№ 39854
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110132935 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ответника А. Б. С., чрез адвокат Д. С., обективирано в подадената
от него въззивна жалба срещу Решение № 6863/02.05.2023 г. по настоящото дело, за изменение на
постановеното решение в частта за разноските /съображения, изложени на л. 27 от жалбата/.
Ответникът развива аргументи за неправилност на първоинстанционния акт в частта за
разноските, като поддържа, че в полза на ищеца не е следвало да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че е налице положителна дискриминация в полза на търговски дружества с
юрисконсулти спрямо търговски дружества, които се представляват от управителите си с
юридическо образование. Изтъква, че за да се присъдят разноски в полза на ищцовото дружество,
те следва да представляват реално извършен разход, какъвто в случая не е сторен. Навежда
съображения за недължимост на присъдените разноски за СТЕ и ССчЕ, при доводи, че
изслушването на последните е било недопустимо и безпредметно по част от поставените въпроси.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна не изразява становище по искането за
изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и
съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Доколкото ответникът е
релевирал оплаквания за неправилност на решението в частта относно присъдените в полза на
ищеца разноски, то допустимостта на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК не е обусловена от
представяне на списък по чл. 80 ГПК. Поради изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е
процесуално допустима
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
По подробно изложени в решението мотиви, които настоящият съдебен състав намира за
ненужно да преповтаря и към които препраща, съдът е приел, че с оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
него разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 777,03 лв., в т. ч. платените
държавна такса, депозит за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
Във връзка с конкретните доводи на молителя, съдът следа да допълни следното:
На първо място, нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, като
съгласно същата в полза на ЮЛ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Необходимо и достатъчно условие за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на страната, получила благоприятен правен резултат от
развилото се съдебно производство, е осъществяването на процесуално представителство от
юрисконсулт с надлежна представителна власт, каквото в случая безспорно е осъществено. В
съответствие с посочената процесуална норма и с оглед изхода на делото съдът е присъдил
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца, като отчитайки правната и фактически
сложност на делото, е определил такова в минимален размер.
На второ място, що се касае до възраженията на ответната страна в частта относно
1
присъдените разноски за заплатен депозит за СТЕ и ССчЕ, съдът намира същите за неоснователни,
доколкото по делото са допуснати, изготвени и приети експертни заключения, послужили на
съдебния състав за решаване на правния спор, с който е сезиран. Несъгласието на молителя с
изводите на вещите лица, начина на изготвяне на СТЕ и ССчЕ и твърдяната от него липса на
необходимост на допускането и изслушването на експертните заключения не може да обуслови
недължимост на сторените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. С., обективирано във въззивна жалба вх. №
154076/01.06.2023 г., за изменение на Решение № 6863/02.05.2023 г. по гр. д. № 32935/2022 г. на
СРС, 29 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2