Решение по дело №1748/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3836
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20251100501748
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3836
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501748 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от В. О. Н. срещу Решение № 21428/26.11.2024г. по гр.д. 55393/2023 г. на СРС,
77 с-в, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ на
жалбоподателя за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца като
член на Комисията за защита на потребителите, извършено със заповед KB -
780/20.09.2022г. на министър председател на РБ на основание Решение на
Министерски съвет 679/19.09.2022г.
Изложени са съображения за неправилност на решението поради неправилно
прилагане на материалния закон-неправилно бил приложен чл. 19а, ал. 2 от ЗА, при
положение, че чл. 165, ал. 8 от ЗЗП изчерпателно уреждал хипотезите на предсрочно
прекратяване на мандат на членовете на комисията. Чл. 19а, ал. 2 от Закона за
администрацията бил неприложим тъй като чл. 165, ал. 8 ЗЗП била специална норма.
Не била обсъдена сочената от ищцата практика на СЕС и на Конституционния съд на
РБ. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Не е постъпил отговор на жалбата.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен
1
до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на
събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по
следните фактически и правни съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от В. О. Н. с искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване на уволнението, извършено с Решение № 679
от 19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ - 780 от 20.09.2022 г. на
министър – председателя Г.Д. за незаконно и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „член на КЗП“. Изложени са твърдения, че ищцата с Решение
№ 331/25.05.2022 г. по т. 4, прието от Министерски съвет на Република България е
определена за член на Комисията за защита на потребителите и е назначена с
петгодишен мандат, по силата на Заповед № КВ – 363 от 27.05.2022 г. на министър -
председателя. Наведени са доводи за незаконосъобразно освобождаване от длъжност,
въз основа на постановено Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет,
обуславящо издаването на Заповед № КВ -780 от 20.09.2022 г. на министър –
председателя Г.Д., с която е освободена от длъжност. В тази връзка счита, че МС не
разполага с правомощия да освобождава членове на КЗП при започнал и неизтекъл
мандат на основания извън предвидените в чл.165, ал.8 ЗЗП такива за предсрочно
прекратяване на правоотношението. Твърди, че решението на МС не е мотивирано.
Счита, че законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение с КЗП следва да се преценява съобразно специалните основания по
чл.165, ал.8 ЗЗП, но нито едно тях не е налице, нито е посочено като основание в
решението на МС. Сочи, че основанията за предсрочно прекратяване на трудовите
правоотношения с КЗП са дадени изчерпателно в посочената нормативна уредба,
която се явява специална и дерогира приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, който бил
обща норма.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е
оспорил исковете. Твърди, че правоотношението с ищцата, което се приравнява на
трудово, е законосъобразно прекратено с решение № 679/19.09.2022 г. на МС, въз
основа на което е издадена заповед № КВ-780/20.09.2022 г. на министър-председателя
Г.Д..
Излага съображения, че съгласно чл. 19а, ал. 2 ЗА правоотношенията с членовете
на колегиални органи, какъвто се явява ищецът по смисъла на чл. 50 ЗА, могат да
бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя,
по негова преценка, като прекратяването настъпва с издаването на решение на МС,
което не се нуждае от мотивиране.
Няма спор по делото, че по силата на т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022 г. на
Министерски съвет са освободени, на основание чл.165, ал.2 ЗЗП, председателят и
2
членовете на КЗП, а именно: Д.М.Й., К.Х.А. и К.Д.Р., като с т.4 от решението е
определен нов състав на КЗП, както следва: И.И.Ф. (председател), В. О. Н.-В. и
Н.Д.М. (членове), както и че със Заповед № КВ – 363 от 27.05.2022 г. на министър –
председателя К.П. на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.4 от решение № 331/25.05.2022 г.
на МС на Република България, вр. чл.19, ал.1 ЗА, В. О. Н.-В. е назначена за член на
КЗП за срок от 5 години.
Не е спорно по делото, че въз основа на Решение № 679 от 19.09.2022 г. на
Министерски съвет е отменена т.4 от решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на
Република България (т.1), като са освободени И.И.Ф. (председател), В. О. Н.-В. и
Н.Д.М. (членове) и е определен нов състав на КЗП: С.С.А. –председател, А.Г.Д. и
К.Х.А. – членове. Със Заповед № КВ – 780 от 20.09.2022 г. на министър – председателя
Г.Д., на основание чл.165, ал.2 ЗЗП и т.1 и 2 от решение № 679 от 19.09.2022 г. на МС
на Република България, ищцата е освободена като член на КЗП.
За да отхвърли исковете СРС е приел, че безспорно ищецът въз основа на Заповед
№ КВ – 363 от 27.05.2022 г. на министър – председателя на основание чл.165, ал.2 ЗЗП
и т.4 от решение № 331/25.05.2022 г. на МС на Република България, вр. чл.19, ал.1 ЗА,
е назначена за член на КЗП за срок от 5 години, че попада в хипотезата на чл. 19а, ал.
2 ЗА, доколкото е назначена като член на колегиален орган – държавна комисия по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗА, че чл. 19а, ал. 2 ЗА дава възможност член на колективен
орган, какъвто се явява КЗП, да бъде предсрочно освободен, като преценката е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Счел е, че основанията за
предсрочно прекратяване на правомощията на член на КЗП, предвидени в ЗЗП, не
изключват приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, както и че уволнението
/освобождаването/ е законосъобразно.
Настоящият състав на СГС напълно споделя тези изводи.
Съгласно чл.165, ал.1 ЗЗП, Комисията за защита на потребителите е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е колегиален орган към
министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на
страната на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП вр. чл. 50 ЗА. Комисията за защита на
потребителите се състои от трима членове, в т.ч.председател, които се определят за
срок от 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-
председателя, съгласно чл.165, ал.2, изр.1 ЗЗП. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА министър-
председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на
държавната комисия.
По отношение на нейните членове е приложима разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 във
връзка с чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗА. Органите по чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗА по аргумент от чл. 19а,
ал. 1 ЗА, не са държавни служители, а имат всички права по трудово правоотношение,
освен тези които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.
3
Съгласно чл. 19а, ал. 1 ЗА министър-председателят, заместник министър-
председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4
еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните
управители, заместник областните управители, кметовете на общини, на райони и на
кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат
всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са
несъвместими с тяхното правно положение.
Според чл. 19а, ал. 2 ЗА, правоотношенията с посочените в чл. 19, ал. 4 ЗА
еднолични органи и техните заместници могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, по негова преценка, която не може да бъде заместена от
преценка на съда, т.е. по целесъобразност. Нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗА е специална
досежно прекратяването на трудовите правоотношения с ограничения кръг лица,
заемащи висши държавни длъжности, изброени в нея, спрямо общите норми на
Кодекса на труда /КТ/. Тя отразява спецификата на тази категория приравнени на
трудовите правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна
изпълнителна власт на субектите по чл. 19, ал. 4 ЗА, който е аналогичен с правния
статут на другите политически субекти в изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и ал. 3
ЗА, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност. Съгласно
чл. 165, ал. 8 ЗЗП правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт
или предсрочно в следните хипотези: 1. по тяхно писмено искане; 2. при установяване
на несъвместимост с изискванията на този закон; 3. При влизане в сила на съдебен акт
за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което органът по
назначаване следи служебно; 4. при невъзможност да изпълняват задълженията си
повече от три месеца и 5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на
интереси по Закона за противодействие на корупцията, като при прекратяване на
правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на
правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на
съответния мандат (ал. 9).
При така очертаната правна рамка с оглед заеманата от ищеца длъжност правилно
районният съд е приел, че приложение намира нормата на чл.19а, ал.2 ЗА, според
която правоотношенията със заместник-министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични
органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, какъвто в случая е КЗП
съгласно действащата нормативна уредба, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, на което
основание е било прекратено в случая трудовото правоотношение с ищеца.
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика, която настоящият съдебен състав споделя, е на
4
основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги
назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е
обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол. (в този смисъл решение № 309/30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на ІІІ ГО,
решение № 444/18.06.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. на ІІІ ГО, решение №
263/30.05.2012 г. по гр. д. № 527/2011 г. на ІV ГО, решение № 44/26.03.2015 г. по гр. д.
№ 4123/2014 г. на IV ГО, решение № 112/05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г. на ІІІ
ГО, решение № 90/10.04.2017 г. по гр. д. № 3982/2016 г. на ІV ГО, решение №
7/04.01.2024 г. по гр. д. № 4016/2022 г., на ВКС, ІІІ Г. О). този ред е приложим за
всички категории политически професии, визирани в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, а не по
общите норми на КТ. Както е посочено в решение № 7/04.01.2024г. по гр.д. №
4016/2022г. на ІІІ ГО на ВКС, по този начин се постига целената от законодателя
равнопоставеност в правното положение на политическите субекти, изчерпателно
изброени в чл.19а, ал.2 ЗАдм, чиито правоотношения в изпълнение на функциите им
по упражняване на изпълнителната власт са приравнени на трудови. Поради това не е
необходимо заповедта по чл. 19а, ал. 2 ЗА да бъде изрично мотивирана и съдът не е
длъжен да изследва конкретни мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение.
При оспорване законосъобразността на прекратяването на основание чл. 19а, ал. 2
ЗА, съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду посочените
в чл. 19а, ал. 2 ЗА органи на изпълнителна власт, дали прекратяването е извършено от
оправомощения за това държавен орган и дали са осъществени въведените със
специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по
прекратяването.
Неотносими към конкретния правен спор са двете решение на КС по конст. дело
№ 5/2023г. и по конст.дело № 12/2023г., отнасящи се до обявяване
противоконституционността на решението на НС за освобождаване на председателя на
Сметната палата. Видно от мотивите на първото решение, Конституционният съд се е
произнесъл в хипотеза, при която нито 47 Народно събрание, нито 48 НС, са
формирали политическа воля за избор на председател на Сметната палата на мястото
на действащия с изтекъл мандат. КС е приел, че се налага приоритетна защита на
непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността,
за да бъде гарантирано осъществяването на дейността на председателя и на членовете
на Сметната палата, а оттам и на възложената от Основния закон функция на Сметната
палата като колективен постоянно действащ, независим орган и на конституционно
установения баланс на властите в конституционната правова държава. Неотносимо е и
решение на СЕС по дело С-288/2012г., с което е установено нарушение от страна на
Унгария на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 24 октомври 1995г. за защитата на физически лица при обработка на лични
данни и за свободното движение на тези данни. (Директивата е отменена с Регламент
5
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно
свободното движение на такива данни). И Директивата 95/46 (отменена), и
Регламентът 2016/679 задължават всяка държава-членка да създаде един или повече
независими публични органи („Надзорен орган“) за да се защитят основните права и
свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни свободното
движение на личните данни в рамките на Съюза. В тази връзка следва да се допълни,
че некоректно ищцата се позовава на нормативната уредба на Комисията за защита на
личните данни, която е независим надзорен, постоянно действащ орган, осъществяващ
защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването
на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679
и на ЗЗЛД, чийто членове и председател се избират от Народното събрание по
предложение на Министерския съвет (чл.6 ЗЗЛД) и иска тя да намери приложение и
по отношение на Комисията за защита на потребителите (колегиален орган към
министъра на икономиката и индустрията с регионални звена на територията на
страната, чийто трима членове, в т.ч. председател, се определят с решение на
Министерския съвет и се назначават от министър-председателя- определение №
5954/19.12.2024 г. по гр.д. 2225/2024г. ВКС, IV Г.О.- по аналогичен казус със
същият ответник.).
С оглед изложеното съдът намира, че в случая се касае за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца по целесъобразност. Законосъобразното му
осъществяване не се предпоставя от излагането на мотиви, съответно – те не се
обхващат от проверката на съда.
Процесната заповед за освобождаване изхожда от компетентен орган, в рамките
на законоустановените му правомощия, доколкото е назначено служебно правителство
със служебен министър-председател – Г.Д..
На следващо място въззивният съд намира за неоснователно и възражението на
ищеца Великова, че МС не разполага с правомощие да прекрати правоотношението му
преди изтичане на мандата. Такова произтича от специалната норма на чл. 19а, ал.2
ЗА, която изрично предвижда органът, който назначава/определя попадащите в
приложното поле на нормата лица, сред които – и ищецът, да може да прекратява
правоотношенията им без предизвестие по негова преценка.
Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството
дали става въпрос за мандатен орган или за такъв без определен мандат, тъй като
разпоредбата не прави подобно разграничение.
Въззивната инстанция не споделя изложените във въззивната жалба аргументи на
ищеца относно използваната от ответника юридическа техника за прекратяване на
правоотношението – че с решението на МС ищецът е „отназначен“, а не освободен,
6
каквото правомощие според него органът няма. От ангажираното в производството
писмено доказателство - решение № 679/19.09.2022 г. на МС на Република България е
видно, че е отменена т.4 от решение № 331/25.05.2022 г. на МС на Република България
(т.1), с която е бил определен съставът на КЗП, а И.И.Ф. е освободен като председател
на КЗП (т.2), В. О. Н.-В. и Н.Д.М. са освободени като членове на КЗП (т.3) като със
същото решение по т. 4 е определен нов състав на КЗП: С.С.А. – председател, А.Г.Д. и
К.Х.А. – членове (т.4). В този смисъл е налице е изрично освобождаване на
председателя и членовете на КЗП и определянето на нов председател и нови членове.
Не се установява и твърдяното от ищеца заобикаляне на закона чрез използваната
според В. Н.-В. юридическа техника, доколкото установеното в производството
прекратяване на трудовото правоотношение е по целесъобразност, а не - предсрочно
прекратен мандат като член на КЗП на някое от основанията по чл. 165, ал. 8 ЗЗП.
Съдът намира, че процесната заповед не е нищожна на поддържаното от
въззивника основание, а именно, че законът не изисква издаването на такава въз
основа на решението на МС заповед на министър-председателя, тъй като посоченото
от ищеца обстоятелство не е от естество да обуслови нищожност на заповедта.
Неоснователни са оплакванията на въззивника за допуснати от районния съд
нарушение на процесуалните правила, доколкото недопустимо е преквалифицирал
основанието, на което ищецът Великова е освободен. С оглед застъпеното становище в
цитираната по-горе практика на върховната инстанция, че дори позоваването в акта за
прекратяване да е само на цитираните норми от специалните закони - ЗНАП, ЗДФИ и
ЗДАНС, в конкретния случай ЗПП това не означава, че прекратителното основание е
различно от уреденото в чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото те не съдържат специално
основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по
чл. 19а, ал. 2 ЗА, а само конкретизират съдържанието на преценката по
целесъобразност на работодателя - орган на държавна власт.
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от гореизложеното СГС, II – А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21428/26.11.2024г. по гр.д. 55393/2023 г. на СРС, 77
с-в
Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8