№ 880
гр. Стара Загора, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.
при участието на секретаря Н. И.
като разгледа докладваното от Женя И. Гражданско дело № 20215530104854
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Х. Ч. твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение №
678/23.06.2021 г., по ч. гр. д. № 2778/2021 г. На 28.09.2021 г. получил
съобщение, с което бил уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение
било подадено в срок възражение от длъжника и му било указано в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Претенцията
произтичала от следното:
Г – н Х. Ч. в периода от 30.04.2020 г. до 23.11.2020 г. предоставил на г
– н Д. Г., 6 броя парични заеми в общ размер на 2640 лв., както следва:
1. 30.04.2020 г. — 300 лв.;
2. 04.05.2020 г. — 200 лв.;
3. 02.06.2020 г. — 500 лв.;
4. 17.06.2020 г. — 200 лв.;
5. 10.09.2020 г. — 1000 лв.;
6. 23.11.2020 г. — 440 лв.;
Договорите между страните били устни, като сумите били
предоставяни още в деня на сключването им, чрез парични преводи по
1
„Еконт“. Заетите суми, въпреки многобройните покани, към момента все още
не били върнати.
Искането до съда е да приеме за установено, че Д. М. Г., ЕГН:
**********, в качеството му на заемател, дължи на Х. П. Ч., ЕГН:
**********, в качеството му на заемодател, сумата от общо 2640 лв.,
представляваща предоставени в периода от 30.04.2020 г. до 23.11.2020 г. и
невърнати 6 броя парични преводи, както следва:
1. 30.04.2020 г. — 300 лв.;
2. 04.05.2020 г. — 200 лв.;
3. 02.06.2020 г. — 500 лв.;
4. 17.06.2020 г. — 200 лв.;
5. 10.09.2020 г. — 1000 лв.;
6. 23.11.2020 г. — 440 лв.;
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК /18.06.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените разноски, както в настоящото, така и в заповедното
производство.
Длъжникът може да заплати претендираните суми по следната
клиентска адвокатска банкова сметка с титуляр адвокат И. Л. Н. и IBAN:
********************.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Д. М. Г. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан.
Твърди, че от правната квалификация, дадена от ищеца – Х. П. Ч.,
ЕГН:**********, се претендирало заплащане на парична сума, общо в размер
на 2640 лева, представляваща „предоставени” в периода от 30.04.2020г. до
23.11.2020г. и невърнати 6 броя „устни” парични заеми, както следва:
7. 30.04.2020 г. — 300 лв.;
8. 04.05.2020 г. — 200 лв.;
9. 02.06.2020 г. — 500 лв.;
10. 17.06.2020 г. — 200 лв.;
11. 10.09.2020 г. — 1000 лв.;
12. 23.11.2020 г. — 440 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
2
на заявлението по чл.410 от ГПК (18.06.2021г.), до окончателното
изплащане на вземането.
Счита, че представените „доказателства” 6 бр. квитанции общо в
размер на 2640 лева, не били относими към спора. От тях не ставало ясно в
каква връзка били осъществявани те.
От представените като доказателство от ищеца 6 бр. квитанции не
ставало ясно и не можело правилно да се прецени дали именно това били
сключените между страните устни договори за заем, както и в каква връзка
били сключени те.
Счита, че представените като доказателство 6 бр. квитанции за
изплащане в брой на посочените в тях парични суми не отразявали реално
фактите и обстоятелствата във връзка с тяхното изпращане, чрез куриерска
фирма „Еконт“ от ищеца.
Счита, че не следвало да се дължи и претендираната законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, тъй като била налице изначална липса
на основание за заплащане на подлежаща на връщане сума на ищеца.
Представлявания от ответника спортен клуб винаги е бил коректен
партньор и винаги били изпълнявани стриктно задълженията и
договореностите не само с членовете на клуба. Твърденията на ищеца били
голословни и несъстоятелни, които съществено се разминавали с
постигнатите договорености.
Лицето Х. П. Ч. бил член на СК „*********” гр. ***********, т.е. по
стрелба с лък. Консумативите за същия били на доста висока стойност и
можело да се каже, че това бил спорт за хора, не само с физическа дарба, но и
със значителни финансови възможности. Това се отнасяло за всеки един
практикуващ този спорт. Стойността на почти всички съвременни
консумативи за един лък били на стойност над 10 000 лв., което все пак
зависило от желанието и възможностите на конкретния състезател. Именно
такива консумативи били предоставяни на ищеца, а той след това ги бил
заплащал, чрез куриерска фирма „Еконт“. По тази причина и срока на
подобренията, които били осъществявани за въпросния лък били до м.
ноември 2020г.
Никога не било имало устни договори за заем между страните, а
3
договори за доставка на части и консумативи, относно желаното оборудване
на лък за стрелба.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете по наведените в отговора възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2778/2021 г. по описа на Районен съд
- Стара Загора, съдът е издал в полза на Х. П. Ч., срещу Д. М. Г., заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2 640 лева за
главница, представляваща общ сбор на предоставени заемни суми (6 броя) за
периода от 30.04.2020 г. до 23.11.2020 г. и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата 52,80 лева – държавна такса и 300 лева –
адвокатско възнаграждение. Длъжникът е възразил в срок срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
По делото не е спорно, а и видно от представените 6 бр. разписки за
прием на паричен превод (л.3-5 от делото) ищецът е превел на ответника
следните суми: на 30.04.2020 г. - 300 лв.; на 04.05.2020 г. - 200 лв.; на
02.06.2020 г. - 500 лв.; на17.06.2020 г. - 200 лв.; на 10.09.2020 г. -1000 лв. и на
23.11.2020 г. - 440 лв. или общо сумата от 2 640 лева. Страните не спорят, че
тези разписки са издадени от Еконт Експрес ООД.
По делото не е спорно също така, че през 2020 г. Д. М. Г. е провеждал
тренировки на Х. П. Ч. по стрелба с лък, като и двамата са били състезатели в
СК „*********“, гр. *********** – последното, установимо и от представено
извлечение за това – л. 23 от делото.
Видно от представена фактура, издадена от СНЦ Спортен клуб –
4
********* с получател Х. П. Ч., последният е закупил лък и приспособления
и консумативи към него с отразена дата във фактурата - 15.04.2020 г. за
сумата от 1 200 лева, която е била заплатена по банков път на 14.04.2020 г.,
видно от преводно нареждане от 14.04.2020г.
С разписка за прием на паричен превод ищецът е направил плащане към
ответника на 12.02.2021г. – превел е сумата 82,40 лева.
По делото са представени писмо от „Еконт Експрес“ ООД до ответника,
с приложена към него справка от електронната им база за изпратени от него
пратки за периода 01.04.2020г. до 13.01.2022 г. Видно от л.7 и л.8 от
справката, ответникът е изпращал лък, стрели и аксесоари, но от начина по
който е представена на хартия тази справка не могат да се установят, нито
датите на изпращане, нито получателя на тези пратки, макар на л. 9 от тази
справка да има 6 записа за изпратени пратки до офис на Еконт в гр.
***********, където живее ищецът. Всъщност ищецът не спори, че
ответникът му е изпращал стрели и приспособление към лъка.
За изясняване на обстоятелства по делото във връзка с отношенията
между страните по повод тренировки по стрелба с лък и целите на преводите
на парични суми от ищеца към ответника, са изслушани по реда чл. 176, ал.1
ГПК обясненията на ищеца и са разпитани двама свидетели – Д.С.В. (бивша
съпруга на ищеца) и В. К.К (бивш състезател с треньор ответникът).
По реда на чл. 176, ал.1 ГПК ищецът Х. П. Ч. заяви, че ответникът му е
бил треньор по стрелба с лък по време на пандемията и че от една година не
поддържат контакт. Ответникът му закупил лък – напълно оборудван, за
който ищецът му платил цена и имал издадена фактура. Ответникът му
провел няколко тренировки на него и на сина му и 19 – ти септември
участвали на състезание. Ищецът твърди, че периодично е давал пари на
ответника и на ръка и други е изпращал по Еконт по всякакви поводи – че на
ответника му трябвали пари за ремонт на колата и др. такива, като си мислил
че ответникът ще му ги върне. От изпратените пари по Еконт само 400 лева
били за консуматив за лъка, всички останали суми били заеми – не се били
разбрали за точна дата на връщане на парите, а се били разбрали като си ги
поиска ищецът, ответникът тогава да му ги върне, но последният отказал
впоследствие да ги върне. Тренировките му ги плащал на ръка. Ищецът заяви
още, че не си спомня дати, но е пращал на ответника като заем пари по 200
5
лева, 400 лева, 500 лева, общо 2640 лева. Ищецът твърди, че е казал на
ответника, че не иска цялата сума, а само 1900 лева да му върне, а 500 лева
щели да бъдат за тренировки за детето му, той се съгласил, но после отказал
да му върне и тази сума. Ищецът заяви, че заявки чрез ответника е правил
само три пъти – спортен мерник и стрели и той му ги е доставил, едното е
платено на ръка, а за другото е направил превод чрез Еконт, но не си спомнял
за кое.
Свидетелката Д.С.В. (бивша съпруга на ищеца) разказва, че макар
разведени от три години с ищеца, поддържат прекрасни отношения, ходят си
на гости, споделят си и покрай Х. познавала и Д., който бил треньор на
бившия й мъж по стрелба и е провеждал тренировки по стрелба и на големия
им син. Свидетелката разказва, че е била свидетел на телефонни разговори, в
които Д. иска пари от Х. на заем, и той му ги изпращал по Еконт, като тя два
пъти придружавала бившия си мъж до Еконт, но не помни колко пари и на
кои дати е изпращал бившият й съпруг. Свидетелката разказва още, че Х. си
купил от Д. лък и консумативи към него, но всичко си заплащал, което било
отделно от тези заеми. Свидетелката каза, че не е била свидетел за даване на
пари на ръка, но Х. й е казвал: „Бях с Д., давах му пари, той ще ми ги върне“.
Тя била против да се дават пари в заем, но Х. бил добросърдечен и помагал,
но после като си поискал парите Д. отказал да му ги върне. Свидетелката
казва още, че не е била свидетел на заплащане на оборудване за лъка и в
крайна сметка заяви, че не може с конкретика да каже колко тренировки са
провеждани, каква е била стойността на консумативите, как Х. е заплащал
оборудването – дали предварително или с наложен платеж, не знаела за
уговорки дадените пари да са за уроци.
Свидетелят В. К.К разказва, че се е занимавал със спортна стрелба с
огнестрелно оръжие за инвалиди и че в тази връзка от 2004 г. се е запознал с
Д., който му станал треньор. Преди 1-2 години Д. напуснал *********** и
свидетелят прекратил спортната си кариера. Д. го тренирал безплатно, дори
спонсорирал едно от състезанията, като закупил необходима пружина. През
2020г. Д. започнал да провежда и тренировки по стрелба с лък. Свидетелят
казва още, че Х. го бил виждал само веднъж на едно състезание във ****** –
Х. тренирал при Д. стрелба с лък. Свидетелят казва още, че се е налагало Д. да
го кара с колата на различни места в града и тогава е чувал разговори по
телефона между Д. и Х. „за някакви стрели, лъкове, консумативи“, които
6
стрували много пари, и че Д. ще му ги праща, даже 1-2 пъти е бил с Д., когато
е изпращал на Х. до *********** консумативи и стрели. Не знаел как е
ставало плащането на тези неща от Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е двустранен, възмезден,
реален договор, като предаването на паричната сума, предмет на договора, е
елемент от фактическия състав на неговото сключване. Договорът за заем на
пари е неформален договор и за неговата действителност не се изисква
форма – същата има отношение към доказването, предвид ограниченията в
чл. 164, ал.1, т.3 ГПК – забрана за установяване със свидетелски показания
на договори на стойност над 5000 лева. В случая такава забрана не е налице, с
оглед размера на сумите, за които ищецът твърди, че е предал в заем на
ответника.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е установяването, както на обстоятелството, че сумата е предадена,
така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Доказването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание – ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В този смисъл и
решение №180/26.11.2019 по дело №4345/2018 г. на ВКС, според което при
доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по
чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, не се презумира наличието
на другия съществен елемент от договора - поето задължение за връщане на
сумата, а този факт подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.
В случая съдът намира, че ищецът не проведе такова пълно и главно
доказване, което означава да създаде сигурно убеждение у съда, че
направените от него парични преводи чрез „Еконт Експрес“ ООД в полза на
ответника са били въз основа на сключени между тях неформални договори за
заем, по силата на които ответникът е поел задължение да ги ползва и върне
7
при поискване от ищеца. Доказателства за това не се събраха по делото.
Съдът не взема предвид обясненията на ищеца, че парите, изпратени от
него до ответника, за което има разписки, са му били предоставени в заем,
тъй като в тази част обясненията на ищеца не съставляват годно
доказателство средство. Такова представляват само обясненията на страна,
съдържащи неизгодни за нея факти, т.е. признание (БГПП, осмо издание, стр.
280). В случая ищецът, по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, призна неизгодните за
него факти, че ответникът му е изпращал чрез чрез „Еконт Експрес“ ООД
стрели и приспособление към закупения от него лък и че една от преведените
суми – около 400 лева, изпратена чрез чрез „Еконт Експрес“ ООД, е била за
заплащане на консуматив за лъка, което съдът взема предвид и което
опровергава изложеното в исковата молба, че всички суми по процесните
разписки са били заемни суми.
В процесните разписки липсва отбелязване на основанието на
паричните преводи.
Съдът не кредитира и показанията на св. Д.В., в частта, че парите,
изпращани по Еконт от бившия й съпруг на ответника са били заеми, тъй
като, от една страна, са вътрешно противоречиви (противоречат на казаното
от тази свидетелка, че Х. й е казал „Бях с Д., давах му пари, той ще ми ги
върне“, което означава предаване на пари на ръка), от друга страна са лишени
от конкретика (свидетелката каза, че не може да посочи конкретни по размер
суми и дати на изпращането, че не знае как са били заплащани от бившия й
съпруг изпращаните от ответника консумативи и стрели, че не знае колко
тренировки са били провеждани и т.н.) и от трета страна - не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства (дори напротив казаното от нея
противоречи на признанието, направено от бившия й съпруг, че едната сума
около 400 лева, изпратена по Еконт е била за закупените от него
консумативи). При преценката на показанията на тази свидетелка съдът
отчете и възможната заинтересованост й съгласно чл. 172 ГПК. В останалите
чати съдът кредитира нейните показанията, които са в насока, че ответникът е
провеждал тренировки на ищеца и сина им и че са имали финансови
отношения в тази връзка, включително за закупуване на лък, приспособления
към него и стрели. В този смисъл са и показанията на другия разпитан по
делото свидетел К., които съдът изцяло кредитира като съответни на
8
останалите събрани по делото доказателства.
Други доказателства, които да установяват, че в случая се касае за
заемни суми не са събрани.
Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 800 лева,
включваща 500 лева - разноски за процесуално представителство в
настоящото производство и 300 лева – възнаграждение за адвокат по ч. гр. д.
№ 2778/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора /ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК/. Процесуалният представител на
ищеца изрично заяви, че не прави възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. П. Ч., ЕГН **********, с адрес:
********************, против Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
***********************, искове за признаване за установено
съществуването на вземания на Х. П. Ч. за сумата в общ размер на 2 640
лева, представляваща предоставени от Х. П. Ч. и невърнати от Д. М. Г.
заемни суми, както следва: на 30.04.2020 г. - 300 лв.; на 04.05.2020 г. - 200 лв.;
на 02.06.2020 г. - 500 лв.; на 17.06.2020 г. - 200 лв.; на 10.09.2020 г. -1000 лв. и
на 23.11.2020 г. - 440 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда – 18.06.2021 г. до окончателно й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 2778/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Х. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: ********************,
да заплати на Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ***********************,
9
сумата от 500 лева - разноски по настоящото производство и сумата 300
лева – възнаграждение за адвокат по ч. гр. д. № 2778/2021 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10