Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 748
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.04.2020
г.
гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
АНД №
5274 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 455705-F491139 от 06.08.2019
г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности„ – Пловдив в Централно управление
на Национална агенция за приходите на НАП – гр.Пловдив, с което на „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Каменица“, ул. „Зефир“ №
6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от ** Й.И.Т., ЕГН **********, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева
за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/,
вр. чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „ЕСТЕЛА 63“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
„Каменица“, ул. „Зефир“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от ** Й.И.Т.,
ЕГН ********** сторените по делото разноски, а именно сумата от 300 лв.,
изплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 455705-F491139 от
06.08.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности„ – Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите
на НАП – гр.Пловдив, с което на
„ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Каменица“, ул. „Зефир“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.44, представлявано от
** Й.И.Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ЕСТЕЛА 63“ ЕООД, по
съображения, изложени в жалбата и в молба-становище, моли съда за отмяна на
процесното наказателно постановление като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от
процесуалния си представител – адв. Т., която поддържа жалбата и молбата, и
прави същото искане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП Пловдив,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. П., който пледира
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени
събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F491139 от 07.06.2019г. е издаден по повод извършена проверка на 03.06.2019г.
в обект - магазин за цветя и подаръци, находящ се в гр. Пловдив, ул.
"Зефир" № 8, стопанисван от „ЕСТЕЛА-63" ЕООД затова, че
дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало
нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ - работа с фискално
устройство /ФУ/, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП в периода от
04.02.2019 г. до 03.06.2019 г.
При извършената проверка се установило, че в обекта
имало въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство модел
Datecs DP - 35 KLc ИН DT430234 и ФП02717053 без изградена дистанционна връзка с
Национална агенция за приходи за гореописания период.
Направена била справка в ИС на НАП, модул „Фискални
устройства", при която се установило, че наличното в обекта фискално
устройство било регистрирано в НАП с потвърждение № 3874655/27.11.2017 г. и имало
сключен договор за техническо обслужване и ремонт №130440/29.01.2018 г. с РГБ и
„Изот сервиз“ ООД, ЕИК *********, валиден до 09.01.2019 г. При проверката не
бил представен нов валиден договор с оторизиран сервиз, но въпреки това до
04.02.2019 г. от фискалното устройство били предавани данни в НАП до 04.02.2019
г. От 04.02.2019 г. до 03.06.2019 г. /датата на проверката/ наличното в обекта
ФУ не било изпращало данни в НАП, поради липса на дистанционна връзка за
дневните финансови отчети, както следва: от дневен отчет с № 0376/04.02.2019 г.
до дневен отчет с № 0479 от 03.06.2019г. /общо 103 броя дневни отчети/ с общ
оборот за периода в размер на 3695.80 лв.
Нарушението било прието за извършено и констатирано на
03.06.2019 г. при извършена проверка, документирана с протокол серия АА №
0023432/03.06.2019г. и №0023435/03.06.2019 г.
Така установеното от актосъставителят и свидетел по
делото С.Т.С. било квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, във връзка с чл. 118, ал.2 и
ал. 4, т.3 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на представляващ
дружеството. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражения от жалбоподателя,
които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/,
който въз основа на съставения АУАН издал и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в
съдебно заседание, актосъставителят С.Т.С., потвърждава авторството на АУАН и
направените констатации в него. В допълнение свидетелят сочи, че при извършване
на самата проверка установила, че фискалното устройство било с изтекъл срок на
договор за поддръжка на 09.01.2019г., а без последният да е подновен нямало как
да бъдат подавани данни към НАП но заявява, че такива са били подавани и след
срока на договора за поддръжка на ФУ, като не може да посочи причината за това.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана и В.И.И.– ** в „**“
ООД поддържал процесното устройство. По нейни данни връзката с НАП се
осъществявала посредством сим-карта на устройството, а не от договора за
техническо обслужване, като свидетелят сочи, че при изтичане на договора за
техническо поддържане по принцип сим- картата на процесното устройство е
трябвало да бъде спряна в 14 - дневен срок, но след консултация с „Датекс“ се
оказало, че от януари до юни месец 2019г. е имало бъг в системата и картите на
мобилния оператор „Теленор“ не са могли да бъдат спирани, т.е. те са
продължавали да работят. Свидетелят разснява още, че производителят на два пъти
се е опитвал да спре устроството, но то отновно е било пускано от „Теленор“,
като договор за процесният период дружеството не е имало, но сим-картата е работила.
В.И.разаснява още, че ако не са били
подавани данни и фискалното устройство е било блокирано, то е щяло и да няма
възможност за издаване на фискален бон.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
достоверни, логични, последователни и непротиворечиви на останалия
доказателствен материал.
След като се
запозна с всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира следното от правна страна:
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че не се установи по един
несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят „ЕСТЕЛА-63" ЕООД е нарушил нормативен акт
по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл. 7, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Действително при извършена проверка на 03.06.2019 г. в
стопанисван от жалбоподателя обект -магазин за цветя и подаръци, находящ се в
гр. Пловдив, ул. "Зефир" № 8, е констатирано, че в обекта работи ФУ,
без действаща дистанционна връзка с НАП за периода от 04.02.2019 година до
03.06.2019. Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на дружеството–жалбоподател,
е използвано фискално устройство, което е регистрирано в НАП и съответно е имало
изградена дистанционна връзка с НАП, за да се осъществи регистрацията, която е
функционирала до 04.02.2019 г., видно от представените писмени доказателства по
делото. Считано от посочената дата 04.02.2019 година до 03.06.2019г. тази
дистанционна връзка е била прекъсната, като причините за това не са изяснени от
административнонаказващия орган и липсват съображения, изложени в тази насока,
както в протокола за извършената проверка, така и в съставения АУАН и издадено
наказателно постановление. Като причина за това от актосъставителят се изтъква
в съдебно заседание липсата на сключен нов валиден договор със сервиза за
техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, но от разпитания в
хода на съдебното следствие техник от същия този сервиз се установи, че връзката с НАП се поддържа със
сим-карта и няма нищо общо с договора за техническо обслужване. Нещо повече жалбоподателят,
редовно е съставял дневни финансови отчети, като е водил редовно и книга за
дневните финансови отчети, съответно за периода от 04.02.2019 година до
03.06.2019г. от цитираното фискално устройство са генерирани общо 103 броя
дневни отчета с общ оборот за периода в размер на 3695.80 лв. По делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че са констатирани
нарушения и несъответствия при съставянето на дневните финансови отчети, както
и при издаването на фискални касови бележки от фискалните устройства. Освен
това се установи, че санкционирания търговец е имал сключен договор за
абонаментно сервизно обслужване и че ФУ е разполагало със съответната СИМ карта,
която е работила поради проблем в оператора, въпреки факта, че договорът със
сервиза за поддръжка на устройството е изтекъл на 09.01.2019г., като от тук и
търговеца не е имал възможност да установи дали е налице или не връзка с НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че „ЕСТЕЛА-63" ЕООД, обективно не е
имало възможност да установи прекъснатата дистанционна връзка с НАП. Предвид
обстоятелството, че всеки дневен финансов отчет, т. нар. "Z" отчет,
"излиза" със служебен бон, като операцията е извършена редовно, за
работещия с фискалното устройство е практически невъзможно да разбере, че
връзката с НАП е прекъсната по някаква причина. Такъв касов бон е бил издаден
дори в деня на проверката, което се потвърждава както от приложения по делото
такъв, така и от показанията на актосъставителя. В тази връзка следва да се има
предвид, че ако е липсвала изобщо връзка с НАП, след издаване на три поредни
дневни финансови отчети, устройството е следвало да блокира. В конкретния
случай обаче, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови отчети генерирани в
края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е налична дистанционна
връзка с НАП, поради което за жалбоподателя и за неговите служители е било
практически невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е прекъсната. Следователно
не може да се направи извод за извършено нарушение на чл. 7, ал, 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството -
жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. При
ежедневната работа с фискалното устройство жалбоподателят и/или неговите
служители са били в абсолютна невъзможност да установят обстоятелството, че не
се изпращат ежедневно генерираните отчети в НАП и освен това прекъсването на
дистанционната връзка не е резултат на действието или бездействието на
посочените по-горе лица.
Отделно от горното от съдържанието на АУАН и НП се
създава впечатление, че при проверката проведена на 03.06.2019г. е било
констатирано както нарушение за липса на дистанционна връзка с НАП за периода
от 04.02.2019 година до 03.06.2019г.,
така и че дружеството-жалбоподател не е имало сключен валиден договор за
техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, което само по себе си
е съвсем различно и отделно нарушение от това по чл.7, ал.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. като по този начин както актосъставителят, така и наказващият орган не са
съобразили императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН. Съобразно същата, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Несъобразяването с чл. 18 ЗАНН винаги води до отмяна
на атакуваното НП, тъй като и в АУАН, и в наказателното постановление на
практика са описани две нарушения, а е налажена една обща по размер имуществена
санкция, която не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и
справедливост досежно определения от административнонаказващия орган размер,
като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за
кое нарушение, какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото
му на защита (в тази насока Решение № 1103 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. №
631 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от
16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив).
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН следва в тежест на
въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно
сумата от 300 лв., представляващо изплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен
състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.