МОТИВИ ПО НЧХД № 954/17 г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Частният тъжител К.Г.А. е
повдигнал и поддържа обвинение срещу подсъдимия Г.Г.Г. за престъпления по чл. 148,
ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от НК, вр. чл. 26 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 26 от НК. В съдебно заседание частният тъжител К.Г.А. лично и чрез
повереника си конкретизира тъжбата си като граждански искове и правна квалификация
и я оттегля в една част на пункт 3-ти, касаещ престъпление по чл. 148, ал. 2,
пр.1 и пр.2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
По делото е предявен от
частния тъжител К.Г.А. срещу подсъдимия Г.Г.Г. и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск за сумата от 16 500 лева, в едно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото е предявен от
частния тъжител К.Г.А. срещу подсъдимия Г.Г.Г. и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск за сумата от 8 500 лева, в едно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Като граждански ищец е
конституиран К.Г.А..
В съдебно заседание
частният тъжител К.Г.А. лично и чрез повереника си моли съда подсъдимият да
бъде признат за виновен и наказан по тези текстове от закона като му се наложат
справедливи наказания. По отношение на гражданските искове се заема становище
за уважаването им в пълния претендиран размер.
В съдебно заседание подсъдимият
Г.Г.Г. дава обяснение по обвинението. Моли съда за оправдателна присъда и за отхвърляне
изцяло на гражданските искове като неоснователни и недоказани.
Съдът след като обсъди и
реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен
начин от фактическа страна следното :
Подсъдимият Г.Г.Г. ***,
пенсионер е, не е осъждан. Регистриран е като земеделски производител.
Съуправител на народното читалище в селото. Частният тъжител К.Г. *** и е кмет
на това населено място от 2015
г. Ползва се с авторитет в обществото. От същата година
двамата били в силно влошени взаимоотношения помежду си във връзка с обществени
въпроси от местно значение. Подсъдимият участвал в инициативен комитет
„Отворени очи“ – малка група, която била против предприеманите от частния
тъжител в качеството му на кмет на с. *** мероприятия за благоустройство на
населеното място. Своите виждания за бъдещето на с. *** изразявал в колективна
форма и чрез призиви-обръщения до жителите на селото и чрез жалби-възражения до
различни държавни институции, в част от които настоявал за търсенето на
наказателна отговорност на частния тъжител.
На 11.01.2017 г., около
10-11 часа, в с. ***, в Клуб на пенсионера, се намирали подсъдимият,
свидетелите Й.Н.Т. и Т.Т.Н., лица на име С. и Ц.. В клуба влязъл и частният
тъжител, поздравявайки присъстващите. Свидетелят Г.Г.Г. – син на подсъдимия също
бил там, но при влизането на частния тъжител излязъл. Между частния тъжител и свидетелката
възникнал разговор за бездомните кучета на селото. Кметът обяснил, че за това
си има отговорник. Подсъдимият се включил в разговора, обръщайки се към
свидетелката с думите „Този ли ще ти помогне, този некадърник?“. А към частния
тъжител се обърнал с думите „Боклук, за какво си дошъл тука, какъв си ти да
командваш селото“. Започнал да нарича същия с думите – простак, боклук, дерибей,
нещастник, престъпник, некадърник. Частният тъжител му отвърнал с думите „Аз
садя борчета, правя селото хубаво, а вашето семейство отидохте и отрязахте
борчетата“, след което напуснал клуба на пенсионера. На отправената му
забележка за поведението му от свидетелката подсъдимият и отговорил да мълчи.
През време на целия разговор подсъдимият оправял репликите пренебрежително, ядосано
и с повишен тон. На присъстващите им
станало обидно и някои от тях напуснали мястото.
На 06.03.2017 г. в с. ***
се провело общоселско събрание по повод обсъждане на проект за изграждане на
тенис кортове. Необходимостта от провеждането му била и медийно отразена в
местната преса. Присъствали над 100 човека, сред които местни жители и
представители на Община – ***. Събранието било свикано след решение на общински
съвет – *** жителите на селото да изразят своето мнение по този въпрос.
Събранието се ръководело от частния тъжител в качеството му на кмет. Мненията
били разнопосочни и касаели изграждане на тенис кортове за сметка на изсичане
на паркови дървета. Подсъдимият остро нападнал кмета на селото изричайки, че
той го е направил кмет, той ще го махне от кмет. Не бил съгласен с проекта,
считайки, че това е „далавера с бизнесмена", желаещ да инвестира в тези
тенис кортове. Заявил, “чувам шумоленето на парите от комисионната ти“ Нарекъл
частния тъжител „боклук“, “дерибей“, „престъпник“, „мошеник“, „мизерник“,
„некадърник“, „простак“, „тъп военен“, „приодан“. Обвинил го с неконкретизирани
реплики за поставените в селото охранителни камери. Присъстващите на събранието
били силно възмутени от поведението на подсъдимия. Свидетели на случилото се
станали И.Р.И., Д.М.Х., Ц.Б.Н., Г.В.К., Г.К.М., Б.Л.Б., С.К.Г..
На 03.04.3017 г. в с. ***
се провело събрание за обсъждане на проект „Местни инициативи“.
Присъствали 16-17 човека, сред които
частният тъжител и подсъдимият. Обсъждал се въпрос за затваряне на детската
градина на селото и изграждането на летен театър на нейно място. Частният
тъжител подкрепил предложението. Бившият кмет на селото – лице на име И.И.бил
против идеята. Против бил и подсъдимият. Същият коментирал, че пари за оградата
да оправят няма, а за летен театър има; че не трябва да се харчат пари за това
в едно малко село; че в Търново има рядко посещаван летен театър; че не трябва
да се затваря детската градина; че по този начин ще бъдат унищожени в двора дървета
за сметка на голо асфалтово място с няколко пейки, които няма да се ползват.
На 15.04.2017 г. в
централния магазин на с. *** подсъдимият заявил, че кметът решил да прави друг
проект за детска градина, за нещо като детска сцена, на която децата да играят.
Подсъдимият заявил, че кметът дошъл пак от някъде си, че е дошъл да дели
хората, да троши и разпродава. Нарекъл го „простак“, „тъп военен“, „нещастник“,
че ще го махне от властта, от кметството. Тези думи и реплики подсъдимият
отправил в присъствието на свидетелите Б.Л.Б. и С.К.Г., както и на други
неустановени лица, пазаруващи в магазина.
Описаната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите Й.Н.Т., Т.Т.Н., И.Р.И., Д.М.Х., Ц.Б.Н., Г.П.Н., Г.В.К.,
Г.К.М., Б.Л.Б., С.К.Г.. Същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Г.Г.Г. в частта им, че на 11.01.2017 г. частният
тъжител е казал на подсъдимия „ти ми спря комисионната, обаче аз ще я взема от
теб“, както и „кажи на сина си да спре да пише“; а също и в частта им, че на
06.03.2017 г. подсъдимият въобще не се е изказвал на събранието. Показанията на
свидетеля Г. Г. Г. в тази им част представляват напълно изолирано голословно
твърдение. Същите са в противоречие с добросъвестните и непротиворечиви
показания на цитираните по-горе свидетели, а също и с обясненията на
подсъдимия, че на 11.01.2017 г. нищо не се е случило, а на 06.03.2017 г. се е
изказал за комисионната на кмета. Показанията на този свидетел са в
противоречие и с показанията на свидетелката С. К. Г., сочещи, че подсъдимият
се е изказал по адрес на частния тъжител на 06.03.2017 г.. Съдът не даде вяра
на обясненията на подсъдимия в частта им, че на 11.01.2017 г. нищо не се е
случило, че на 06.03.2017 г. не е произнасял, цитираните по-горе думи на
събранието, с изключение на репликата“чувам шумоленето на парите от
комисионната ти“, че на 15.04.2017 г. не е произнасял цитираните по-горе
реплики, че изразът „Бай Г., дано да
имаш пари, защото ти ми спря комисионната, ама аз сега ще ги взема от теб“ е
такъв, произнесен от частния тъжител след 06.03.2017 г. В тази им част
обясненията са голословни, неподкрепени с никакви доказателства,
опровергани от всички гласни
доказателства.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 11.01.2017 г. в с. *** в Клуб на пенсионера подсъдимият
казал по отношение на частния тъжител К. Г. А., в негово присъствие думите
„боклук“, „нещастник“, „дерибей“, „простак“. Същите били изречени ядосано с
повишен тон, в пренебрежителна и унизителна форма. Тези думи съгласно
общовъзприетите морални норми, Речник на обидните думи в българския език и
Тълковен речник, изречени в пренебрежителна форма имат следното унизително
съдържание : боклук – който няма стойност, безполезен, недостоен, развратен,
несериозен, отрепка, непочтен, загубил качествата си; нещастник – жалък,
незначителен човек, много глупав, загубен, неталантлив, морално пропаднал,
отрепка, нищожество; дерибей – самоволен, властен, тираничен, мързелив, алчен,
жесток, самовластен турски управител, самовластник, потисник; простак – прост, глупав,
невъзпитан човек. От обективна страна на 06.03. 2017 г. в с. *** подсъдимият
на общоселско събрание е казал по отношение на частния тъжител К. Г. А., в
негово присъствие, думите „некадърник“, „боклук“, „дерибей“. Думите „боклук“ и
„Дерибей“ са със същото като гореописаното смислово съдържание. Думата
„некадърник“ означава – напълно неспособен, неумел, бездарен. И тези думи били
изречени също в пренебрежителна и унизителна форма. С посочените епитети
подсъдимия е засегнал себеоценката на частния тъжител, неговите лична чест и
достойнство. Обидните епитети били с адресат частния тъжител в качеството му на
длъжностно лице – кмет на с. ***, при и по повод изпълнение на службата му,
тоест по време и във връзка със същата. И двете деяния били извършени публично
– на публични места и били възприети и в двата случая от повече от две лица,
като на 06.03.2017 г. броят на тези лица бил значителен. Двете деяния са били
извършени при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК – осъществяват
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващото деяние от обективна и субективна страна е продължение на първото
такова. От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл.
По този начин от обективна
и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. От
обективна страна на 06.03.2017 г. в с. ***, на общоселско събрание подсъдимият
е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител чрез израза „чувам
шумоленето на парите от комисионната ти“. Употребеният израз е по повод
евентуална бъдеща инвестиция за селото и е целял да внуши недобросъвестно и
користно изпълнение на служебни задължения от частния тъжител в качеството му
на длъжностно лице – кмет на с. ***, при което е получена имотна облага.
Деянието е извършено спрямо частния тъжител в това му качество при или по повод
изпълнение на службата му, тоест по време и във връзка със същата. Осъществено
е публично – на публично място и пред повече от две лица, а именно значителен
брой лица, възприели казаното. Това позорно обстоятелство е неистинско, защото
липсва обоснована на фактите доказаност на твърдение за получена такава облага
в резултат на недобросъвестни и користни действия на частния тъжител. Няма
каквито и да е доказателства за користно поведение от страна на частния
тъжител. Подсъдимият е съзнавал позорния характер на разгласеното неистинско обстоятелство,
бил сигурен в неговата неистинност и го е твърдял, без да се обоснове на
обективни факти. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
На основание чл.304 от НПК
призна подсъдимия Г.Г.Г. за НЕВИНЕН в
това, на 11.01.2017 г. да е осъществил
горното деяние чрез думата „тиквеник“, както и да е извършил престъплението по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т . 3, вр. чл.
146, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за периода 03.04.2017 г. –
15.04.2017 г., поради което го оправда по първоначалното обвинение в тази му
част. Съдът призна за невинен и оправда подсъдимия в тази му част, тъй като
липсват каквито и да е писмени или гласни доказателства подсъдимият да е казал
по отношение на частния тъжител публично и в негово присъствие, в качеството му
на длъжностно лице при или по повод службата му на 11.01.2016 г. думата
„тиквеник“, която изречена пренебрежително в унизителна форма представлява
обиден епитет със съдържание – прост, глупав, невъзприемчив, недодялан,
неделикатен, невъзпитан, некултурен, безчувствен, простак. Не се явява доказано
с никакви доказателства деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т . 3, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и
на 03.04.2017 г. Във връзка с последното са налице само обяснения на
подсъдимия, в чийто изказ не се съдържат претендираните от частния тъжител като
обидни епитетите и изразите, а именно : „некадърник“, „прост военен“, „липсва
ти 7-годишното възпитание“, „рушиш всичко, което си започнал“. Няма осъществено
деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т . 3, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и
на 15.04.2017 г. От гласните доказателства не се установява подсъдимият да е
изричал претендираните от частния тъжител като обидни епитетите и изразите, а
именно : „Ще те гоня до дупка, боклук“, „Бял ден няма да видиш“, „дерибей“, „Аз
съм те назначил за кмет, аз ще те махна“, „приодан“. Доколкото обвинението в
тази част се явява недоказано и случилото се на 15.04.2017 г. е било в
отсъствието на частния тъжител, то се явява безпредметно обсъждане на въпроса
дали горепосочените изрази и думи са унизителни за честта и достойнството на
частния тъжител. Във връзка с горното не е налице и квалификацията по чл. 26,
ал. 1 от НК за периода 03.04.2017 г. – 15.04.2017 г.
На основание чл. 304 от НПК
признава подсъдимия Г.Г.Г. за НЕВИНЕН в
това, да е осъществил горното деяние при условията на продължавано престъпление
по чл. 26 от НК за периода 03.04.2017 г.
– 15.04.2017 г. от НК и да е приписал престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК чрез израза „чувам
шумоленето на парите от комисионната ти“; както и на 06.03.2017 г. да е
извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК чрез изразите „заплашваш хората“, „преследваш
хората с тези камери“, а също и на 15.04.2017 г. да е извършил престъпление по
чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр.
2 от НК, поради което го оправда по
първоначалното обвинение в тази му част. Подсъдимият бе признат за невинен и оправдан за цитирания период и изразите
„заплашваш хората“, „преследваш хората с тези камери“, както и за израза
„Заплашваш хората, хората живеят в страх от тебе, ти ще кажеш какво ще става в
селото – няма да стане“, тъй като в тази насока липсват писмени и гласни
доказателства за изричането на тези думи. Налице са само неконкретизирани
изрази с различно на претендираното от частния тъжител съдържание. По отношение
на израза „чувам шумоленето на парите от комисионната ти“ важи казаното
по-горе. Същият израз обаче не представлява приписване на престъпление по чл.
301 от НК. За да е налице приписване на престъпление следва да бъде посочено
конкретно такова от подсъдимия или същото да бъде конкретизирано и
индивидуализирано чрез неговите съставомерни признаци. Безспорно от
инкриминирания израз не се установява частният тъжител да е субект на престъпления
по чл. 301 от НК, тъй като не се сочи конкретна стойност на облагата, нито коя
от различните форми на изпълнителното деяние по различните алинеи на текста е
осъществена. За приписването на това престъпление е налице липса на
обективирирано съставомерно поведение и на субективно отношение към него от
страна на подсъдимия.
Правните доводи на
подсъдимия за недоказаност на деянията, извършени на 11.01.2017 г. и 06.03.2017
г., са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Позоваването, че се касае единствено за
предубедени свидетели, не може да бъде възприето. За добросъвестността и
последователността на свидетелските показания важи казаното по-горе.
Правните доводи на
подсъдимия за несъставомерност на деянието поради наличието на „Законодателство
относно обидата и клеветата. Принципи за свобода на изразяване и защита на
доброто име“ и по-конкретно на принцип 3 - Обида и клевета на обществени
институции и принцип 19 – недобросъвестни ищци, също съдът остави без уважение
като неоснователни. Цитираният и приложен документ има пожелателен характер,
съдържа редица условности, не е част от вътрешното законодателство, не води до
декриминализация на деянията, извършени от подсъдимия, общо прокламираните
необходими ограничения в наказателното преследване за обида и клевета са
неотносими към фактологията на настоящия казус.
Причини за извършване на деянието
- занижено правосъзнание подсъдимия, силно влошени взаимоотношения между
подсъдим и частен тъжител.
Обществената опасност на престъплението по чл.
148, вр.чл. 146 от НК е силно завишена - в конкретния случай в много груба
форма са засегнати обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на
честта и достойнството на личността на частния тъжител в качеството му на кмет
на населеното място и неговата себеоценка.
Обществената опасност на
престъплението по чл. 148, вр.чл. 147 от НК е силно завишена - в конкретния
случай в много груба форма са засегнати обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността
на доброто име на частния тъжител в качеството му на кмет на населеното и
положителната обществена оценка за него.
Обществената опасност на
дееца не е висока - същият е с чисто съдебно минало.
Смекчаващи вината
обстоятелства за двете престъпления - чисто съдебно минало, частични
самопризнания.
Отегчаващи вината
обстоятелства за двете престъпления - много широкият негативен отзвук на двете
престъпления сред част от обществото в населеното място на частния тъжител и
подсъдимия, както и в областния център; престъпна упоритост при осъществяване
на престъпленията; много грубо незачитане на моралния правопорядък, а за
престъплението по чл. 148, вр. чл. 146 от НК и множеството други епитети с негативна
насоченост към частния тъжител.
Съдът, след като обсъди и
прецени обществената опасност на деянията и личната такава на дееца, като
прецени и превеса на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства осъди
подсъдимия на основание чл. 148, ал. 1, т.
1 и т . 3, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл.
54 от НК на наказание глоба в размер на осем хиляди лева и на наказание
обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се състои в публичното
му порицаване по радиоточката на гр. ***; на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, чл. 54 от НК го осъди на наказание глоба в размер на
дванадесет хиляди лева и на наказание обществено порицание, което на основание
чл. 52 от НК да се състои в публичното му порицаване по радиоточката на гр. ***.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия общо
най-тежко наказание от наложените, а именно наказание глоба в размер на
дванадесет хиляди лева и наказание обществено порицание, което на основание чл.
52 от НК да се състои в публичното му порицаване по радиоточката на гр. ***.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Г.Г. да заплати на частния тъжител К.Г.А.
направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи платено от
втория адвокатско възнаграждение.
По гражданските искове. По
делото е предявен от частния тъжител К.Г.А. срещу подсъдимия Г.Г.Г. и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 16 500 лева,
в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С
оглед на приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно поведение
и субективно отношение към него гражданският иск бе уважен до размера на сумата
от 9500 лева. Касае се за престъпление, осъществено в сравнително дълъг период
от време. Противоправната непримиримост на подсъдимия е намерила отражение в
много груба форма чрез употреба на значителен брой унизителни епитети спрямо частния
тъжител, част от които са извън претендираното обвинение. Личната чест и
достойнство на частния тъжител в качеството на представител на авторитетна
институция в малко населено място са засегнати в значителна степен поради
изказа, мястото на разпространение на
обидата и възприемането й от широк кръг силно възмутени лица, включително и
извън селото. Подронването на себеоценката на частния тъжител, упражняващ
съвестно общественополезна и необходима дейност, със силно укорим от гледна
точка на моралните норми изказ характеризира осъщественото от подсъдимия със
завишена степен на обществена опасност. За разликата до пълния претендиран
размер от 16 500 лева гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Във връзка с уважения размер на гражданския иск подсъдимият бе
осъден да заплати държавна такса от 380 лв. върху този иск.
По делото е предявен от
частния тъжител К.Г.А. срещу подсъдимия Г.Г.Г. и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск за сумата от 8 500 лева, в едно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл. 147, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед на приетото за
установено и доказано, обективирано съставомерно поведение и субективно
отношение към него от страна на подсъдимия, предвид възприетата за доказана
правна квалификация по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал.1,
пр. 1 от НК, гражданският иск бе уважен до размера на сумата от 7000 лева.
Доброто име и положителната обществена оценка, както в професионалните среди,
така и в обществото на населеното място на частния тъжител, са накърнени в
значителна степен поради използвания
изказ на фразата, мястото на разпространение на клеветата и възприемането й от
широк кръг силно възмутени лица, включително и извън селото. За разликата до пълния
претендиран размер от 8 500 лева гражданският иск бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Във връзка с уважения размер на гражданския иск
подсъдимият бе осъден да заплати държавна такса от 280 лв. върху този иск.
Така определените по вид и
размер наказания ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът
постанови приложената присъда.
Районен съдия :