Протокол по дело №89/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 43
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20225200900089
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 43
гр. Пазарджик, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20225200900089 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За ищеца „Сайлест“ ЕООД - редовно призован, се явява адв. Д. -
редовно упълномощен.
За „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност) не се явява
представител. Явява се синдикът И. К..
Третото лице помагач Л. А. К. не се явява.
Страните са редовно призовани.
Явява се вещото лице Х. К. и Л. Ц..
Явява се свидетелят И. Илев, който се намира пред съдебната зала.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СИНДИК К.: Да се даде ход на делото.
ЛЮБКА К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, при редовно призовани страни, намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142,
ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.: Поддържам исковата молба.
Съдът при условията на чл. 375 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Настоящото производство е образувано по искова молба на „Сайлест“
ЕООД, ЕИК ::::::::::, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ № 2,
вх. А, ап. 1, срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
::::::::::, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №
1.
Претенцията с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е да се
установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане в
размер на 7007.25 лв. на „Сайлест“ ЕООД от „Булгар Минерали-Стрелча“ АД
(н.), включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в
ТРРЮЛНЦ, за което с определение № 260095/13.05.2022 г., постановено по
т.д.66/2010 г., ПзОС е оставил без уважение възражението на „Сайлест“
ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на
08.02.2022 г., както и че това вземане съществува в претендирания размер с
ред на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
В молбата са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че като
кредитор в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали
Стрелча“ АД (БМС АД) по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с молба вх.№
260081/14.01.2022 г. ищецът „Сайлест“ ЕООД предявил вземане в размер на
10651,02 лв., представляващо обезщетение за лишаването от ползване от
ответника на собствения му поземлен имот с идентификатор 69835.62.680
(със стар номер по КВС 000680), находящ се в землището на гр. Стрелча,
м.Радин дол. Претендираното обезщетение е за ползваната от ответника площ
от този поземлен имот, находяща се източната част на имота с площ 9343
кв.м., в която в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. ответникът складирал
своя продукция, представляваща пречка теренът да се използва по
предназначение.
Синдикът на ответното дружество приел частично за основателно
претендираното вземане до размер на 3 643,77 лв. от общо 10651,02 лв. и го
включил в за този размер в списъка на приетите вземания, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г. Останалата част от вземането в размер на 7007.25
лв. синдикът включил в списъка на неприетите вземания, обявен на същата
дата.
Против неприетото вземане в размер на 7007,25 лв. ищецът подал
възражение с вх. № 260348/15.02.2022 г. С определение № 260094/13.05.2022
2
г. по т.д. 66/2010 г. обявено в TPРЮЛНЦ на 13.05.2022г., съдът оставил без
уважение това възражение, поради което размера на вземането от 7007,25 лв.
се считал за неприет. Изложеното мотивирало ищеца на основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ да иска от съда установяване съществуването на своите
вземания, включени в списъка на неприетите вземания.
Аргументирайки основателността на претенцията, ищеца твърди, че е
собственик на описания по-горе недвижим имот на основание влязло в сила
Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по т.д. № 66/2010 г.
ПзОС, влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на
23.12.2016 г. Въз основа на извършения въвод от 05.01.2017 г.по реда на
чл.717 буква „л“ от ТЗ ищецът и понастоящем владеел целия недвижим имот.
Твърди се, че директно върху производствения терен в източната част
на недвижимия имот на открито била складирана т.н. „готова продукция”
(млян пегматит), собственост през процесния период на ответника и заемаща
площ от 9343 кв.м. от този терен.
С писмена покана ищецът определил на синдика срок до 30.09.2017 г., в
който да освободи описаната част на имота от готовата продукция, като
изрично определил и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лв.
месечно в случай, че е налице неизпълнение.
Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил описаната
част от имота на ищеца и така лишавал „Сайлест“ ЕООД от пълноценното
ползване на закупената от него недвижима собственост, в която бил
надлежно въведен във владение. В процесния период имотът носил полза за
ответника, защото той спестил средства, държейки там складирана готова
продукция без да плаща за това.
Налице било обогатяване без основание за сметка на „Сайлест” ЕООД,
поради което се дължало исканото обезщетение за ползването на източната
част на имота в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г., което ищецът твърди, че
оценява общо в размер на 10 651.02 лв. за трите месеца или по 3550.34 лева
месечно.
Поддържа се, че сроковете за освобождаване на източната част от
имота, дадени на ответника с поканата са изтекли на 30.09.2017 г., поради
което и след като това не било сторено, длъжникът бил в забава и дължал
плащане на описаните в исковата молба обезщетения.
3
С Определение № 202/07.07.2022 г. съдът е конституирал Л. А. К., ЕГН
********* от гр. София, като трето лице – помагач, на страната на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от страна на
несъстоятелния ответник БМС АД.
В същия срок е постъпил отговор от синдика И. К., който съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ участва в процеса. Синдикът подържа
становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на
предявеното вземане съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт - Определение
№ 260558/26.11.2021 г. на ПзОС, при идентични спор и претенция, за еднакъв
случай, за същата площ и между същите страни, само за различен период на
вземането, било прието за основателно обезщетение в размер на 0.13 лв./кв.м.
(9343 кв.м х 0.13 лв. = 1214,59 лв. на месец, т.е. 3643,77 лв. – за 3 месеца. Тази
сума фигурирала в списъците на приетите вземания, а за разликата до 10
651,02 лв., или 7007,25 лв., били включени в списъка с неприети вземания,
обявен на 08.02.2022 г.
В срок е постъпил и писмен отговор от третото лице-помагач Л. К.,
която оспорва изцяло основателността на претенцията.
Твърди се, че при извършения въвод в имота, отразен в протокола от
05.01.2017 г., ищецът не възразил относно наличие на имущество на
несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правото си на
собственост. Страните не направили и констатации за наличието на готова
продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. В тази връзка
се оспорва твърдението, че през месеците октомври, ноември и декември 2021
г. заетата площ с готова продукция е била 9343 кв.м.
Наред с това „Сайлест“ ЕООД не представил доказателства за
установяване основанието и размера на предявеното от дружеството вземане.
Сочи се, че действително в източната част на имота имало разположени две
пирамидални купчини с готова продукция, но ищецът не представил
доказателства, че същата е собственост на несъстоятелното дружество.
Твърди се, че площта заета от въпросните купчини е 4729 кв.м., като се
позовава на заключенията на в.л. Х. К. по множество дела в ПзОС.
Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение №
157/25.11.2015 г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в
несъстоятелността и прекратил дейността на БМС АД (н.), била извършена и
4
дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен
Оценителски доклад за определяне пазарната стойност на материалните
активи, собственост на несъстоятелния длъжник, в който като краткотрайни
активи фигурирали: 1) Ocн.материали - натриев полуфабрикат - 7159,36 тона;
2) Осн.материали -пегматит млян ІІ-ро кач., насипен - 1650 тона; 3)
Полуфабрикат - пегматит млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция -
минерално брашно 1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97
тона. Същите били описани от синдика в списъка с готова продукция,
представен по т.д. № 66/2010 г., а с отделна молба синдика уведомил съда, че
наличните количества млян пегматит са в размер на 43278.21 тона. Изразява
се становище, че въпросните количества, описани в цитирания оценителски
доклад не можело да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното
дружество, още повече, и тъй като след извършения въвод във владение
фактическата власт върху имота се е упражнявала от „Сайлест“ ЕООД.
Излагат се твърдения, че синдикът поканил кредиторите на
несъстоятелността да купят т.н. „готова продукция“, като в крайна сметка
през месец май 2022 г. дружеството ищец - „Сайлест“ ЕООД закупило от
БМС АД (н.) 26 194,21 тона от натриев полуфабрикат (какъвто според третото
лице длъжникът не притежавал) и каквато продукция не била обявявана от
синдика за продажба. Аргументира се тезата, че в случая съществувала пълна
неяснота относно това какви видове продукция и в какво количество
притежава и съответно съхранява на процесната площ несъстоятелното
дружество и има ли на площта продукция, която не е негова собственост.
Сочат се съображения.
Отделно се поддържа, че т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ е на
площ 4614 кв.м. и същата представлява тънък слой бял прах, който покрива
земната повърхност, и който съществува от много години (повече от 40г.) в
резултат на осъществяваната в имота производствена дейност. Твърди се, че
изпратената покана до синдика от 30.09.2017 г. да освободи имота се отнасяла
единствено до двете купчини складирана продукция, но не и за разпиляната,
за която липсвали доказателства, че е собственост на несъстоятелния
длъжник
Освен това наличието на т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не
създавала пречки на „Сайлест“ ЕООД да използва тази част на имота. В тази
5
връзка се твърди, че през м.октомври 2021 г. точно върху нея спокойно се
извършвала дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургон,
техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейност. Твърди се, че
размерът на месечния наем е 0,13 лв. на кв.м., отнасяща се до подобен имот,
приет с Определение № 260094/13.05.2022 г. по т.д.№ 66/2010 г. на ПзОС.
Иска се отхвърляне на претенцията.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила ДИМ от ищеца, в която са
изложени съображения във връзка с депозираните писмени отговори от
третото лице-помагач и от синдика.
Твърди се, че с отговора Л. К. не оспорвала, че в източната част на
процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична
готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение на
ищцовото дружество, както и че площта от процесния имот заета с тази
готова продукция в този период е 4729 кв.м. за пирамидалните купчини и
4614 кв.м. – за свлечена и разпиляна (общо 9343кв.м.).
Възразява се и че противно на твърденията на К., през процесния
период свлечената продукция пречела на собственика да ползва заетата от нея
част на имота, тъй като при дъждове в нея се потъвало (на дълбочина от
около 20-30 см), а без премахването й (предвид липсата на здрава основа)
било невъзможно да се построи каквато и да било сграда върху нея. Твърди
се, че поради тази причина „Сайлест“ ЕООД било принудено през м. май
2022 г. да закупи от по-голямата част от складираната готова продукция (26
194,21 тона), за да започне освобождаване на тази част от производствения
терен. Пояснено е още, че от месец май 2022 г. останалата част от готовата
продукция, според ищеца, вече била собственост на третото за спора лице -
„Булгармин Инженеринг“ АД.
Позовава се на разрешенията, дадени по идентични казуси на
настоящата и въззивната инстанции.
По отношение депозирания от синдика отговор се оспорва
възражението му досежно сочения от него меродавен размер на
обезщетението.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ единствено от
третото лице-помагач Л. К..
6
Твърди се, че с ДИМ ищецът „Сайлест“ ЕООД въвеждала съда в
заблуждение, сочейки че К. не спорела относно обстоятелствата, че източната
част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало
налична готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал
обезщетение за това, което било невярно.
Възразява се, че и с ДИМ ищецът не сочел доказателства относно
обстоятелството, че двете купчини готова продукция, складирани върху
процесния имот и т.н. „разпиляна продукция“ са собственост на БМС АД (н.),
за да дължи точно това дружество заплащане на наема за заетата площ. Както
от ИМ, така и от ДИМ, не ставало ясно какви видове продукция и в какво
количество притежава и съответно съхранява на процесната площ през
посочения период несъстоятелния длъжник.
С ДИМ не били представени доказателства и във връзка с твърдението
на ищеца, че през май 2022 г. „Сайлест“ ЕООД закупил „по-голямата част“ от
складираната готова продукция (26194,21 тона), за да започне самостоятелно
освобождаване на част от производствения терен. Липсвали доказателства от
кой от 5-те вида готова продукция е закупил, както и на каква площ е
разположено количеството закупена продукция.
Съобразно изложеното от страните, съдът приема, че предявеният иск е
с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ и е процесуално допустим като
предявен в законоустановения срок от надлежна страна в процеса.
Съобразно общите правила, всяка от страните следва да докаже
фактите, от които черпи благоприятни последици като в тежест на страната с
оспорено вземане е да установи съществуването на същото.
С Определение № 33 от 19.01.2023 г. съдът е съобщил на страните
проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им
искания.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада.
СИНДИК К.: Нямам възражения по доклада.
Съдът
ДОКЛАДВА:
7
По делото на 28.02.2023 г. е депозирана СТЕ изготвена от вещото лице
Х. К..
На 01.03.2023 г. по делото е депозирана СИЕ изготвена от вещото лице
Л. С. Ц..
Експертизите са в срока по чл. 199 от ГПК.
По доказателствата:
АДВ. Д.: Нямам възражения да се изслушат експертизите.
СИНДИК К.: Не възразявам да се изслушат експертизите.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване на СТЕ, изготвена от вещото лице инж.
Х. И. К..
Сне се самоличността на същата, както следва:
Х. И. К. – 67 г. българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше
образование, без служебни отношения със страните по делото. Предупредена
за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. Л. К.: Представила съм заключение, което поддържам.
АДВ. Д. (въпрос): По мои спомени още от 2020 г., от зимата,
посещавате имота във връзка с изготвяне на заключение относно площта
заета с готова продукция в имота. Има ли някакво разминаване в площта,
която сте констатирала като заета през всичките тези години? Все една и съща
площ ли констатирате?
В. Л. К.: Няма промяна. Една и съща е площта. Завършва с един слот,
който е оформен от камъни, който е висок около 1,20 метра. Този слог си е
там при всяко измерване. Тази площ, която е 202 кв. м. е площ, която излиза
извън очертанията на имота, но и тя пак е заета от тази продукция. Просто се
е разсипала и е излезнала извън имота.
СИНДИК К.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ. Д.: Да се приеме заключението.
Съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Х. И. К..
На вещото лице инж. Х. И. К. да се изплати възнаграждение в размер на
400 лв. по внесен депозит /в.б.20.01.2023 г./
ПРИСТЪПВА към изслушване на СИЕ, изготвена от вещото лице Л. С.
Ц..
Сне се самоличността на същия, както следва:
Л. С. Ц. – 62 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, без родство със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. Л. Ц.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. Д. (въпрос): На стр. 2 и стр. 3, където в табличен вид сте
изброили имотите, последният имот в Стрелча, ако разделим месечния наем
от 500 лева на 2300 кв. м., се получава 0,22 лв. За Ваше улеснение, в
предходно заключение сте направили правилно изчисление (ето таблицата),
т.е. в графата за имота в гр. Стрелча, наема за квадратен метър е 0,22 лв., а
средният наем става 0,28 лв. Как се променя за цялата продукция?
В. Л. Ц.: За цялата продукция 7848,12 лв. Би следвало да го преизчисля.
Допуснал съм грешка при изчисляване на средния наем на квадратен метър за
имот в гр. Стрелча, посочен на стр. 2 и 3 в табличен вид в заключението, като
вместо 0,13 лв. на квадратен метър следва да бъде 0,22 лв. на квадратен
метър. При това положение средния пазарен наем вместо 0,26 лв. на
квадратен метър, следва да бъде 0,28 лв. на квадратен метър. При среден
пазарен наем 0,28 лв. на квадратен метър, за общата площ за тримесечния
период от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. следва да бъде 7848,12 лева.
АДВ. Д.: Да се приеме заключението с извършената корекция в
днешното съдебно заседание.
СИНДИК К.: Да се приеме заключението с извършената корекция.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза,
9
изготвена от вещото лице Л. С. Ц. с корекцията, направена в днешното
съдебно заседание.
На вещото лице Л. С. Ц. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
200 лв. по внесен депозит /30.01.2023 г. от Сайлест/.
АДВ. Д.: Правя искане, а именно на основание чл. 214 от ГПК да се
допусне изменение в петитума по отношение размера на иска, като същият да
се счита предявен вместо в размер на 7007,25 лева, в размер на 4204,35 лева.
СИНДИК К.: Нямам възражения.
Съдът, съобразявайки направеното искане, приема, че същото отговаря
на изискванията на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на размера на предявения иск, като същият
следва да се счита за предявен в размер на 4204,35 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля И. А. Й..
Сне се самоличността на същия, както следва:
И. А. И. - 63 г., българин, български гражданин, неосъждан, работя като
охранител на „Булгарминерали Стреча“, назначен съм от синдика И. К..
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИД. И.: Обещавам да кажа истината. Работя като охранител на
територията на обект 680 в гр. Стрелча – старата фабрика, местността Радин
дол, старата фабрика на „Ватия“. Работя там от октомври месец 2016 г. Зная,
че на територията на имота има складирана готова продукция. Мое основно
задължение е да наблюдавам тази продукция до месец май, миналата 2022
година - да няма кражби. Има сгради и млян пегматит, които още не са
продадени и все още ги охранявам – това е имущество на „Булгарминарали
Стрелча“. Фабриката „Ватия“ в Стрелча това произвежда и затова знам, че
това е млян пегматит. От него се правят стъкла, тоалетни чинии, плочки.
Намира се в източния край на имота – 2 огромни купа и под тях от изток на
запад има около 4-5 декара разлят пегматит, омесен с пясък, а от долния край,
10
под куповете, има ограда от каменни блокове, която пречи да се свлича
надолу. Оградата е висока около метър, може и повече, големи камъни,
наслагани един върху друг, за да не се свлича материала. Откакто съм там от
2016 г. все си е там оградата.
За този период, в който съм там на работа, не съм виждал и не съм чувал
никой да добавя или да отнема от пегматита. Аз правя обход на този район и
от всички страни мога да я наблюдавам тази продукция и съм категоричен, че
нищо не е пипано – нито е добавяно, нито е вземано от тази продукция.
Моля да ми бъде изплатено възнаграждение за явяването ми като
свидетел.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля И. А. И. да се изплати възнаграждение в размер на 40 лв.
по внесен депозит от 27.01.2023 г.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, заедно с доказателства за тях.
СИНДИК К.: Не претендирам разноски. Нямам доказателствени
искания.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА списък с разноски чл. 80 от ГПК и приложенията към него,
представен в днешното съдебно заседание от адв. С. Д..
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: С оглед събраните доказателства – писмени и гласни, и
заключенията на експертизите, моля да уважите изцяло предявения иск,
съгласно направените изменения в днешното съдебно заседание. Моля да ми
дадете възможност за писмени бележки в определен от Вас срок и да
присъдите на довереното ми дружество направените разноски съобразно
представения списък и доказателства за извършването им.
СИНДИК К.: Моля да приемете писмени бележки. Моля да уважите
иска, като съобразите изложените от мен доводи в писмените ми бележки.
Съдът
11
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
На основание чл. 149 ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ срок за представяне на
писмени бележки до 20.03.2023 г. за ищеца.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12