Решение по дело №373/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 272

 

Велико Търново, 04.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

при секретаря Д.С.

и в присъствието на прокурора ...........................................................................

разгледа докладваното от съдия Дабкова адм.дело № 373/2021 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За вида на производството:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Делото е образувано по жалба вх. № 2855/23.06.2021г. в АСВТ, подадена от името на Т.Д.Г. ***, чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед с рег. № 366з-1751/03.06.2021г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца на държавен служител от същата ОД на МВР.

ІІ. Становища на страните:

Оспорващият твърди, чрез упълномощения адвокат, че Заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна. Иска отмяната ѝ. Сочи, че както в изготвената справка, на база на която е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и в самата заповед не е посочено в какво се изразява нарушението на служебната дисциплина, описано като неуплътняване на работното време. Липсата на мотиви в акта за налагане на дисциплинарно наказание според него е съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма и възпрепятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна. От друга страна посочва, че  от приложените видеозаписи по сигнал с рег. № 7855р-2061/11.03.2021г., изпратен от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР не се съдържат данни, от които да се направи обоснован извод, че е нарушил трудовата дисциплина и не е изпълнил задълженията си в качеството на служител на МВР. Изтъква в тази връзка, че именно тези записи са послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание без същите да съдържат каквато и да е информация за неправомерно поведение от негова страна. Извън това сочи, че при налагане на дисциплинарно наказание за посоченото нарушение – неуплътняване на работното време, деянието следва да е извършвано системно, каквито данни не са налице. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В с.з. жалбоподателят се явява лично. Чрез упълномощения адвокат пледира за основателност на жалбата, по съображения, отразени в протокола от  о.с.з. ПП на оспорващия моли съда да отмени оспорената Заповед. Не претендира разноски.

Ответникът по оспорването – началникът на Сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново не се явява и не се представлява.

 ІІІ. За допустимостта на производството:

Жалбата е в оригинал. Подписана е. Редовна е по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в преклузивния срок за оспорване Заповедта е връчена на 03.06.2021 г., а жалбата е подадена пред административния орган на 14.06.2021 г. Подадена е от адресат на оспорения акт, който се явява лице с активна процесуална легитимация, има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е засегната неблагоприятно от Заповедта.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт/ИАА/ по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 211 от ЗМВР, като обжалването не спира изпълнението ѝ.

Делото е родово подсъдно на АСВТ, съгласно чл.211 от ЗМВР, вр. чл.132, ал.1 от АПК.  Същият е и местно компетентния съд, т.к. постоянният адрес/ПА/ на жалбоподателя е в района на действие на АСВТ.

Предвид изложеното, предявената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:

Предвид обстоятелството, че оспорената Заповед не е оттеглена, нито жалбата, а спорът не е решен извънсъдебно, то процесът естествено протече със събиране и проверка на доказателства за твърдените от страните факти. В резултат съдът установи следното:

ІV. По доказателствата:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса е указано на страните с определението за насрочване на делото. Същото изпълнява функцията на предварителен доклад, в който след първо о.с.з. не се наложиха изменения. На ответника по оспорването е указано, че на основание чл. 170, ал.3, вр. с ал.1 от АПК, следва да установи  пред съда, че са се осъществили фактическите основания, посочени в оспорената Заповед, както  и  изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ. Доколкото се касае до акт на дисциплинарно наказващ орган, то същият носи доказателствената тежест за осъществяването на  посочените в Заповедта факти,  а именно, че соченото деяние е извършено виновно от служителя, същото представлява нарушение на служебната дисциплина, а наказанието е правилно определено по вид и съответно на тежестта на нарушението. Във връзка с горното му е указано също, че по делото не са налични като доказателства видеофайловете, послужили като доказателства в хода на административното производство, а именно: видеофайловете от записите в АИС на дата 16.02.2021г., за времето от 03:48 часа до 06:10 часа от камери №1 и №2, монтирани в служебен автомобил с рег. № СВ1617КК.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена  с писмо изх. № 2855/23.06.2021г. на ОД на МВР Велико Търново, общо 27 листа.

В о.с.з. на 15.07.2021г. по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е изслушан един свидетел.

При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка,  съдът намери за установено следното:

V. По фактите:

1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо служебно правоотношение между МВР и служителя/понастоящем жалбоподател/. Същият е изпълнявал длъжността „полицейски инспектор V степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново.

2. С Разпореждане рег. №366р-5297/16.03.2021г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново /вж. л.12/ е разпоредено на началник сектор ПП в срок до 19.03.2021г. да извърши проверка и да изготви справка за резултата от извършената проверка до директор на ОД на МВР, както и да изготви отговор за резултата от извършената проверка до директора на ДВС. Проверката се извършва във връзка с постъпило писмо №7855р-2061/11.03.2021г. по описа на Дирекция "Вътрешна сигурност". В писмото, адресирано до директора на ОД на МВР – Велико Търново, е посочено, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videokontrol. mvr. bg\vpk$\, папка "ODMVR_VELIKOTARNOVO\ABTOMOBILI" и директория "ODMVR_VELIKOTARNOVO\ABTOMOBILI/СВ1617КК/2021_02.16" е констатирано неизпълнение на служебните задължения на полицейски служител, който назначен в наряд с лек автомобил рег. № СВ1617КК, за времето от 03:48 часа до 06:10 часа е извън обсега на камера 02, монтирана в служебния автомобил, като за посочения часови диапазон полицейският служител се премества на задната седалка в автомобила, отпуска се и остава в това положение до 06:10 часа.

3. Проверката е възложена нас.и. Х.– началник на група ОДПКПД в сектор ПП, отдел ОП. В хода на същата са събрани следните доказателства – разпечатки от АИС ПП на ежедневни форми на отчет на АП на сектор ПП.

4. В изпълнение на  Разпореждане рег. №366р-5297/16.03.2021г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново, от началник сектор ПП е изготвена справка рег. №1275р-1645/19.03.2021г., в която е посочено, че след анализиране на събраните до момента доказателства и с цел изясняване на всички факти и обстоятелства в пълен обем, следва да се снемат писмени сведения от служителите на  сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, както и да бъде извършен преглед на видеофайловете, предоставени от ДВС и евентуално други действия с оглед събраната допълнителна информация от снетите писмени сведения. В заключение е предложено със справката да се запознае директорът на ОД на МВР – В.Търново, като срокът за извършване на проверката да бъде удължен до 16.04.2021г. С резолюция от 22.03.2021г., срокът за извършване на проверката бил удължен /л.21/.

5. Извършен бил преглед на записите от АИС ВПК2, монтирана в служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег. № СВ1617КК, видно от приложения по делото протокол рег. № 1275р-1677/22.03.2021г. /л.22 от делото/.

6. С писмо рег. №1275р-1739/25.03.2021г. са изискани кадрови справки на мл.инспектор Д.И.Г.– М.А.в сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново и инспектор Т.Д.Г. – ПИ в сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново. Същите са предоставени със съпроводително писмо рег. №366р-6298/30.03.2021г.

7. На 26.03.2021г. инспектор Т.Г. е изготвил сведение с рег. №1275р-2117/08.04.2021г., в което посочва, че около 02:40 часа по време на изпълнение на служебните си задължения АП бил получил сигнал за аварирал товарен автомобил на ПП I - 5 в района на „Присовски завои". Атмосферните условия били добри, но било доста студено, като полицейските служители били отвън в продължение на 1 час за регулиране на движението. В писменото си сведение Г. посочва също, че преди да започне нощната си смяна е пренасял дърва за огрев, което продължило около 2-3 часа, доста се преуморил. Усетил силна болка в гърба през деня, а след регулиране на движението, по време на работната му смяна, болката се усилила. Тъй като предната седалка била в много лошо състояние „некомфортна". Поради нетърпимостта на тази болка седнал на задната седалка в служебния автомобил, след което веднага изпитал облекчение на болката и същата постепенно отшумяла. В часовия интервал от 04:00 часа до 06:00 часа служителите от наряда не били установявали нарушения на ЗДвП и по тази причина не извършвали проверки на МПС.

8. След събирането на допълнителни доказателства е изготвена Справка с рег. № 1275р-2835/11.05.2021г./вж. л.10/, в която е обективиран извод, че инсп. Т.Г. не е изпълнявал основните си служебни задължения на 16.02.2021г. за времето от 03:48 часа до 06:10 часа в нарушение на чл.80, ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР неизпълнението на служебни задължения е дисциплинарно наказание. Направено е предложение екземпляр от справката, ведно със събраните материали да бъдат предоставени на директора на ОД на МВР – Велико Търново. Предложено е също справката да бъде представена на началник сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново с мнение за налагане на жалбоподателя на дисциплинарното наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Видно от направеното отбелязване е, че Т.Г. се е запознал със справката на 18.05.2021г., като е отбелязал, че не е съгласен с констатациите в нея. Предоставил е писмени обяснения рег. №1275р-3014/18.05.2021г., в които отрича да е извършил нарушение на служебната дисциплина.

9. Въз основа на материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена с Разпореждане рег. №366р-5297/16.03.2021г. на Директора на ОД на МВР – Велико Търново и представени ведно със справка рег. № 1275р-2835/11.05.2021г./, ДНО е издал обжалваната в настоящото производство Заповед № 366з-1751/03.06.2021г., с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. чл.199, ал.1, т.6, предл. четвърто от ЗМВР на Т.Д.Г. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Заповедта е връчена на Г. на 03.06.2021г.

10. Недоволен от нея той я е оспорил по съдебен ред с жалба, подадена чрез ДНО до АСВТ на 14.06.2021г. и въз основа на тази жалба е образувано настоящето производство.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи:

VІ.По правото:

Съобразно заявените твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от административно естество, по въпроса  законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание на служител на МВР. Материален закон, уреждащ спорното правоотношение/ПО/ е специалният Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. с посл.изм. и доп./. Приложима е и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи/обн. ДВ бр. 34 от 12.05.2015 г. Приложим процесуален закон при издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален кодекс/АПК/.

За изясняване на спорния материалноправен въпрос следва да се изясни, дали посочените в Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди ДНО, дали са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и особената процедура по чл. 194 и сл. от ЗМВР, във вр. с Инструкцията по чл. 215а от с.з. Дали реализираното поведение от служителя се различава от дължимото такова. Дължимото поведение с какъв акт и съдържание е вменено в задължение на служителя, кога и как е запознат с този акт. Деянието покрива ли от обективна страна състав на посочено в закона дисциплинарно нарушение. От субективна страна извършено ли е виновно. Наложеното наказание съответства ли на тежестта на нарушението по вид. Правилно ли е индивидуализирано като размер. Това е предмета на доказване пред съда, за да се извърши преценка за законосъобразността на проведено дисциплинарно производство като доказателствената тежест се разпределя върху ДНО.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съпостави констатациите в обжалвания ИАА със събраните доказателства. Съобрази доводите на страните. Служебно извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от изложеното в жалбата.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, като в случая няма спор, че издателят на оспорената заповед заема ръководна длъжност и е компетентен орган да налага дисциплинарните наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, от вида на които е и процесното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, от което следва извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е съставена в предвидената от закона писмена форма /за действителност/. Съдържа изброяване на предвидените реквизити в чл. 210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна и препраща към изготвената справка в хода на проверката. Противно на доводите на жалбоподателя, в заповедта е описано както деянието, така и правилото за поведение, с което е следвало да се съобрази лицето. Налице е и конкретно описание на деянието на служителя /фактическо описание/, което позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и реализираното поведение на служителя.

За да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

Изводът на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на оспорената заповед са спазени, при което не са налице и основания за отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Спазени са преклузивните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата, на която  Справка рег. № 1275р-2835/11.05.2021 г. с резултатите от проверката е постъпила при ДНО – в случая на дата 11.05.2021 г., когато на същата е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган – началник сектор „Пътна Полиция“, отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново. Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 11.07.2021г. В случая оспорената заповед е издадена на 03.06.2021г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението. Същевременно към датата на издаването й – 03.06.2021г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново и нейното резолиране от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново на 11.05.2021 г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на същата, видно от изричното отбелязване /11 от делото/, като по повод на констатациите в справката, от него са били представени писмени обяснения рег. №1275р-3014/18.05.2021г.

По съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

С вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.6, предл. четвърто от ЗМВР е прието, че жалбоподателят не е изпълнил основното си служебно задължение на 16.02.2021г. за времето от 03:48 часа до 06:10 часа  да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението  по пътищата, предотвратяване на нарушенията и опазване на обществения ред. Като нарушено е посочено правилото на чл.80, ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Посочената разпоредба предвижда, че основна задача на служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред.

В хода на развилото се съдебно производство така вмененото деяние остана недоказано от фактическа страна. Още с определението за насрочване на делото от 24.06.2021г. беше указано на ответната страна, че следва да установи всички факти и обстоятелства, станали основание за издаване на оспорения акт. В непосредствена връзка с това бе указано, че по делото не са налични като доказателства видеофайловете, послужили като доказателства в хода на административното производство, а именно: видеофайловете от записите в АИС на дата 16.02.2021г., за времето от 03:48 часа до 06:10 часа от камери №1 и №2, монтирани в служебен автомобил с рег. № СВ1617КК. Дадените указания са съобщени на ответната страна с призовка от 24.06.2021г./л.34 от делото/, като в отговор не са постъпили никакви доказателства. При така дадените на ответната страна указания и при липса на активност от страна на същата за установяване изложените в акта факти и обстоятелства, посочени от органа, като възприети посредством преглед на видеозаписите, следва извод за недоказаност на тези факти и обстоятелства, което от своя страна води до извод за недоказаност на описаното в оспорения акт деяние, квалифицирано от органа като дисциплинарно нарушение.

Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи, че от изслушаните по делото свидетелски показания действително се установява, че за посочения в заповедта интервал от време жалбоподателят е стоял на задната седалка на служебния автомобил. Не може да се приеме обаче, че това му поведение е довело до неизпълнение на задачата му да следи за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, както и предотвратяването на нарушенията и осигуряването на обществения ред. Както по дисциплинарната преписка, така и по настоящото дело липсват доказателства в процесния период от време (приблизително 2 часа и половина) да са били налице пречки или препятствия по платното за движение, които да са налагали предприемане на мерки за тяхното отстраняване. Няма данни, а и не се твърди да е поставена задача, която този служител да не е изпълнил. Видно също така от представения по делото пътен лист /л.18 от делото/ е, че за времето посочено в заповедта /интервала от 03:48 часа до 06:10 часа/, автомобилът, в който са били дежурните служители, в т.ч. жалбоподателя, е извършвал обход на определения маршрут, какъвто обход не се твърди да не е осъществяван, т. е. не се установява да не е имало видимо присъствие, респ. да не е осъществена превенция на евентуални правонарушения. В този смисъл, съдът намира, че от наличните по делото доказателства не се установи, че поведението на жалбоподателя, при изпълнение на службата му в периода от 03:48 часа до 06:10 часа, на 16.02.2021 г., в служебен автомобил с рег. № СВ1617КК, представлява нарушение на служебните му задължения. Тоест дисциплинарната му отговорност е ангажирана в пряко противоречие с приложимите материалноправни норми.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Разноски за жалбоподателя не се следват, тъй като такива не са претендирани.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, VII-ми адм.състав на АСВТ

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна,  по Жалба на Т.Д.Г. Заповед с рег. № 366з-1751/03.06.2021г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца на същия държавен служител.  

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.211 изречение последно от АПК, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от Решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: