АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 163 |
||||||||||
Гр. Видин, 18.08.2020 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
Втори административен състав |
|||||||||
в публично заседание на |
Двадесет и девети юли |
|||||||||
през две хиляди и двадесета година в състав: |
||||||||||
Председател: |
Нели Дончева |
|||||||||
при секретаря |
Катерина Б. |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Нели Дончева |
|
||||||||
Административно дело № |
23 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
и
за да се произнесе, съобрази следното: Производството е с правно основание
чл. 215, ал.
1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК). |
||||||||||
Делото е образувано по жалба на И.Д.Г. *** против Заповед
№ РД-02-11-1355 от 13.12.2019г. на Зам.кмет „УТРИ“ при Община Видин, с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя, като извършител на незаконен
строеж, да премахне строеж: „Пристройка към кафетерия“ с размери: дължина – 6,0
м., широчина – 2,7 м. и височина на покрива: от изток – 2,5 м., от запад- 2,15 м.,
изграден в ПИ с идентификатор № 10971.506.523, УПИ XII, кв.76, с административен адрес – гр.Видин, ул.“Екзарх
Йосиф“ № 61 и е определен срок за доброволно изпълнение.
Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъбразна
и издадена при съществени нарушения. Сочи се, че няма такъв обект „Пристройка към
кафетерия“, а е изградил и въвел в експлоатация обект „Кафетерия - допълващо застрояване“,
който обект е изграден през 2003г. с всички строителни книжа.
Посочва че е неправилно твърдението, че обекта, предмет
на проверката е построен след издаването на разрешителното за строеж от 2003г..
Излага съображения, че с издаването на строителното разрешително през 2003г. е определено
петното и е нанесено на кадастралната карта на града.
Иска се от Съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът по делото - Зам.кметът „УТРИ“ при Община Видин,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата
като неоснователна. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на оспорения
административен акт. Претендират се и направените в производството разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-02-11-1275 от 26.11.2019г. Кметът на Община
Видин е делегирал правомощията си по ЗУТ на Светослав Скорчев -заместник кмет „Устройство
на територията и развитие на инфраструктурата“ при Община Видин.
С обжалваната заповед Заместник кметът на Община Видин
е наредил на жалбоподателя, като извършител на незаконен строеж, да премахне строеж:
„Пристройка към кафетерия“ с размери: дължина – 6,0 м., широчина – 2,7 м. и височина
на покрива: от изток – 2,5 м., от запад- 2,15 м., изграден в ПИ с идентификатор
№ 10971.506.523, УПИ XII, кв.76, с административен
адрес – гр.Видин, ул.“Екзарх Йосиф“ № 61, като е определен срок за доброволно изпълнение.
Фактическите основания за издаване на заповедта, които
безспорно се установяват и в настоящото производство, са следните:
Теренът на
урегулиран поземлен имот /УПИ/ XII, кв.76, ул.“ Екзарх Йосиф“ № 61 в гр.Видин е
собственост на М.И.Б., съгласно нотариален акт № 168 от 2018г.. С нотариален акт
№ 120 от 1993г., предишният собственик на имота - И. Бранков Ванков е учредил право
на строеж на Мариела Николаева Димитрова и И.Д.Г. върху 16 кв.м. в имот УПИ XII-298, кв.76 за строеж на търговска
сграда.
Въз основа
на правото на строеж, учредено с Нот. акт № 120 от 1993г., на основание чл.197 от
Закона за териториално и селищно устройство е издадено Разрешение № 99 от 18.06.1993г.
с което на жалбоподателя е разрешено да разположи временен павилион за търговия
с нехранителни стоки в имота на ул.“Екзарх Йосиф“ № 61, гр. Видин, като в заповедта
е посочено, че в архивите на Община Видин не се намират проектни книжа, от които
да е видно, че към преместваемия, временен обект е било предвидено пристрояване.
Посочено е,
че впоследствие с Разрешение за строеж № 707/15.10.2003г. за изграждането на строеж:
„Кафетерия - допълващо застрояване“ е разрешено изграждането на съществуващия строеж:
„Кафетерия“ със ЗП 14 кв.м. и застроително петно, определено с Виза №1117/13.03.2003г.
с размери 4м. на 3,5м., като строежът е изграден и е въведен в експлоатация с Удостоверение
№ 44//11.05.2004r.
за въвеждане в експлоатация.
Съгласно Удостоверение
изх.№ 05-ЕТ-127/04.05.2004г. от службата по кадастъра в гр.Видин строеж: „Кафетерия“
е нанесен в КП на гр.Видин.
Строеж: „Кафетерия“
е строеж пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ.
В заповедта
е отразено, че проверяваният строеж „Пристройка към кафетерия“ представлява пристройка,
изградена до западната фасада на съществуващата сграда „Кафетерия “ в УПИ XII, кв.76.
ул.“ Екзарх Йосиф" № 61 в гр.Видин и представлява постройка с размери: дължина
- 6,0 м., широчина - 2,7 м., ЗП 16,2 кв.м. и височини на покрива: - от изток - 2,5
м.;- от запад 2,15 м.. Посочено е че стените са изградени от газобетонови блокчета,
покрива е с едноскатна конструкция, покрита с ламарина, като от южната страна е
обособено сервизно помещение /тоалетна и предверие с мивка / с размери 2,7 м. на
1,0 м., а северната фасада към улица „Екзарх Йосиф“ е остъклена. В изграденото помещение
се влиза през врата на западната фасада на съществуващата кафетерия. Пристройката
е функционално свързана с кафетерията. Вписано е, че пристройката е изградена на
имотната граница и регулационна линия между ПИ 502, урегулиран в УПИ XII-298 и ПИ 501, урегулиран в УПИ II-297.
След анализ
на действащите ПУП-ПРЗ от 1981г. до 2003г., когато се твърди че е извършен строежа,
както и кадастралния план, където от 2002г. кафетерията е нанесена, като сграда
с номер № 02, а проверявания строеж е нанесен без номер, като съществуваща постройка
отделена от кафетерията с размери, измерени графично 2,50 м. на 6 м. е направен
извода, че строежът е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план, тъй като към момента на издаване на Pазрешение за строеж № 707/15.10.2003г. за изграждането на строеж: “Кафетерия - допълващо застрояване“
е действал ПУП ПРЗ, одобрен със Заповед №34/27.03.1998г., съгласно който не е предвидено
свързано застрояване на регулационна линия между УПИ XII-298 и УПИ II-297, кв.76. Посочено е че с влизане в сила на кадастралната
карта на гр.Видин, през 2008г., теренът на ПИ 502, урегулиран в УПИ XII, кв.76 е
обособен, като ПИ с идентификатор №10971.506.523 и строежът „Кафетерия“, ведно с
пристройката са нанесени в действащата КК, като един обект с идентификатор №10971.506.523.2
и със ЗП 32 кв.м..
Посочено е
че строежът, който е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, е
изграден и в нарушение на чл.182, ал.1 от ЗУТ без да е учредено право на строеж,
от собственика на имота, тъй като в регистъра към КК, като документ за собственост
върху 16 кв.м. от ЗП на сградата е отбелязан Нот. акт № 120 от 1993г. - по 8 кв.м.
на Мариела Николаева Димитрова и И.Д.Г., като за останалата ЗП е записано, че липсва
документ за собственост, като и в административното производство не е представен
документ за учредено право на строеж за изграждане на „Пристройка към кафетерия“
със ЗП 16.2 кв.м.
Правното основание за издаване на заповедта е чл.225а,
ал.1 от ЗУТ.
Административното производство е започнато
от Община Видин по
повод жалба вх.№ ТР-02-06-20/10.10.2019г. от М.И.Б. от гр.Видин, с което уведомява
за незаконен строеж на ул.“Екзарх Йосиф" № 61 в гр.Видин.
Със Заповед
№РД 02-11-1160/25.10.2019г. на Кмета на Община Видин е назначена работна група,
която да извърши проверка в УПИ XII-502, кв.76, ул.“ Екзарх Йосиф“ № 61 в гр.Видин и състави констативен
акт за наличие на незаконен строеж, като проверката е извършена в присъствието на
жалбоподателя и е отразена в Констативен акт №27/19.11.2019г., връчен на същата
дата на последния, в който подробно са описани фактите, възпроизведени в атакуваната
заповед.
С възражение
с вх. № РД-02-06-3485/21.11.2019г., жалбоподателят заявил, че строежът е изграден
от него през 2003г., както и че притежава всички изискуеми документи: одобрен проект
от главния архитект на Община Видин, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане
в експлоатация, поради което строежът не е незаконен.
След обсъждане
на възражението на жалбоподателя, видно от констативен протокол № 204 от
25.11.2019г. и предвид установените в констативния акт обстоятелства, зам.кмета
на Община Видин издал атакуваната заповед.
Заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която Съдът приема за обективно
и компетентно изготвена, потвърждава установените от административния орган обстоятелства.
Вещото лице
се е запознало с представените му от жалбоподателя два проекта за спорната сграда.
В проекта от 06.06.1993г., сградата е определена като временен павилион за търговия
с нехранителни стоки с размери 3,50 м. / 4 м., разположен на 3 м. от западната граница
на УПИ XII – 298 в кв.76 и на 1,5 м. от уличната
регулация в северозападния ъгъл на поземления имот. В проекта от 2003г., одобрен
от главния архитект на Община Видин и на основание на който е издадено разрешение
за строеж № 707 от 15.10.2003г., обекта е вече постоянен, а не временен и е с предназначение
„Допълващо застрояване – кафетерия“. В този проект сградата отново е със същите
размери и местоположение, но има означена на западната фасада на сградата площадка
с трайна настилка между процесната сграда и границата на поземления имот. Именно
върху тази площадка към момента е изградена тоалетна със стени от газобетонни блокчета
и пространството на площадката е затворено с лека конструкция – стени до 1 м. и
нагоре остъкление на дървена рамка или ПВЦ рамка и покрив. И вещото лице посочва
че в СГКК-Видин обекта е нанесен – основна сграда + оградена площ със стени-лека
конструкция + тоалетна с масивни стени с площ от 32 кв.м.. Сочи се също така, че
в разрешението за строеж № 707 от 2003г. и в удостоверението за въвеждане в експлоатация
№ 44 от 11.05.2004г. няма посочена площ, но предвиденото застрояване е 14 кв.м.
по проекта от 2003г., а в момента е 32 кв.м., като 14 кв.м. влизат в заснетите от
СГКК 32 кв.м..
По делото е представен в оригинал и проекта от
2003г. със съдържащите се в него одобрен проект от главния архитект на Община Видин,
разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна следното :
Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен
интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен
срок за оспорването му.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по
следните съображения:
Кметът на общината осъществява
административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите
от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед
е издадена от Зам.кмета на община Видин, във връзка с делегираните му правомощия
по Закона за устройство
на територията. Същият съгласно чл.225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи,
в случая V категория. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен
акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което
не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1
от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма
и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено правата на
жалбоподателя. Т. е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв,
той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ.
Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като
задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените
от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК
е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни
актове – чл. 146, т. 2
от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това
основание.
По правило производството по
чл. 225 от ЗУТ
е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както
и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане
и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. В случая производството
е инициирано от собственика на имота М.И.Б. от гр.Видин.
В тази връзка следва да се посочи,
че независимо че в производството пред административния орган като заинтересовано
лице е конституиран собственика на имота, същия няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 147 от АПК.
Страни в производството по чл. 225а от ЗУТ за премахване
на незаконни строежи са адресатът на акта – извършител на строежа и органът, издал
заповедта за премахването. Относно обжалването е приложим чл.215 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, които не съдържат изрични разпоредби за кръга заинтересовани лица, не се съдържат
такива и в чл.225а от ЗУТ. А чл.228 ЗУТ препраща като казва, че по
въпроси, които не са уредени в глава двадесет и първа „недопускане и отстраняване
на незаконно строителство” (чл. 224-228) и в глава двадесета,
се прилагат разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл.213 ЗУТ съдилищата осъществяват
контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията
при условията и по реда на ЗУТ, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административно-процесуалния
кодекс. Според чл.219 ал.1 и ал.3 от ЗУТ за постъпилите жалби и
образуваните съдебни производства по глава деветнадесета „Оспорване на индивидуалните
административни актове по устройство на територията” (чл. 213- чл. 219) се прилагат
разпоредбите на дял трети
от Административно-процесуалния кодекс. За неуредените в тази глава въпроси се прилага Административно-процесуалният
кодекс. Или при липсата на изрични разпоредби в ЗУТ относно кръга на заинтересованите
страни при издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи в глава двадесет
и първа и двадесета, както в чл. 225а от ЗУТ, така и в общите разпоредби в глава
деветнадесета от него относно съдебното обжалване, приложение намират правилата
на АПК по силата на препращащите норми на чл. 219 ал.1 и ал.3 и чл. 228 от ЗУТ.
Заинтересовани лица са тези, чиито права и законни интереси
са пряко засегнати от акта т.е. адресатите на акта, за които той създава права и
задължения, в случая заповедта създава задължение единствено за извършителя на незаконния
строеж, за премахването му. Следователно страни в производството се явяват жалбоподателя
като адресат на акта и ответник - органа, издал заповедта – Зам.кмета на Община
Видин.
В тази връзка Съдът намира
за неоснователен и доводът на процесуалния представител на жалбоподателя в
писмената му защита, че заповедта е издадена само на жалбоподателя при
положение, че правото на строеж е отстъпено и на Мариела Николаева Димитрова.
Принципно следва да се посочи,
че жалбоподателят не е лигитимиран да предявява чужди права, поради което доводите,
свързани с неучастието на съсобственика на отстъпеното право на строеж като страна
в производството, не следва да бъдат обсъждани. Освен това страни в производството
по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са органът – издател и
извършителят на строежа. Съсобственикът, който не е извършител на незаконното строителство,
няма правен интерес от участие в процеса. Освен това ако същият твърди, че има качеството
на възложител или изпълнител на строежа може да подаде жалба против заповедта за
премахване независимо, че не е посочен в нея, което в случая не е направено. Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че заповедта за премахване се издава и когато
извършителят е неизвестен ( чл. 225а, ал.
2 ЗУТ).
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ визира различни основания за премахване на незаконен строеж, детайлизирани
в т. 1 до т. 5, които съгласно императивната разпоредба на чл. 225а, ал.
2 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от длъжностни лица
– служители по чл. 223, ал. 2
от ЗУТ. Тези разпоредби на специалния закон са в унисон с общата разпоредба
на чл. 35 от АПК,
установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая
и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица. Спазването на тези разпоредби
обуславя законосъобразност на издадения административен акт от административнопроцесуална
гледна точка.
В случая посочените
изисквания са спазени. Атакуваната заповед е издадена въз основа на констативен
акт, съставен от служителите по чл.223, ал. 2
от ЗУТ. В обстоятелствената й част е налице позоваване на КА № 27/19.11.2019
г., който е съставен в присъствието на жалбоподателя, т. е. същия е доведен до негово
знание в момента на съставянето му. В законоустановения срок от последния са депозирани
възражения, обсъдени от членове на назначената комисия, видно от констативен
протокол № 204 от 25.11.2019г.. В оспорената заповед правилно е определена категорията
на строежа - пета, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Констатациите
от проверката, отразени в констативният акт, послужили като основание за издаване
на процесната заповед, не са оборени от събраните по делото доказателства. КА има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа. Последно
посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост,
каквито не са изложени. В практиката е възприето, че евентуални процесуални нарушения
при съставяне на акта не опорочават съществено заповедта за премахване на строежа,
ако предпоставките на упражненото с нея правомощие са осъществени /Решение № 11071
от 25.09.2017 г., ВАС/. Констатациите на техническите органи може да се потвърдят
или да се опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за
законосъобразност на оспорената заповед
Предвид изложеното Съдът
намира че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.
Относно съответствието на административния
акт с материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки
за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2
от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от
хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, както и строежа да не е със статут
на "търпим" строеж.
Съгласно § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни
и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Настоящият съдебен състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада
в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ и представлява пристройка към кафетерия-допълващо застрояване,
трайно прикрепена в земята, като по този начин е променено и предназначението на
земята.
В тази връзка
следва да се посочи че предмет на атакуваната заповед не е обект „Кафетерия-допълващо
застрояване“, за който има учредено право на строеж с Нот. акт № 120 от 1993г.,
одобрен проект от главния архитект на Община Видин, Разрешение за строеж №707/15.10.2003г.,
с което е разрешено изграждането на съществуващия строеж: „Кафетерия“ със ЗП 14
кв.м. и застроително петно, определено с Виза №1117/13.03.2003г. с размери 4м. на
3,5м. и Удостоверение №44//11.05.2004r. за въвеждане в експлоатация.
Предмет на
заповедта, както е отразено в нея и се потвърждава и от заключението на вещото лице
е изградената пристройка към посочения обект, представляваща изградените върху площадка
с трайна настилка, разположена между обект „Кафетерия-допълващо застрояване“ и границата
на поземления имот, тоалетна със стени от газобетонни блокчета и затвореното с лека
конструкция – стени до 1 м. и нагоре остъкление на дървена рамка или ПВЦ рамка и
покри, останало пространство на площадката, с квадратура /ЗП/ от 16,2 кв.м. /
квадратура съдържаща се в разликата между квадратурата вписана в КК – 32 кв.м. и
квадратурата на предвиденото застрояване по проекта от 2003г. -14 кв.м./. Следва
да се отчете и обстоятелството че на жалбоподателя е учредено право на строеж
единствено върху 16 кв.м..
От събраните по делото доказателства
административния орган е установил, че се касае за незаконен строеж, изграден в
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗУТ, без да е учредено право на строеж от собственика
на имота, без да е издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал.1
и ал.2 от ЗУТ и е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП,
в изпълнение разпоредбата на чл. 137, ал. 3
от ЗУТ.
Този извод на административния
орган се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на
вещото лице.
Пристройката
е строеж на допълващо застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ, за изграждането,
на който, по силата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, следва да е издадено разрешение
за строеж.
С оглед начина на изграждане
на разпоредения за премахване обект, същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. С оглед функционалното му предназначение е пристройка към
кафетерия-допълващо застрояване.
Позоваване на посочените разпоредби
има и в атакуваната заповед, поради което административния орган в съответствие
с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е
наредено да се премахне незаконен строеж: „Пристройка
към кафетерия“ с размери: дължина – 6,0 м., широчина – 2,7 м. и височина на покрива:
от изток – 2,5 м., от запад- 2,15 м., изграден в ПИ с идентификатор № 10971.506.523,
УПИ XII, кв.76, с административен адрес – гр.Видин, ул.“Екзарх
Йосиф“ № 61, находящ
се в имот – собственост на М.И.Б..
За прецизност следва да се
отбележи, че съгласно чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва
без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж. Едновременната употреба
на двата съюза сочи, че не е необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно,
за да се приеме, че строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието
само на една от двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е
реализиран без надлежно издадено разрешение за строеж и без необходимите одобрени
проекти. Установеното води към извода, че процесният строеж правилно е квалифициран
от административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, като същият се явява незаконен и по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 от ЗУТ като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия
ПУП, поради което се налага извода, че компетентния административен орган с издаване
на процесната заповед правилно е приложил материалния закон.
Законосъобразното издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж
по чл. 225, ал. 2,
т.1 и т.2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно
регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла на § 16 от ПР
на ЗУТ или по смисъла на § 127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82/ 26.10.2012
година, в сила от 26.11.2012 година/. Доколкото търпимите строежи не подлежат на
премахване и забрана за ползване, "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо
обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на
незаконния строеж.
В случая, строежа е изграден през 2003г., по твърденията на жалбоподателя,
поради което посочените по-горе разпоредби се явяват неприложими.
С оглед гореизложените съображения жалбата се явява неоснователна.
Заповедта е законосъобразна като постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания по чл.146
от АПК за нейната отмяна.
На основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника по делото
следва да бъдат присъдени направените за производството разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер от 200 /двеста/ лева, при прилагане
на чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
и на чл.37 от Закона
за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Г. *** против Заповед № РД-02-11-1355
от 13.12.2019г. на Зам.кмет „УТРИ“ при Община Видин, с която на основание чл.225а,
ал.1 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя, като извършител на незаконен строеж, да
премахне строеж: „Пристройка към кафетерия“ с размери: дължина – 6,0 м., широчина
– 2,7 м. и височина на покрива: от изток – 2,5 м., от запад- 2,15 м., изграден в
ПИ с идентификатор № 10971.506.523, УПИ XII, кв.76, с административен адрес – гр.Видин, ул.“Екзарх
Йосиф“ № 61 и е определен срок за доброволно изпълнение, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА И.Д.Г. *** да заплати на Община Видин разноски по
делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: