Р Е Ш Е
Н И Е
№ 98 09.04.2020
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети март две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1052 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба на
И.Н.Г., чрез адв.Б.П. против решение № 773 от 04.12.2019 г., постановено по
гр.дело № 1961/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се дава разрешение на основание чл.127а от СК,
заместващо съгласието на бащата И.Н.Г.
детето И.И.Г.да пътува извън пределите на
Р. Б. до държавите членки на Европейския съюз, с цел почивка, екскурзия и
туризъм с образователни цели, придружавано от своята майка Н.С.И.
или от
упълномощено от нея лице - учител, възпитател или ръководител на училището и
школата, в което се обучава детето И.., извън определения режим на лични
контакти с бащата И.Н.Г., за срок от пет години, считано от датата на влизане
на решението в сила.
Въззивникът обжалва решението на
първоинстанционния съд, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано,
постановено в несъответствие с фактите по делото и събраните доказателства.
Излага подробни съображения. Твърди, че решението е изцяло във вреда на детето
и с него се нарушават правата му като родител. Моли съдът да отмени решението
на първоинстанционния съд. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Н.С.И., чрез пълномощника си
адв. С.Ч. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни
съображения по оплакванията в нея. Счита, че постановено решение е правилно и моли
съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят
направените по делото съдебни разноски.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата
инстанция доказателства, намира за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че с влязло в
сила решение бракът й с ответника бил прекратен като отглеждането и възпитание
на детето им И.И.Г.били предоставени на нея. Дъщеря им многократно изразявала
желание да посети редица страни. Правили планове да посетят Д. във Ф., да
отидат на почивка в Г., да видят Р. и други европейски столици. Харесали
екскурзия в края на месец август, без нощни преходи до градовете Л.С.Л.П.с
престой от няколко дни и посещение на Д., Ж. и М.. Харесали и други екскурзии и
места за лятна почивка. Детето имало издаден международен паспорт, но било
необходимо на граничния пункт при излизането от страната да се представи
декларация - съгласие на другия родител. Ищцата изпратила на ответника нотариална покана за
издаването на такава декларация. Канила го да се яви в кантората на нотариус Д.К.,
в гр.К., за да подпише въпросната декларация, с която дава съгласие детето им И.И.Г.да
пътува неограничено в държавите страни- членки на Европейския съюз за времето
от 19.05.2019г. до навършване на пълнолетие на детето - 13.10.2028г., като при
пътуването си да бъде придружавана от нея, упълномощени от нея лица- учители и
възпитатели от училището, в което учи, за да може да участва в организирани и
провеждани мероприятия от това училище, включително и екскурзии провеждани зад
граница. Нотариалната покана била получена от ответника на 25.04.2019г., но
същият не отишъл в посочения срок и не подписал. По тази причина почивката и
екскурзията, за която детето толкова много мечтаело, не се осъществила. Счита,
че в интерес на детето е да може да прекара част от лятната си ваканция на
почивка или екскурзия в друга страна, да може да участва в международни
състезания или прояви, организирани от учебното заведение, в което учи, да види
нови култури, да бъде на чист въздух, да почива пълноценно и да има
възможност да контактува с много други
деца, включително да се научи да контактува с деца, които не владеят български
език. Нежеланието на ответника било пречка това да се случи. Отказът на
ответника да даде нотариално заверена декларация - съгласие, което да използва
и представя на органите на МБР било непреодолима пречка. Предвид тези
обстоятелства, за нея бил налице правен интерес от предявяване на иска. Моли
съда да постанови решение, с което да даде разрешение, с което да замести
съгласието на ответника, за напускане на територията на Р. Б. на детето И.И.Г.,
за да пътува неограничено в държавите страни - членки на Европейския съюз за
времето от влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие на
детето - 13.10.2028г., като при пътуването си да бъде придружавано от Н.С.И.,
като майка и законна представителка, упълномощени от нея лица- учители и
възпитатели от училището, в което учи, за да участва в организирани и
провеждани мероприятия от това училище, включително и екскурзии зад граница.
Ответникът
оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че не бил отказвал да
предостави декларация за извеждане на детето в чужбина, но при условие, че бил
напълно информиран: за какъв период детето ще пътува в чужбина, от кого ще бъде
придружавано, както и в коя държава ще пътува. От действията на ищцата ставало
ясно, че тя не се удовлетворявала от нарочно заверена декларация, с която
детето да посети определена държава, с определен придружител и за определен
период от време. Във връзка с връчената му нотариална покана чрез нотариус Д.К.
заявява, че действията на ищцата били съмнителни и тя целенасочено действала в
посока да изведе трайно детето от Р.Б.. Счита, че тя имала желание да работи в Г. с
мъжа, с който живеела. Тъй като имал силна връзка с дъщеря си, не искал да бъде
пречка за развитието на детето в емоционално, физическо и творческо отношение,
и също желаел то да е с широк мироглед. Уважавал желанията на детето и го
подкрепял, но възразява да даде декларация за извеждане на детето в чужбина за
срок до 13.10.2028 год. Детето не посещавало извънучилищни школи, които да
организират посещения в чужбина, не взимало участие в олимпиади и международни
състезания. Тези училищни мероприятия, както и почивки в чужбина се
организирали поне 30 дни преди датата на отпътуване и имало достатъчно време,
той да се запознае с необходимостта от пътуването, с кого и къде ще пътува
дъщеря му и да вземе решение, дали детето ще напусне пределите на Р.Б.. Не
спирал детето си от пътуване в чужбина, затова съдействал за издаване
международен паспорт на И.. Според практиката на ВКС, съдът можел да разреши по
реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина, без
съгласието на единия родител, само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Моли съдът
да постави решение, с което да отхвърли иска за издаване на разрешение за
напускане територията на Р. Б. на детето И. И.Г.до навършване пълнолетие на
детето.
За
да постанови решението си КРС е приел, че ищцата Н. С.И. и ответникът И.Н.Г. са родители на детето И. И.Г.. С влязло в сила решение №135/14.03.2016г.,
постановено по гр.д.№412/2016г. по описа на РС-К. родителските права по отношение
на детето И. И.Г.са предоставени за упражняване на майката Н. С. Г., при определен режим на лични
контакти между детето И. и бащата И.Н.Г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспИ.е
между дните, два пъти по петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с
годишния отпуск на майката; през четните години - за рождения ден на детето,
както и за Новогодишните празници- от 10.00 часа на тридесети декември до 17.00
часа на втори януари, а през нечетните години- за Великденските празници и за
Коледните празници- от 10.00 часа на двадесет и четвърти декември до 17.00 часа
на двадесет и шести декември.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че
ищцата и съжителят й ежегодно организират почивки и екскурзии в чужбина, но
въпреки желанието на детето да бъде с тях, то не ги е придружавало, поради
отказа на ответника да даде писмено съгласие. Детето посещава школа по
английски език и през 2018 г. е била организирана от школата екскурзия до Р. Г.,
но ответникът отказал да даде декларация-съгласие. Същото се е случило и по повод
на организираната екскурзия до остров К. през 2017г., детето също не отишло с
майка си и съжителят й, защото не било пуснато от бащата И.Г.. Последният
случай бил февруари месец 2019г. Н. и съжителя й организирали пътуване до Р.,
на ***. Бащата И.Г. започнал да поставя
условия. Свидетелят Ю.И.– съжител установява, че не са имали планове с
ищцата да живеят извън страната. Безспорно е също, че детето И. И.Г.посещава
редовно Школа по английски език.
При така
установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че в случая
ищцата и ответникът като родители на детето И. И.Г.не са
постигали съгласие за пътувания на детето извън страната. Приел е, че в
хипотезата на чл.127а от СК, съдът действа при условията на спорна съдебна
администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на
интересите на детето. Желанието на малолетно детето да бъде по време на почивки
и екскурзии с майката в чужбина, съвпада с желанието на майката. Нейните
родителски и възпитателски качества са доказани, потвърдени са и от ДСП-К..
Установил е, че през последните три години, ищцата е пътувала до Г. и Р., с цел
почивка и екскурзия. За неустановени по делото, съдът е приел твърденията на
ответника, за намерението на майката да живее с малолетната И. в Г.. Напротив,
съдът е приел, че ищцата е организирала живота си и този на детето в Б. и е
осигурила, както добри социално-битови условия и семейна среда за правилното му
отглеждане, така и задоволява потребностите му в т.ч. и образователните, и не
препятства контактите на детето с бащата. И. е редовна ученичка в трети клас на
ОУ „Кулата“ гр.К. и посещава школа по английски език в гр.К.. Съдът е приел, че
водещи при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето.
Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от
константната съдебна практика и водещият интерес на детето, КРС е приел, че към
момента малолетната И. - на девет години, е на възраст, която позволява да
пътува извън територията на Р. Б. до държавите членки на ЕС с цел екскурзии,
почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни
забележителности, за да придобива впечатления за културата и езика на тези
страни като по този начин ще се разширява нейния мироглед, възпитание и развитие
като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до държави от ЕС,
последното ще има възможност да участва в организирани от школата по английски,
която то посещава събития, с участието на учители
и ръководители, както и да почива със своята майка в страните от ЕС. С
даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти между родителите
по повод въпросите, свързани с краткосрочни пътувания на детето, които
конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и емоционално развитие
детето предвид възрастта му. Ето защо съдът е счел, че следва да бъде дадено
разрешение малолетната И.ина да напуска пределите на Р. Б., за да пътува до
страните - членки на ЕС и обратно, придружена от своята майката или упълномощен
от нея учител, възпитател или ръководител на училището и школата, в които
детето се обучава, с цел почивка, екскурзия и туризъм, с образователни цели,
без съгласието на бащата, извън определения му с бракоразводното решение режим
на лични контакти с детето, за срок от пет години, считано от датата на влизане
на настоящото решение в сила.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изложената от районния съд фактическа обстановка. От
показанията на св.И.Н.е видно, че ищцата и съжителят й често организират
почивки и екскурзии в чужбина. Въпреки желанието на детето да бъде с тях, то не
ги придружава, заради отказа на ответника да даде писмено съгласие. Детето
посещава школа по английски език и през 2018 г. за организирана от школата
екскурзия до Р. Г., ответникът е отказал да даде декларация-съгласие за
пътуване на детето. За организирана от семейството на свидетеля и семейството
на Н. няколко дневна екскурзия до остров К., през 2017г., детето също не е отишло
с тях, защото не било пуснато от бащата И.Г.. От показанията на св. Ю.И.се
установява, че ищцата и съжителят й постоянно ходят на екскурзии в страната и
извън нея, по 3-4 пъти годишно, основно на почивка и на състезания. Детето не ходи
с тях, заради отказа на бащата, да даде разрешение за това. Такъв случай е имало
февруари месец 2019г. Семейството е имало намерение да ходи в Р., на ***. Бащата И.Г., когато му поискали съгласие, е
започнал да поставя условия. Свидетелят Ю.И.сочи, че никога не са имали планове
с ищцата, дори не са коментирали да живеят извън страната. Свидетелят
установява, че работи във фирма на безсрочен трудов договор, миналия месец е
купил имот в близко село.
Разпоредбата
на чл.127а, ал.1 от СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите. В настоящия случай е безспорно, че ищцата и
ответникът - родители на детето И. И.Г.не са постигали и не постигат съгласие за пътувания на
детето извън страната. Това се установява от становищата им пред съда. Ищцата е
предявила искане, детето да може да пътува с нея при организирани почивки и
екскурзии в чужбина, но също така и на организирани от училището и школата, които
детето посещава екскурзии или езикови курсове, в държавите членки на ЕС за период до
навършване на пълнолетие на детето. Ответникът оспорва иска, навеждайки съмнения
за целенасочени действия на майката да изведе детето трайно от Р.Б. и претендира
да знае за всяко конкретно пътуване на детето, за да даде съгласието си.
В
хипотезата на чл.127а от СК, съдът действа при условията на спорна съдебна
администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на
интересите на детето. По смисъла на §1, т.5, б.“а“- „ж“ от ДР на Закона за
закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са неговите
желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните потребности;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, и др. От събраните по
делото доказателства се установи желанието на малолетното дете да бъде по време
на почивки и екскурзии с майката в чужбина, каквото е и желанието на последната.
Не се поставя под съмнение наличието на нужните родителски и възпитателски
качества на майката. Установи се по категоричен начин по делото, че през последните
няколко години ищцата е пътувала до Г. и Р. - страни членки на ЕС, с цел -
почивка и екскурзия. Не се доказаха
твърденията на ответника, за намерение на майката да живее с малолетната И. трайно
в Г.. Безспорно е, че ищцата е организирала живота си и този на детето в Б.. Осигурила
е на детето добри социално-битови условия и семейна среда за правилното му
отглеждане и за задоволяване потребностите, включително и образователните.
Същата не препятства контактите на детето с бащата. И. е редовна ученичка в
трети клас на ОУ „Кулата“ гр.К. и посещава школа по английски език в гр.К..
Необходимостта да се разреши пътуване
на детето извън пределите на Р. Б. може да бъде свързана с различни причини,
включително нуждата от обогатяване общата му култура, придобИ.ето на нови
знания, които да обогатят представите му за света. При решаване спора между
родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания, в определен период от
време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави. Съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. В рамките на заявеното искане, съдът разполага с власт да
разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално
заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи критерии при решаване
на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето. По делото следва
да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Срокът на разрешението
също се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване
възрастта на детето. Предвид ниската възраст на детето – 9 години, съдът
намира, че ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието е в интерес на малолетното дете. След изтичането на определения от
съда срок, в случай на необходимост за това, няма пречка отново да бъде сезиран
съда с искане по чл.127а
от СК.
Предвид установеното по делото, трайната
съдебна практика и висшия интерес на детето, въззивната инстанция намира, че към
момента детето И.- на девет години, е на възраст, която позволява да пътува
извън територията на Р. Б. до държавите членки на ЕС, с цел екскурзии, почивки
и образователни цели, за да придобива впечатления за различните култура и
традици на тези страни. По този начин ще се разширява мирогледа на детето и ще
се повлияе положително върху възпитанието и развитието му като цяло.
Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до държави от ЕС, последното
ще има възможност да участва в организирани от училището и школата по
английски, които посещава, заедно с учители и възпитатели
екскурзии и обучения. Ще има възможност да пътува заедно със своята
майка до страните от ЕС, с цел екскурзия и почивка. С даването на заместващо
съгласието разрешение, ще се избегнат бъдещи конфликти между родителите по
повод въпросите, свързани с краткосрочни пътувания на детето до държави –
членки на ЕС. Още повече, че държавите - членки на Европейския съюз не са
места, където има военни действия, значителни размирици и природни катаклизми,
които да поставят живота и здравето на детето в опасност.
Предвид изложеното
съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение малолетната И. да напуска
пределите на Р. Б., за да пътува до страните членки на ЕС и обратно, придружено
от своята майката или упълномощен от нея учител, възпитател или ръководител на
училището и школата, в които детето се обучава, с цел почивка, екскурзия,
туризъм и с образователни цели, без съгласието на бащата, извън определения му с
бракоразводното решение режим на лични контакти с детето, за срок от пет
години, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.
Неоснователно е оплакването на
въззивника в жалбата му, че решението на съда е във вреда на детето и с него се
нарушавали правата на бащата като родител. В интерес на детето е да може да
пътува в други държави в рамките на ЕС, за да разшири своя мироглед, за да
опознае други култури и традиции, както и да упражнява чужд език. Тази
възможност на детето да пътува, само ще го обогати и ще допринесе за
хармоничното му развитие и емоционално израстване. Не се нарушават и правата на
бащата, съобразно определения от съда режим на лични отношения, тъй като съдът
изрично е постановил в диспозитива на решението си, че разрешението за пътуване
на детето е за период, извън определения режим на лични контакти на бащата И.Г..
Твърденията на бащата, че по делото не
се доказал интерес от даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за
извеждане на детето в чужбина са неоснователни. По делото се установи по
категоричен начин интереса на детето от даване заместващо съгласие на другия
родител за пътуване в чужбина, тъй като при предходни семейни пътувания за
почивка или екскурзия, детето не е могло да пътува с майка си, заради липсата
на съгласие от бащата. Бащата твърди, че няма нищо против детето му да пътува в
чужбина, както и че при всеки конкретен случай, след преценка на
обстоятелствата: къде, за какъв период и с кого, ще даде разрешение на детето
за пътуване, обаче от събраните по делото доказателства се установи, че до
момента бащата не е оказал съдействие за пътуване на детето си в чужбина.
Установи се също, че майката и бащата на И. са в обтегнати отношения, което
пречи на бащата да даде съгласие своевременно за пътуване на детето в чужбина
при нужда.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение на
РС – К. като правилно, следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна
и като такава не следва да се уважава.
В полза на
възиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на 400 лв. за адв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 773 от 04.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1961/2019
г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА И. Н.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Н. С.И., с ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на от 400 /четиристотин/ лв., представляващи направени
разноски пред въззивната инстанция за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: