РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 442 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила от жалба от Д.Л.Д., с адрес: ***, срещу Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III – 301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП – км 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III – 303), на територията на област Ловеч и област Велико Търново В ЧАСТТА, в която е определено обезщетение за притежавания от жалбоподателя имот с идентификатор ****, представляващ Лозе, цялото с площ от 19,225 дка и засегната площ от 3,313 дка, находящ се в землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 17.12.2021 г. е констатирано, че жалбата е подадена директно в съда, а не чрез ответния административен орган, поради което липсва административна преписка, както и доказателства за допустимост на производството по чл. 159, т.4 и т.5 от АПК, с което жалбоподателят става причина за забавяне производството по делото.
Отделно, съдът е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 и т. 4, както и на чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което със същото разпореждане жалбата е оставена без движение с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на акта; 2. да представи документ за платена държавна такса от 10 лв. по сметка на съда; 3. да представи доказателства за правен интерес с оглед обжалваната част от решението на Министерски съвет (активна процесуална легитимация); 4. да представи доказателства за спазването на 14-дневния преклузивен срок; 5. да представи 3 бр. преписи от жалбата и уточняващата молба за заинтересованите страни, с указание, че при неизпълнение жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
С уточняваща молба вх. № 39/05.01.2022 г. на жалбоподателя са отстранени указаните нередовности на оспорването с разпореждане от з.с.з. на 17.12.2021 г., като е посочено, че жалбоподателят не може да представи доказателства за срока на обжалване, тъй като обратната разписка е върната на подателя. Със същата молба от жалбоподателя е представен и документ за внесена държавна такса от 10,00 лв.
С вх. № 42/06.01.2022 г. в
деловодството на съда е постъпило и заверено копие от пълномощно от
жалбоподателя за адв. Д.К. ***/06.01.2022 г. е
постъпил още един документ за платена държавна такса от Д.Л.Д. в размер на
10,00 лв. по АД № 422/2021 г.
С разпореждане от з.с.з. на 12.01.2022 г. съдът е изпратил препис от жалбата и от уточняващата молба на ответника Министерски съвет на Република България, като е изискал от МС да изпрати заверено копие на административна преписка в цялост в 7-дн. срок от съобщението за настоящото, ведно със списък на страните, становище за допустимост на жалбата, както и съобщения по чл. 61 от АПК.
От страна на ответника Министерски съвет на Република България с вх. № 355/26.01.2022 г. е постъпило становище, съдържащо и списък на заинтересованите страни в производството, както и административната преписка.
С определение от з.с.з. на 28.01.2022 г. е констатирано, че до същата дата нито от жалбоподателя, нито от ответника са представени изисканите от съда доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, поради което липсва яснота дали оспорването е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК. Поради това е изискано повторно от ответника Министерски съвет на Република България заверено копие на съобщение по чл. 61 от АПК до жалбоподателя.
Независимо от това с цел процесуална икономия и с оглед бързината на производството на основание чл. 38 от ЗДС, със същото определение делото е насрочено.
Отделно от горното, с оглед направеното изявление в депозираното становище на МС с вх. №355/26.01.2022 г., заверени копия на съобщение по чл. 61 от АПК до жалбоподателя са изискани и от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбата, в частта относно определеното парично обезщетение за поземления имот в землището на с. Крушуна, е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, като собственик и адресат на акта в оспорената част.
Констатирано е, че и към датата на определението от з.с.з. на 28.01.2022 г. не е ясно дали е спазен 14-дн. преклузивен срок. Представен е документ за внесена по сметка на Административен съд - Ловеч държавна такса в размер на 10 лева за настоящото производство.
Налични са данни относно страните
по делото, поради което със същото определение на основание чл. 154, ал. 1 от АПК страните са конституирани, при съобразяване предвидените в ЗДС срокове за
произнасяне и разпоредбата на чл. 38, ал. 5 (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 87 от
Със същото определение с цел процесуална икономия съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза от лицензиран оценител за оценка на недвижимия имот, който да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част от ПИ с идентификатор *****в землището на с. Крушуна, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
Постъпило е молба вх. № 474/02.02.2022 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ с приложено известие за доставяне на обжалваното РМС /на л. 331 от делото/, видно от което датата на съобщаване на оспореното решение на МС на жалбоподателя е 03.12.2021 г., поради което съдът намира оспорването за подадено в преклузивния 14-дн. срок, считано от съобщаването на 03.12.2021 г., като жалбата е допустима, като подадена на 15.12.2021 г.
Постъпило е изготвено заключение на вещото лице К.Т.К. вх. № 736/14.02.2022 г.
Жалбоподателят сочи, че определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от собствения му поземлен имот е занижено в оспореното решение на МС, в оспорената част, и същото не съответства на действителните пазарни цени. Поради това моли решението на МС да бъде изменено в обжалваната част, като съдът увеличи размера на определено парично обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Л.Д., редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. № 993/01.03.2022 г. на процесуалния представител на жалбоподателя адв. К., в която се сочи, че няма искания по доказателствата, не възразява да бъде приета СТЕ, както и че поддържа жалбата, включително се иска присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. От ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмено становище вх. № 529/04.02.2022 г., както и писмено становище вх. № 992/01.03.2022 г., чрез юрк. П.П.. В същите заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите в писмено становище вх. № 550/07.02.2022 г. намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение на МС, в обжалваната част, за законосъобразно, поради което моли за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, се представлява чрез адв. Ф., който в съдебно заседание сочи, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС, в ожалваната част законосъобразно, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Не се претендират разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от датата на съобщението 03.12.2021 г. и датата на подаване на жалбата 15.12.2021 г.,/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план.
С влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен с влязла в сила на 20.02.2021 г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г., обн. в ДВ бр. 10 от 2021 г., на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Автомагистрала "Хемус", за процесния пътен участък. Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, че няма постъпили възражения/жалби срещу обнародваната в ДВ, цитирана заповед за одобряване на подробния устройствен план. Същият е влязъл в сила, като процесният имот е отреден за изграждане на обект с национално значение.
В табличен вид на л. 26 и сл. от делото са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение/, извършена в административното производство от лицензиран оценител - л. 118 и сл. от делото, конкретно за процесния имот оценката е на л. 124 /гръб/ от делото, където са посочени 10 броя ПИ - пазарни аналози с конкретни номера на идентификатори, в общо 3 броя нотариални актове.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение оценката за отчуждената част от процесния имот е занижена.
Видно от приложения на л. 118 и сл. по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки за процесния ПИ са описани в таблици на л. 124 /гръб/ от делото.
В оспорената му част Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерски съвет на Република България, постановява отчуждаването на ПИ идентификатор ****, представляващ Лозе, цялото с площ от 19,225 дка и засегната площ от 3,313 дка, находящ се в землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, със стойност на паричното обезщетение 1799 лв.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно заключението на вещото лице К.К. при определяне на равностойното парично обезщетение за процесната част от ПИ с идентификатор ****, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 12 месеца преди възлагане на оценката.
За землището на с. Крушуна, са налични 3 броя нотариални актове, с общо 10 броя поземлени имота. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ К.К. са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 399 от делото/, като видно е, че описаните пазарни аналози в заключението на ВЛ - 3 броя нотариални актове - съответстват напълно на оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС.
Видно е, че заключението на вещото лице К. дава напълно идентична оценка с оценителския доклад, както осреднена цена на лв./дка - за процесния ПИ възлиза на 543,16 лв./дка.
При това положение справедливата пазарна стойност за отчуждената част от 3,313 дка от ПИ с идентификатор *****възлиза на 1799 лв., колкото е определена и в обжалваната част на решението на МС /оценката в оценителския доклад/.
Както беше посочено по-горе, използваните пазарни аналози – 3 бр. нотариални актове са идентични, както в заключението на вещото лице инж. К., така и в оценителския доклад, послужил за приемане на оспореното решение на МС, в оспорената част.
При това положение установява се от заключението на вещото лице К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, че пазарната стойност на отчуждената част от процесния поземлен имот с идентификатор ****съвпада с оценките, определени с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице К. е изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .
По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в частта му относно размера на определеното обезщетение, относно процесната част от поземлен имот с идентификатор ****. Следва да се посочи, че жалбоподателят не сочи доказателства, а възразява по реда за определяне на "равностойно парично обезщетение", който, обаче, е посочен в закона и съдът няма правомощия да го обсъжда, а единствено е длъжен да го приложи.
При това положение съдът намира жалбата за неоснователна и неподкрепена с каквито и да било доказателства.
От друга страна решението на МС, в оспорената част, е законосъобразно и съответстващо на материалния закон – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира.
Поради изложеното съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от пълномощника на заинтересованата страна – Министъра на РРБ на МРРБ следва да се присъдят разноски за процесуално представителство на МРРБ.
Липсва искане за присъждане на разноски от страна на Министерски съвет, който не се е представлявал в съдебно заседание, като е постъпило единствено писмено становище в придружително писмо вх. № 355/26.01.2022 г., с което е изпратена административната преписка.
Липсва искане за присъждане на разноски от страна на заинтересованите страни: Министъра на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“.
При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писмено становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт П.П. не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмени становища по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл. 25а, ал. 3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.143, ал. 4 и чл.144 АПК.
На заинтересованата страна АПИ не следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че такива не се претендират, липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а и от страна на АПИ липсва искане за присъждане на разноски.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.Л.Д., с адрес: ***, срещу Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III – 301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП – км 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път III – 303), на територията на област Ловеч и област Велико Търново В ЧАСТТА, в която е определено обезщетение за притежавания от жалбоподателя имот с идентификатор ****, представляващ Лозе, цялото с площ от 19,225 дка и засегната площ от 3,313 дка, находящ се в землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., с адрес: ***, да заплати на Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: