№ 46
гр. Х., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20225600100615 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Гражданско дело № 615/2022 г., по описа на Окръжен съд – Х., е образувано по
искова молба на А. Д. А., ЕГН: **********, подадена чрез Адвокатско дружество ,,Г. и М.‘‘,
представлявано от адв. К. Г., против О. Х., Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х.. Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със законна лихва,
считано от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 10.06.2022 г. около 11:00 ч. в гр. Х., ищцата А.
А. вървяла по десния тротоар на ул. „Ц.О.” № 7 с посока на движение към Бизнес центъра.
Стигайки до магазина за матраци, намиращ се на ул. „Ц.О.” № 7, ищцата се спънала в
надигнатите и разместени тротоарни плочки, в резултат на което загубила равновесие и
паднала, удряйки силно дясното си рамо, главата и лицето си в земята.
Непосредствен очевидец на злополуката станал служител в магазина за матраци,
който се обадил на тел. 112 и А. А. била откарана по спешност в „МБАЛ-Х.” АД, където
след извършени й редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че
в резултат на процесната злополука получила травматично увреждане: луксация на дясната
раменна става. В болничното заведение дясната ръка на А. била обездвижена, чрез
поставянето на мека ластична ортеза, която носила за период от 1 месец. Ищцата
продължила лечението си в домашни условия, като лекарите й дали указания да не движи и
натоварва дясната си ръка и рамо и да спазва хигиенно-диетичен и охранителен режим.
Първият 1 месец след инцидента ищцата изпитвала множество силни болки в
областта па дясното рамо, поради което приемала обезболяващи и седативни медикаменти.
Освен това тя не можела да се обслужва самостоятелно, което наложило да ангажира
постоянно близките си, за да й помагат за извършване на ежедневните битови и хигиенни
навици.
Твърди се, че на 08.07.2022 г. пострадалата била консултирана от ортопед-
травматолог Ж.А., който при извършения й преглед установил, че за А. А. все още са налице
болезнени и ограничени движения в областта на дясното рамо. Поради тази причина й била
1
назначена терапия със скъпо струващия инжекционен препарат „OSTENIL TENDON‘‘, както
и провеждане на рехабилитационни процедури. В изпълнение на лекарските предписания, за
период 04.08.2022 г. до 11.08.2022 г. А. била хоспитализирана в отделението по физикална и
рехабилитационна медицина при ,,МБАЛ-Х.‘‘ АД.
На 16.08.2022 г. ищцата посетила стоматолог, доколкото освен дясното си рамо,
при злополуката тя ударила силно също главата и лицето си. При извършения преглед
специалистът установил, че в резултат на процесната злополука за ищцата са налице
фрактури на зъби 34 и 35 на долната челюст.
Според изложеното на 05.09.2022 г. ищцата била повторно прегледана от д-р
Ж.А., който констатирал наличието на болка, оток и затруднени движения в дясната
раменна област - отвеждане на ръката до 45 градуса, атрофия на делтовидния раменен
мускул, съдов и неврологичен дефицит дистално.
Лечебно-възстановителният период на ищцата продължавал и към настоящия
момент, като движенията в дясното й рамо все още не са възстановени в пълен обем и
същите били болезнени и ограничени. В резултат на преживяната злополука здравословното
състояние на пострадалата се влошило, което давало отражение и на психиката й.
Гореописаните неимуществени вреди били настъпили вследствие на това, че О.
Х. не изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди О. Х., Булстат: *********,
да заплати на А. Д. А., ЕГН: **********, сумата 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат
на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането (10.06.2022г.), до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Ответникът О. Х. в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, чрез
упълномощения юрк. Б. П., оспорва исковете в цялост както по основание, така и по размер.
В писмения отговор се твърди, че ищцата не е положила грижа и внимание относно
опазване на здравето си, като е преминала пътния участък, без да внимава и се е спънала на
тротоарните плочки. Оспорват се твърденията, че вредата е причинена единствено от
неравност по пътя, както и че ищцата е получила твърдените психологически увреждания.
Спорно било още и настъпването на всички останали факти и обстоятелства, изложени в
исковата молба. Оспорва се, че злополуката е настъпила ,,на ул. ,,Ц.О.‘‘ № 6, до магазина за
матраци‘‘, тъй като на ул. ,,Ц.О.‘‘ № 6 в гр. Х. имало незастроен терен и необособена
тротоарна площ, но не се помещавал магазин за матраци. Навежда се възражение за
изключителна вина на ищцата.
Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове,
евентуално – да уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 8749 от 10.06.2022 г. се
установява, че А. Д. А., ЕГН **********, е била прегледана в Спешното отделение на
„МБАЛ-Х.” АД от д-р А., с УИН **********. Съобразно установената анамнеза към
момента на прегледа на ищцата е поставена диагноза ,,съмнение за изкълчване на дясната
раменна става‘‘, поради което й са назначени рентгенови изследвания. Резултатите са
разчетени от д-р А.Н. със становище ,,лицева графия на дясна раменна става показва данни
за луксация‘‘ (л.18-19).
От Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно отделение №
2
8749 от 10.06.2022г. се установява, че е била осъществена консултация с ортопед д-р А.,
пред когото ищцата е изложила, че е паднала на улицата и изпитва болки в дясното рамо.
Специалистът е установил деформация в областта на дясното рамо с пружиниращо
съпротивление при движение, запазена сетивност и пулсации. В резултат на извършения
преглед е поставена окончателна диагноза ,,изкълчване на дясната раменна става‘‘.
Извършено е наместване на дясната ръка и имобилизация, чрез поставяне на мека ластична
ортеза.
С медицинско направление № 221892056D0E от 08.07.2022г., издадено от
ортопед-травматолог Ж.А. на ищцата е предписано инжекционен препарат „OSTENIL
TENDON‘‘, както и провеждане на рехабилитационни процедури, които са осъществени в
периода от 04.08.2022 до 11.08.2022 г. (л. 23-24)
Видно от амбулаторен лист № 22248805406Е ищцата на 05.08.2022г. отново е
посетила д-р Ж.А., който констатирал наличие на болка, оток и затруднени движения в
дясната раменна област - отвеждане на ръката до 45 градуса, атрофия на делтовидния
раменен мускул, съдов и неврологичен дефицит дистално, причинени поради падане на
тротоара преди 2 месеца.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 358/08.09.2022 г.,
издадено от д-р Х. Е., според което ищцата е получила травматично увреждане ,,изкълчване
на дясната раменна става‘‘. Описаното увреждане е причинено от твърд тъп предмет и може
да се получи при падане от височината на собствения ръст върху терена, по начина, времето
и при обстоятелства описани в предварителните сведения (на 10.06.2022 г. паднала на
терен). Причинено е трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на дясната ръка
по смисъла на чл.129 НК, дължи се на изкълчването на раменната става.
От заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Т. М. се установяват следните обстоятелства:
Тротоарната настилка пред вход А на жилищен блок, находящ се на ул. ,,Ц.О.“ №
7 към датата на произшествието е била с повдигнати, разместени и счупени плочки, като
към настоящия момент в този участък състоянието на тротоарната настилка е същото.
Височината на повдигане на разместените плочки е до 5 см над нивото на основния тротоар,
а в участъка около декоративното дърво - около 20 см. Според вещото лице констатираните
неравности по тротоарните плочки създават опасност от спъване и трудност при
преминаване на пешеходци по тях.
От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Х. Е. се установяват следните обстоятелства:
Вследствие на настъпилия инцидент ищцата А. е изкълчила дясната си раменна
става, което й е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на
дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК и е в пряка причинна връзка с падането на
улицата.
Според вещото лице счупването на зъби 34 и 35 не съотвества на механизма на
травмата, което се обосновава с времето на установяване на счупването - два месеца след
падането, и реалното състояние на „счупените зъби“ - във вид на остатъци от гангренозни
корени.
Оздравителният процес е продължил около два месеца и включва срока на
имобилизация и срока на провеждане на рехабилитация. Възстановителният процес
продължава и сега, като състоянието на ръката в областта на раменната става не е
възстановено напълно. Налице са трайни последици следствие полученото увреждане, които
се изразяват в ограничение в движенията на дясната ръка в раменната става и болки при
промяна на времето.
Според експертното заключение въпросът за извършване на оперативно лечение с
3
цел отстраняване последиците от получената луксация може да се обсъди след провеждане
на ЯМР изследване на дясната раменна става и оценка на състоянието на тъканите на
ставата.
По данни на пострадалата към момента на инцидента същата е била физически
здрава, не е приемала медикаменти, била е със запазено зрение, без прояви на замайване и
без нарушение в двигателните функции.
По отношение на задачата относно наличие на физически характеристики,
способстващи затрудено придвижвана, експертът е заключил, че ищцата е с нормално
телосложение, запазена двигателна култира и координация и нормално зрение. Не е налице
хабитуална луксация на дясната раменна става. Няма данни ищцата да е ползвала помощни
средства преди злополуката.
Съгласно заключение ограничението в движението на дясната раменна става
възниква веднага след изкълчването. С ъглометрия е установен обемът на ограничение
преди провеждане на рехабилитацията. Към настоящия момент разгъването е в норма.
Свиването е ограничено на 90 градуса и отвеждането е ограничено на 70 градуса.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.А.М..
От показанията на свидетелката, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че ищцата е паднала до мебелния магазин на ул. „Ц.О.” № 7. Помощ до идването
на екип на спешна медицинска помощ й оказала служителката от мебелния магазин. Излагат
се данни, че след инцидента ищцата е ползвала колан, който се слагал през рамото и се
затягал през кръста. Пострадалата имала нужда от постоянни грижи, тъй като не можела да
се обслужва сама, да пере и готви, а освен това имала и непрекъснати болки. В този период
за ищцата, която живеела сама, се грижела свидетелката М.. Тя й давала болкоуспокояващи,
пазарувала за нея, помагала й да се облича, слагала възглавници зад гърба й, за да не е в
постоянно легнало положение и правила всичко, което е необходимо в бита. Сочи се, че
ищцата не можела да спи на дясната страна и сега, а единствено – по гръб и на лявата
страна. Когато имала болки обикаляла из стаите. Свидетелката разказва, че ищцата в
момента е по-добре, но все още имала болки и не можела да вдига тежки предмети. Според
дадените показания свидетелката е отишла да се грижи за пострадалата в дома й, след като е
била изписана от болница. Ищцата й казала, че ще е в ортопедията една седмица след
инцидента, защото с упойка намествали ябълката на раменната става, а после били я
преместили в друго отделение за раздвижване. Свидетелката М. като начален момент на
полаганите от нея грижи посочва началото на месец август, което обосновава със спомена й
че тогава ищцата била с колан за обездвижване. В допълнение изтъква, че не са й известни
други заболявания на ищцата.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от страна на
ищцата следва да бъдат доказани при условията на пълно доказване следните кумулативни
материалноправни предпоставки: факта на настъпване на описаното в исковата молба
вредоносно събитие; претъпените неимуществени вреди; причинна връзка между събитието
и вредите; инцидентът да е причинен от противоправно деяние /действие или бездействие/
на лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението й;
причинителят да е действал виновно. Вината на прекия причинител се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на пълно обратно доказване.
На следващо място, за уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
4
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа - в този смисъл е Постановление № 9 от
28.XII.1966 г. на Върховния съд.
Съгласно чл. 30, ал. 4 Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии се организират от съответната О.. В чл. 48, ал. 1,
т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на Закона за пътищата също е предвидено, че О.та
отговоря за поддържането на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания. Следователно в тежест на ответника О. Х. съществува задължение да подържа
в изправност тротоарите, попадащи в административните й граници. В този смисъл именно
тя носи отговорност за вреди, произтекли от пътен участък, поддръжката на който е вменена
като задължение по закон на нея и затова е пасивно легитимирана да отговаря по предявен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
По делото безспорно е установено, че процесният инцидент е настъпил на
тротоарната настилка пред вход А на жилищен блок, находящ се на ул. ,,Ц.О.“ № 7, гр. Х.,
както и че мястото, където А. е паднала, е било с повдигнати, разместени и счупени плочки.
Този извод следва от показанията на св. М., приложените по делото писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по СТЕ. От показанията на разпитаната по делото
свидетелка се установява, че ищцата е получила травматично увреждане на дясната раменна
става вследствие на падане до мебелния магазин на ул. „Ц.О.” № 7. Изнесените от
свидетелката сведения, като логични, еднопосочни и последователни, се кредитират от
настоящата инстанция. Това положение не се разколебава и от обстоятелството, че същата
не е очевидец на случилото се, тъй като релевантният за спора факт се подкрепя и от други
доказателствени източници. Така в приетите по делото писмени материали, изготвени от
медицински лица в хода на прегледи и консултации (първични и последващи), се съдържа
информация за причината и начина, по който е настъпило травматичното увреждане. Все в
този аспект е и заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира като
обективно дадено. В хода на експертното изследване на 29.12.2022 г. е извършен оглед на
място, на който са присъствали ищцата и свидетелят очевидец, оказал първа помощ при
злополуката. Последният, като лице пряко възприело събитието, е посочил конкретното
място на инцидента, като въз основа на тези данни, както и писмените документи по делото,
е изготвено приобщеното към доказателствения материал експертно заключение. Тук е
мястото да се посочи, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства, стига същите да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка
с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Казаното пренесено
към настоящия случай налага извод, че от страна на ищцата е проведено успешно главно и
пълно доказване на факта, че е пострадала при падане на ул. „Ц.О.” № 7, гр. Х..
Причина за настъпилото увреждане е станало поведението на ответното
дружество, което не е изпълнило вменените му задължения да поддържа тротоара в
изправно състояние или евентуално да предприеме необходимите мерки, за да сигнализира
за препятствието/опасността, така че до възстановяването на тротоара да бъдат избегнати
инциденти с пешеходците, които ползват тротоара. Неизпълнението на задължението за
поддържане на тротоара в изправно състояние по същността си представлява противоправно
бездействие от страна на ответника чрез служителите, на които е възложена тази дейност.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът възприе изцяло, като
изготвено от безпристрастен специалист в областта, и отговарящо пълно и обосновано на
поставените въпроси, се установява по несъмнен начин, че към датата на инцидента, както и
5
към настощия момент, тротоарната настилка на посоченото място е компрометирана и
неравностите по тротоарните плочки създават опасност от спъване и трудност при
преминаване на пешеходци по тях.
От страна на О. Х., върху когото пада доказателствената тежест, не е проведено
доказване, оборващо презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че
поведението на съответните служители, на които е била възложена работата по поддръжка,
обезопасяване и ремонтиране на процесния тротоар, където е настъпил инцидентът, е
виновно.
Вследствие на злополуката ищцата е получила травматично увреждане.
Изкълчването на дясната раменна става се потвърждава от представените по делото копия от
амбулаторни листове, съдебномедицинско удостоверение № 358/08.09.2022 г., както и от
заключението по съдебно-медицинската експертиза. Съдът приема, че падането е причинено
от неизпълнението на задължението на О. Х. да поддържа, обезопасява и ремонтира
тротоара, доколкото е настъпило именно в нарушения участък на тротоара, който ищцата не
е успяла да премине и преодолее безпрепятствено, тъй като се спънала в надигнатите и
разместени тротоарни плочки, в резултат на което загубила равновесие и паднала, удряйки
силно дясното си рамо. От представеното по делото съдебно медицинско удостоверение е
видно, че изкълчването може да бъде причинено по описания от ищцата начин, а именно
чрез падане от височината на собствения ръст върху терена. В този смисъл се обосновава
извод за причинна връзка между бездействието на ответника и вредите, претърпени от А..
Изложеното обаче не може да бъде споделено относно уврежданията на зъби 34 и
35 на ищцата. Видно от приложения по делото амболаторен лист No 249/16.08.2022 г.
ищцата е посетила стоматолог с оплаквания за дестабилизация на зъбна протеза на долна
челюст, при което е установено ,,фрактура на зъби 34 и 35‘‘ (четвърти и пети долни леви
зъби). Настоящата инстанция намира, че механизмът, по който се твърди, че е настъпило
това увреждане, предполага неговата незабавна проява или както е разяснил медицинският
експерт при разпита му в съдебно заседание ,,При счупването на тези два зъба самата
протеза пада. Тя като падне, пада веднага.‘‘. В случая счупването е установено едва на
16.08.2022 г., т.е. два месеца след настъпване на инцидента. Това положение поставя под
съмнение наличието на причинна връзка между деянието и вредите, тъй като липсва
възможност за установяване състоянието на увредените зъби към момента на злополуката.
Освен това, на А. е предписано стоматологично изследване – ортопантомография, за което
липсват данни да е извършено. На следващо място, при прегледа на ищцата на 09.01.2023 г.
вещото лице е установило, че от зъби 34 и 35 са налице остатъци от гангренозни корени,
индициращи на липса на стабилна протеза, т. е. обстоятелство стоящо вън от инцидента на
10.06.2022 г. Не на последно място следва да се посочи и това, че по делото не се
установява при падането ищцата да е получила травма на главата, обуславяща твърдените от
нея фрактури.
В обобщение, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, писмените
доказателсва, както и от свидетелските показания на М. по делото се установя, че ищцата е
получила травматично увреждане ,,луксация на лявата раменна става‘‘. Това й е причинило
болки и страдания, обездвижване, както и затруднение в ежедневното обслужване.
С оглед изложеното съдът приема, че от ангажираните по делото доказателства се
установяват кумулативните предпоставки на предявения иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
за да бъде ангажирана отговорността на ответника за претърпените от ищцата вследствие на
процесния инцидент неимуществени вреди. Поради това и на основание чл. 52 ЗЗД следва
да бъде определен размер на обезщетението, който да отговаря на критериите за
справедливост, така че да възмезди вредите, без да служи като източник за неоснователно
обогатяване. С оглед указанията, дадени с Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдебният
6
състав следва да вземе предвид конкретни обективни обстоятелства като тежестта и
характера на увреждането, неговата продължителност и интензивност, начина на
причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнително влошено
състояние на здравето, причинени морални страдания и други в зависимост от конкретния
случай.
В настоящата хипотеза оздравителният процес на ищцата е продължил около два
месеца, който включва срока на имобилизация и на провеждане на рехабилитация.
Възстановителният процес продължава и сега, като състоянието на ръката в областта на
раменната става не е възстановено напълно, тъй като е налице ограничение в движенията -
свиването е ограничено на 90 градуса, а отвеждането - на 70 градуса. В допълнение към това
са налице и болки при промяна на времето. От показанията на св. М. М., които се
кредитират като достоверни, се установява, че в периода, в който ръката на ищцата е била
обездвижена, същата не можела да се обслужва самостоятелно, поради което се налагало да
търси чужда помощ. Освен това пострадалата изпитвала болки, приемала обезболяващи
медикаменти и страдала от безсънение. Съдът не съзира наличие на заинтересованост от
страна на посочената свидетелка, още повече, че дадените от нея сведения относно
релевантните за спора факти са изцяло еднопосочни и непротиворечиви със събраната и
приобщена в производството доказателствена съвкупност. От посочените свидетелски
показания се установява още, че преди инцидента ищцата се справяла самостоятелно в
ежедневието, но след това била в невъзможност да ползва ръката си пълноценно. Това
обстоятелство се потвърждава и от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, който
сочи, че ищцата ще продължава да изпитва болка и затруднение при отвеждане на дясната
ръка, като поради възрастта и не се очаква подобрение в състоянието й. В допълнение
следва да се посочи, че не са налице обстоятелства, дискредитиращи показанията на
свидетелката, както твърди ответникът. Изложеното от нея, че поради здравословното си
състояние, ищцата не можела да управлява МПС и установеното от вещото лице, че за
прегледа ищцата е пътувала с колата си, въпреки ограничението в движенията на дясната
ръка, не изключват достоверността на показанията й, защото все сочат на това, че ищцата
търпи последиците от изкълчването на раменната става.
Като взе предвид всички описани обстоятелства относно претърпените от А. А.
болки, страдания и неудобства, както и социално-икономическите условия в страната към
датата на инцидента – 10.06.2022 г., съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, което отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Следователно предявеният иск по чл. 49, вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 8000 лева и отхвърлен за горницата до
претендираните 26 000 лева.
По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, то съдът го намира за неоснователно. За да претендира намаляване
на обезщетението, ответникът релевира, че при преминаване през пътния участък ищцата не
е проявила необходимата бдителност за опазване на здравето си. Приносът по смисъла на
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД трябва да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия от страна на увреденото лице, както и е да е налице причинната връзка между
поведението му и настъпилата вреда. Според общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в процеса това възражение следва да бъде установено от
ответника, като доказването, което трябва да бъде проведено, е винаги пълно. Това в случая
не е сторено, доколкото не са ангажирани доказателства, които да го потвърдят. Напротив,
по делото е установено, че към момента на инцидента ищцата е била физически здрава, не е
приемала медикаменти, без прояви на замайване и без нарушение в двигателните функции.
Не са били налице и физически характеристики като охраненост над средната за ръста,
затруднено или компрометирано зрение, хабитуална луксация, способстващи затруднено
придвижване. Ето защо и с оглед последиците от разпределение на доказателствената
7
тежест в процеса, съдът следва да приеме за недоказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата. Казаното важи и за възражението за изключителна
вина на ищцата. И тук тежестта на доказване е върху позоваващата се страна, но конкретно
действие/бездействие на пострадалото лице, с което да е допринесло за настъпването на
вредните последици, не се установи.
Като законна последица от уважаването на иска за сумата 8000 лева и доколкото
изрично е поискано от ищцата, в нейна полза следва да бъде присъдена и законна лихва
върху тази сума, считано от датата на процесния инцидент – 10.06.2022 г. до окончателното
й изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 3, ал. 6 и
ал. 8 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 138,46 лева. На страната следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв., определено от съда по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване сложността на спора или
общо дължимата от ищцата сума за разноски по делото възлиза на 498,46 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 184,62лв.,
представляваща част от направените от нея разноски за депозит на вещи лица по съдебно-
медицинска и съдебно-техническа експертизи.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество ,,Г. и
М.‘‘, представлявано от адв. К. Г., сумата от 1008,00лв., с вкл. ДДС, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, защита и
съдействие по делото на ищцата А. Д. А., определено съобразно уважената част от иска и по
правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да се
възложи заплащането в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Х. дължимата
държавна такса в размер на 320,00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Х., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х., да заплати на А. Д. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. Х., бул. ,,Б.‘‘ № 116, ет. 7, ап. 27, сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на
инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането (10.06.2022 г.), до
окончателното изплащане на дължимата сума, като иска за разликата до пълния предявен
размер от 26 000лв. отхвърля ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА О. Х., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х., да заплати А. Д. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. Х., бул. ,,Б.‘‘ № 116, ет. 7, ап. 27, сумата от 184,62лв.,
представляваща част от направените разноски за депозит на вещи лица.
ОСЪЖДА О. Х., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х., да заплати на Адвокатско
8
дружество ,,Г. и М.‘‘, БУЛСТАТ: **********, представлявано от адв. К. Г., сумата от
1008,00лв., с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, защита и съдействие по делото на ищцата А. Д. А., ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА О. Х., Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х., да заплати по сметка на
Хасковския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 320,00лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Х., бул. ,,Б.‘‘ № 116,
ет. 7, ап. 27, да заплати на О. Х., Булстат: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., пл. ,,О.‘‘ № 1, представлявана от С.Д. – кмет на О. Х., сумата от 498,46лв.,
представляваща направени по делото разноски за депозит на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
9