№ 9784
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110156628 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от а срещу Й. Г. И., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: сумата от 231,56 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 414657/23.04.2020 г., сключен между с и длъжника, вземанията по
който са прехвърлени от с на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 11,95 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 23.04.2020 г. до 30.07.2020 г., и сумата от
53,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2020 г. до 05.04.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22882/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът а твърди, че на 23.04.2020 г. между с и ответницата Й. Г. И. е сключен
договор за потребителски кредит № 414657/23.04.2020 г., по силата на който последната е
получила сумата от 250 лв., като се е задължила да върне същата на 14 броя вноски всяка в
размер на 25 лв. в срок до 29.07.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %,
както и ГПР в размер на 48,63 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за
кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането,
произтичащо от процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. от с, за което ответникът бил уведомен на
посочения от самия него настоящ адрес, както и със SMS на посочения от него телефонен
номер. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит.
Аргументира, че ответникът дължи лихва за забава в размер на законната лихва по силата на
чл. 2, раздел „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за
кредит, както и че такава не е претендира за периода на обявеното извънредно положение от
13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Й. Г.
И., чрез назначения особен представител адв. А., с която оспорва предявените искове.
1
Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.
22 ЗПК, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и условията за прилагането
му. Оспорва да е усвоена процесната сума. Оспорва се ответницата да е уведомена за
извършеното прехвърляне на вземания. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента с и ответницата е възникнало
валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на
ответницата посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и
размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз
основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията
си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
По делото не се спори, а и се установява от приетия като писмено доказателство
Договор за паричен заем № 414657/23.04.2020 г., че между с – като заемодател, и Й. Г. И. –
като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата 250
лв., срещу насрещно задължение на кредитополучателя да я върне чрез заплащане на 14
броя двуседмични погасителни вноски, първата платима на 30.04.2020 г., а последната – на
30.04.2020 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 50 %, като общата сума, дължима за
връщане от кредитополучателя възлиза на 265,85 лв. Съгласно чл. 6 от договора страните се
споразумяват договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител. В чл. 8 от договора е предвидено, че при непредставяне на
уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или в случай, че
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 84,15 лв., с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. Съгласно
чл. 4, ал. 1 договорът представлява разписка за получаване на заемната сума –
обстоятелство, удостоверено с подписването му от Й. Г. И. като кредитополучател.
По делото са приложени също искане за сключване на договор за кредит №
0465294/23.04.2020 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, и приложение № 1 погасителен план към договора за кредит №
414657, които са подписани от ответника.
За да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът а излага твърдения, че
има качеството на цесионер, възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от
кредитодателя с, позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.04.2022 г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
2
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен. Вземането, предмет на договора за цесия,
освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез
своя носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото е представен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.04.2022 г. сключен между с, наречен в договора цедент и а, наречен в
договора „Цесионер“, по силата на който цедентът продава в полза на цесионера свои
парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за кредит на
физически лица, сключени между цедентът като заемодател и физическите лица, в
качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
които са в размер на 1348147,64 лв. Отразено е, че неразделна част от договора за цесия са
Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания. В същото
време от страна на ищеца не е представено Приложение № 1 – списък на
индивидуализираните и прехвърлени вземания, за да може да се извърши преценка дали
предметът на извършената цесия обхваща и вземанията, произтичащи от процесния договор
за паричен заем № 414657/23.04.2020 г., сключен с ответника Й. Г. И.. Наред с това, от
съдържанието на самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания са предмет
на транслативната сделка, доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание,
насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически факт. Посочен е единствено
общият им размер, както и, че произтичат от необслужвани договори за кредит на
физически лица, без конкретизация. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята
активна материалноправна легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията,
като в негова тежест е било да установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство, което обаче той не е сторил.
Следва да се отбележи още, че с доклада по делото от 12.03.2025 г. съдът е указал
изрично на ищеца, че към исковата молба не е представено описаното в т. 2 писмено
доказателство – извадка приложение № 1 към Договора – ред 187. Отделно от горното, съдът
не е дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства за надлежното
прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова страна е представен
самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., а сам по себе си
фактът дали той е годен да установи твърдяната цесия подлежи на изследване по същество
на спора.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът а не е доказал твърдението си да е
носител на процесните вземания спрямо ответника Й. Г. И., в качеството си на цесионер по
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. с цедента с, което прави
предявените установителни искове недоказани и обуславя отхвърлянето им само на това
основание.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника Й. Г. И.. Последната не е сторила разноски, доколкото е представлявана от особен
представител, назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното
решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от а, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, срещу
Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес: **, установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
3
1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 231,56
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 414657/23.04.2020 г.,
сключен между с и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от с на ищеца с договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.04.2024 г. до окончателното
плащане, сумата от 11,95 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 23.04.2020 г. до 30.07.2020 г., и сумата от 53,93 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 30.07.2020 г. до 05.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22882/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4