скрипт, който „тества“ откраднати
данни на платежни инструменти/банкови карти/. За онлайн плащания, ищецът използва
собствения си компютър от дома си и браузъра Mozilla Firefox. По време на изготвяне на
експертизата използва IP address 82.146.1.104 в мрежата на Виваком- гр. Варна. Експертът е
пояснил, че компютърът на г-н В. има инсталиран антивирусен софтуер Microsoft Security
Essentials, който не открива никакъв зловреден софтуер, като клетката за вируси е празна.
По време на изследване е инсталиран допълнителен софтуер Malwarebytes, който след
сканиране също не открива зловредни кодове.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпит
на свидетел за ищцовата страна - Б.Н.Ат..
От свидетелските показания на свидетеля се установява, че е разбрал, че от
кредитната карта на приятеля му през м. октомври или м. ноември липсвали над хиляда
5
лева. Споделя, че г-н В. не бил удовлетворен от незаинтересоваността на банковите
служители, чието поведение било неучтиво. Излага, че бил разочарован от
безперспективността по случая, както и начисляването на лихви по кредитната му
карта.Споделя, че приятелят му се променил като бил посърнал, сърдит и потресен от
нежеланието на банковите служители да разследват случая. Сочи, че започнал да пие
хапчета за високо кръвно, като не знае дали преди ги е приемал и дали има връзка със
случилото се. Излага, че към момента изглеждал по-добре, но продължавал да пие и за сън,
като не знае дали имат връзка с кражбата на средства от кредитната му карта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД. Съобразно задължителните постановки на ТР № № 4/2012 г., ОСГТК
на ВКС, може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение
на общите условия към договора, ако вредите са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи:
съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта
между страните, изпълнение на задълженията си по договора, пряка връзка между
неизпълнението на задължение на банковата институция и настъпилите вреди, както и
техния вид и размер. В тежест на банковата институция е са докаже изпълнение на
задълженията си по договора.
Безспорно е сключването на Рамковия договор между страните, както и откриването
и воденето на платежна разплащателна сметка, издаването на международна кредитна карта
– MasterCard, предоставянето на кредитен лимит, както редовното заплащането от страна на
ищеца на таксата за предоставяните услуги. Следва да бъде посочено, че за възникване на
отговорността на банковата институция, следствие на твърдяното неизпълнение на
договорните й задължения е от значение съществуването на облигационно правоотношение
между страните към момента, към който се твърди да са възникнали вредите, предмет на
настоящото производство. Безспорно е обстоятелството, че към момента на извършването на
разследването от страна на банковите служители е съществувало валидно договорна връзка,
породена от сключения между страните Рамков договор от 23.03.2016 г. за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен
инструмент- международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит,
Допълнително споразумение от 23.03.2016 г. към договора. Затова и съдът не цени
възраженията на въззивника за липсата на облигационна връзка между страните към
настоящия момент.
На следващо място, следва да се съобрази обстоятелството, че на 10.09.2020 г. и на
16.09.2020 г. ищецът е заявил желанието си да извърши платежни нареждания в интернет
сайтове. Следствие, на което чрез използването на зловреден софтуер е прихваната
6
направената от картодържателя заявка и тя не достига до „БОРИКА“ АД, а се подменя и се
зарежда друга страница, приличаща на тази на оператора, като след въвеждане на данните
от кредитната карта. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че
платежните операции не са оторизирани от ищеца и той е станал жертва на измама или
кражба.
Във връзка с претърпените имуществени вреди, страните са постигнали
споразумение, по силата, на което банката е поела задължение и е заплатила на А.В. сумата
от 2017 лева.
Недобросъвестност при неизпълнение на задълженията по договор, която да води до
отпадане на ограничението за обезщетяване на неимуществени вреди при договорна
отговорност само до предвидимите вреди, е онова поведение на длъжника, при което той е
знаел, че следва да положи конкретна по обем грижа, за да изпълни задължението си, но не е
положил същата, осъзнавайки, че провежданото поведение води до неизпълнение на поето
договорно задължение, но въпреки това не действа съобразно дължимия модел на
поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския
парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар също
предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава корекция на неразрешена платежна
операция от доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без неоснователно
забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност за възникването на
претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката. Не се
оспорва, че потребителят незабавно е уведомил банковата институция за неоторизираните
плащания, респ. на 17.09.2020 г. и на 29.09.2020 г.
Според т. 9, във вр. с т. 1 от раздел ХVIII от ОУ за издаване и използване на платежен
инструмент - банкова платежна карта, банката коригира неразрешената или неточно
изпълнена платежна операция , като възстановява стойността на неразрешената операция и
когато е необходимо, възстановява платежната сметка в състоянието, в което би се
намирала, ако неразрешената операция не беше изпълнена. В разпоредбата е посочено, че
банката предприема тези действия незабавно, но не по-късно до края на работния ден,
следващ деня на подаване на жалбата в случаите на оспорване на платежна операция. В
случая, банковата институция е отговорила на потребителя със забавяне, респ. след
изтичането на разумния срок от седем дни по т. 2, раздел XIX, т. 2 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама,
или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.
75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на
плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба
небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. В случая, в отговора си банковата
институция се е позовала на нарушение на задължението на потребителя по чл. 75, т. 3
ЗПУПС да предприема всички разумни действия за запазване на персонализирани средства
за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за
сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с
платежния инструмент. Позоваването на горепосочената разпоредба в отговора на банковата
институция е бланкетно, без да се представят доказателства, че са налице основания за
експулсирането от отговорност, а именно: измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги. Доколкото в случая от заключението по допуснатата
съдебно-техническата експертиза се установява, че А.В. е използвал платежния инструмент
7
в съответствие с условията за неговото издаване и използване и е уведомил доставчика на
платежни услуги за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването, следва да се приеме, че потребителят е изпълнил договорните си задължения по
чл. 75, т. 3 ЗПУПС, по т. 3 от раздел XIV и по т. 1 – т. 3 от раздел XVIII от Общите условия
за издаване и използване на платежен инструмент – банкова карта, както и по т. 7.1 от
Общите условия за застраховка на финансови загуби следствие на кражба или загуба на
банкова карта.
На следващо място, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че словесните
„указания“, дадени от банковия служител, противоречат на раздел XVIII, т. 5 от ОУ, според
които банката уведомява жалбоподателя за срока, в който ще получи отговор, в случаите,
когато е необходимо събирането на информация.
Ето защо, следва да се приеме, че първоначалното бездействие на банковата
институция, представлява неизпълнение на поетите договорни задължения. Това поведение,
е недобросъвестно и отговорността на банковата институция следва да бъде ангажирана за
всички преки и непосредствени последици от неизпълнението на договора, а не само за
предвидимите такива.
Настоящият съдебен намира, че в производството не се доказва наличието на
останалите кумулативни елементи от фактическия състав на иска, а именно: претърпените
неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Този
извод следва от обстоятелството, че при разпита си свидетелят Б.Ат. е споделил, че макар и
приятелят му да е бил посърнал, сърдит и да е приемал медикаменти за високото му кръвно
налягане и сън, то не знае дали същото състояние е във връзка със случилото се. Свидетелят
е посочил, също, че не знае дали въззиваемият е приемал лекарства и преди инцидента. Дори
да се възприеме, че А.В. е претърпял неимуществени вреди, то и от представените в
производството медицински документи, издадени месец и половина след първите тегления
на суми, респ. повече от месец след второто такова, не би могло с категоричност да се
обоснове извода, че вредите да настъпили следствие на неизпълнението на договорните
задължения на банковите служители за своевременно разследване на подаден сигнал за
измама при плащане в интернет. В допълнение на горното, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че А.В. въз основа на постигнатото споразумение с банковата институция е
получил възмездяване на имуществените си вреди в пълен обем. Макар и възстановяването
да е било извършено с известно забавяне, съобразно пандемичната обстановка, както вече се
изясни, не би могло с категоричност да се приеме, че евентуалните претърпени твърдени
неимуществени вреди на А.В. са свързани именно с неизпълнение на задълженията на
банковата институция за своевременното разследване на подадения сигнал.
Доказателствената тежест за установяване настъпването на твърдените
неимуществени вреди е в тежест на страната, която извлича за себе си изгодни правни
последици. В случая, А.В., не проведе пълно и главно доказване, че претендираните от него
неимуществени вреди, ако са настъпили, касаят именно неизпълнението на договорните
задължения на банковата институция по Рамковия договор от 23.03.2016 г. за предоставяне
на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен
инструмент- международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит,
Допълнителното споразумение от 23.03.2016 г. към договора и Общите условия за издаване
и използване на платежен инструмент - банкова платежна карта за своевременно
разследване на подаден сигнал за измама при плащане в интернет. При липсата на такова
доказване, съдът приема, че твърдените факти не са се осъществили в обективната
действителност.
С оглед на горното, следва да се приеме, че в случая липсва елемент от фактическия
състав на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие
на неизпълнение на договорни задължения на ответника, поради което същият се явява
8
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат в полза на въззивника. За настоящото
производство, същият претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение от 200
лева, както и заплатената държавна такса от 25 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правна помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая, делото не се откроява с голяма
фактическа или правна сложност, поради което възражението за прекомерност се явява
основателно, като юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минимален размер от 100 лева. Затова и в полза на банката следва да се присъди сумата от
125 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
За гр. д. № 8405/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, „Алианц Банк България“
АД претендира съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 25 от Наредбата за правна помощ, в
полза на банката е дължимо минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
За производството по гр. д. № 16837/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
„Алианц Банк България“ АД претендира заплащането на разноски в общ размер на 700 лева,
от които 500 лева – депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза и 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 25 от Наредбата за правна помощ, в
полза на банката е дължимо юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Затова и в полза
на същата, следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 600 лева за
производството по реда на чл. 207 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 8405/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА АДР. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ************ да заплати на „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА АДР. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ************ да заплати на „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по гр. д. №
8405/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА АДР. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ************ да заплати на „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 16837/2020 г. по описа на
9
Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 209 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10