№ 802
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет М. Х.а
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Х.а Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Производство по положителен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от К. К. В. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“Ф Е“ № 27, чрез пълномощника адв. Г Б от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш, пл.“О“ № 12,
ет.3 срещу Община Ш с БУЛСТАТ ******** с адрес гр.Ш, бул.“С“ № ** представлявана от
Кмета проф.Х А Х..
В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик въз основа на Нотариален акт
за покупко-продажба № ***, том II, н.д. № ***/***2г. на недвижим имот - дворно място с
площ от 705 кв.м., включено в дв.пл. № **** в кв. ** по плана кв. Д, гр.Ш, цялото с площ от
***** кв.м. Имотът бил идентичен по стария план от ****г. с дв.пл. № *** в кв.82 с площ
***** кв.м. Ищецът бил собственик и на парцел от 340 кв.м., представляващ УПИ XIV-****
в кв. 82 по плана на кв. Д по силата на Нотариален акт № ** том Х, н.д. № ****/****г.
Поради приемането на различни регулационни планове на кв.Дидвядово, както и на
кадастралната карта на гр.Ш придобитите от него имоти били с променена регулация и
квадратура. Били образувани нови ПИ с идентификатор *************, ************* и
идентификатор ************ (погрешно посочен в исковата молба с идентификатор
************). Ищецът прехвърлил собствеността на ПИ с идентификатор ************* и
ПИ *************, като със съпругата си запазили правото на обитаване и ползване на имот
с идентификатор ************* и на построените в него сгради.
До средата на месец февруари ****г. ищецът ползвал необезпокоявано и трите имота,
като през юни ****г. узнал, че Община Ш съставила Акт за частна общинска собственост №
****/**/**/****г. по отношение на имот с идентификатор ПИ ************.
1
Ищецът твърди, че имотът бил ограден от него и семейството му, което се занимавало
с търговска дейност продажба на дърва, като се ползвал като склад. След преместването на
склада за дърва на околовръстния път на гр.Ш, имотът се ползвал като паркинг за частни и
служебни автомобили. Това продължило до месец февруари ****г., когато собственикът на
съседния имот разчистил парцела и го подготвил, за да го посипе с камъни. Така ищецът
узнал, че съседът закупил имота от Община Ш. При проверка установил, че Община Ш
вписала в имотния регистър Договор за наем на процесния имот. Така съседът му М П Г
започнал да владее имота от месец февруари ****г.
Ищецът посочва, че той и семейството му владеели имот с идентификатор
************ трайно, необезпокоявано, явно и безсъмнено след придобиването му, заедно с
другите два имота, като никой нямал достъп до тях, а не е и предявявал претенции.
Поради отказа на Община Ш да отпише имота и твърдението им, че ищецът не е
негов собственик, то за него възникнало правен интерес да води настоящото производство,
като бъде признато за установено в отношенията между страните, че е собственик по силата
на договор за покупко-продажба на имот с площ от 331 кв.м., находящ се в гр.Ш, местност
„*********“, трайно предназначение на територията – земеделска с идентификатор
************ (погрешно посочен с идентификатор ************) или да бъде признато за
установено, че е собственик на описания имот по давностно владение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
Община Ш. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Посочва се, че относно
процесния недвижим имот не са представени документи за собственост. Сочи се, че с
Протоколно решение № ***-** от **/**/****г. на Комисия към Областна Дирекция
„**********“ са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища. В Приложение №
1 на Раздел „А – Земи – Общинска собственост“ под № 97, на стр.19 бил записан поземлен
имот с идентификатор ************ с площ 311 кв.м., представляващ „Нива“, за който имот
е съставен АОС № **** от **/**/****г. на Община Ш. Към момента имотът бил отдаден под
наем до **/**/****г. след проведена тръжна процедура. В заключение се моли исковете да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Г Б от ШАК, като се прави отказ от
основанието по чл.124 от ГПК за признаване собствеността на ищеца върху процесния имот
на основание договор за покупко-продажба, а се поддържа основанието за признаването
собствеността поради изтекла придобивна давност. В хода по същество се аргументира
основателността на иска.
В съдебно заседание за ответника Община – Ш се явява старши юрисконсулт Р В,
който моли за отхвърляне на иска, като неоснователен, тъй като по отношение на този имот
давност не тече, поради наложения мораториум по ЗОС, отпаднала с Решението на
Конституционния съд.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от Нотариален акт № ***, том II, дело №
***/***2г. от **/*****2г. на съдия при ШРС (лист 47 от делото) ищецът е собственик на
основание придобивна сделка на дворно място от 705 кв.м. с подобрения и трайни
насаждения, включени в дворище пл.сн. № **** в кв. ** по плана на с. Д, гр.Ш, цялото от
***** кв.м., при граници: дворище пл.сн. № ****, дворище пл.сн. № ****, дворище пл.сн. №
****.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ** том X, дело № ****/**г. на
Нотариус при ШРС ищецът бил признат за собственик на втори жилищен етаж, складови
помещения и гараж, построени в парцел XIV - **** в кв. 82 по плана на кв. Д, гр.Ш, който
парцел е собственост на ищецът и съпругата му и съдържа 340 кв.м., при граници: юг и
запад – улици, север – пл. XV – жилищно строителство, изток XIII-****.
От представените документи се установява, че УПИ № XIV-**** е разделен на УПИ
с идентификатор ************* и УПИ с идентификатор ************* с приемането на
кадастралната карта на кв. Д, одобрена със Заповед РД – **/**/**/**/****г. на
изпълнителния директор на АГКК.
С Нотариален акт № ** том II, рег. № 3746, дело № ***/****г. на Нотариус К М,
ищецът и съпругата му продали на дъщеря си дворно място от 450 кв.м., представляващо дв.
пл.№ **** в кв. ** по плана на кв.Д, гр.Ш, който по кадастрална скица № ***/**/**/****г. на
Служба кадастър Ш бил с идентификатор *************, при съседи: ***************,
*************, ***************, *************.
С Нотариален акт № ** том III, рег. № **** дело № ***/****г. на Нотариус К М,
ищецът и съпругата му дарили на дъщеря си застроено дворно място от 321 кв.м., ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда, със складови помещения и гараж, построени
в УПИ № XIV-**** в кв. 82 по плана на кв.Д, гр.Ш, който по кадастрална скица №
***/**/**/****г. на Служба кадастър Ш бил с идентификатор *************, при съседи:
*************, ***************, *************, ************, като запазили правото си
на ползване и обитаване на описания имот.
На **/**/****г. бил съставен Акт за частна общинска собственост на процесния имот
с идентификатор ************ по КК на гр.Ш с площ 331 кв.м., местността „*********“,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята – четвърта, с начин на възстановяване
– при стари граници, при граници на имота ************, ***********, *************,
**************. Актът за общинска собственост е издаден въз основа на Заповед № РД **-
***/******** г. на Директор на ОД "**********" - Ш, с която е одобрено Протоколно
решение № ***-**/**/**/****г., относно определените имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за
землищата в гр.Ш, измежду които и за кв. Д, ведно с Приложение № 1.
От скица на поземлен имот № **-******/**-**.****г. на СГКК-Ш за поземлен имот с
идентификатор ************ с адрес в гр.Ш, местност "*********" с площ 331 кв. м. с
трайно предназначение на територията – Земеделска и начин на трайно ползване – нива,
3
категория на земята – 4, номер на предходен план: ********, се установява, че като
собственик е вписана Община Ш, въз основа на Акт за частна общинска собственост № ***,
том 5, рег. № ****, д. № *** от **/**/****г. на Служба по вписвания.
С договор за наем на земеделска земя от **/******г., Общината отдала под наем на
трето лице процесния имот за срок от пет години.
По делото е представено Удостоверение № **** от **/**/****г., издадено от Община
Ш за открит склад в гр.Ш 6, ул.“Ф Е“ № 27, стопанисван от ЕТ “С К.а“, както и молба от
ищеца до Община Ш и отговор изх.№ **-**--****/**/**.****г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. ВБК – познат на
семейството на ищеца, свид. ДБГ – близък на дъщерята на ищеца и свид. И Х. П – съсед на
ищеца. В показанията си свидетелите твърдят, че процесното място се намирало срещу
родната къща на ищеца, като в последствие двете били отделени от калдъръм. Било с
квадратура от около 300 кв.м., като било покрито с чакъл и първоначално ищеца и
семейството му го ползвали за склад за дърва и строителни материали, а в последствие и за
паркинг на личните и фирмени коли на семейството. Мястото било ползвано над 25 години
и никой не претендирал за този имот.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото е допусната и назначена
съдебно - техническа експертиза, заключението по която не се оспорва от страните и се
кредитира от съда. Вещото лице заключава, че процесния имот бил част от ПИ ***, кв.82 с
площ 356 кв.м. по плана от ****г., част от ПИ ****, кв.33 с площ 341 кв.м. по плана от
****г., част от ПИ ****, кв.82 с площ 343 кв.м., при разработен ПУП през 1996г. е част от
ПИ **** с площ 343 кв.м., а по КК одобрена със Заповед на изпълнителния директор на
АГКК № РД- **/**/**/**/****г. е с идентификатор ************ с площ 331 кв.м. Вещото
лице посочва, че няма данни имотът да е бил земеделска земя, нито е включван в ТКЗС,
няма доказателства да е бил част от кооперативно ползване, да е подлежал на реституция
или да е одържавяван. До последно имотът е бил с настилка от чакъл. В емлячните регистри
към кадастралния и регулационни план от ****г. няма данни за собственост на имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния
иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или
повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното
правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице
извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че Община Ш е съставила акт за
частна общинска собственост за имота, легитимиращ собственически права над него, поради
което и предявения положителен установителен иск е допустим.
По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК: Предявен е
положителен установителен иск за собственост, по който ищецът трябва да докаже правото
си на собственост върху процесния имот на заявеното основание, а именно че го е владял
4
непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години в посочения в исковата молба
период – от ***2г. до месец февруари ****г. (момента, в който трето лице е установило
владение над имота).
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа
власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за
своенето. Това е така, защото правото на собственост по давност се придобива с изтичане на
срока по чл.79 от ЗС, но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волево
изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи.
Тези способи са съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по
попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението
води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене
върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент - изтичането на
срока по чл.79 от ЗС. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици на
придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по
чл.79 от ЗС. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г. по тълк. д. № 4/2012 г.
на ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че процесния имот не е бил част от УПИ XIV – **** в кв.33 по план за
****г., който имот по плана за ****г. е УПИ XIV – **** в кв.82. Както от приложените
планове от ****г. и ****г., така и от заключението на вещото лице се установява, че
процесния имот с идентификатор ************ с площ 331 кв.м. е бил част от УПИ ****,
като се намира срещу притежавания от ищецът имот. От събраните в хода на настоящето
производство доказателства, съдът приема за установено по делото, че от ***2 г. до месец
февруари ****г. ищецът упражнявал фактическата власт върху имота, чрез ползването на
имота като склад за дървен материал, където е извършвана и търговска дейност от фирмата
на дъщеря му, като в този период имотът е бил ограден, а в последствие е ползван за
паркинг от ищеца и семейството му. По делото не се спори относно посоченото
обстоятелство, а и същото се установява от свидетелските показания, които съдът кредитира
като логични и последователни и които са в резултат от личните впечатления на тримата
свидетели, натрупвани през продължителен период от време. Намерението за своене на
вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото
състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право.
Намерението на ищеца да държи вещта като своя е следвало да бъде демонстрирано и да
достигне и до собственика на процесния имот, което е сторено, видно от Удостоверението за
извършване на търговска дейност, издадено от Община Ш, както и молба от **/**.****г. до
Общината, в която се предявяват претенциите на ищеца спрямо имота.
Така веднъж установена, се предполага, че фактическата власт върху недвижимия
имот продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по
несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и
5
прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността
може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт
върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца. В този смисъл e разпоредбата на чл.81 от ЗС, която изрично
предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от
шест месеца. В случая прекъсване на давността не е налице, защото действията на наемателя
по Договор за наем от **/**.****г. са започнали едва февруари ****г., когато е започнало
разчистването на парцела, като към датата на образуване на настоящото производство, а
именно **/**.****г. не са изтекли 6 месеца. Следва да се отбележи и че съставянето на
актове за държавна и общинска собственост по отношение на спорния имот не са действия,
които са в състояние за прекъснат започналата да тече придобивна давност, доколкото те
имат декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой от
предвидените в закона способи за придобиване на вещни права.
Ответникът Община Ш претендира, че е придобила правото на собственост върху
процесния имот с АЧОС № **** от **/**/****г., на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОС и
Решение по чл.19 от ЗСПЗЗ. Според чл.5 от ЗОС, възникването, изменението и погасяването
на правото на собственост се удостоверява с акт за общинска собственост, който е
официален документ, но няма правопораждащо действие, като легитимиращият се с него
следва да установи основанието, на което е издаден, т. е. общината следва да установи в
процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ.
От ангажираните по делото доказателства не се установява осъществяването на
сочените от ищеца основания за придобиването на собствеността върху имота. От
заключението на вещото лице, е установено че процесният имот не е земеделски, не е бил
включен в ТКЗС, не е бил част от кооперативното ползване, не е бил одържавяван или да е
подлежал на реституция, поради отнемането му по друг начин. Обстоятелството, че имотът
е фигурирал в протокол, относно земи по чл.19 от ЗСПЗЗ не е достатъчно, за да се приеме, че
е бил включен в ТКЗС и е подлежал на възстановяване по реда на реституционните закони.
Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. С оглед
гореизложеното съдът намира, че не съществуват пречки за придобиване на процесния имот
по давност, като в този смисъл възражението на ответника за действието на забраната на
чл.86 от ЗС е неоснователно. Така съдът намира, че давностния срок е текъл от ***2г. и не е
бил прекъсван, като следва извода, че предявения иск е основателен.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че правото за собственост на
Общината е възникнало на посоченото в АОС основание и придобивната давност да е
започнала да тече от 01.06.1996 г. (при приложение на чл.86 от ЗС, в какъвто смисъл е
възражението на ответника), то той същият е изтекъл към момента. Десетгодишншният срок
6
на недобросъвестното владение (каквото е налице в случая) изтича на 01.06.2006 г., като на
31.05.2006 г. давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до
31.12.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.). От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните
срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е
изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд (чл.14, ал.5 от ЗКС) за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд. Предвид гореизложеното,
настоящият съд приема, че ищецът доказва правото си на собственост върху процесния
недвижим имот на основание придобивна давност, текла в периода от 01.06.1996 г. до
31.05.2006 г. и изтичаща на 31.12.2017 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените разноски
от ищеца в размер на 1950 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 400 лв.
възнаграждение за вещо лице и 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Ш с ЕИК 0******** с
адрес гр.Ш, бул.“С“ № ** представлявана от Кмета Х А Х., че К. К. В. с ЕГН ********** с
адрес гр.Ш, ул.“Ф Е“ № 27 е собственик на основание давностно владение на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта
на гр.Ш с площ от 331 кв.м., находящ се в кв.“Д“, гр.Ш, местност „*********“, при съседи:
************, ***********, *************, **************.
ОСЪЖДА Община Ш с ЕИК 0******** да заплатят на К. К. В. с ЕГН **********
направените по делото разноски общо в размер на 1950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет
лева), съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7
8