Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177 07.05.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На седми май две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик търговско дело № 68 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава XXI -Обжалване на определенията от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.25 ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Производството е образувано по жалба, вх. № 20190206095041 на А.Х.А., ЕГН **********, гражданин на Р. Т., притежаващ статут на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец с лична карта № *********, изд. на **.0*.20**год. от МВР – София, в качеството му на съдружник и управител на „Ромикас“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Несебър , ул.Еделвайс №38, ЕИК ********* срещу отказ № 20190129101417/30.01.2019г., постановен по заявление № 20190129101417 на Агенцията по вписванията за промяна в обстоятелствата , подлежащи на вписване по партидата на Ромикас“ООД, състоящо се в заличаване на А.Х.А., като съдружник в дружеството, по чиято партида се иска вписването. Длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ, който е мотивиран с обстоятелството, че не е налице решение на общото събрание на дружеството, от което да е видно как са уредени имущественоправните последици от напускането на съдружника. Със същото заявление е поискано заличаването на А.Х.А. като управител на дружеството , което вписване е извършено своевременно на 29.01.2019год. , видно от справката по партидата на дружеството в Търговския регистър.
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен
съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, като прецени твърденията по фактите, правните доводи на страните и
съобразно закона, намира за установено следното:
Страните не спорят по констатацията на длъжностното лице, че заявителят е съдружник и представляващ дружеството, по чиято партида се иска извършване на вписване, който е подал предизвестие за прекратяване на прекратяване на участието си в дружеството, което предизвестие е изтекло, поради което е подал заявление за заличаването си като съдружник.
Съгласно задължителната практике по чл.290 от ГПК , а именно Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова -„В хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон - прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал. 2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник". Следователно неправилен е изводът на длъжностното лице в регистърното производство, че липсата на решение на общото събрание на съдружниците, в което да са уредени имуществените последици от напускането на съдружник е пречка за прекратяването за членственото правоотношение. В този смисъл, правилни са доводите на жалбоподателя, че с упражняване на потестативното право по чл.125, ал.2 от ТЗ и изтичане на срока е настъпил целения от него резултат.
Въпреки горното , съдът намира, че отказът е законосъобразен със следните аргументи :
Жалбоподателят не попада в кръга легитимирани лица, които могат да искат надлежно вписване. Тези лица са изрично посочени в чл. 15 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Нормата не може да бъде тълкувана разширително. Обстоятелството, че оставащите съдружници не са предприели действия по вписване прекратяването на членствените правоотношения с напусналите съдружници не оправомощава последните да искат вписването на тези обстоятелства. Възможността всеки напускащ съдружник да иска сам вписване на прекратяването на членството би създало възможност за злоупотреби с право.
Действително към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не е заличен като управител на дружеството, но това му качество е отпаднало, с оглед подаденото от него уведомление до дружеството , на основание чл.141, ал.5 от ТЗ, ведно с предизвестието по чл.125, ал.2 от ТЗ. Правото на управителя да заяви заличаването си в ТР, в качеството му на управител и след отпадане на това му качество е изрично предвидено в чл.141, ал.5 от ТЗ, поради което и заявлението е възприето от длъжностното лице , като редовно и основателно в тази му част, от друга страна такова право не е предвидено за съдружника, който е прекратил участието си в дружеството на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, следователно същият не е легитимиран да сезира Търговския регистър с молба за заличаването си като съдружник.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20190206095041 на А.Х.А., ЕГН **********, гражданин на Р. Т., притежаващ статут на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец с лична карта № *********, изд. на **.0*.20**год. от МВР – София, в качеството му на съдружник и управител на „Ромикас“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Несебър , ул.Еделвайс №38, ЕИК ********* срещу отказ № 20190129101417/30.01.2019г., постановен по заявление № 20190129101417 на Агенцията по вписванията за промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидата на Ромикас“ООД, състоящо се в заличаване на А.Х.А., като съдружник в дружеството, по чиято партида се иска вписването, като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: