Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 50
20.06.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №507 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от адв. Георги Габровски –
БАК, процесуален представител на „НИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Рали Кехайов“ №7, срещу Решение №2703/27.12.2018г., постановено по гр.д. №5555/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил иска
на „Никс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул.
„Рали Кехайов“, представлявано от Николай Колев, предявен против „Кригея 2016”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.121, вх.2, ет.3, представлявано от Флора Тютюнджиева, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на
ищцовото сумата от 7267.20 лв. – неплатено възнаграждение за извършена през
2016 год. и 2017 год. услуга с автовишка по сключен между страните договор,
съгласно фактури с №№ **********/21.12.2016 год. и **********/22.02.2017 год.,
за което вземане по ч.гр.д. № 3608/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Осъдено е „Никс” ЕООД да заплати на
„Кригея 2016” ЕООД деловодни разноски в размер на 800 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е направилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че фактическите изводи на съда са неправилни и
неотговарящи на обективната действителност, както
и че не са изчерпани всички възможности за разкриване на действителната
фактическа обстановка.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение изцяло
и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер.
Претендират
се направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор
на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „Никс“
ЕООД, се представлява от адв. Габровски., който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата
страна „Кригея 2016“ ЕООД не се явява представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл. 258 и сл.
от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
На 18.05.2018г. „Никс“ ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Кригея
2016“ ЕООД, за заплащане на сумата от 7267.20 лв. - главница, 145.35 лв. –
държавна такса и 850 лв. – адвокатски хонорар, като е посочено, че паричното
вземане е за неизпълнение на парични задължения по фактури
№*********/21.12.2016г. и *********/22.02.2017г., издадени на основание договор
за услуга с механизация – автовишка, извършени през периодите
25.11.-23.12.2016г. и 01.-07.2017г.
На 06.06.2018г. е издадена Заповед №2097
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Кригея 2016“ ЕООД да заплати на „Никс“ ЕООД следните суми: 7267,20 лв. – сбор от главниците
по горепосочените фактури, както и сумата от 595,34 лв. разноски по делото /450
лв. – адвокатски хонорар и 145.34 лв. – държавна такса/.
С Определение от 06.06.2018г., районният
съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК на „Никс“ ЕООД срещу „Кригея
2016“ ЕООД, в частта за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на
деловодни разноски за горницата на адвокатското възнаграждение над 450 лв. до
850 лв.
В преклузивния двуседмичен срок
длъжникът е депозирал възражение и с Определение №4966/03.07.2018г. районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира от съда
да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца
сумата от 7267.20 лв. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
между страните не е сключван договор за услуга с автовишка, както и че ищцовото
дружество не е предоставяло такава услуга. Изложени са съображения и се иска от
съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърденията си ищецът
е ангажирал писмени доказателства: два броя аналитични ведомости на счетоводна
сметка, в които се съдържа счетоводно записване на представените в заповедното
производство фактури.
В заповедното производство са
представени: фактура №**********/21.12.2016г. за сумата от 5232 лв., фактура
№**********/22.02.2017г. за сумата от 2035.20 лв., т.е. в общ размер 7267,20
лв. Фактурите не са подписани от получателя и липсват данни изобщо да са
получени.
Представени са и два броя протоколи за
извършена услуга – от 27.12.2016г. и от 14.02.2017г., които не са подписани от
никоя от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна.
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 258 от ЗЗД, следва ищецът в условията на пълно и главно доказване
да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за услуга с твърдяното от него съдържание; размера на уговореното възнаграждение; изпълнение на договорните си задължения като изпълнител и изправна
страна, т.е., че е престирал качествено /точно и в срок/, като е извършил уговорените дейности в съответния им обем, съобразно
уговореното и работата е приета, или неоснователно е отказано приемането й от възложителя; че за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорените суми в претендираните размери,
но последният не го е изпълнил, т.е. да докаже по основание и размер
претенциите си.
В настоящия случай ищецът не успя да проведе
необходимото пълно и главно доказване на първата предпоставка за уважаване на
иска – наличие на облигационно правоотношение.
По делото не беше представен договор
между страните. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за услуга не
е формален, т.е. за неговата действителност не се изисква писмена форма. Няма
пречка да бъде постигната устна договорка между страните. В случая обаче ищецът
не успя да докаже наличието на устна уговорка между него и ответника с
представените по делото писмени доказателства, които не са подписани.
Представените в производството пред първата инстанция аналитични ведомости от
счетоводна сметка са частни документи, съставени от страната, която ги
представя и черпи от тях изгодни правни последици, които не установяват
твърдението за наличие на договор между страните в посочения от ищеца смисъл.
Поради това предявеният иск е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се остави без уважение.
Като е достигнал до същия извод
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
При този изход на делото, право на
присъждане на разноски има въззиваемата страна „Кригея 2016“ ЕООД, но тъй като
искане за присъждането им не е направено, то такива не следва да се присъждат.
Съгласно чл. 280, ал.3 от ГПК не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до
20 000 лв. - за търговски дела.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2703/27.12.2018г.,
постановено по гр.д.№ 5555/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.