Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 88 26.06.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при секретаря Женя Григорова
като разгледа докладваното от съдията Милена
Петева
ВАНД № 314 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по реда на глава XXI от НПК.
С Решение №
138/18.04.2019 г., постановено по АНД № 321/2019 г., РС – Хасково е признал
подсъдимия Т.С.С. *** за ВИНОВЕН в това, че към 08.11.2018 г., в гр. Хасково,
без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество, а именно –
марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол теглови 7 % и нетно тегло 1,9343 грама, на стойност 11,61
лева, и марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол теглови 6,7 % и нетно тегло 0,5493 грама, на стойност 3,30
лева, и метамфетамин с нетно тегло 0,83 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин – теглови 43 %, на стойност от 20,75
лева, всички наркотични вещества на обща стойност от 35,66 лева, като случаят е
маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл.
1, вр. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.
Недоволен от така
постановеното решение останал защитникът на подсъдимия Т.С.С.. Във въззивната
жалба се твърди, че решението било неправилно, немотивирано, а наложеното
наказание – явно несправедливо. Като съображение за тези изводи се сочи
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. второ от НК, според която минимумът на
наказанието „глоба” бил 100 лева. Навеждат се доводи за неизпълнение на
задължението на съда да индивидуализира наказанието в конкретния случай според
предвидените от закона граници, съблюдавайки смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. От въззивния съд се иска да измени решението, като
намали размера на наложеното наказание.
В подадената жалба не са направени искания за
събиране на нови доказателства.
Против въззивната жалба в законния срок не са
постъпили възражения.
Окръжна прокуратура –
Хасково, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Окръжен съд – Хасково,
след като провери изцяло правилността на решението, съобразно правилата на чл.
314 от НПК, като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е подадена в
законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от страна,
притежаваща надлежна процесуална легитимация. Адресирана е до компетентния въззивен
съд. Съдържа задължителните реквизити, визирани в чл. 320 от НПК. С оглед на
това жалбата е допустима.
Разгледана по същество
обаче е неоснователна.
От събраната по делото
доказателствена съвкупност, настоящият съдебен състав намира за правилна
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Т.С.С., ЕГН **********,
е роден на *** ***, ****, *** гражданин, ***, **** образование, ****, ******, с
постоянен адрес:***.
На 08.11.2018 г., в
около 21:50 ч., свидетелите М. Д. Я. и Т. Д. Г. – двамата на длъжност „*****”
към *****, в изпълнение на служебните си задължения на *** минавали по ул. „В.”,
когато до пресечката с ул. „Ц.К. ” № ***, където имало детска площадка, усетили
остра миризма на марихуана. На място установили три лица, един от които
подсъдимият С., и поради съмнения за държане на наркотични вещества, извикали
за съдействие свидетеля П. М. К. – на длъжност „****” към *****. Щом последният
пристигнал, забелязал загасена саморъчно свита цигара, съдържаща „марихуана”,
със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
теглови 6,7 % и нетно тегло 0,5493 грама, на стойност 3,30 лева. Попитал чия е,
а подсъдимият С. отговорил, че била негова и си я взел. Последвало отвеждане на
подсъдимия от полицейските служители до РУ на МВР – Хасково, където спрямо него
бил извършен личен обиск по ЗМВР. В хода на същия били открити още 1,9343 грама
зелена суха растителна маса, представляваща високорисково наркотично вещество –
„марихуана”, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол теглови 7 %, на стойност 11,61 лева, която била поставена в
найлоново пакетче и скрита в чорапа на подсъдимия, както и бяла субстанция под
формата на три твърди бучки, представляваща високорисково наркотично вещество –
„метамфетамин”, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин теглови 43 % и нетно тегло 0,83 грама, на стойност 20,75 лева, а
трите бучки се намирали в прозрачен плик, съхраняван в портмонето на подсъдимия
С.. Последният, след извършените от органите на полицията действия и
установените забранени от закона предмети, признал, че всички открити
наркотични вещества били негови и ги предал с протокол за доброволно предаване.
Описаната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е установил по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото гласни доказателства, писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от назначената и изготвена химическа
експертиза.
Страните не оспорват
фактите по делото. Районният съд е изпълнил задължението си да направи задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, който се споделя напълно от въззивния съд и затова не е нужно да
бъде повтарян. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за извършено
от подсъдимия С. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, както е правилно и освобождаването на същия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.
Единственото искане в
жалбата е за ревизия на наложеното от съда наказание и неговото редуциране до
възможния, според защитника, минимален размер от 100 лева. Това искане не може
да бъде удовлетворено, поради следното: За
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК е предвидено
наказание „глоба” до 1 000 лева. При съвкупното наличие на предвидените в
закона материалноправни предпоставки и отсъствието на съответните пречки по чл.
78а от НК извършеното от подсъдимия деяние запазва престъпния си характер, но
съдът е длъжен да приложи института на освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, фиксирано с
минимум от 1 000 лева и максимум от 5 000 лева /Изм. – ДВ, бр. 26 от
2010 г./. В ал. 5 на чл. 78а от НК обаче е регламентирано едно изключение,
според което когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само
глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. Защитата претендира индивидуализацията на
наказанието в случая да се извърши в границите 100 – 1 000 лева, тъй като
в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК е посочен само
максимумът на предвидената санкция, а за установяване законовия минимум на
наказанието „глоба” следва да се има предвид разпоредбата на чл. 47 от Общата
част на НК, според която глобата не може да бъде по-малка от 100 лева. Определянето
на наказанието в диапазона 100 – 1 000 лева е допустимо в случаите, при
които за съответното лице е неприложим институтът на чл. 78а от НК, т.е. когато
му се налага наказание „глоба” по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, а не
административно такова. Освен това, в производството по глава XXVIII от НПК е
налице препращащата норма на чл. 379 НПК, отнасяща се до чл. 17 – 21 от ЗАНН,
които регламентират въпросите, касаещи определянето на административното
наказание. Същевременно е налице и задължителна съдебна практика, обективирана
в ППВС № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/1985 г., което не е загубило
понастоящем своето значение и в т. 6 на което е посочено, че в производството
по глава XXII, раздел V от НПК /към момента глава XXVIII/, когато се решават
въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а
от НК, се прилага Общата част на НК, но при определянето на административното
наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително чл. 27 от ЗАНН. В
императивните текстове на последната разпоредба изрично е посочено, че при
определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя, които обстоятелства
първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си, посочвайки, че
определя наказанието при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно – младата възраст, пълните самопризнания, критичното отношение към
деянието, малкото количество наркотични вещества, чистото съдебно минало и
липсата на криминални регистрации. Следователно, така наложената от РС –
Хасково глоба в размер на 1 000 лева, от една страна, представлява
минималният размер на административното наказание „глоба” по чл. 78а от НК,
предвид ограничението по ал. 5 на чл. 27 от ЗАНН, а от друга – е равна на
максимума на наказанието по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК и
не нарушава правилото на ал. 5 на чл. 78а от НК. Тоест наказанието е определено
правилно и въпреки съвпадението на долната граница на административното
наказание с горната граница на наказанието в специалната норма, положението на
подсъдимия не може да се счита за утежнено, тъй като при освобождаването от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК държавата се отказва от правомощието
си по възникналото наказателно правоотношение да ангажира наказателната
отговорност на извършителя, както и да третира същия като осъждан.
Поради изложеното,
обжалваното решение се явява правилно и то следва да бъде потвърдено, поради
което съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/18.04.2019 г., постановено по АНД № 321/2019
г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.