Р Е Ш Е Н И
Е № 260082
17.05.2021г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 30 по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г. на М.Ц.Б. ***,
представлявана от адв. Сн. Л. ***, и въззивна жалба вх. № 268962/02.11.2020г.
на „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, попадена чрез ю. к. Г. Д.,
срещу решение № 260271/06.10.2020г., постановено по т. д. № 281/2020г. по описа
на Варненски окръжен съд.
Въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г.
е насочена срещу първоинстанционното решението в следните части:
1./ в частта, с която са уважен
предявените от „ПИБ“ АД срещу М.Ц.Б. установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, за сумата 18 976.48 евро, представляващи непогасена по
давност падежирала главница, част от анюитетни вноски за периода от
26.07.2014г. до 26.07.2019г. ведно със законна лихва от 26.07.2019г. до
изплащане на сумата; сумата 30 817.89 евро, представляващи договорни
възнаградителни лихви, част от падежирали непогасени по давност анюитетни
вноски в периода от 26.07.2016г. до 26.07.2019г.; сумата 5 117.41 евро,
представляваща наказателни лихви по договора за кредит съгласно т. 6 от раздел
II от договора, за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г., както и сумата от
4 269.13 евро -такси за изменение на договора в частта за лихвите, и
2./ в частта, с която са уважени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за суми, дължими по Договор за ипотечен банков кредит
№58/22.10.2007г., по който ответницата е солидарен длъжник и за които е
отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №11948/2019г.
на ВРС, като следва: сумата 73 084.81
евро - предсрочно изискуема главница по договора за кредит, след приспадане на
присъдена със заповед 18 976.48 евро падежирала главница от общото
задължение от 96 554.88 евро и до размера на претенцията по иска, ведно
със законна лихва от завеждане на иска - 23.03.2020г., до окончателното
изплащане на задължението. Релевират
се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, съставляващи отхвърляне на основателни, своевременно направени
доказателствени искания по надлежно въведени в отговора на исковата молба
твърдения за връчване на уведомления на кредитополучателя, съдлъжника и
поръчителя, за предсрочна изискуемост на кредита на 13.06.2013г., както и за
непроизнасяне по възражения за изтекла погасителна давност на правото за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне
на исковете изцяло.
С въззивна жалба вх. №
268962/02.11.2020г. се атакува решението на ВОС в следните части:
1./ в частта, с която са отхвърлени
предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по чл. 422 ГПК, срещу солидарните
длъжници Й.Б.Б. – кредитополучател, и Д.Ц.Б. - поръчител, двамата от гр. Варна,
за установяване вземане на банката срещу ответниците в посоченото качество и по
наследствено правоприемство от поръчителя Б. Б., в равни квоти, по договор за
ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният
от които Анекс №4 от 28.06.2011г., както и договор за поръчителство № 59 и №
60/22.10.2007г., сключен с Д.Б. и Б. Б., за сумите, част от общо задължение в
размер на 209 193.39 евро, както следва: сумата 96 554.88 евро,
представляваща просрочена главница по договор за кредит, ведно със законна
лихва от 26.07.2019г. - до окончателното
плащане; сумата от 52 767.05 евро - непогасена договорна лихва, начислена
за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г. на основание договора за кредит и
анекс № 4 от 28.06.2011г.; сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва за
просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз основа на т.1.2 от
анекс № 4 и договора за кредит; сумата от 429.13 евро, законна лихва от
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до
25.07.2019г./подаване на заявлението/; сумата от 13 990.79 евро - непогасена
такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс № 4 към договора
за кредит; сумата от 345.63 евро - непогасени нотариални такси за промяна на
условията по лихвата и за подновяване на ипотека и сумата от 122.71евро -
непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост, като
погасени по давност и недоказани;
2./
в частта, с която са отхвърлен предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по
чл. 422 ГПК, срещу М.Ц.Б. – съдлъжник по процесния договор за кредит, за
разликата над присъдените 18 976.48 евро до претендираните 23 470.07
евро, главница по договора за кредит, включени в заповедта по ч. гр. д.
№11948/2019г. на ВРС; за разликата над присъдените 30 817.89 евро договорни
лихви до претендираните 52 767.05 евро, за периода от 25.06.2014г. до
26.07.2016г.; за разликата над присъдените 4 269.13 евро до претендираните
13 990.79 евро, непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от
анекс №4 към договора за кредит; за сумата от 104.31 евро - мораторна лихва за
периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на
заявлението на 25.07.2019г.вкл., както и за 345.63 евро– такси за подновяване
на ипотека и нотариални такси ведно със законна лихва върху главницата от
23 470.07 евро, на основание чл.422 ГПК, и
3./
в частта, с която са отхвърлени предявените от „ПИБ“ АД осъдителни искове срещу
М.Ц.Б. за разлика над 104.31 евро до 429.13евро- мораторна лихва върху просрочена главница за периода от
10.07.2019г. /обявяване на кредита за предсрочно изискуем / до 25.07.2019г.
/подаване на заявление по чл. 417 ГПК вкл./, както и за сумата от 60.00 лв. -
непогасени разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.
В
жалбата се релевират оплаквания
за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за обявена
предсрочна изискуемост на кредита през 2013г., по отношение на
кредитополучателя, както и за неправилно приложение на материалния закон – чл.
110 ЗЗД, при приемане за началната дата на погасителна давност на падежите на
всяка от анюитетните вноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
Процесуалните представители на страните
са депозирали отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбите и отговорите се поддържат.
За да се произнесе
по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 86 ЗЗД и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „ Първа
инвестиционна банка“ АД – гр. София
срещу Й.Б.Б., М.Ц.Б. и Д.Ц.Б., за установяване съществуването на
солидарни парични задължения на оспорващи
кредитополучател, съдлъжник и поръчител, към банката, по договор за
ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният
от които Анекс № 4 от 28.06.2011г., както и договори за поръчителство № 59 и №
60/22.10.2007г., сключени с Д.Б. и Б. Б., за вземанията, за които е издадена Заповед
№ 3700/22.06.2015г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. д. № 11948/2019г. по описа на ВРС.
Както
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба по
чл. 422 ГПК банката се позовава на обявена предсрочна изискуемост на кредита,
настъпила с връчване на уведомления на
длъжниците Й.Б., М.Б. и Д.Б., по реда на чл. 47 ГПК, на 26.07.2019г. Сочи се,
че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. – общо 2 923 дни към м. юли
2019г, като просрочените вноски съгласно погасителен план към анекс № 4 са 84
бр.
Ответниците оспорват, че на сочената
от ищеца дата през 2019г. са настъпили правните последици от обявена предсрочна
изискуемост на процесния договор за кредит, по отношение на който признават, че
е в просрочие от 2011г. Твърди се, че предсрочната изискуемост е обявена през
2013г. от ТБ „МКБ Юнионбанк“ ”
АД, преди заличаването й поради вливане на 04.03.2014г., и на всички задължени
лица са връчени уведомления на през м. юни 2014г.
В резултат на присъединява на т. д. №
491/2020г. по описа на ВОС, към по– рано образуваното в същия съд т. д. №
281/2020г., предмет на производството са и осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ на „ Първа
инвестиционна банка“ АД – гр. София, предявени срещу М.Ц.Б., за осъждане на
ответницата да заплати на банката следните суми, за които е отказано издаване
на заповед за незабавно изпълнение: сумата 73 084.81 евро, представляващи
разликата над 23 470.07 евро до 96 554.88 евро - изискуема неплатена
главница по договора за ипотечен кредит, ведно със законна лихва от завеждане
на иска на 23.03.2020г.; разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро,
представляващи мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от
10.07.2019г. / обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г.
включително; сумата от 60 лева- разноски по връчване покана за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ.
Обжалваното решение №
260271/06.10.2020г., с което установителните и осъдителните искове за частично
уважени и съответно отхвърлени в частта, в която са приети като неоснователни и
погасени по давност, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковите молби, с които са предявени
съответно установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и осъдителни искове, за
сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, са подадени в рамките
на законоустановения срок. Това се установява от датите на връчване на
съобщения на заявителя от заповедния съд, включително за разпореждане от
18.02.2020г. по приложеното ч. гр. д. №11948/2019г., и датите на входиране на
исковите молби по т. дело № 491/2020г. и т. д. № 281/20г. на ВОС, ТО. Налице са
процесуалните предпоставки, в това число и особените
такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството.
Предвид оплаквания в
жалбите и становищата по отговорите съставът на въззивния съд намира, че в тази
инстанция страните не спорят по съществена част от възприетите от окръжния съд
релевантни факти и обстоятелства, като резултат от правилна съвкупната преценка
на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК.
Установено е по
безспорен начин, че между ТБ „МКБ
Юнионбанк” АД– гр. София / заличено поради вливане на
04.03.2014г,. чиито универсален правоприемник е ищецът „ПИБ“ АД/, Й.Б.Б. като
кредитополучател, и М.Ц.Б., като солидарен длъжник, е възникнало валидно
правоотношение по процесния договор за ипотечен кредит № 58/22.10.2007г., по
който са сключени четири анекса / последно е сключен Анекс № 4 от
28.06.2011г./. Договорената сума от 100 000 евро е отпусната на два
транша: първи транш в размер на 51 600 евро за погасяване на договор за
кредит от 2005г. на Й.Б. и втори транш от 48 400 евро за текущи нужди.
Съгласно чл. 6 от договора, за първата година от кредита, главницата се
олихвява с фиксиран ГЛП в размер на 10.65%, след изтичане на този срок,
непогасената част се олихвява с плаващ лихвен
процент, в размер на действащия шестмесечен ЮРИБОР плюс фиксирана
надбавка от 6.37 пункта, но не по-малко от 10.65%. Съгласно чл. 6.2 от договора,
при неплащане на част от главницата, за времето на просрочието и/или при
предсрочна изискуемост, банката събира наказателна лихва, включваща
договорената по т.6.1 /10.65%/ и наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.7 от
договора са посочени събираните от банката такси и комисиони. За
обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за ипотечен кредит са
сключени между ТБ „МКБ
Юнионбанк“ ” АД и физическите лица Д.Ц.Б. и Б. Й. Б. два договор
за поръчителство съответно с № 59 и № 60/22.10.2007г.
Оплакванията в жалбата на страните не
са обосновани с твърдения за неправилно установени от приложените документи и
заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна
експертиза размери на парични задължения по процесния договор за главница, договорни, наказателни лихви и
разноски, които са определени в хипотезата на обявена предсрочно изискуемост на
кредита така както твърди ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД - през м.
07.2019г., а не от ТБ „МКБ
Юнионбанк“ ” АД, през 2013г., преди да бъде заличена поради
вливане през 2014г., както се поддържа от ответниците.
Спорът между страните, който следва да бъде разрешен от въззивния съд, е
относно момента, от който процесния договор
за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. се счита за предсрочно изискуем, тъй от него започва
да тече давност по отношение на непадежиралите задължения.
В общия отговор на
исковата молба всички ответници, представлявани от един процесуален
представител, както в отговора на исковата молба по осъдителните искове срещу
съдлъжника М.Ц.Б., са релевирани конкретни твърдения по този основен спорен
факт – за обявена предсрочна изискуемост на кредита през 2013г. Посочено е, че
уведомления за предсрочна изискуемост, със съдържанието на приложеното към
отговора уведомление, са изпратени от ТБ „МКБ Юробанк“ АД / лист 102 от делото/
и са връчени на 13.06.2013г., на кредитополучателя, на солидарния длъжник и на
поръчителя, в офис „Сливница“ в гр. Варна, от служители на банката. В проведеното
първо открито съдебно заседание от първостепенния съд представителят на банката
е посочил, че не оспорва нито изпращането на писмото и съдържанието му, нито
постъпването в ТБ „МКБ Юробанк“ АД на изходяща от кредитополучателя молба с вх.
№ 348-241/03.07.2013г., в отговор на трите, цитирани в нея уведомления
/посочени с № и дата/, изпратени до кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя
за обявяване на предсрочна изискуемост. На това основание, без да се отдели
спорно от безспорно и евентуално да се приемат за безспорни и ненуждаещи се от
доказване твърденията за факти, които действително не се оспорват, съдът е
отхвърлил доказателствените искания на ответниците, направени за целите на
доказването на твърденията им за обявена предсрочна изискуемост през 2013г., на
които е основано възражението за изтекла погасителна давност преди иницииране
на заповедно производство.
По тези съображения,
на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, предвид констатираните процесуални нарушения
на първоинстанционния съд досежно задължението за отделяне на спорно от
безспорно и отхвърляне на доказателствени искания за целите на доказването на
своевременно релевирани факти, релевантни по един от основните спорове по
делото, въззивният съд е допуснал събирането на доказателства. Ищецът е задължен
да представи изходящия регистър на ТБ „МКБ Юробанк“ АД
за м. 06.2013г., както и всички
документи от кредитното досие по договор за ипотечен банков кредит №
58/22.10.2007г., на основание чл. 190 ГПК. Произнасянето по искането за
допускане до разпит на свидетели, е отложено в открито съдебно заседание, след
изслушване становище на въззивника- ищец относно изпращане и връчването на
уведомления за предсрочна изискуемост на тримата длъжници през 2013г. от
заличената през 2014г. ТБ „МКБ Юробанк“ АД, праводател на ищеца.
В открито съдебно
заседание на 21.04.2021г., в изпълнение на вменените задължения по чл. 190 ГПК,
процесуалният представите на „ПИБ“ АД представя заверен препис – извлечение от
Протокол № 107/03.12.2019г. от заседание на УС, съгласно който е одобрено
унищожаването на архивни документи с изтекъл срок на съхранение от периода
2008г. – 2013г., в това число регистрите за входяща и изходяща поща за този
период. Представено е в оригинал и кредитното досие по договор за ипотечен
банков кредит № 58/22.10.2007г., от съдържанието на което се установява, че от
12.11.2011г. до настоящия момент няма други приложени документи във връзка с
процесното кредитно правоотношение, освен техническо становище от 22.03.2019г.,
в което не е посочено за какви цели е изготвено. На въпроса на съда защо в
досието липсват уведомленията и всички останали документи във връзка с
обявената предсрочна изискуемост от „ПИБ“ АД през 2019г. пълномощникът на
банката дава обяснения, че всички последващи документи във връзка с предсрочно
прекратеното правотношение се водят в отдел „Проблемни активи“. Сочи се също,
че в периода на сключване на договора и до 2014г., се е прилагала разписаната в
чл. 16 от договора процедура, съгласно която „При обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, Банката осчетоводява вземането си като просрочен дълг,
олихвява го при условията на т. 6.2 и т. 6.3“ и тогава изпраща уведомления за
изпълнение на цялото задължение. Тази процедурата обаче, на която се позовава
банката – ищец, за да обоснове съображенията си за липса на възможност за
обявена пресрочна изискумост от ТБ „МКБ Юробанк“ АД през 2013г., без съответно
предварително осчетоводяване, противоречи на твърденията, че осчетоводяване на
кредита като предсрочно изискуем не е осъществено, тъй като задължените лица
„недобросъвестно“ не са уведомили ТБ „МКБ Юробанк“ АД, че са получили
изпратените им през 2013г. уведомления за предсрочна изискуемост.
Осчетоводяването на
кредита като предсрочно изискуем, преди да се пристъпи към изпращане на
уведомления, в съответствие с приложимата към онзи момент процедура по чл. 16
от договора, е удостоверено от частен писмен документ – уведомление №
348-140/13.06.2013г., изходящо от универсалния праводател на ищеца „ПИБ“ АД, в
което волеизявлението за упражненото от ТБ „МКБ Юробанк“ АД потестативно право
за обявяване на предсрочна изискуемост, е ясно, недвусмислено и предприето при
наличие на предвидените от договора и закона предпоставки. В настоящия процес
провоприемникът цели да оспори посочения, установен с документа факт. В
евентуалност, се твърди, че след постъпване на молба с вх. №
348-241/03.07.2013г., подадена от кредитополучателя след получаване от
солидарно задължените лица на трите, цитирани в нея уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост, банката е уважила молбата за удължаване на срока за
доброволно плащане, което според страна означава че кредитът е трансформиран
отново в редовен. Искането в молбата обаче не е за връщане на кредитната
експозиция по това правоотношение в редовност и преизчисляване на дълга
съобразно погасителния план, а за удължаване на срока за доброволно пращане на
всички задължения по уведомленията, за която цел кредитополучателят е заявил,
че води преговори за продажба на ипотекирания имот.
Съставът на въззивния
съд намира за неоснователни доводите на въззивника – ищец в писмени бележки, за
недопустимост на допуснатите в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, за установяване на обстоятелствата, че
изпратените от ТБ „МКБ Юробанк“ АД до кредитополучателя, съдлъжника и
поръчителя уведомления съответно с изх. № 348-140/13.06.2013г., изх. №
348-136/13.06.2013г. и изх. № 348-138/13.06.2013г. за предсрочна изискуемост на
договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г., са фактически достигнали
до адресатите към м. 06.2013г., като съображенията за този извод са следните:
Доколкото
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения, начинът на удостоверяване на
връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. При липса на твърдения за уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция, доказването на факта, че уведомленията от
13.06.2013г. са достигнали до солидарно задължените лица / което те не
оспорват, а се твърди и се предприема доказване на връчването/, е достатъчен да
се приеме, че предсрочната изискуемост е произвела действие от момента на
получаване от длъжника на писмените документи с волеизявлението на ТБ „МКБ Юробанк“
АД за обявяване на предсрочна изискуемост / тъй като не се спори, че към м. юни
2013г. са били налице обективните факти съобразно договорните клаузи,
обуславящи правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост/. Достоверната
дата на връчването по отношение на банката е 03.07.2013г., когато
кредитополучателят е подал молба до праводателя ТБ „МКБ Юробанк“ АД за
удължаване на срока за доброволно плащане , даден с уведомления с изх. №
348-140/13.06.2013г., изх. № 348-136/13.06.2013г. и изх. № 348-138/13.06.2013г.
за предсрочна изискуемост на договор.
Изискването за писмена
форма на уведомленията за предсрочна изискуемост, чиито спазване се установява
от съдържанието на представените от ответниците писмените документи и от
признанията на ищеца, не лишава адресатите от възможността да установяват
фактическото действие по връчване им, когато това е в подкрепа на тяхната
защитна теза, с всички допустими доказателства и доказателствени средства по
ГПК, без да се прилага забраната на чл. 164, ал. 1 ГПК. Удостоверяване на
връчването на тези документи в писмен вид не е задължение на длъжниците, а е
поставен в зависимост от избрания способ за уведомяване от кредитора. Ищецът
заявява, че при предаване на документацията от заличената ТБ „МКБ Юробанк“ АД
не са постъпили други документи, освен тези по представеното в оригинал и
кредитното досие по договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. При
условие, че не са оспорени документите, представени с отговора на исковата
молба, а те съставляват част от изходяща и входяща кореспонденция между ТБ „МКБ
Юробанк“ АД и задължените лица по кредита, логично следва извод, че част от
документацията във връзка с процесното кредитно правоотношение, която би
трябвало /според обясненията на страна/, след обявяване на предсрочна
изискуемост, да се води и съхранява отделно в отдел „Проблемни активи“, не е
предадена на универсалния правоприемник или не е намерена и не се представя.
Това би обяснило необичайното и нелогично бездействие на банката – приобретател
на активите за отправяне на извънсъдебни и съдебни претенции за изпълнение на
договорните задължения до 2019г., независимо дали по счетоводните книги
кредитът се води като предсрочно прекратен или, въпреки просрочието му от
2011г,. е в кредитна експозиция на редовност. Евентуални проблеми с предаването
на информация и документация между праводателя и правоприемника са ирелевантни
за течението на давността.
След като уведомление
изх. № 348-140/13.06.2013г. се намира в държане на кредитополучателя, а в
неоспорен, изходящ от него документ, на който е поставен вх. №
348-241/03.07.2013г. по входящия регистър на ТБ „МКБ Юробанк“ АД, са цитирани
уведомленията / с № и дата/, изпратени до кредитополучателя, съдлъжника и
поръчителя за обявяване на предсрочна изискуемост, като същевременно съгласно
препис – извлечение от Протокол № 107/03.12.2019г. от заседание на УС на „ПИБ“
АД, входящите и изходящите регистри на банката за периода до 2013г. са
унищожени поради изтекъл срок на съхранение, то фактическият състав за
пораждане на действието на обявената от ТБ „МКБ Юробанк“ АД предсрочна
изискуемост на всички задължения по Договор за ипотечен банков кредит
№58/22.10.2007г. може да се приеме за осъществено към 03.07.2013г. / датата на
молбата за удължаване на срока за доброволно плащане/ и без събирането на други
доказателства.
Достигането на
уведомленията за обявена предсрочна изискуемост на договор за ипотечен банков
кредит №58/22.10.2007г. до всички солидарно задължени лица към онзи момент се
установява и от разпита на свидетелите А.Х.Н. и М. Д. М., без родствени връзки
с ответниците. Показанията са базирани на лични впечатления, същите са
убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с
останалите събрани доказателства, следователно няма основание да не се
кредитират от съда.
Съображенията на ищеца
във връзка с действието на обявената предсрочна изискуемост, извлечени от
обстоятелството, че през 2009г. е починал единият от поръчителите, а на
неговите наследници не са връчвани уведомления за предсрочна изискуемост, е
невярно, тъй като наследници по закон на поръчителя Б. Й. Б. са
кредитополучателят Й.Б.Б. – негов син, и другият поръчител Д. Ц. Б. – съпруга,
т. е. поради сливане на качествата на страни по правоотношението и наследниците
на починалия поръчител не е било необходимо двойно връчване на уведомления.
Въз основа на така
приетата за установена фактическа обстановка съставът на ВнАпС намира следното:
Кредиторът по
договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. - ТБ „МКБ
Юнионбанк“ ” АД надлежно е обявила на кредитополучателя и
останалите солидарно задължени лица предсрочната изискуемост на задълженията по
кредита не по – късно от 03.07.2013г. Безспорно се установява, че от този
момент до подаване на заявлението на 26.07.2019г. ищецът не е извършвал активни
действия по събиране на задълженията от нито едно от задължените лица.
Обявената предсрочна изискуемост е трансформира дълга в общо задължение за
главница и лихви, които след обявената предсрочна изискуемост включват
единствено неизплатената и изискуема главница, както и законна лихва от
обявяване на изискуемостта до плащането. От м. юли 2013г. отпада действието на
погасителния план, по която е следвало да се изпълнява до обявяване на
предсрочната изискуемост, договорни лихви по кредита не се дължат, а се дължи
само непогасената част от предоставената в заем сума, ведно с обезщетението за
забавено плащане по чл. 86 ЗЗД или съобразно уговорките в договора. С обявяване
изискуемостта на задължението по договора за кредит, започва да тече
погасителна давност, която не е спирана и прекъсвана в рамките на срока по чл.
110 ЗЗД. В резултат на изтичане на по – дълъг от петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД, считано от 03.07.2013г. до заявяването по чл. 417 ГПК - 26.07.2019г.,
всички задължения по кредита са погасени по давност преди иницииране на
заповедно производство. Отграничаване на паричните вземания, за които се
прилага тригодишната давността по чл. 111 ЗЗД, не е необходимо. Отговорността
на поръчителя Д. Георгиева Б. по договор за кредит, лично и като наследник на
поръчителя Б. Й. Б., е погасена още през м. 01.2014г., с изтичането на
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя също от
момента на настъпване действието на обявената предсрочна изискуемост от ТБ „МКБ Юнионбанк“ ”
АД, с достигане на уведомленията до кредитополучателя и другите задължени лица.
Поради погасяване на паричните задължения, произтичащи от предсрочно
прекратеното кредитно правоотношение, липсва основание и за ангажиране
отговорността на ответниците за направените от банката разноски за подновяване
на ипотека и за повторно обявяване на предсрочна изискуемост.
Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции
решението на ВОС следва се отменени в частта, с която установителните и
осъдителните искове са уважени и в частта, с която М.Б. е осъдена да заплати на
ищеца сторените по делото разноски в размер на 2 689.20 лв. по установителните искове, и 4 743 лв. – по
осъдителните искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като се постанови друго, съобразно изводите на
въззивната инстанция, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
поради изтекла погасителна давност. В останалата част първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Предвид
резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата М.Б. сумата 8 300 лв.,
представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
За въззивна инстанция отговорността на ищеца за направените от ответниците
разноски следва да се ангажира в следните размери, по приложен списък по чл. 80 ГПК: сумата 13 463.70лв. следва да се присъди на М.Б. / от които
5 173.78 лв. – държавна такса, и 9 290лв.– заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ/, а сумата 10 483 лв. - на Й.Б.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС,
ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260271/06.10.2020г., постановено по т. д. №
281/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с
която е прието за установено в отношенията между ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА “ АД – гр. София, ЕИК *********, и ответника М.Ц.Б., че
същата, в качеството й на солидарен длъжник по договор за кредит
№58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният от които Анекс №4 от
28.06.2011г., дължи на банката ищец в качеството и на правоприемник на МКБ
Юнионбанк АД като кредитодател, падежирали към датата на подаване на
заявлението 26.97.2019г. вноски в размер: 18 976.48 евро, представляващи
непогасена по давност падежирала главница, част от анюитетни вноски за периода
от 26.07.2014г. до 26.07.2019г. ведно със законна лихва от 26.07.2019г. до
изплащане на сумата; сумата от 30 817.89 евро, представляващи договорни
възнаградителни лихви, част от падежирали непогасени по давност анюитетни
вноски в периода от 26.07.2016г. до 26.07.2019г.; сумата от 5 117.41 евро,
представляващи наказателни лихви по договора за кредит съгласно т. 6 от раздел
II от договора, за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. както и сумата от 4
269.13 евро -такси за изменение на договора в частта за лихвите;
2./ в частта, с която М.Ц.Б.,***, е
осъдена да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “
АД– гр. София, ЕИК *********, като правоприемник на кредитодателя „МКБ
Юнионбанк“
АД, следните суми, дължими по Договор за ипотечен банков кредит
№58/22.10.2007г., по който ответникът е солидарен длъжник и за които е отказано
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №11948/2019г. на ВРС, а
именно: 73 084.81 евро, явяващи се предсрочно изискуема главница по
договора за кредит, след приспадане на присъдените със заповед 18 976.48
евро падежирала главница от общото задължение от 96 554.88 евро и до
размера на претенцията по иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска
23.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, и
3./ в частта, с която М.Ц.Б.,***, е
осъдена да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “
АД– гр. София, ЕИК *********, сторените по делото разноски в размер на 2 689.20 лв. / по исковете по чл. 422 ГПК/, а за осъдителните искове - 4 743 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД
– гр. София, ЕИК *********, срещу М.Ц.Б., както следва:
1./ за установяване в отношенията между страните, че същата,
в качеството й на солидарен длъжник по договор за кредит №58/22.10.2007г. и
четири анекси към същия, последният от които Анекс №4 от 28.06.2011г., дължи на
банката ищец в качеството й на правоприемник на МКБ Юнионбанк АД като
кредитодател, падежирали към датата на подаване на заявлението 26.97.2019г.
вноски в размер: 18 976.48 евро, представляващи непогасена по давност
падежирала главница, част от анюитетни вноски за периода от 26.07.2014г. до
26.07.2019г. ведно със законна лихва от 26.07.2019г. до изплащане на сумата;
сумата от 30 817.89 евро, представляващи договорни възнаградителни лихви,
част от падежирали непогасени по давност анюитетни вноски в периода от
26.07.2016г. до 26.07.2019г.; сумата от 5 117.41 евро, представляващи
наказателни лихви по договора за кредит съгласно т. 6 от раздел II от договора,
за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. както и сумата от 4 269.13 евро
-такси за изменение на договора в частта за лихвите;
2./ за осъждане на М.Ц.Б. да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА “ АД– гр. София, ЕИК *********, като правоприемник на
кредитодателя „МКБ Юнионбанк“ АД, следните суми, дължими по Договор за
ипотечен банков кредит №58/22.10.2007г., по който ответникът е солидарен
длъжник и за които е отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение по
ЧГД №11948/2019г. на ВРС, а именно: 73 084.81 евро, явяващи се предсрочно
изискуема главница по договора за кредит, след приспадане на присъдените със
заповед 18 976.48 евро падежирала главница от общото задължение от 96 554.88
евро и до размера на претенцията по иска, ведно със законна лихва от завеждане
на иска 23.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260271/06.10.2020г.,
постановено по т. д. № 281/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в
останалата част.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД – гр. София, ЕИК
*********, да заплати на Й.Б.Б., ЕГН **********, сумата 10 483 лв.,
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД – гр. София, ЕИК
*********, да заплати на М.Ц.Б.,***, сумата 8 300 лв., представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция, и сумата
13 463.70лв. – съдебно – деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.