№ 2428
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от Г. Б. ЦОНЕВА Административно наказателно
дело № 20241110215729 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ“ЕООД, представлявано от ЕМ В.ов – управител, срещу
наказателно постановление № 23-004160/16.10.2023 г., издадено от КЙВ – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда”- София област, със седалище гр. София, с което на
основание чл. 414, ал.1 от КТ на търговецът е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 261 КТ.
В депозираната жалба са изложени възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения в извънсъдебната фаза на производството, ограничили правото на защита на
дружеството – въззивник. В тази връзка се отправя упрек във връзка със съставянето на
АУАН в присъствието само на един свидетели, противно на предписанието на чл.40, ал.1 от
ЗАНН. Обсъжда се и несъобразяване на разпоредбата на чл.42, ал.1 т.7 от ЗАНН, изискваща
въвеждането на „точен адрес“ за участвалите в процедурата свидетели, която хипотеза не
обхващала данните за адрес по месторабота. Коментира се неяснота на описанието на
фактическите обстоятелства по нарушението, в разрез с правилата на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57,
ал., т.5 от ЗАНН, както и се изразява съмнение, че наказателното постановление е
антидатирано. Оспорва се и компетентността на органите, участвали в извънсъдебната фаза
на производството. В съображенията по същество се твърди неправилно приложение на
материалния закон поради липса на формирана достатъчна доказателствена съвкупност,
която да позволява извод за извършено нарушение на трудовото законодателство. Обсъжда
се като недоказан посоченият период от месец юни 2023 г., когато според контролните
органи е бил положен нощен труд от работника В. И.. Отправена е молба за отмяна на
атакувания санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. М., който поддържа
жалбата с изложените в нея възражения. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Г, която пледира за
неоснователност на въззивната жалба, за пълна доказаност на детерминираните в акта
фактически констатации. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се
запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
1
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „ХХХХ“ЕООД е вписано в Търговския регистър с ЕИК ХХХХ,
със седалище и адрес на управление: ХХХХ. Негов представляващ бил ЕМ В.ов - управител.
За нуждите на търговската си дейност дружеството стопанисвало денонощен охраняем
паркинг, находящ се на адрес: ХХХХ.
На 26.06.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София област постъпил сигнал, вх.
№23077742/26.06.2023 , от свид. В. И. И. – трудово ангажиран в „ХХХХ“ЕООД. В него се
изразява недоволство от организацията на работата в предприятието на търговеца, в
частност полагането на труд в смени, надхвърлящи 24 (двадесет и четири) часа и
нерегулярно изплащане на трудовите възнаграждения. Същият бил разпределен за работа на
свидетелите К., Г. Ц. Г. - главни инспектори в ДИТ – СО и техните колеги ЕХА и КИН.
За проверка на изложените в писменото оплакване твърдения на 29.06.2023 г., на основание
чл.399 и следващите от КТ, проверяващите инициирали проверка за спазване на трудовото
законодателство спрямо „ХХХХ”ЕООД, в стопанисвания от него обект – денонощен
охраняем паркинг, разположен на горепосочения адрес. Контролната дейност била
проведена на място на 29.06.2023 г., 02.08.2023 г. и 03.08.2023 г. Тя продължила по
документи в сградата на ДИТ- СО на 10.08.2023 г., 14.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. В нейния
ход били изискани различни документи, отнасящи се до организацията на работния процес,
отработените дни от наетите лица и тяхното заплащане. От управителя на дружеството били
предоставени заверени копия на различни документи - правилник за вътрешния трудов ред,
графици за дежурства, ведомости за заплати и други. Проверяващите открили и книга за
приемане и предаване на дежурства, която се водела от служителите в обекта – платен
денонощен паркинг. Снимали извлечения от нея с мобилните си телефони, а
фотоизображенинята, извлечени на хартиен носител, впоследствие били заверени като верни
с оригинала от управителя на проверяваното дружество Е В.ов.
След преглед на събраните книжа проверяващите констатирали общо тридесет и две
нарушения на трудовото законодателство. Едно от тях било свързано с неизплатено със
съответно увеличение трудово възнаграждение за положен нощен труд през месец юни 2023
г. (на 01 срещу 02 юни 2023 г.) на работника В. И. И.. Последният бил назначен в
предприятието на търговеца с трудов договор №184/04.08.2021 г. и допълнително
споразумение от 01.01.2023 г. на длъжност „пазач - портиер”, на непълно работно време и с
размер на основно месечно трудово възнаграждение от 390,00 лева. Съобразно правилника
за вътрешния трудов ред, заплатата му следвало да бъде изплащана в последния ден от
месеца, следващ този, за която тя била дължима. Съгласно представения график за работа за
месец юни, той следвало да поеме конкретни смени на 01.06.2023 г. и на 02.06.2023 г. Видно
от заверено копие от книга за приемане и предаване на дежурства обаче работникът положил
всички дневни смени за 01.06.2023 г., без прекъсване приел нощните на 01.06.2023 г. срещу
02.06.2023 г., а накрая изпълнявал работата си и в част от дневните смени на 02.06.2023 г.
(първа и втора), до момента, в който бил сменен от колегата си Тодор Тодоров. Тази
продължителност на труда (близо 36 часа) не била отразена в графика за работа и таблиците
за отчитане на явяването на работа. Съответно, видно от платежната ведомост за заплати за
месец юни 2023 г., към 31.07.2023 г. – последният ден, в който работодателят можел да
изпълни без забава своето задължение за предоставяне на заплата за месец юни 2023 г., на
свид. И. не било начислено и изплатено увеличение върху размера на основното трудово
възнаграждение във връзка с така положения нощен труд. Този пропуск не бил отстранен и
до датата на извършваната проверка. Проверяващите констатирали и други идентични
нарушения.
За установените нередности бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП)
№ПР2324725/16.08.2023 г. С него, за констатираните нарушения на трудовото
законодателство, включително и за посочените в конкретика по- горе, контролните органи
2
на ГИТ, на основание чл.404, ал.1 т.1 от КТ, предоставили задължителни предписания.
Срокът на изпълнение на това сред тях, касаещо изплащането на допълнително
възнаграждение за положения нощен труд на свид. И., бил до 31.08.2023 г. Документът бил
връчен на управителя на търговеца – Е В.ов. Пропускът обаче не бил отстранен от
работодателя.
На 16.08.2023 г. свид. КК съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение № 23-004160/16.08.2023 г. В него отразила своите констатации
от извършената проверка, а именно, че жалбоподателят, в качеството си на работодател, не
е изплатил на лицето Д И. И. със съответното увеличение размера на трудовото му
възнаграждение за положен нощен труд. Приела, че нарушението е извършено на 01.08.2023
г. В акта отразил, че е нарушена разпоредбата на чл. 261 КТ, както и че неизпълнението на
визираното правно задължение е констатирано на 16.08.2023 г. при преглед на изискани и
представени документи. Актът бил съставен в присъствието на управителя на търговеца -
жалбоподател. Препис от него му бил връчен лично. Управителят положил подписа си под
него и получил препис.
Въз основа на горепосочения акт КЙВ - Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
София област издала атакуваното наказателно постановление № 23-00004160/16.10.2023 г. С
него на основание чл. 414, ал.1 от КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от АУАН, на търговеца била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 261 КТ.
Тези фактически обстоятелства се установяват от събраните в хода на производството
доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
К., Г. Ц. Г. и В. И. И., както и в писмените доказателства: протокол за извършена проверка
№ПР2324725/16.08.2023 г., призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, правилник за
вътрешния трудов ред в „ХХХХ“ЕООД, справка за приети и отхвърлени уведомления по
л.62, ал.5 от КТ от 17.07.2023 г., заповед №184/10.07.2023 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, удостоверение УП -3, молба от В. И. И. за освобождаване от заеманата
длъжност, трудов договор №184/04.08.2021 г. и допълнително споразумение към него от
04.08.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 04.08.2021
г., длъжностна характеристика за длъжността „пазар портиер“, декларация за съгласие за
обработка и съхраняване на лични данни, автобиография, копие на лична карта, фиш за
възнаграждение за м. Юли 2023 г., служебна бележка, заповед за разрешаване на
допълнителен отпуск, заповед за разпределение на работни смени, заповед за сумирано
изчисляване на работното време през 2023 г., ведно със списък на запознати служители,
книга за отчитане на извънреден труд, таблица за отчитане явяването на работа през месец
юни 2023 г., график за работа при сумирано отчитане на работното време за месец юни 2023
г., ведомост за заплати за месец юни 2023 г., справка за осигурителни вноски за месец юни
2023 г., книга за предаване на дежурства, декларация от лице, работещо по трудово
правоотношение, протокол за приемане на сигнал по „горещ телефон“, извлечение от
приложение „Гугъл мапс“, протокол за приемане на сигнал по „горещ телефон“ при наличие
на правен интерес, пидмо от Заместник – началник на 06 РУ – СДВР, сигнал за нарушение на
трудовото законодателство от В. И., идентификационна карта, писмо до органите на 06 РУ-
СДВР с молба за съдействие относно връчване на покана за съставяне на АУАН и покана към
нея, писмен отговор от ДИТ – СО, с вх.№401192/10.12.2024 г. с приложени заповеди и
длъжностни характеристики, касаещи служителите на ДИТ – СО – К и Калинка В, както и
справка за издадени наказателни постановления срещу жалбоподателя, ведно с информация
за техния статус, включително копия на съдебни актове във връзка с реализиран върху тях
контрол за законосъобразност, пълномощни за процесуално представителство и
удостоверение за актуално състояние, с данни за представляващите дружеството, приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите КК и Г. Г., като подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на
инспекторите относно етапите на проверката, доколкото се явяват и преки участници в нея.
Двамата инспектори към ДИТ - СО последователно излагат констатираните в хода на
контролната дейност пропуски в дейността на проверявания търговец, реда, по който са
открити, хронологията на комуникацията с управителя на въззивника и особеностите на
3
процедурата по съставянето на АУАН. Изрично подчертават, че за да достигнат до своите
изводи, те са се запознали с данните, отразени в представените от работодателя платежни
ведомости, правилник за вътрешния трудов ред, графици, присъствени форми и са ги
сравнили с попълваната в обекта от работниците книга за приемане и предаване на
дежурства. Категорични са, че нощният труд, престиран от В. И. през месец юни 2023 г., е
обективен факт, като не са им представени документи, удостоверяващи, че работодателят е
изпълнил задължението си да начисли увеличение върху трудовото възнаграждение,
дължимо за същия на работника – подател на иницииращия проверката сигнал. Свидетелите
конкретизират и времето на неговото полагане, подчертавайки, че на 01 и 02 юни 2023 г.
лицето е работило общо 36 часа без прекъсване. Така приобщените гласни доказателствени
средства намират пълна подкрепа в приложените по делото документи и сведенията, снети
от свид. В. И.. Доколкото прочитът им налага тяхната обективност и вътрешна
непротиворечивост, съдът дава вяра на показанията на служителите на ДИТ - СО и ги
поставя в основата на своите фактически изводи.
Фактите относно съществуващото към 01.06.2023 г. – 02.06.2023 г. трудово правоотношение
между В. И. и въззивника, положения от работника труд на посочените в наказателното
постановление последователни дни от месец юни 2023 г., без ползвана междудневна
почивка, включително изпълнението на нощно дежурство и отсъствието на допълнително
заплащане на така положения труд към основния размер на месечното трудово
възнаграждение се изясняват и посредством разпита в качеството на свидетел на посочения
работник на „ХХХХ“ЕООД. Показанията на свид. И. разкриват пълен синхрон с изложеното
от проверяващите инспектори К и Г. и съответно изводимото от приложените писмени
доказателства. Той е категоричен, че полаганите смени от пазачите на паркинга, тяхната
прекомерна продължителност и отразяването им в нарочна книга, са факти, случвали се със
знанието и съгласието на управителя на дружеството, доколкото именно той се е
разпореждал с разпределението на работната сила. Като отговарящо на обективната
действителност следва да се приеме и споделеното от И., че работодателят не само не му е
заплащал увеличен размер на дължимото възнаграждение по повод даваните от него нощни
смени, но и системно е неглижирал задълженията си по превеждане дори на пълния размер
на основната заплата, допускайки забави. Сведенията на свидетеля са еднопосочни и
разкриват вътрешен синхрон и логика. Те не търпят упрек за преднамереност независимо от
прекратяването на трудовото правоотношение между него и жалбоподателя. Още повече
когато, видно и от представените молба от работника за освобождаване и заповед,
основанието за прекратяването на трудовия договор е „по взаимно съгласие“, а не поради
нарушения, констатирани в дейността на И.. Изводът се налага и при съпоставката на
свидетелския разказ с приобщените към делото писмени доказателствени източници
(особено записите в представеното извлечение от книга за приемане и предаване на
дежурства, ведомостите за заплата за месец юни 2023 г. и други документи) и констатацията,
че изявленията на работника намират пълна подкрепа в тях, включително по въпроса, че
дори към датата на проверката, а именно два месеца по- късно, изплащане с увеличение на
размера на трудовото възнаграждение за нощен труд през месец юни и конкретно в периода
01-02.06.2023 г., не е извършено. Постъпки в тази насока не са предприети дори и след
датата на връчване на наказателното постановление. По така изложените причини следва да
се приеме, че показанията на И. биха могли да се разглеждат като достоверен източник на
доказателства.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства.
Съдът ги кредитира и основава фактическите си изводи въз основа на тях. От протокола за
извършена проверка се проследяват етапите на контролната дейност и резюмирано
действията, предприети в нейния ход, респ. констатираните обстоятелства, касаещи
дейността на дружеството-въззивник. Съдържанието му е поставено в синхрон с
показанията на инспекторите от проверяващия екип и съдържанието на иззетите от тях
документи, поради което и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на
отразеното в него. От прочита му се извежда, че пропускът в дейността на „ХХХХ“ЕООД
относно изплащане на увеличение на заплатата за положен нощен труд е установен именно
на 16.08.2023 г. след запознаване с всички книжа, изискани и представени от въззивника.
Констатациите в протокола съответстват на приложената по делото призовка по чл.45 от
4
АПК, връчена на управителя В.ов, както и на представените и лично заверени от последния
копия на графици, ведомостите, както и книгата за предаване и приемане на дежурствата,
удостоверяващи периодите, в които свид. И. е бил на работното си място и съвпадащи
напълно с твърденията на наказващия орган.
Приложените по делото заповеди, издадени от управителя на въззивника за организация на
работния процес в предприятието, дават информация, че е било установено сумирано
работно време, с максимална продължителност на работната смяна от 12 часа и
непрекъсната седмична почивка от 36 часа. Двадесет и четиричасовият процес на дейност на
паркинга е бил разпределен в десет смени. Според графиците за работа, свид. И. е следвало
да положи на 01.02.2023 г. и 02.06.2023 г. само трета смяна, т.е. от 18:00 часа до 22:00 часа.
Той обаче, според вписванията в книгата за предаване и приемане на обекта, удостоверени за
вярност от самия управител В.ов, е встъпил първа смяна на 01.06.2023 г. (от 08:00 часа),
положил е втора смяна (до 17:00 часа) и е продължил със следващите. Не е прекъснал
работния процес едва до изпълването и на втора смяна на следващата дата 02.06.2023 г.,
което налага категоричен извод, че е престирал нощен труд. Видно от представените отчетни
форми, такъв не е бил отразен, а според ведомостта за заплати и генерирания фиш – не е бил
и заплатен. Тази хронология се открива и в показанията на свид. И..
От подредените към делото заповеди на изпълнителния директор на ИАГИТ, ведно с
подписаните длъжностни характеристики, се установява положително материалната и
териториалната компетентност на участвалите в производството актосъставител и наказващ
орган.
Генерираната от наказващия орган справка за налагани предходни санкции на дружеството,
от своя страна, дава информация, която служи за преценка индивидуализацията на неговата
отговорност.
Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и
вътрешно непротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и
категорични фактически изводи по процесното събитие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез
него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. В конкретния случай съдът приема,
че актът е съставен от компетентно лице, съгл. чл.416, ал.1, вр. чл.399 от КТ. Посочената
разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя. НП е издадено от Директор на
ДИТ – СО, съобразно правилото на чл.416, ал.5, вр.чл.399 от КТ. Изводът се налага и при
прочит на представените по делото заповеди и длъжностни халактеристики, касаещи
служебните правоотношения на актосъставителя К и наказващия орган В. Според
предписанието на чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, компетентността на служителите на ДИТ – СО се разпростира и на
територията на Столична община.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок.
Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
5
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Съдът не споделя като основателни възраженията на въззивника за допуснато нарушение
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), свързано с
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Действително, в производството е бил привлечен само
един свидетел, въпреки множественото число, употребено от цитирания законов текст
относно лицата, в присъствието на които следва да се състави АУАН. Този подход обаче не
обуславя допуснато съществено процесуално нарушение. Изводът се налага при сравнително
тълкуване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и тази на чл.43, ал.1 от ЗАНН, последната
от които предвижда, че за законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН и за
създаване на гаранции за обективност е необходимо в него да е положен подписът на поне
един от свидетелите, присъствали при установяване на нарушението (в този смисъл
Р№4162/22.06.2022г., по к.а.н.д.№3380/2022г., АССГ, IX к.с. и други). В тази категория
несъмнено попада свид. Г.. Същевременно, доколкото в случая показанията на
проверяващите К и Г. са безпротиворечиви, взаимно се допълват, в синхрон са с другите
доказателствени източници и позволяват категорични изводи по фактите, то дори и да се
третира като пропуск, липсата на втори свидетел не опорочава процедурата (така Илкова, Р.,
Панов, Л. „Процесът по ЗАНН“, Сиела, София, 2009, стр.49).
Неоснователни са релевираните доводи за нарушение на правилото на чл.42, т.7 от ЗАНН.
Личните данни за вписания като присъствал свидетел са достатъчни за неговата
индивидуализация. Законът действително борави с понятието „точен адрес“. То обаче не е
аналогично на определенията за „постоянен“ или „настоящ“ адрес, въведени от Закона за
гражданската регистрация. Точният адрес се свързва с мястото, където лицето би могло
лесно да бъде открито и достъпът до него не е обусловен от пречки. Това изискване се счита
за изпълнено и в случаите, в които е посочен адресът по месторабота, каквато е настоящата
хипотеза. Съдът не е бил затруднен при установяване на неговата самоличност и
призоваването му за нуждите на доказателствената дейност в съдебното производство. Още
повече предвид препратката на чл.84 от ЗАНН към разпоредбите за призоваване и връчване
на книжа, предписани от НПК, сред които призоваването чрез адрес на работодател е
редовно в една наказателна по своя характер процедура. Последното е достатъчен аргумент,
за да се защити позицията, че редът за съставяне на АУАН не е опорочен.
На следващо място, разкрива се пълно съвпадение и между приетите за установени от
органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното
НП. В него се съдържат описанието на нарушението и правната му квалификация. Ясно е
формулирано изпълнителното деяние, като цифровото му отражение е напълно достатъчно,
за да се възприеме същността на вмененото незаконосъобразно бездействие. Надлежно
вписани са мястото – гр. София и датата на нарушението 01.08.2023 г., съвпадаща с деня,
следващ последния ден от месец юли, когато е било дължимо и възможно без негативни
последици за работодателя изплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение с
включено в него съответно увеличение за положения нощен труд. Ангажирана в
правораздавателния акт дата се свързва правилно с първия ден на демонстрирано
бездействие. Посочено е изрично и кога е престирана работната сила в рамките на
съответното дежурство. Описателното представяне на датите не накърнява възможността да
се установи волята на наказващия орган, възприел, че работникът е работил без прекъсване
в обозначения период. Твърдението, че работникът се е трудил „на 01.06.2023 г. цял ден и
продължил на 02.06.2023 г.“ ясно насочва към ангажираност на В. И. в рамките на най-
малко 24-часов период, започнал от 01.06.2023 г. и продължил на следващия ден до смяната
на дежурството с друг служители, който включва и нощта между двете дати. Впрочем,
достатъчно би било за изчерпателността на обвинителната теза и вписването само на месец
юни 2023 г., без нужда от допълнителна конкретика за дата, след като е установен положен,
но неначислен в рамките на съответния месец нощен труд.
6
Изрично е цитирана и санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и
размерът на наложената имуществена санкция, както и конкретно е ангажиран размер. Т.е.,
изпълнени са правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Описанието на релевантните
към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, удовлетворява напълно
изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на
предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Не се споделя и тезата за антидатиране на издадения санкционен акт, доколкото
обстоятелството, свързано с момента на връчването му на Е В.ов е обяснено с пречките, с
които органите са се сблъскали в комуникацията си с него в по- късните етапи от
извънсъдебната фаза на производството, видно и от писмата, с които е търсено съдействие
от органите на МВР за установяване на контакт с него. Същевременно, дори и към
09.02.2024 г. (отразена като дата на връчване на В.ов, макар последният към този момент да
не е имал представителни функции спрямо дружеството) шестмесечният давностен срок,
уреден от разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не е бил изтекъл, поради което не може да се
постави въпросът за допуснато съществено процесуално нарушение. Не на последно място,
връчването на постановлението на неупълномощено лице не влече неговата
незаконосъобразност. Този факт единствено възпрепятства течението на срока за обжалване
и в случая ползва жалбоподателя, доколкото жалбата му срещу издадения санкционен акт е
допусната до разглеждане в съдебно производство.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника "Ро- Ник- Ем 2009"ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 261 КТ, като на основание чл. 414,
ал.1 КТ му е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство, започнала на 29.06.2023 г. и приключила на
16.08.2023 г., въз основа на изискани и представени документи в Д "ИТ" – СО, е
констатирано, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, не е изплатил на лицето
В. И. И., ЕГН **********, на длъжност "пазач- портиер" с увеличение възнаграждение за
положения от него нощен труд през месец юни и по- конкретно на 01.06.2023 г. срещу
02.06.2023 г.
Разпоредбата на чл.261 от КТ възлага в тежест на работодателя да заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, положения нощен труд. Изискването е доразвито в
конкретика с текста на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната
залата, където е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,
00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 15 на сто от минималната работна
заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Дължимоста на неговото
изпълнение, като темпорални рамки, е обвързана с уговорките за регулярност на изплащане
на работната заплата, постигнати между работника и работодателя и установени в
сключения помежду им трудов договор и в правлиника за вътрешния трудов ред.
От събраните по делото материали, в частност и книгата за приемане и предаване на обект
през месец юни 2023 г., графика за работа и показанията на свид. И., свид. К и свид. Г. е
видно, че той е работил без почивка от сутринта на 01.06.2023 г. до следобед на 02.06.2023 г.
Работникът е поел последователно няколко смени, включително и нощна такава, като
общата продължителност на престоя му на работното място възлиза на около 36 часа.
Съгласно сключения между И. и работодателя трудов договор възнаграждението е следвало
да се изплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за
7
който се отнася. Към този момент е възниквала и дължимостта на увеличението за
положените часове извънреден, в това число и нощен труд. Така уговореното е в
съответствие и с възприетото в текстовете на правилника за вътрешния трудов ред, утвърден
в предприятието на въззивника.
Видно от представената ведомост за заплати, а така и от приложения фиш за работна
заплата, за месец юни 2023 г. на работника не са начислени суми за положен нощен труд,
изчислени на база на основната му работна заплата и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер за него, съгласно индивидуалния му трудов договор.
Поемането на нощната смяна на 01.06. срещу 02.06. не е отразено в книгата за отчитане на
извънреден труд, таблицата за отчитане на явяването на работа през месец юни 2023 г. и
графика за работа при сумирано отчитане. Увеличеният размер на възнаграждението над
уговорената основна работна заплата, не е бил изплатен към 31.07.2023 г., докогато е било
дължимо, съобразно установеното в правилника за трудовия ред и уговореното с работника.
Не е инициирано и в следващите месеци. Допълнителни суми за нощни смени, впрочем, не
са били начислени и съответно изплатени и в следващите месеци до проверката на
контролните органи по спазване трудовото законодателство, като в тази насока не са
представени оборващи тезата на административнонаказващия орган доказателства. Забавата
на работодателя се потвърждава и от приобщените в хода на съдебното производство
показания на разпитаните свидетели. Липсват доказателства за незабавно – още в деня
следващ проверката, отстраняване на пропуска. Дори възможността за ползване на
компенсации при сумирано изчисляване на работното време не би погасило задължението
на работодателя да заплати установения с императивната правна норма на чл.261 от КТ
увеличен размер на възнаграждението за нощен труд.
Не се възприема като изключващо отговорността на работодателя и твърдението, че между
полагащите труд на съответния обект е била уговорена размяна на смени без знанието и
съгласието на прекия ръководител. Така заявено в аргументите на въззивника, то остава
изолирано, доколкото противоречи на съвкупността от събрани свидетелски показания и
документи. Още повече че именно управителят на дружеството лично пред контролните
органи е удостоверил за вярност с подписа си съдържанието на книжата, от които се достига
до извод за допуснатото нарушение, т.е. е знаел и се е съгласявал с него, както и е приел
протокола от извършената проверка с констатираните в него нарушения и издадените
предписания. В допълнение е нужно да се отбележи, че задължение на дружеството е
извършването на периодичен контрол върху организацията на труда и трудовата
дисциплина, като допуснатите в тази дейност пропуски остават в негова тежест и не могат
да бъдат разглеждани като смекчаващи отговорността обстоятелства.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал.1 КТ, която имплицитно препраща към
визираното в чл. 261 КТ правно задължение положеният нощен труд на работника да се
заплаща с увеличение според уговореното от страните, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет. Нарушението е формално, реализира се чрез
бездействие и се отличава като продължено такова, създавайки едно трайно състояние, което
се прекъсва в момента на констатирането му от органи със съответни правомощия досежно
контрола върху извършваната дейност или с изпълнение на предвиденото дължимо правно
действие. В случая деянието е извършено в първия ден от забавата на работодателя –
01.08.2023 г., определена спрямо последната възможна дата (31.07.2023 г.) за валидно
изпълнение на неговото задължение, а е било констатирано към момента на проверка от
органите на ДИТ – СО на 16.08.2023 г. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към
държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
8
предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 414, ал.3 КТ е относително
определена в границата от 1 500 до 15 000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства
и обосновано е наложил "имуществена санкция" в предвидения от закона минимален
размер, а именно 1 500 лв. като в тази връзка е юридически невъзможно същата да бъде
намалена, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.5 ЗАНН /приложима по аналогия на
закона/: "Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба
(имуществена санкция б.м.)...".
Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал.1
КТ не само поради липсата на фактически данни, че констатираното нарушение е отстранено
веднага след установяването му, но и имайки предвид, че от неизплащането на реалния
размер на дължимото възнаграждение за работника закономерно са произтекли вредни
последици и то в значително дълъг период.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че така протеклите фази
на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството - въззивник е
ангажирана правилно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът дължи
произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството.
Разпоредбата препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен
благоприятно за въззиваемата страна, доколкото се потвърждава издаденото наказателно
постановление, като се отхвърля претенцията на жалбоподателя. Въззиваемата страна е
представлявана от юрисконсулт в производството, поради което и с оглед определяне
дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при
ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: "Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП." Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане
на правната помощ, в чл. 27е от която е определен относително размер на възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН от 80, 00 до 150, 00 лева. Съобразявайки вида и
количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за
юрисконсултско възнаграждение този, възлизащ на 80, 00 лева. Тази сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя „ХХХХ“ЕООД по сметка на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-004160 от 16.10.2023
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област”, с което на
осн. чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя „ХХХХ”ЕООД, ЕИКХХХХ, е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.261
от КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ХХХХ”ЕООД, ЕИКХХХХ, да заплати по сметка на Дирекция
„Инспекция по труда - Софийска област” разноски в размер на 80, 00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10