Решение по дело №5274/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 748
Дата: 30 април 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20195330205274
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 748

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

30.04.2020 г.                                                                            гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На дванадесети февруари                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 5274 по описа за 2019 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 455705-F491139 от 06.08.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности„ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите на НАП – гр.Пловдив,  с което на „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Каменица“, ул. „Зефир“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от ** Й.И.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Каменица“, ул. „Зефир“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от ** Й.И.Т., ЕГН ********** сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.

    

               М    О    Т    И    В    И:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление № 455705-F491139 от 06.08.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности„ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите   на НАП – гр.Пловдив,  с което на „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Каменица“, ул. „Зефир“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от ** Й.И.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.         

          Жалбоподателят „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в молба-становище, моли съда за отмяна на процесното наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител – адв. Т., която поддържа жалбата и молбата, и прави същото искане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F491139 от 07.06.2019г. е издаден по повод извършена проверка на 03.06.2019г. в обект - магазин за цветя и подаръци, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Зефир" № 8, стопанисван от „ЕСТЕЛА-63" ЕООД затова, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - работа с фискално устройство /ФУ/, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП в периода от 04.02.2019 г. до 03.06.2019 г.

При извършената проверка се установило, че в обекта имало въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство модел Datecs DP - 35 KLc ИН DT430234 и ФП02717053 без изградена дистанционна връзка с Национална агенция за приходи за гореописания период.

Направена била справка в ИС на НАП, модул „Фискални устройства", при която се установило, че наличното в обекта фискално устройство било регистрирано в НАП с потвърждение № 3874655/27.11.2017 г. и имало сключен договор за техническо обслужване и ремонт №130440/29.01.2018 г. с РГБ и „Изот сервиз“ ООД, ЕИК *********, валиден до 09.01.2019 г. При проверката не бил представен нов валиден договор с оторизиран сервиз, но въпреки това до 04.02.2019 г. от фискалното устройство били предавани данни в НАП до 04.02.2019 г. От 04.02.2019 г. до 03.06.2019 г. /датата на проверката/ наличното в обекта ФУ не било изпращало данни в НАП, поради липса на дистанционна връзка за дневните финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0376/04.02.2019 г. до дневен отчет с № 0479 от 03.06.2019г. /общо 103 броя дневни отчети/ с общ оборот за периода в размер на 3695.80 лв.

Нарушението било прието за извършено и констатирано на 03.06.2019 г. при извършена проверка, документирана с протокол серия АА № 0023432/03.06.2019г. и №0023435/03.06.2019 г.

Така установеното от актосъставителят и свидетел по делото С.Т.С. било квалифицирано като нарушение на               чл. 7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал.2 и ал. 4, т.3 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на съставения АУАН издал и обжалваното наказателно постановление. 

 Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С.Т.С., потвърждава авторството на АУАН и направените констатации в него. В допълнение свидетелят сочи, че при извършване на самата проверка установила, че фискалното устройство било с изтекъл срок на договор за поддръжка на 09.01.2019г., а без последният да е подновен нямало как да бъдат подавани данни към НАП но заявява, че такива са били подавани и след срока на договора за поддръжка на ФУ, като не може да посочи причината за това.

 В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана и В.И.И.– ** в „**“ ООД поддържал процесното устройство. По нейни данни връзката с НАП се осъществявала посредством сим-карта на устройството, а не от договора за техническо обслужване, като свидетелят сочи, че при изтичане на договора за техническо поддържане по принцип сим- картата на процесното устройство е трябвало да бъде спряна в 14 - дневен срок, но след консултация с „Датекс“ се оказало, че от януари до юни месец 2019г. е имало бъг в системата и картите на мобилния оператор „Теленор“ не са могли да бъдат спирани, т.е. те са продължавали да работят. Свидетелят разснява още, че производителят на два пъти се е опитвал да спре устроството, но то отновно е било пускано от „Теленор“, като договор за процесният период дружеството не е имало, но сим-картата е работила. В.И.разаснява още, че ако не са били подавани данни и фискалното устройство е било блокирано, то е щяло и да няма възможност за издаване на фискален бон.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични, последователни и непротиворечиви на останалия доказателствен материал.

 След като се запозна с всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното от правна страна:

 При така установената фактическа обстановка съдът прие, че не се установи по един несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят  „ЕСТЕЛА-63" ЕООД е нарушил нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл. 7, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Действително при извършена проверка на 03.06.2019 г. в стопанисван от жалбоподателя обект -магазин за цветя и подаръци, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Зефир" № 8, е констатирано, че в обекта работи ФУ, без действаща дистанционна връзка с НАП за периода от 04.02.2019 година до 03.06.2019. Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на дружеството–жалбоподател, е използвано фискално устройство, което е регистрирано в НАП и съответно е имало изградена дистанционна връзка с НАП, за да се осъществи регистрацията, която е функционирала до 04.02.2019 г., видно от представените писмени доказателства по делото. Считано от посочената дата 04.02.2019 година до 03.06.2019г. тази дистанционна връзка е била прекъсната, като причините за това не са изяснени от административнонаказващия орган и липсват съображения, изложени в тази насока, както в протокола за извършената проверка, така и в съставения АУАН и издадено наказателно постановление. Като причина за това от актосъставителят се изтъква в съдебно заседание липсата на сключен нов валиден договор със сервиза за техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, но от разпитания в хода на съдебното следствие техник от същия този сервиз се установи, че връзката с НАП се поддържа със сим-карта и няма нищо общо с договора за техническо обслужване. Нещо повече жалбоподателят, редовно е съставял дневни финансови отчети, като е водил редовно и книга за дневните финансови отчети, съответно за периода от 04.02.2019 година до 03.06.2019г. от цитираното фискално устройство са генерирани общо 103 броя дневни отчета с общ оборот за периода в размер на 3695.80 лв. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че са констатирани нарушения и несъответствия при съставянето на дневните финансови отчети, както и при издаването на фискални касови бележки от фискалните устройства. Освен това се установи, че санкционирания търговец е имал сключен договор за абонаментно сервизно обслужване и че ФУ е разполагало със съответната СИМ карта, която е работила поради проблем в оператора, въпреки факта, че договорът със сервиза за поддръжка на устройството е изтекъл на 09.01.2019г., като от тук и търговеца не е имал възможност да установи дали е налице или не връзка с НАП. Поради изложеното до тук съдът намира, че „ЕСТЕЛА-63" ЕООД, обективно не е имало възможност да установи прекъснатата дистанционна връзка с НАП. Предвид обстоятелството, че всеки дневен финансов отчет, т. нар. "Z" отчет, "излиза" със служебен бон, като операцията е извършена редовно, за работещия с фискалното устройство е практически невъзможно да разбере, че връзката с НАП е прекъсната по някаква причина. Такъв касов бон е бил издаден дори в деня на проверката, което се потвърждава както от приложения по делото такъв, така и от показанията на актосъставителя. В тази връзка следва да се има предвид, че ако е липсвала изобщо връзка с НАП, след издаване на три поредни дневни финансови отчети, устройството е следвало да блокира. В конкретния случай обаче, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е налична дистанционна връзка с НАП, поради което за жалбоподателя и за неговите служители е било практически невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е прекъсната. Следователно не може да се направи извод за извършено нарушение на чл. 7, ал, 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. При ежедневната работа с фискалното устройство жалбоподателят и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да установят обстоятелството, че не се изпращат ежедневно генерираните отчети в НАП и освен това прекъсването на дистанционната връзка не е резултат на действието или бездействието на посочените по-горе лица.

Отделно от горното от съдържанието на АУАН и НП се създава впечатление, че при проверката проведена на 03.06.2019г. е било констатирано както нарушение за липса на дистанционна връзка с НАП за периода от 04.02.2019 година до 03.06.2019г., така и че дружеството-жалбоподател не е имало сключен валиден договор за техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, което само по себе си е съвсем различно и отделно нарушение от това по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. като по този начин както актосъставителят, така и наказващият орган не са съобразили императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Несъобразяването с чл. 18 ЗАНН винаги води до отмяна на атакуваното НП, тъй като и в АУАН, и в наказателното постановление на практика са описани две нарушения, а е налажена една обща по размер имуществена санкция, която не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост досежно определения от административнонаказващия орган размер, като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение, какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита (в тази насока Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 631 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив).

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал.  3 от ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв., представляващо изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                    

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.