Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, .....................….. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен
състав,
в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКАКОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Русалина
Михайлова, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 2006 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. XXI НПК.
С
присъда от 16.11.2018 г., постановена по
НОХД №15290/2017 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав е признал
подсъдимата Д.В.Р. за виновна за това, че за времето от 31.05.2017г. до
07.06.2017г. в гр. София, ул. „*******от къща на адреса, при условията на
продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е отнела чужди движими вещи на обща стойност
1186,37 /хиляда сто осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ лева, от
владението на С.П.Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 НК. На осн. чл. 54 НК първоинстанционният
съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Със
същата присъда подсъдимата е осъдена на осн. чл. 189,
ал. 3 НПК да заплати разноските по делото.
Въззивната проверка е
инициирана по въззивна жалба и допълнение към нея от
подсъдимата Р. чрез служебния ѝ защитник – адв.
К.. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
акт. Релевират се допуснати съществени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, свързани с липса
на мотиви и невъзможност да се проследи процеса на формиране вътрешното
убеждение на първата инстанция. Във връзка с така изложените аргументи се прави
искане за отмяна на атакувания акт и връщането му на предходна инстанция.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК прецени, че присъдата е обжалвана в срок, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивния съд
служебният защитник на подсъдимата адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Излагат се доводи
за неизпълнение от страна на първоинстанционния съд
на задължението му, закрепено в чл. 305, ал. 2 НПК, в частност – непосочване на
приобщените показания на св. Г. от досъдебното производство, както и липсата на
анализ, който да преодолее наличните противоречия в показанията на свидетеля.
На следващо място се посочва противоречие между видеотехническата
експертиза и показанията на свидетелката Д., която казва, че са видели на
видеозаписа как подсъдимата вади пари от касичка, а експертизата не посочва
подобни действия. Противоречия в показанията на двете свидетелки относно
задълженията на подсъдимата. Твърди се, че не е логично свидетелката да няма
по-детайлни спомени за случилото се, при положение че са минали около 10
месеца. В случай, че не се уважи искането за отмяна на постановената присъда и
връщане делото на предходна инстанция, се прави искане за преквалифициране на
деянието по чл. 194, ал. 3 НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа пред въззивния съд
становището, че първоинстанционният акт е правилен,
законосъобразен и обоснован. Изтъква, че доказателственият
материал е непротиворечив и достоверен, на база на който районният съд е
достигнал до правилни фактически и правни изводи. Прави се искане за
потвърждаване на атакуваната присъда.
В
своята лична защита подсъдимата Р. прави искане делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
В
правото си на последна дума подсъдимата Р. потвърждава думите си от личната
защита.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.
Фактическите констатации за извършеното деяние, залегнали в първоинстанционното
решение, се основават на цялостна оценка на доказателствения
материал, относим към предмета на доказване и съдът в
изпълнение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 4 НПК е достигнал до крайните си
изводи. Въззивната инстанция не констатира релевирания от защитата порок липса на мотиви. Същият би
бил налице, когато на практика мотиви въобще отсъстват, когато съображенията на
съда страдат от съществени непълноти, както и когато са неясни и вътрешно
противоречиви и от тях не може да се извлече по недвусмислен начин волята на
решаващия съд. Съгласно константната съдебна практика присъдата представлява
единство от диспозитив и мотиви, между които не бива
да има каквито и да е било противоречия. Мотивите по своята същност
представляват логическите съждения, въз основа на които решаващият съд е
достигнал до крайните си изводи, които е изложил в публично произнесения пред
страните диспозитив. Съдът взима крайното си решение
по вътрешно убеждение, което макар и суверенно подлежи на контрол, като вид
логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно
изследване на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай първоинстанционният съд, постановил атакуваната присъда, в
своите мотиви е анализирал всички относими
доказателства. Доказателствената съвкупност по делото
е еднопосочна, като от нея по един категоричен и безпротиворечив
начин се установяват обстоятелствата от предмета на доказване. Въз основа на
изложения от районния съд може да се проследи процеса на формиране на
вътрешното убеждение, като за въззивната инстанция не
се будят никакви съмнения относно доказателствения
материал, въз основа на който е постановен първоинстанционния
акт. Волята на съда е ясно формирана. Относно възражението на защитата свързано
с непосочването на показанията на свидетеля Г., приобщени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 НПК при изреждане на всички доказателства, съдът намира, че то не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото при анализа си районният
съд е обсъдил същите.
Предвид
изложеното не са налице твърдените от защитата съществени процесуални
нарушения, а първата инстанция въз основа на пълен, обективен и всестранен
анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимата.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата
Д.В.Р. е родена на *** г. в Руска Федерация, с адрес ***, българка, с българско
гражданство, неосъждана, със средно образование, неомъжена, безработна, ЕГН **********.
През
месец февруари 2017 г., свидетелката С.П.Г., посредством публикувана обява,
наела подсъдимата Д.В.Р. да почиства срещу съответно заплащане дома й – къща, находяща се в гр. София, ул. „********. Съгласно
възникналото правоотношение подсъдимата Р. в рамките на работната седмица от
понеделник до петък започнала да изпълнява възложените ѝ задачи по
почистване на дома на пострадалата Г.. При изпълнение на задълженията си
подсъдимата забелязала, че семейството, обитаващо къщата, съхранявало на
различни места суми в брой, както и вещи. Тя решила да вземе част от тях,
мислейки че липсата им няма да бъде забелязана от работодателите ѝ. В
изпълнение на това решение подсъдимата взела на 31.05.2017 г. сумата от 220
лева, намираща се в чанта собственост на свидетелката Г.. На 05.06.2017 г.
взела сумата от 450 лева, а на следващия работен ден – 06.06.2017
г. – сумата от 200 евро, равняваща се на 391,17 лева, както и 100 лева, които
успяла да изнесе незабелязано от дома на пострадалата и запазила за себе
си.
Междувременно
пострадалата Г. започнала да установява липси. В същото време се усъмнила в
добросъвестното изпълнение на задълженията по почистване от страна на
подсъдимата Р., поради което решила да прегледа записите от монтираните в
къщата охранителни камери. На 07.06.2017 г., докато подсъдимата извършвала
поредното почистване на дома, Г. започнала да преглежда въпросните записи. В
този момент забелязала, че подсъдимата Р. взима вещи от дамската ѝ чанта.
Непосредствено след това свидетелката Г. отишла при подсъдимата, поискала
обяснения за случилото се и пожелала последната да върне взетите вещи.
Подсъдимата извадила от чантата си 1 бр. четка за коса, 1 бр. крем за лице „Биопхен“ и 1 бр. обеца „Сваровски“,
собственост на свидетелката Г. и ѝ ги предала.
В
резултат на случилото се, пострадалата Г. прегледала внимателно записите от
камерите и установила предходните противозаконни отнемания на вещи от дома
ѝ от страна на подсъдимата. Тя сигнализирала компетентните органи.
Непосредствено
след това подсъдимата Д.В.Р. била задържана с полицейска заповед по ЗМВР за
срок до 24 часа.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността
на инкриминираните вещи и парични суми към период 29.05.2017 г.-07.06.2017 г.
възлиза общо на сумата от 1 136,37 /хиляда сто тридесет и шест лева и тридесет
и седем стотинки/ лева, от които – на 29.05.2017г. – 50,00 лева; на
31.05.2017г. – 570 лева; на 06.06.2017г. – 491,17
лева и на 07.06.2017г. – 25,20 лева. Посочена е минималната работна заплата за
страната през 2017 г., която е в размер на 460 (четиристотин и шейсет) лева.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видеотехническа експертиза се установява, че за времето
около 13:32 ч. на 29.05.2017 г., около 11:22 ч. на 30.05.2017 г., около 12:28
ч. на 31.05.2017 г., около 07:52 ч. на 02.06.2017г., около 10:47 ч. на
05.06.2017 г., около 14:51 ч. на 06.06.2017 г. и
около 15:58ч. на 07.06.2017г., според индикацията на камерите, се вижда лице от
женски пол, облечено със спортен екип и вероятно работещо в жилището, да бърка
в чанти и шкафове, докато подрежда дрехи. След като пребърква чантите,
поставени на рафт в помещението за дрехи и на диван във всекидневната, на
записите се вижда лицето да поставя в джобовете си неустановени малки предмети.
Резултатът от сравнителния анализ на общите признаци е позволил на вещото лице
да направи извода, че на изследваните фотокопия е заснето едно и също лице,
посочено като Д.В.Р..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите С. Г. (както и приобщените ѝ показаният от ДП
на осн. чл. 281, ал. 5 вр.
чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК) и Димитринка Д.; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост на
подсъдимата, протокол за доброволно предаване, както и заключенията на изготвените
оценителна експертиза и видеотехническа експертиза.
Въззивният съд намира за правилна констатацията на
контролирания, че събраният по делото доказателствен
материал е еднопосочен и безпротиворечив досежно обстоятелствата от главния предмет на доказване.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря. Споделяйки доказателствения
анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен
да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, както и на тези наведени в съдебното
заседание.
Обосновано в
основата на своя доказателствен анализ контролираният
съд е поставил показанията на свидетелите Г. и Д., приемайки същите за
достоверни. Показанията на посочените свидетели са разгледани през призмата на
тяхната заинтересованост от изхода на делото, доколкото свидетелката Г. е
пострадала от деянието, а свидетелката Д. е нейна майка. Правилна е оценката на
контролирания съд, че въпреки констатираната заинтересованост свидетелите не са
повлияни от нея при депозиране на своите показания. Напротив, последните
добросъвестно и последователно споделят своите субективни възприятие пред
съответния орган.
На първо
място, настоящата инстанция ще се спре на подробен анализ на показанията на
свидетелката Г. с оглед възраженията на защитата за противоречия на същите. При
внимателния прочит и съпоставка на показанията съдът констатира, че
свидетелката и в трите разпита е последователна относно самоличността на
наетото да почиства къщата лице и относно лицето, което е забелязала да взима
неправомерно вещи от различни места в дома ѝ. Информация относно
конкретно взетите вещи от подсъдимата и точните дати свидетелката споделя по
време на разпита си в хода на досъдебното производство, като заявява, че към
момента на разпита пред районния съд няма точен спомен за тях. Посочената липса
на спомени, макар и да е досежно обстоятелства част
от предмета на доказване, не може сама по себе си да обуслови недостоверност на
показанията на свидетелката Г.. Липсата на конкретни спомени относно точната
стойност на отнетите пари и датите, на които е било осъществено деянието, е
обяснима с изминалия период от време от извършване на деянието до разпита пред първоинстанционния съд. Възражението на защитата, че
изминалите 10 месеца са недостатъчен период, за да се загубят спомените и
пострадалата да не помени подробности, е неоснователен. Паметта е способността
на мозъка да съхранява за кратко или продължително време възприетите от човек
факти от действителността и околната среда. Дали конкретни факти ще бъдат
съхранени за по-кратък или по-дълъг период от време зависи от това, доколко е
развита паметта на човек, от какво значение е обстоятелството за конкретния
човек, в каква обстановка са възприети съответните факти и т.н. Свидетелката Г.
е споделила пред първоинстанционния съд конкретни
обстоятелства, за които има спомен, но не и за конкретни суми и дати, на които
са били осъществени деянията. Не може да
бъде изисквано от свидетелите с точност да си спомнят подобни точни факти след
10 месеца. От друга страна, периодът от 10 месеца е достатъчно дълъг, за да се
забравят конкретни обстоятелства. Липсата на конкретни спомени относно тези
обстоятелства по време на разпита пред първоинстанционния
съд е преодоляна чрез приобщаване показанията на свидетелката по надлежния ред.
На следващо
място, настоящият съдебен състав не констатира противоречия между приобщените
по надлежния ред показания на свидетелката Г. от досъдебното производство,
каквито се релевират от защитата. Напротив, данните
от трите разпита взаимно се допълват. В двата разпита от досъдебното
производство свидетелката последователно описва констатираните липси, като
вторият разпит представлява своеобразно продължение на първия. Това е така, тъй
като при снемане на показанията на свидетелката на 08.06.2017 г., последната
все още не е била изгледала обстойно записите от камерите. Посоченият извод е
верен, тъй като свидетелката заявява в края на разпита, че при установяване на
други липси ще уведоми разследващите органи, а в началото на следващия разпит
споделя информация, станала ѝ известна въз основа на прегледаните записи
от камерите в дома ѝ. Именно поради тази причина във вторите си показания
свидетелката Г. е по-подробна относно конкретните суми, които са били отнети от
подсъдимата, от кои места и на кои дати са били извършени деянията. Съдът
намира за необходимо да отбележи, че свидетелката след преглеждане на записите
е проверявала конкретните места и едва след това е установявала липсите на
конкретни суми пари. В този смисъл показанията ѝ кореспондират изцяло с
данните, извлечени от записа посредством изготвената видеотехническа
експертиза, и взаимно се допълват. В действителност, както и защитата твърди,
на записите не се вижда с точност какви предмети е взимала подсъдимата, но това
обстоятелство се установява посредством свидетелските показания на
пострадалата. Единственото констатирано противоречие е относно съхраняваната
сума пари в метална касичка. С оглед емоционалното състояние, в което се е
намирала пострадалата по време на първия разпит, които е проведен
непосредствено след последното деяние, както и с оглед извършената от нея
проверка въз основа на изгледания запис, съдът намира, че следва да даде вяра
на информацията, споделена във втория разпит.
Във връзка с
анализа на показанията на свидетелката Г. е необходимо да се отговори на
поредното възражението на защитата относно невъзможността подсъдимата да не е
обърнала внимание на липсите, тъй като са били за стойност от 220 лева.
Посоченото възражение е направено при фрагментарно разглеждане на показанията,
а не при цялостната им оценка и съпоставка. Пострадалата е посочила, че не е
обръщала внимание на липсващи банкноти, което се е случвало преди тя да
установи, че подсъдимата неправомерно е взимала конкретни суми. Към този момент
свидетелката Г. не е имала основание да се съмнява, че сумите са отнети
противозаконно от някого, затова е житейски оправдано и логично същата да не
обърне внимание. След като е видяла как Р. пребърква чантата ѝ, след като
е прегледала записите, едва тогава и по време на втория разпит съобщава за
конкретните липси, тъй като същата с оглед на записите е установила на кои
места подсъдимата е търсела пари и след това е установявала конкретните липси.
Ето защо, настоящата инстанция намира релевираното
възражение на защитата за неоснователно.
Предвид
цялостния анализ на показанията на свидетелката Г. – пострадала от
инкриминираното деяние, въззивният съд намира същите
за логични, последователни, обективни, високо информативни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Възраженията на
защитата досежно противоречия между показанията на
свидетелката от досъдебното производство са напълно неоснователни, тъй като
двата разпита взаимно се допълват и
вторият разпит представлява логично и непротиворечащо продължение на първия.
Ето защо, и въззивният съд цени свидетелските
показания като годни гласни доказателствени средства,
които са източник на преки доказателства досежно
извършителя на деянието, мястото, времето и начина на извършване, както и
относно отнетите вещи.
Резонно
контролираният съд е поставил в основата на доказателствения
анализ и показанията на свидетелката Д.. Те се намират в пълна корелация с тези
на пострадалата. Свидетелката, макар и майка на подсъдимата, дава обективна и
изчерпателна информация относно извършените деяния и самоличността на подсъдимата.
Показанията ѝ намират подкрепа и в заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза. В действителност, както твърди
защитата, в заключението не се споменава касичка като предмет, от които
подсъдимата е взимала пари. Въпреки това показанията на свидетелките Г. и Д. са
еднопосочни по отношение на това обстоятелство, поради което настоящият съд го
намира за отговарящо на обективната действителност. Обсъжданите гласни доказателствени средства са логични, непротиворечиви и кореспондират
с останалия доказателствен материал, поради което
настоящата инстанция подобно на първата оцени същите като достоверни и ги
използва при формиране на вътрешното си убеждение.
Във връзка с
обсъжданите гласни доказателствени източници съдът
дължи произнасяне и по отношение възражението досежно
противоречия в показанията на двете свидетелки относно обема на задълженията за
почистване на подсъдимата. Същите следва да се разглеждат като неоснователни,
доколкото установяването на конкретните задължения не попада в рамките на
предмета на доказване.
По делото с
протокол за доброволно предаване е приобщен е приобщен запис от камерите за видеонаблюдение, монтирани в къщата на пострадалата. При
преценка на процесуалната годност на същия настоящата инстанция констатира, че
записът не е изготвен по реда и правилата на НПК. Съдебната практика е
константа, че въпреки характера на записите от охранителни камери поставени в
частни имоти като извънпроцесуални действия, те биха
могли да имат доказателствено значение за
наказателния процес, ако бъдат обезпечени с надлежни доказателства в рамките на
самия процес. В конкретния случай това условие е изпълнено чрез назначаването
на видеотехническа експертиза. Последната е изготвена
от компетентно лице, което е отговорило изчерпателно на поставените въпроси.
Предвид изложеното настоящата инстанция цени записа като веществено
доказателство, което отразява съществени факти от предмета на доказване. От
самия запис се извеждат преки доказателства досежно
извършителя на деянието и действията, чрез който подсъдимата е осъществила
отнемането на вещите, както и времето на извършване на деянието. В
действителност на самия запис не могат да се видят какви конкретни вещи е
отнела подсъдимата, но тези обстоятелства се допълват от показанията на
свидетелката Г.. Твърдението на защитата, че свидетелката е видяла на самия
запис какви вещи се отнемат, е несъстоятелно. Както вече беше обсъдено при
анализа на показанията ѝ – след запознаване със записа, пострадалата е
проверявала местата, на които подсъдимата е ровела и е установявала конкретни
липси. При съвкупния анализ на заключението на експертизата и на показанията на
свидетелката Г. съдът констатира корелация между доказателствените
материали, като доказателствата и доказателствените
средства взаимно се подкрепят и допълват.
На
следващо място, настоящият съдебен състав приема заключението на съдебнооценителната експертиза като обективно, пълно и
добросъвестно депозирано, изготвено от компетентно лице, кредитирайки го в
частта, касаеща размера на инкриминираните суми,
включени в предмета на доказване в настоящото производство.
Предвид
изложения анализ настоящата съд намира релевираните
възражения на защитата относно доказателствения
анализ на контролирания съд за напълно неоснователни.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на
поведението на подсъдимата както от обективна, така и от субективна страна
именно по реда на чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Престъплението
„кражба“ е такова против собствеността и обект на защита са обществените
отношения, свързани с условията за нормално упражняване правото на собственост,
владение или държане. Предмет на престъплението може да бъде само конкретна
движима вещ, която има определена стойност, изчислима в пари.
За да бъде
осъществен съставът на престъплението „кражба“ от обективна страна е необходимо
да бъде извършено изпълнителното деяние, което се изразява в отнемане на чужда
движима вещ от другиго без неговото съгласие. Отнемането, от своя страна,
представлява прекъсване на владението върху вещта на лицето, което упражнява
такова, и установяване от страна на дееца на фактическа власт върху вещта.
Кражбата е типично резултатно престъпление, което може да бъде извършено само
чрез действие. Резултатът е промяната във фактическата власт върху предмета на
престъплението.
От
субективна страна кражбата е осъществима само при пряк умисъл и намерение
противозаконно да се присови вещта. Деецът трябва да
осъзнава, че вещта не му принадлежи и тя е чужда собственост, като за съставомерността е без значение, дали деецът знае кой е
собственикът или не. Специфичната цел ще е налице, когато деецът желае да си
служи с вещта и я използва като своя или да се разпореди с нея.
В
конкретният случай доказателствената съвкупност по
делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен
извод, че подсъдимата Р. в периода от 31.05.2017 г. до 07.06.2017 г. в гр.
София, ул. “*******от къща на адреса, при условията на продължавано
престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1
186,37 лв. /хиляда сто осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, от
владението на С.П.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
1. нa 31.05.2017 г. в гр. София, ул. “*******от
къща на адреса е отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 220,00
лева, от владението на С.П.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои;
2. на 05.06.2017 г., в гр. София, ул. “*******от
къща на адреса е отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 450,00
лева, от владението на С.П.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои;
3. на 06.06.2017
г., в гр. София, ул. “*******от къща на адреса е отнела чужди движими вещи –
парична сума в размер на 200,00 евро, на левова равностойност 391,17 и 100,00
лева или общо 491,17лв., от владението на С.П.Г., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои;
4. на 07.06.2017 г. в гр. София, ул. “*******от
къща на адреса е направила опит да отнеме чужди движими вещи – четка за коса на стойност 5,60 лв., крем за
лице „Биопхен“ на стойност 2,10 лв. и обеца „Сваровски“ на стойност 17,50 лв., или всички вещи на обща
стойност 25,20 лв., от владението на С.П.Г., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен поради независещи
от дееца причини – св. Г. забелязала Р. чрез видео наблюдение в къщата, че
бърка в дамската й чанта и я накарала да си отвори чантата, където са се
намирали вещите, след което си ги взела.
Правилно
контролираният съд е приел, че авторството на деянието е доказано по
категоричен и безспорен начин. Същото се установява от показанията на
свидетелите Г. и Д., които съдържат преки доказателства досежно
извършителя на деянието. Посочените гласни доказателствени
средства напълно кореспондират и взаимно се допълват от заключението на
съдебната видеотехническа експертиза, от която се
установява, че подсъдимата Р. е претърсвала чантите и дрехите на пострадалата и
е прибирала малки предмети, установени по-късно от пострадалата като суми пари.
Изпълнителното
деяние на престъплението подсъдимата Р. е осъществила чрез действие. От
показанията на свидетелката Г. и заключението на видеотехическата
експертиза, разгледани съвкупно, по категоричен начин се установява, че
подсъдимата на 31.05.2017 г. е отнела паричната сума в размер от 220 лева, на
05.06.2017 г. – парична сума в размер от 450 лева, на 06.06.2017
г. парична сума в размер от 200 евро с левова равностойност 391,17 лева и 100
лева, и на 07.06.2017 г. направила опит да отнеме четка за коса на стойност
5,60 лева, крем за лице „Биопхен“ на стойност 2,10
лева и обеца „Сваровски“ на стойност 17,50 лева, като
опитът останал недовършен поради независещи от подсъдимата Р. причини. По
отношение на деянията извършени на 31.05.2017 г., 05.06.2017 г. и 06.06.2017 г. подсъдимата е установила фактическа власт върху
инкриминираните суми пари, прекъсвайки владението на собственика – пострадалата
Г.. Последното деяние от 07.06.2017 г. е останало недовършено поради активните
действия на свидетелката Г., която забелязвайки противозаконните действия на
подсъдимата, отишла при нея и ги преустановила.
От
субективна страна подсъдимата Р. е извършила и четирите деяния при форма на
вината пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния
характер на действията си, предвиждала е техните общественоопасни
последици и е желаела тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимата Р. е
намерило отражение обстоятелството, че инкриминираните вещи не са нейна
собственост, въпреки което ги е взела без съгласието на пострадалата Г.. Тя
безспорно е осъзнавала, че взимайки инкриминираните вещи прекъсва фактическата
власт на собственика върху тях и установява своя собствена. Налице е и
специалната цел – да присвои вещите. Подсъдимата е свояла
отнетите вещи като свои, като в продължение на няколко дни тя необезпокоявано е
взимала различни суми пари.
По
отношение на извършените четири деяния са налице предпоставките на чл. 26, ал.
1 НК, тъй като те поотделно осъществяват един състави на едно и също
престъпление, а именно основния състав на кражбата – чл. 194, ал. 1 НК.
Деянията са извършени през непродължителни периоди от време – в рамките на осем
дни, и при една и съща обстановка – подсъдимата при извършване на задълженията
си за почистване на къщата е ровела в чантите и дрехите на пострадалата, при
което е намирала инкриминираните вещи. На следващо място, деянията са извършени
при еднородност на вината – при пряк умисъл, и при наличието на специфична цел
– да се присвоят вещите. Предвид изложеното всяко последващо
деяние от разглежданите се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, поради което правилно районният съд е приел, че те са
извършени в условията на продължавано престъпление.
Не са налице
предпоставки за преквалифициране на деянието по чл. 194, ал. 3 НК, за каквото
прави искане защитата. Съгласно чл. 93, т. 9 "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От една страна, при
преценката за маловажност съдът е длъжен да изследва обществената опасност на
деянието, а от друга – на дееца. На първо място, извършеното деяние в
конкретния случай не разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи за този вид престъпление. Извършени са четири деяние, едно
от които е останало недовършено. Подсъдимата Р., възползвайки се от
обстоятелството, че има достъп до всяко едно помещение в къщата е решила да
претърси чантите на пострадалата, касичките и дрехите ѝ. В изпълнение на
това свое решение тя в продължение на няколко дни е взимала различни суми от
различни места до момента, в който е хваната от пострадалата. Следователно
преустановяването на противозаконното отнемане не е по инициатива и желание на
подсъдимата, а защото същата е била възпрепятствана. Продължителността и броя
на извършените деяние сочат на
преднамерени действия, с които се цели ощетяване на пострадалата. От
друга страна, постъпката на подсъдимата, макар и същата да е с чисто съдебно
минало, не се явява инцидентна проява. Същата в продължение на няколко дни е
отнемала пари, собственост на работодателя си. Нейните прояви се отличават с
изключителна дързост и наглост поради още една причина, а именно че подсъдимата
е отнемала вещи и докато пострадалата е била в къщата. Следователно тя не се е
притеснявала от действията си. На следващо място, инкриминираните вещи са на
стойност повече от две минимални работни заплати към датата на извършване на процесното деяние. Тяхната обща стойност в размер от
1186,37 лева не може да бъде окачествена като незначителни вредни последици. С
оглед личността на подсъдимата, условията, при които тя е извършила
престъплението и размера на предмета настоящата инстанция не намира основания
за преквалифициране на случай като маловажен, поради което и възраженията на
защитата в тази насока остават неоснователни.
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно наложеното наказание и
неговата индивидуализация.
За
извършеното от подсъдимата Р. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до осем години. Първоинстанционният
съд е наложил наказания „лишаване от свобода“ в размер от 8 месеца,
изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години на осн.
чл. 66, ал. 1 НК. Наказанието е индивидуализирано при хипотезата на чл.54 от НК, като напълно правилно е прието, че в случая не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито е налице едно такова, което да е
изключително и при които и най-лекото предвидено наказание да е несъразмерно
тежко. При индивидуализацията като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени
чистото съдебно минало на подсъдимата, а като отегчаващи – стойността на
инкриминираните вещи и злоупотребата с доверието на пострадалата. Въззивната инстанция отчете всички деяния включени в
продължаваното престъпление съгласно чл. 26, ал. 2 НК, както и обстоятелството,
че едно от тях е останало недовършено, поради причини независещи от подсъдимата
Р.. Последното деяние, останало във фазата на опита, не се отразява значително
върху характера на цялостната престъпна дейност, поради което е неприложим чл.
26, ал. 5 НК. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че така
определеното наказание отговаря както на обществената опасност на дееца, така и
на деянието. Налице са били и предпоставките на чл. 66, ал.1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието за срок от три години. Подобно на контролирания съд
настоящата инстанция намира, че ефективно изтърпяване на наказанието би се явило несправедливо и несъразмерно тежко
с оглед личността на дееца и извършеното деяние. Така индивидуализирано и
отложено наложеното наказание е характер да постигне предвидените в чл. 36 НК
цели.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест на
подсъдимата Р..
Въз основа
на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.11.2018
г., постановена по НОХД №15290/2017 г. по описа на СРС, НО, 111-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.