Р Е Ш Е Н И Е
№2572
гр. Пловдив, 10 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3542 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Д.Х.С., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат М.О.- пълномощник, обжалва Разпореждане №4506-40-320 от 16.10.2019г. на директора на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (Ф“ГВРС“) към Националния осигурителен институт (НОИ), с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация с Вх.№4502-15-93 от 16.09.2019г.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, изпращане преписката на отвения административен орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на Ф“ГВРС“ при НОИ, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното разпореждане (лист 21) вероятно е изпратено до жалбоподателката по пощата, за което по делото е прието заверено копие на известие за доставяне (лист 22), от чието съдържание не може да се направи категоричен извод за датата, на която е подписано от С.. От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез Териториално поделение (ТП) на НОИ- Пловдив по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 11.11.2019г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 6), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На първо място, оспореното по делото разпореждане се явява издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, според която норма, когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №330 от 19.06.2019г. (листи 15-17) по търговско дело №956 по описа на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, за 2018г. XVIII-ти състав, е обявена неплатежоспособността на “Лайф 85“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дъбене, община Карлово, област Пловдив, ул. “49-та“ №14, с начална дата 31.12.2017г.; открива се производство по несъстоятелност на “Лайф 85“ ЕООД; обявява се в несъстоятелност “Лайф 85“ ЕООД; прекратява се дейността на предприятието на “Лайф 85“ ЕООД; постановява се обща възбрана и запор върху имуществото на “Лайф 85“ ЕООД; спира се, на основание чл.632, ал.1, изр.1 от Търговския закон (ТЗ), производството по несъстоятелност.
Според нарочно отбелязване върху посоченото съдебно решение (лист 17а), същото е обявено в регистъра по чл.235, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на 19.06.2019г., том ХI, №1080, страница 156. Обстоятелството за обявяване в несъстоятелност на “Лайф 85“ ЕООД е вписано в електронната страница в интернет на Търговския регистър (ТР), според приетите по делото заверени копия на два броя нарочни разпечатки (лист 13, 14). Едноличен собственик на капитала и управител на “Лайф 85“ ЕООД е Г.Т.Т., ЕГН **********; предмет на дейност на търговското дружество- транспортни услуги в страната и чужбина (след разрешение), таксиметрови услуги в страната и чужбина (след разрешение), както и всяка друга дейност, незабранена от закона.
Съответно, считано от 19.06.2019г., възниква правото на гарантирани вземания на работниците и служителите в предприятието на “Лайф 85“ ЕООД, съгласно чл.6 от ЗГВРСНР.
Със Заповед №ЗГ-5-15-00592566 от 12.07.2019г. (лист 18) на ръководителя на ТП на НОИ- Пловдив, на основание чл.21, ал.1 от ЗГВРСНР, е възложено извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда (КТ) и други нормативни актове, на “Лайф 85“ ЕООД, в срок до 21.07.2019г. Проверката е възложена на Р.А.Р.- главен инспектор по осигуряването.
На 16.09.2019г. в ТП на НОИ- Пловдив постъпва заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане с Вх.№4502-15-93 (листи 7-8) от жалбоподателката, представляващо Приложение №4 към чл.8, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), с което заявява искане да ѝ бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Заявлението-декларация е подадено в рамките на законоустановения 3-месечен срок по смисъла на чл.25 от ЗГВРСНР. Като приложение към посоченото заявление-декларация е представено уведомление, издадено то “УниКредит Булбанк“ АД на 16.09.2019г. (лист 9), удостоверяващо наличието на банкова сметка, *** С..
Също така, по преписката е налично заверено копие на Справка с Изх.№3 от 02.07.2019г. (лист 10) за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парично обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, издадено от “Лайф 85“ ЕООД, представляващо Приложение №1 към чл.4, ал.1 от НРНИРСОИГВНР. Според посочената справка, С. постъпва на работа в предприятието на “Лайф 85“ ЕООД на 01.04.2016г., на длъжност “старши специалист, труд и работна заплата“, с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) 4313 3003, III-та категория труд по смисъла на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП); трудовото ѝ правоотношение е прекратено на 01.12.2018г. Пак според посочената справка, на С. са начислени брутни трудови възнаграждения, както следва: за месец 06.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 07.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 08.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 09.2018г. - 1 159,56 лв.; за месец 10.2018г. – 1 921,74 лв.; за месец 11.2018г. – 709,09 лв.
Справката е изготвена от К.И.- пълномощник и е подписана за “ръководител“ от Г.Т., положен е печат на “Лайф 85“ ЕООД.
По преписката е налично писмо с Вх.№1012-15-310#11 от 06.03.2018г. (Изх.№КО-14-00-03 от 28.02.2018г.) на директора на Дирекция “Консулски отношения“ (Д“КО“) при Министерството на външните работи (МВнР), адресирано до директора на ТП на НОИ- Пловдив (лист 20), според което писмо, българският гражданин Г.Т.Т., роден на ***г., се намира в затвора в гр. Инсбрук, Република Австрия, от 06.03.2017г., където излежава присъда за убийство. Присъдата на Т. е с давност до 03.03.2034г., а първата възможна дата за преместване в Република България е след излежаване на половината присъда- 04.09.2025г.; втората такава дата е след излежаване на две трети от присъдата, т.е. след 04.07.2028г.
На 27.09.2019г. е изготвена служебна справка (листи 11-12) от Регистър на трудовите договори към НОИ, Актуално състояние на всички трудови договори на ЕГН ********** (Д.Х.С.), според която справка на 30.03.2016г. е сключен трудов договор с “Лайф 85“ ЕООД, който трудов договор е прекратен на 01.12.2018г. С. е заета в предприятието на “Лайф 85“ ЕООД за длъжност с код по националната класификация на икономическите дейности (НКИД-2008г.) 49.32 “Пътнически таксиметров превоз“, с код по НКДП 4313 3003, “специалист, труд и работна заплата“.
На 09.10.2019г. е изготвен доклад Изх.№1006-15-196#59 (лист 19) от Р.Р., имащ белезите на констативен протокол по смисъла на чл.5, ал.1 от НРНИРСОИГВНР, според който доклад, предвид обстоятелството, че не може да се установи контакт с представител на дружеството, който да представи необходимата счетоводна документация, на настоящия етап не може да се извърши проверка по ЗГВРСНР и ревизия по разходите на ДОО (държавно обществено осигуряване).
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която доклад с Изх.№1006-15-196#59 от 09.10.2019г. постъпва при ответника, след което е издадено оспореното по делото разпореждане.
Според мотивите на оспореното по делото разпореждане, …тъй като не е налице изискването на чл.3 от ЗГВРСНР за наличие на начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане, поискано от Д.Х.С.“ (лист 21а).
Според
разпоредбите на чл.3 от ЗГВРСНР, Гарантирани вземания
на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1.
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; 2.
парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.06.2018г. до 20.11.2018г. (лист 23), издадена от Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив на Националната агенция за приходите (НАП), издадена на 25.11.2019г.
Според посочената справка – данни за осигуряването, по отношение на жалбоподателката в ТД- Пловдив на НАП са подадени данни на електронен носител за периода месец 06.2018г. – месец 11.2018г. от осигурител “Лайф 85“ ЕООД, ЕИК *********, респективно подадени са декларации по образец 1, съгласно приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8), според които декларации за жалбоподателката С. е начислен месечен облагаем доход (по чл.24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)), както следва: за месец 06.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 07.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 08.2018г. – 2 600,00 лв.; за месец 09.2018г. – 1 155,56 лв.; за месец 10.2018г. – 1 921,74 лв.; за месец 11.2018г. – 709,09 лв.
Пак според посочената справка – данни за осигуряването, като вид осигурен е посочен код “1“. Според точка 12. от Указания за попълване на декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице“, за вид осигурен се попълва код “01“- за работници или служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове.
При това положение, настоящият състав на съда намира, че по отношение на процесното заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, подаденото от жалбоподателката С., са налице предвидените от ЗГВРСНР (чл.3, т.1 от закона) материалноправни предпоставки, въз основа на които същото да бъде уважено.
Ето защо, като постановява отказ за изплащане на гарантирано вземане, ответникът по делото постановява акта си при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми. Посоченото обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорения по делото акт и представлява достатъчно и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Дори хипотетично да бъде споделено становището на ответника, че доказателствата по преписката не позволяват формирането на извод, че е налице изискването по чл.3 от ЗГВРСНР да бъде изплатено гарантирано вземане на жалбоподателката, то ответникът би следвало да спре производството в хипотезата на чл.26, ал.2, т.2 от ЗГВРСНР, което обаче не е сторено.
Незаконосъобразният акт следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника, предвид естеството на въпроса, което не позволява решаването му по същество от съда.
А предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 33). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява НОИ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №4506-40-320 от 16.10.2019г. на директора на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация с Вх.№4502-15-93 от 16.09.2019г. на Д.Х.С., ЕГН **********,***.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към Националния осигурителен институт за постановяване на акт по заявление-декларация с Вх.№4502-15-93 от 16.09.2019г. на Д.Х.С., ЕГН **********, при съобразяване с изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, ЕИК *********, да заплати на Д.Х.С., ЕГН **********,***, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/