Решение по дело №234/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 279 01.07.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав

На осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ:

секретар Жана Кметска

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

т.дело номер 234 по описа за 2018 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Г.Й.И. ЕГН **********, адрес: ***, заместена в хода на процеса от правоприемника си С.С.С., против "Застрахователна компания Олимпик„ АД Никозия, представлявана от ликвидатора П.Н., чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, с искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди от деликт, изразяващи се в болка и страдания в резултат на нанесени телесни повреди в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането – 19.11.2017 год., до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв. – стойност на заплатени медицински прегледи, консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 19.11.2017 год., до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа и правна страна в исковата молба се твърди, че на 19.11.2017 г.***, Г.И. била блъсната като пешеходец от л.а. „Ауди АЗ", с peг. №А 0075 КН, управлявано от водача П. И. Г., ЕГН **********. Заявява се, че от удара с МПС била отхвърлена, паднала на асфалта и изгубила съзнание, а по късно екип на ЦСПМ я откарал в УМБАЛ-Бургас. Сочи се, че от изготвената медицинска документация (епикризи по ИЗ № 27658 на Неврохирургично отделение при УМБАЛ-Бургас и епикриза по ИЗ № 28061 на отделение по Ортопедия и травматология при УМБАЛ-Бургас) е видно, че ищцата е изгубила съзнание, получила е контузия на главен мозък - хеморагични контузионни огнища в дясно, заднопариетално, екстракраниален хематом в дясно.заднопариетално, счупване на предния ръб на десния ацетабулум, закрито счупване на пубиса/срамна кост/, закрито дифузна травма на главния мозък, без окрита вътречерепна травма.

Посочва се, че ищцата е претърпяла оперативно лечение на 21.11.2017 и 25.11.2017 год.

Твърди се, че е бил съставен КП с пострадали лица № 769р-11621/20.11.17г.***, според който ищцата пресичала пътното платно от ляво надясно на неопределено за целта място, без да се е съобразила с разстоянието до приближаващото се МПС с рег. № А0075 КН. Ищцата оспорва констативния протокол в частта му с която е прието, че не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС. Ищцата твърди, че място на удара е непосредствено преди стъпването ѝ на тротоара, т.е удара е настъпил до тротоара. Заявява, че преди да предприеме пресичане на пътното се платно, се уверила, че в двете посоки на движение няма приближаващи автомобили. Сочи, че имала ясна видимост, тъй като участъкът е прав и бил осветен от уличното осветление. Заявява се, че произшествието е настъпило в населено място, където е въведено ограничение на скоростта, в близост има две автобусни спирки, заради които са изпълнени ограничители на скоростта. Заявява се, че произшествието настъпило след като ищцата пресякла пътното платно, преди да стъпи на тротоара. Твърди се, че ищцата не чува от ранно детство поради заболяване, не може да говори, но зрителните ѝ сетива са значително по-развити. Сочи, че поради невъзможността да чува пресича само след като се убеди, че по пътното платно няма движение на МПС. Заявява се, че водачът на МПС живее в непосредствена близост до мястото на инцидента и добре познава пътя, включително е била наясно, че по ул.“Захари Зограф“ често пресичат пешеходци.

Ищцата заявява, че по време на болничния ѝ престой в Неврохирургично отделение и по-късно в Отделение по ортопедия и травматология, е претърпяла две операции. Поради голяма кръвозагуба и спад в кръвните показатели ѝ било извършено кръвопреливане. Била изписана на 26.11.2017 год. за домашно лечение, за нея се грижели майка ѝ по-големият ѝ брат и сестра ѝ. В продължение на 30 дни лежала напълно неподвижна, получила рани от залежаването. Започнала да усеща болки в левия крак, което наложило посещение на лекар и нова рентгенова снимка, от която се установило, че има голям подкожен хематом. Ищцата сочи, че назначеното лечение не дало резултат, поради което на 29.03.2018 год. извършила повторен преглед и ѝ била направена компютърна томография.

Заявява се от ищцата, че в първите 40-45 дни след травмата състоянието ѝ било най-тежко, изпитвала силни болки, страхувала се за бъдещето си, изпаднала в депресия, спряла да се храни, отслабнала. Сочи, че и след този период продължава да изпитва болки в таза, главата и левия крак. Заявява, че движенията в таза са напълно ограничени, не може да сяда, стои права или легнала/полулегнала. Твърди, че може да се придвижва на ограничени разстояния, при всяка разходка изпитва болки. Сочи, че изпитва замаяност, отпадналост, след преживения стрес страда от неспокоен сън и безсъние. Заявява, че вече не може да работи.

В хода на производството ищцата е починала на 22.01.2019 год. и е заместена от единствения ѝ наследник по закон – майка ѝ С.С.С..

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, представят се доказателства.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от „ ЗКОлимпик“ АД Никозия, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, с който претенцията се оспорва.

Ответникът заявява, че ищцата не е доказала наличието на предпоставки за възникване на неговата отговорност, както и на своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че не е доказано деликтно поведение на водача на лек автомобил с рег.№А0075КН, а оттук и отговорността на застрахователя. Оспорват се данните от констативния протокол, с изключение на данните, съдържащи се в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ и „видими щети по МПС“.

Евентуално, ако се докаже деликтно поведение на водача, ответникът желае да бъде отчетен приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Заявява се, че пострадалото лице е нарушило чл.113 ал.1 т.1 и т.3 и чл.32 ал.2 от ЗДвП, като е предприела пресичане на пътното платно на неозначена пешеходна пътека, не се е съобразила с разстоянието до приближаващия се автомобил и с неговата скорост, не е изчакала преминаването му.

Оспорва се твърдението, че произшествието е настъпило след преминаването на ищцата, т.е. в крайната част на пътното платно, както и че тя се е уверила, че липсват приближаващи автомобили. Заявява се , че щетите са съсредоточени в лявата част на автомобила и те предполагат, че ищцата е била ударена докато се е намирала отляво на автомобила, т.е. в средата на пътното платно. Оспорват се твърденията, че ищцата е била облечена със светли дрехи и че е пресякла в района на автобусна спирка. Ответникът се позовава на ТР№1/23.12.2015 год. по т.д.№1/14 год. на ОСТК ВКС. Моли, в случай, че претенцията се приеме за основателна, определеното обезщетение да бъде редуцирано по реда на чл.52 от ЗЗД поради наличие на принос на пострадалото лице.

Оспорват се всички твърдения по отношение на вида и степента на уврежданията, характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителния период още не е приключил.

Заявява се, че претендираното обезщетение е прекомерно, предвид твърдените увреждания, принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от произшествието за ищцата.

Оспорва се претенцията за присъждане на имуществени вреди по основание и размер, включително, че разходите са действително извършени и се намират в причинна връзка с инцидента.

Оспорва се претенцията по чл.86 от ЗЗД с твърдения, че ответникът не дължи лихва от датата на инцидента.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 160 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв.

Няма спор между страните, че на 19.11.2017 г.*** е настъпило ПТП с участието на ищцата и трето за спора лице – П. Г., при управлението на л.а.“Ауди А3“ от последната.

Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.

Ответникът оспорва механизма на произшествието, вината на водача на застрахованото МПС, претърпените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на ищцата. Въвежда възражение за принос на пострадалата при настъпване на вредоносния резултат.

От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието, при слаб валеж, в населено място, необозначено пътни знаци, в неосветен от уличното осветление пътен участък и в осветеността на фаровете на автомобила. В съдебното заседание в.л.П. е уточнил, че произшествието на настъпило между два стълба на уличното осветление, на мястоима корони на дървета и не може да се каже, че участъкът е добре осветен. От заключението става ясно, че пострадалата пешеходка е предприела пресичане на пътното платно, като се е движела под ъгъл 45 градуса (диагонал) с *** и е била с лявата си предна страна насочена към ориентира (гр.Бургас), а със задната си дясна част към лентата с посока ориентира. През това време л.а. с рег.№А0075КН се е движел по посока ориентира (пътната лента в посока Бургас), достигнал е пешеходката и я е блъснал в дясната задна част на тялото. В съдебно заседание по повод въпроси на съда вещото лице е уточнил, че ако пострадалата беше предприела перпендикулярно пресичане, може би ударът щеше да настъпи в средата на автомобила, а не в неговия край.

Според заключението, причината за настъпването на инцидента е предприемането на пресичане на пътното платно от пешеходката, при което тя е била с гръб (със задната си дясна част на тялото) към лентата, по която се е движел лекия автомобил, при което не е имала зрителен контакт в тази посока за евентуално приближаващите се МПС. На второ място, скоростта на водача не е била съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на намалена видимост, поради падащия дъжд. От отговора на трети въпрос и от представената към заключението схема (приложение №1), се установява, че мястото на първото съприкосновение между пешеходката и автомобила е на 19,60 м. от ориентира стълб на улично осветление, по ширина на пътното платно приблизително на 6.50 м. от левия бордюр на пътното платно напречно на ориентира или на приблизително 30 см. от осевата линия М1 в лентата с посока ориентира (обозначено с 8 на схемата като мястото, на което е първата намерена находка при огледа и първи контакт на пешеходеца и автомобила). Мястото на удара е в предната лява част на автомобила, което се установява от получените деформации (преден ляв калник и странично огледало) от съприкосновението с пешеходката. В отговора на четвърти въпрос се съдържа изчисление на скоростта на автомобила по време на удара. Във формулата е използвано разстоянието от първото намерено парче пластмаса от автомобила до мястото на спирането му (S=10,225 м.), в резултат на което вещото лице е изчислил, че в момента на удара автомобилът се е движел с около 40 км./ч. В заключението се посочва, че поради падналия дъжд не са били установени спирачни следи, отделно автомобилът е с антиблокираща система, не е възможно да бъде изчислена скоростта преди момента, в който водачът е реагирала с аварийно спиране, поради което опасната зона за спиране на автомобила е изчислена при допустимата скорост за движение от 50 км/ч. за населено място по формулата в отговора на девети въпрос – 38,7 м., измината за 3,62 сек. Пострадалата пешеходка се е движела според специализираната литература със скорост от 4.9 км/ч. (1,36 м/с.) при спокоен ход. Пешеходката е навлязла в лявото платна за движение измежду паркирани коли, поради което експертизата не може да определи от какво разстояние е била забелязана от водача на автомобила (уточнение в с.з.). Разстоянието от стъпването на пътното платно, до мястото на удара (6.5 м.), е било изминато за 4,78 сек. Според заключението, от техническа страна пешеходката е можела да възприеме приближаващия се лек автомобил поне от 500 м. при наличието на прав участък, ако се е огледала в двете посоки при навлизането си на пътното платно, и е можела да избегне удара, ако е наблюдавала летните за движение в двете посоки и най-вече тази, която е била в нейната задна дясна част след преминаването ѝ през лентата с успоредно паркирани коли.

Въз основа на така установения механизъм на настъпване на произшествието, съдът намира за доказано твърдението на ищцата за противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил. Водачите са длъжни да се съобразяват, както с допустимата скорост за движение в населено място, така и с конкретните условия, които им дават възможност за безопасно движение – атмосферни условия и намалена видимост. Недоказани са твърденията, че ударът е настъпил при преминаването на пострадалата през цялото платно и непосредствено преди стъпването ѝ на отсрещния тротоар, но като се има предвид, че ударът е настъпил близо до осевата линия, при навлизането на пешеходката в платното за движение на лекия автомобил, може да се заключи, че скоростта на движение, избрана от водача, не е била съобразена с намалената видимост от падналия дъжд и с конкретните условия – хлъзгаво и мокро пътно платно, които не позволяват своевременно аварийно спиране (чл.20 ал.2 от ЗДП).

В резултат на удара между автомобила и пешеходката, Г.И. е получила телесни увреждания, както следва: счупване на таза и ляв ацетабулум, разкъсно-контузни рани на главата, контузия на мозъка. Всяко противоправно деяние, от което са причинени вреди, представлява деликт по смисъла на закона. Доколкото деликтът е причинен от лице, застраховало гражданската си отговорност при ответника, прекият иск против застрахователя е доказан по основание.

Доказано се явява възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата пешеходка. Законът забранява на пешеходците да пресичат пътното платно на необозначени места, както и при намалена видимост – арг.от чл.113 ал.1 и чл.114 т.2 от ЗДП. При пресичане на пешеходна пътека, пешеходците са длъжни да се съобразят с приближаващите превозни средства и да не удължават ненужно времето за пресичане – чл.113 ал.2 т.1 и 2 от ЗДП. Щом тези изисквания са въведени за пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, на още по-силно основание те важат при пресичане на необозначено място, където водачите не очакват навлизане на хора. В конкретния случай пострадалата е навлязла на пътното платно на необозначено място, измежду паркиралите коли, което допълнително е скъсило времето на реакция на водача. Предприела е пресичане при намалена видимост – тъмнина и падащ дъжд. Освен това е удължила времето за пресичане – вместо да пресече перпендикулярно на пътя, тя е предприела пресичане по диагонал, като така е удължила времето, през което е била на пътното платно, а освен това е застанала в положение „гърбом“ спрямо превозните средства, движещи се в посока гр.Бургас, като така е пренебрегнала възможната опасност, още повече, че тя е страдала от глухота и единствения начин да установи приближаване на лекия автомобил е била постоянно да наблюдава лентите за движение. Множеството нарушения на правилата за движение на пешеходците, които също имат задължения като участници в движението, както и водачите на моторни превозни средства, са довели до улесняване настъпването на удара, и обратното – съобразяването с правилата за движение би осуетило настъпването на произшествието, както се установява от заключението и поясненията на вещото лице в съдебно заседание. Само противоправност на действията или бездействията на пострадалия не е достатъчно условие, необходимо е поведението на пострадалия да обуславя увреждането по някакъв начин, както в конкретния случай (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).

Претърпените от ищцата болки, физическо страдание, силни негативни изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти след произшествието на 19.11.2017 год. представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).

От медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че първоначално пострадалата е била приета в НХО при УМБАЛ Бургас, за периода от 20.11.2017 год. до 23.11.2017 год. с диагноза открита рана по окосмената част на главата, а от 23.11.2017 год. до 26.11.2017 год. е била в ООТ при УМБАЛ Бургас с диагноза фрактура пелвис ет фрактура атцетабуле десктри. При престоя в НХО е съставен оперативен протокол за обработка (ревизия) на раните, а при престоя в ООТ – оперативен протокол за закрита репозиция на фрактурата под рьо контрол. Прелята ѝ е кръв. Изписана е с препоръка за постелен режим за още 20 дни.

В съдебното заседание в.л.д-р П. е уточнил, че в медицинската документация няма данни за мозъчен кръвоизлив – при скенера е установено хеморагично контуционно огнище, т.е. контузия на мозъка. Вещото лице е пояснил, че пострадалата е имала хематом извън черепа в дясно между меките тъкани и костта. Пояснил е също, че счупването на таза е много тежко, че обикновено при заздравяването се образуват ръбци и движението на ставата се затруднява и не може да се възстанови. Именно поради горното, вещото лице е дал песимистични прогнози за възстановяването на счупването. В съдебно заседание вещото лице е отхвърлил връзка между контузията на мозъка и последвалия инсулт през 2019 год., от който пострадалата е починала.

От показанията на св.Стоянов – брат на пострадалата, се установява, че след като узнал за произшествието веднага тръгнал за болницата. Там заварил сестра си в спешната помощ, тя му се оплакала от болки в гърба, главата и крака. След като я изписали, в домашни условия се лекувала дълго време. Била на постелен режим първите седем месеца, не се забелязвало подобрение, подувало се лицето ѝ и тялото ѝ. Тазът ѝ се възстановил и тя започнала да се движи, но болките в главата не минавали. Свидетелят не може да каже кога пострадалата започнала да се движи самостоятелно, тъй като заминал от страната, но изнася, че тя проходила и започнала да им ходи на гости.

Болките и физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от едно много тежко счупване на таза, което според вещото лице е повлияло върху качеството на живот на Г.И. поне за една година. Поради счупването на таза пострадалата е била подложена на операция за репозиция на фрактурата, а след това е била лекувана с пълно обездвижване на легло. Видно е от епикризата, издадена от ООТ, че е бил предписан постелен режим за още 20 дни, след което да се вертикализира с патерици за частично натоварване. Тези препоръки изключват достоверността на свидетелските показания, че ищцата била на легло и била обслужвана от близките си на подлога за период от седем месеца, тъй като макар и тежко, счупването е допускало раздвижване след тридесетия ден. Свидетелят е близък роднина на пострадалата, поради което се явява заинтересован от изхода на делото, ето защо показанията му следва да бъдат съпоставени с медицинската документация, а от нея се установяват други факти. При прегледите на 11.01.2018 год. и 29.03.2018 год., за които по делото са представени амбулаторни листи №45/11.01.2018 год. и №459/29.03.2018 год., пострадалата И. е посетила лекарския кабинет, като се е придвижвала с две помощни средства (описание с поле „обективно състояние“), което показва, че още от м.януари 2011 год. не е била на постелен режим. Освен това, твърдението на свидетеля, че пострадалата имала мозъчен кръвоизлив, също не е достоверно. Вещото лице изрично пояснява, че е получена контузия на мозъка, а и от КТ на главен мозък са установени малки хеморагични контуционни огнища в дясно, заднопариетално, хематом в дясно, заднопариетално (стр.2 от епикризата).

Ищцата е преживяла болки и от контузията на лява подбедрица, където е установен хематом. Не се установява и доказва твърдението в исковата молба за безсъзнателно състояние, напротив – от свидетелските показания става ясно, че братът на пострадалата я заварил в съзнание и тя му се оплакала от болките си.

Освен болка, телесните увреждания са причинили на ищцата физически, битови неудобства и изолация в продължителен период от време. В периода на пълно обездвижване пострадалата е била изцяло зависима от чужда помощ – за хранене, обслужване, лечение, хигиена. По-късно също се е нуждаела от помощ, тъй като се е придвижвала с патерици. Свидетелят изнася, че продължила да се оплаква от главоболие, подувала се по лицето и тялото.

От друга страна следва да се вземе предвид, че пострадалата се е възстановила от счупването, независимо от песимистичната средностатистическа прогноза – свидетелят изнася, че тя проходила и започнала да ходи на гости, че тазът се възстановил и тя започнала да се движи. Не се установяват състояния, които са застрашавали живота на пострадалата.

Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от пострадалата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, възрастта на пострадалата, която предполага трудно и продължително възстановяване, и като взе предвид икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди е справедливо в размер на 80 000 лв., а в останалата част претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Пострадалата е съпричинила уврежданията си в значителна степен – според съда при равно участие с водача на лекия автомобил (50%), поради горното и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали наполовина, като на правоприемника на починалата ищца се присъди обезщетение в размер на 40 000 лв.

Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди също е основателна. Пострадалата е направила разходи за лечението си, както следва: такса за болничен престой, за придружител, за специализиран транспорт, за лекарства, консумативи, преглади при специалист, за рентген и КАТ общо в размер на 701,06 лв., за които се представят документи с касови бонове. Всички те са издадени непосредствено или близо до датата на катастрофата, във връзка с престоя на пострадалата в болницата, за лечението или диагностиката ѝ. От така претендираното обезщетение в размер на 700 лв., след приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД, в полза на правоприемника на ищцата следва да се присъди сумата от 350 лв.

Ищцата е въвела претенция за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на настъпване на събитието – 19.11.2017 год., а по отношение на обезщетение за имуществени вреди – от датата на предявяване на иска.

Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.

В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определения размер на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 30.01.2018 год. – датата, на която пострадалата е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По отношение на обезщетението за забава върху втората сума, то следва да бъде присъдено така, както е поискано – от момента на завеждане на иска, или 14.05.2018 год.

Ищцата е поискала присъждане на разноски по представен списък и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете. Първоначално Г.И., а по-късно нейният правоприемник, са били представлявани от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. С оглед частичната основателност на исковете, възнаграждението на адвокатите следва да бъде определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА и да се възложи на насрещната страна. Макар, че двете лица са упълномощили различни адвокати, тук не следва да се приеме, че всеки един от тях има право на пълното възнаграждение, тъй като не са представлявали отделна страна, а една и съща страна, заместена в хода на процеса от универсален правоприемник. Адв.В. е изготвил книжата и е участвал в предварителната размяна и съответно на това е поискал присъждане на възнаграждение в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредба №1/9.07.2004 год. на ВАС. Извършените от него процесуални действия попадат в приложното поле на чл.9 ал.1 предл.първо от Наредба №1/2004 год., следователно искането му е основателно. Съобразно уважената част от претенциите, дължимото минимално адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 и т.5 от Наредба №1/2004 год. са в размер на 300 лв. и 1730 лв., общо 2 030 лв., следователно на адв.В. следва да се присъдят 1 522,5 лв. Адв.Ч. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС, следователно и на основание §2а от Наредба №1, минималния размер на адвокатското възнаграждение за него възлиза на 2 436 лв. В негова полза следва да се присъди 1/3, или 812 лв.

Правоприемникът на ищцата е направила разходи за превод и пощенски разходи по представен списък, общо 161,10 лв. От тях, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът ѝ дължи 40,45 лв.

Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част, или 262,12лв.

Тъй като ищцата изцяло е бил освободена от заплащане на държавна такса с определение №441/17.05.2018 год., дължимата такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 1 614 лв. В полза на бюджета на съдебната власт следва да се присъдят също така съразмерна част на поетите от него разходи на ищцата (общо 500 лв.), или 125,54 лв.

Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "Застрахователна компания Олимпик“ АД, Кипър, със седалище и адрес на управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу ІІІ“ №2, представлявана от ликвидатора П.Н. със служебен адрес гр.Никозия, Кипър, 170, бул.“Арх.Макариос авеню“ №69, Траис Тауър, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №1429142А, да заплати на С.С.С.с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, в качеството ѝ на правоприемник на починалата ищца Г.Й.И. ЕГН **********, по банкова сметка ***, сума в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от Г.Й.И. неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени телесни увреждания от настъпило на 19.11.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – П. И. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински прегледи, изследвания, консумативи и медикаменти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба – 14.05.2018 год. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 40,45 лв, представляваща сторени разноски съразмерно на уважената част, като в останалата част до предявените размери ОТХВЪРЛЯ исковете.

ОСЪЖДА С.С.С.с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, в качеството ѝ на правоприемник на починалата ищца Г.Й.И. ЕГН **********, да заплати на "Застрахователна компания Олимпик“ АД, Кипър, със седалище и адрес на управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу ІІІ“ №2, представлявана от ликвидатора П.Н. със служебен адрес гр.Никозия, Кипър, 170, бул.“Арх.Макариос авеню“ №69, Траис Тауър, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №1429142А, разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 262,12 (двеста шестдесет и два 0.12) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	261
Дата:	1 юли 2019 г.
Съдия:	Десислава Динкова Динкова Щерева

Дело:	20182100900234
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	14 май 2018 г.

Решение по дело №234/2018 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта