Р Е Ш Е Н И Е
№ 1710 21.07.2020
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№1350/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19
от ЗИНЗС, чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата
молба на К.П.Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.К.,
против ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева, представляваща
възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 24.02.2017
г. – 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в периода 24.02.2017 г. – 24.02.2020 г. е полагал труд
като надзирател в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която
длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора
гр.Бургас режим на работа при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с начало на
работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден при
24 часовите смени, съответно от 08,00 часа до 20,00 часа и от 20,00 часа до
08,00 часа при 12 часовите смени. При 8 часовите смени работното време е
организирано от 08,00 часа до 16,30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т.9 от
заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за
дежурния надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, участие в инструктаж, встъпване и сдаване на дежурството, в
резултат на което явяването на работното място става 30 минути преди встъпване
в дежурство в 08,00 часа, а последното продължава 45 минути след приключването
му съответно в 08,00 часа, 20,00 часа или 16,30 часа. Ищецът твърди, че до 11.05.2019
г., това време от час и петнадесет минути за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от
работодателя при заплащане на възнаграждението му, а след тази дата, когато е
издадена Заповед №Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена
с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките
на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се
формира възнаграждението.
Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 24.02.2017
г. до 24.02.2020 г. е в размер на 200,00 лева и следва да му се заплати
допълнително от ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца, който по реда на чл.214 от ГПК изменя иска по размер и след последно
изменение от 07.07.2020 г. същият се счита предявен за сумата от 1200,00 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 260 часа положен труд
извън времето за дежурства в периода 24.02.2017 г. до предявяване на иска на 23.02.2020
г., ведно със законната лихва до окончателното й плащане, като за разликата до
предявения размер главница от 2326,86 лева, производството бе прекратено.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното ГД «Изпълнение на наказанията» гр.София, в който без да се
оспорва твърдението на ищеца, че в периода 24.02.2017 г – 24.02.2020 г. е бил
държавен служител при тях, като е полагал труд като надзирател, исковете се
оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита,
че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от
работодателя към т.нар «отработено време», за разлика от 60 минутната почивка
при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурство, която
не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди,
че със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за
надзирателите освен време за отдих до четири часа са определении и почивки в
размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки
по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на
ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през
установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с
това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се
заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният
извънреден труд не се компенсира. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от Директора на Затвора гр.Бургас и юк.Чанев, които оспорват иска
и молят за отхвърлянето му. Представят писмена защита, търсят разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ГД „Изпълнение на наказанията“, както и че в исковия период е заемал длъжността
надзирател в Затвора-гр.Бургас, която е част от надзорно-охранителния състав в
затвора, като място за лишаване от свобода, а работното му време в този период
е било организирано в 8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по график.
По делото е изготвена от в.л.Н.К. съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира като обективно и
компетентно изготвено въз основа данните от представени от ответника материали
от служебното досие на ищеца, и съгласно което за периода 24.02.2017 г. – 24.02.2020
г. за ищеца са отчетени 281 броя положени дежурства, от които 24-часовите са 118
на брой, 12-часовите дневни са 99 на брой в това число и едно дежурство в
болница, 12-часовите нощни са 63 на брой в това число и четири дежурства в
болница, а 8-часовите дежурства са едно на брой.
От заключението става ясно и това, че за периода 24.02.2017 г. – 01.07.2019
г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за
дейности по приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност
не е заплащан, а за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. в начислените и
изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на
отработено време съответно 30 минути за 24 и 12 часови дневни смени и 15 минути
за 12 часови нощни смени и 8 часови смени.
Спорните между страните въпроси са досежно фактическата продължителност на
8-, 12- и 24-часовите смени, по които ищецът е полагал труд в исковия период,
този труд извънреден ли е и дължи ли му се възнаграждение.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са приети множество
писмени доказателства – Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед
№ЧР-05-78/09.04.2015 г., Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., и трите на министъра
на правосъдието, Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г.,
и двете на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при министерство
на правосъдието, от съвкупния анализ на които става ясно, че считано от
01.07.2019 г., времето, необходимо за извършване на дейностите по подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори е регламентирано в рамките до 30 минути и считано
от 11.05.2019 г. същото се включва към отработеното време, както и че до м.юни
2019 г., ежедневните инструктажи на наряда в затвора в Бургас са започвали
15 минути преди началото на работното време, а след тази дата е било определено
да започват 10 минути преди началото на работното време. Със Заповед
№436/01.07.2019 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в Затвора-Бургас и ЗО да е в рамките до 30
минути, както следва: За затвора, при 24- и 12-часови дневни смени е определено
на 30 минути, а при 12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове
по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС на 15 минути.
По делото са разпитани две групи свидетели – по един за всяка от страните,
като техните показания, отнасящи се до дежурствата, са безпротиворечиви относно
това, че явяването на работното място става преди започване на работната смяна
в 08,00 часа и приключва след приключване на работното време при 24-часовите и
12-часовите смени, като свидетелят на ищцовата страна Диан Георгиев, на
длъжност надзирател в Затвора-гр.Бургас, в показанията си подкрепя ищцовата
теза, че продължителността на дейностите по приемане и сдаване на дежурството
налагат явяване на работното място в 7,30 часа сутринта и
напускането му в 08,40 – 08,45 часа, докато свидетелят на ответната страна – Д.М.,
на длъжност Началник Сектор „Надзорно-охранителна дейност“ в показанията си
свидетелства, че времето, определено за инструктаж е достатъчно и не налага
явяване на работа по-рано от определеното време от 15 минути преди началото на
работното време до м.юни 2019 г., а след тази дата от 10 минути, докато
освобождаването на дежурната смяна при 24-часовите дежурства става в 8,20 часа.
От показанията на последния става ясно и това, че 8-часовите смени не участват
в отвод.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗИНЗС, ЗМВР и КТ и
подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение.
Съгласно нормата на чл.19 от ЗИНЗС, служители в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и в териториалните й служби са държавни служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за
държавната служба по ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
В чл.187 от ЗМВР, както и в чл.16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидено е още,
че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени и този труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. В съответствие с ал.2 на
чл.16а от ППЗИНЗС, за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по
утвърден график, като чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време
на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период. Видно от текста на чл.16е от ППЗИНЗС е и
това, че отработеното време включва работните часове в рамките на установеното
редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за
физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението), времето за провеждане на професионално обучение, времето на
дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се
отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Що се отнася до специфичните изисквания, отговорности, задължения по
изпълнение на службата на работещите на наряд, то същите са разписани в чл.305
и следващите от ППЗИНЗС, като съгласно тях назначените в наряд следва да
се явят в поделението в определеното за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения, а застъпващите в наряд трябва да бъдат
облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Анализът на цитираните разпоредби, съпоставен към събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства обосновават извод, че
действително служителите от надзорно- охранителния състав, какъвто е и ищецът,
се явяват на работното си място преди започване на работната смяна и напускат
след приключване на работното време, като ответникът не оспорва, че за затвора,
при 24-часовите и 12-часовите дневни смени това време е от 30 минути, а при
12-часовите нощни смени и 8-часовите смени това време е от 15 минути.
Ангажираните от ищеца доказателства не обосновават различен извод, поради което
и съдът приема, че времето, необходимо за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвора
в гр.Бургас е в рамките на 30 минути за 12-часови дневни смени и в рамките на
15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови смени. Това време следва да бъде
включено в работното време по чл.16е от ППЗИНЗС, тъй като е свързано не само с
физическото присъствие на служителя на работното му място, но и касае
изпълнение на служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС.
Ето защо, свързаният с това време труд се явява извънреден по смисъла на
чл.143, ал.1 от КТ (полага се от работника или служителя по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител извън установеното за него работно време) и следва да бъде
заплатен, а допълнителен аргумент в подкрепа на този извод на съда, са и
разясненията, дадени в §1, т.2 и 3 от ДР на ЗМВР, според които „действия при
изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които
съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност, а „действия по повод изпълнение на служебни задължения“ са такива
действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват
по време и са в пряка причинна връзка с тях.
По делото се установи, че до 01.07.2019 г., така положеният от ищеца
извънреден труд не е бил заплащан, поради което и за периода 24.02.2017 г. до
30.06.2019 г., през който ищецът е положил 46 на брой 12-часови дневни, 33 на
брой 12-часови нощни смени, съгласно Таблица, страница 2 и 3 от заключението,
същият има право на допълнително възнаграждение, съответно на отработеното в
повече работно време от 30 минути за 12-часовите дневни смени и от 15 минути за
12-часовите нощни смени.
По отношение на 24-часовите дежурства, анализът на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в съвкупност, дава основание на съда да
приеме, че при тези дежурства, ищецът, изпълнявайки длъжността „надзирател“ в
Затвора-гр.Бургас, отработва допълнително около един час, като в тази насока
съдът кредитира показанията на свидетеля Георгиев, тъй като той също като ищеца
заема длъжността „надзирател“ в Затвора гр.Бургас, поради което и има
непосредствени впечатления за часа, в който главният надзирател обикновено ги
освобождава от наряд, докато свидетелят Манолов няма задължение да присъства
при освобождаване на дежурната смяна. Що се отнася до показанията на свидетеля Георгиев
в частта, касаеща началния час за явяване на работното място, то
обстоятелството, че самият той се явява на работа тридесет и пет минути преди
смяна не обосновават извод, че и ищецът се е явявал половин час преди смяна за
целия исков период, още повече, че началният час на дежурството е установен със
заповед.
Изложеното обосновава извод, че при 24-часовите дежурства, 118 на брой в
периода м.02.2017 г. – м.02.2020 г., отработеното в повече е в рамките на около
един час, поради което и до този размер претенцията на ищеца е основателна.
С оглед на всичко изложено до тук, като съобрази заключението на в.л.К. по
изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза, данните за извършвани в
периода след 01.07.2019 г. плащания и след като извърши самостоятелни
изчисления, съдът приема, че в периода 24.02.2017 г. - 23.02.2020 г.
ищецът е положил извънреден труд от 146 часа, за който дължимото и неплатено
възнаграждение ведно с възнаграждението за положените дежурства по време на
официални празници възлиза на сумата от общо 1142,04 лева, до която искът се
явява основателен. За разликата до претендирания размер от 1200 лева и часове
от 260 часа, искът следва да се отхвърли.
При липса на данни за извършено от ответника доброволно плащане на
дължимото възнаграждение за извънреден труд, в полза на ищеца следва да се
присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата от 1142,04 лева, начиная от подаване на исковата молба на 24.02.2020
г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от него разноски по делото, които са в размер на 428,27 лева,
съответстващ на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената и
прекратена части от иска, а именно в размер на 50,92 лева.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса при завеждане на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на
иска, в размер на 50,00 лева, както и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, съответно на уважената част от иска, а именно в
размер на 98,16 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, да заплати
на К.П.Н., ЕГН * адрес ***, к-с „Възраждане“, ул.“Дебелт“ №16, вх.2, ет.1,
чрез адв.Д.К. и Г.М., сумата от 1142,04 лева (хиляда сто
четиридесет и два лева и четири стотинки), представляваща възнаграждение за 146,00
часа положен от ищеца извънреден труд извън времето на дежурство през периода 24.02.2017
г. – 23.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба на 24.02.2020 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 428,27 лева (четиристотин
двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляваща направените
от ищеца разноски по делото, като за разликата до предявения размер
възнаграждение от 1200,00 лева и часове - 260 часа, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА К.П.Н., ЕГН *
адрес ***, к-с „Възраждане“, ул.“Дебелт“ №16, вх.2, ет.1, чрез адв.Д.К. и Г.М.,
да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“
№21, сумата от 50,92 лева (петдесет лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща направените от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“Ген.Н.Столетов“ №21, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в
размер на 50,00 лева (петдесет лева) и сумата от 98,16
лева (деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки)
– възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок,
считано от 21.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Яханаджиян
Вярно с оригинала!
С. Добрева