ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500244 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 88373/04.11.2024г. от В. П. П.,
ЕГН: **********, адрес: **********, срещу решение № 3383/30.09.2024 г.,
постановено по гр.дело № 20233110106178 по описа за 2023 година на
Районен съд - Варна, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:
ОТХВЪРЛЯ /главния/ иск за разликата над 166,80 лв. до пълния
претендиран размер от 6366,80 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 6 200,00лв – сбор от изтеглени от В. П. П. от сметката на
дружеството ответник, разходвани от него за негови лични нужди и
неосчетоводeни по никакъв начин средства, а именно: 4200 лв.- изтеглени в
брой на 12.11.2021 г., 2000 лв.- преведени по негова лична сметка на
12.11.2021г.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ********* да
заплати на „Арсенал“ ЕООД, ЕИК:*********, съдебен адрес: гр. Варна,
********* сумата от 13 649,87 лв. - представляващи изтеглени от В. П. в брой
парични суми от банковата сметка на дружество за периода от 10.01.2022г.-
10.05.2022 г. /както следва – на 10.01.2022 г.-3000 лв., на 11.01.2022 г.-3054,00
лв., на 10.02.2022 г. – 3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-4415,00 лв., 08.04.2022 г.-
1
4438,50 лв. и на 10.05.2022 г.-3828,82 лв./ в нарушение на задълженията му
като управител на „Арсенал“ ЕООД и като е използвал сумите за лични
нужди, с което е нанесъл вреди на дружеството, на основание чл.145 ТЗ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че въззивникът не е направил възражение срещу дължимостта на
сумата от 6200лв., с която е направено прихващането. Не е указана в доклада
тежестта на доказване на страната, като не е посочено, че същата не сочи
доказателства за твърдените от нея факти. Сочи, че сумите, които са теглени
от В. П. П. от сметката на „Арсенал“ ЕООД са използвани само за нуждите на
дружеството. Посочва, че голяма част от изводите на съда се основават на
съдебно-счетоводната експертиза, като от същата става ясно, че
счетоводството на дружеството не е водено редовно.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да бъде уважен изцяло
главния иск, както и да бъде отхвърлен изцяло насрещния.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон и обосновано. Поддържа се, че жалбата
съдържа само общи доводи, като не се сочат конкретни пороци на решението.
Счита, че съдът е дал надлежни указания в доклада, а съдебно-счетоводната
експертиза не е единственото доказателство по делото.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
По предварителните въпроси, на основание чл. 267 във вр. с т. 2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013 от 9 декември 2013 год. на ВКС,
2
ОСГТК:
Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегия, когато въззивният съд прецени,
че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на
доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма,
като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Съдът намира, че предявеният по делото главен иск е с правно основание
чл. 61 ал. 1 от ЗЗД, доколкото се претендира, че ищецът е заплатил чуждо
задължение без правен интерес /изключва се състава на чл. 74 от ЗЗД/, като е
водил чуждата работа без пълномощие /от свое име и за своя сметка е
заплатил чужд дълг/. Твърдението, че е било налице пълномощие /мандатно
правоотношение/ поради факта, че ищецът е бил управител на дружеството е
защитна теза на ответника и не влияе на твърденията на ищеца, съответно
правната квалификация на иска. Хипотезата на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД изключва
приложението на чл. 59 от ЗЗД, който е субсидиарен иск и е допустим само
при липса на друг такъв, с който да бъдат защитени правата на ищеца.
/В този смисъл по правната квалификация Решение № 183 от 1.02.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 689/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Е. Т.,
Решение № 122 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията К. Н., Решение № 54 от 04.02.2025 г. на ВКС по г. д. №
1588/2024 г., IV г. о., ГК/
Съдът намира, че правната квалификация на възражението на
прихващане и насрешния иск е само чл. 145 от ТЗ /няма предявен евентуален
иск/.
Искът по чл.145 ТЗ е предоставен на дружеството с ограничена
отговорност за реализиране отговорността на управителя към него.
Специалната имуществена отговорност на управителя произтича от
съществуващите между него и капиталовото дружество два вида
правоотношения - договорно и органно. Двете правоотношения съществуват
паралелно. Дори и да не е подписан договор за възлагане на управлението по
3
обективни или субективни причини, избраният и вписан в търговския
регистър управител придобива в пълния им обем правата и задълженията,
които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на
съдружниците свързват с този избор. Т.е. дори и да не са налице възникнали
договорни отношения по мандатен договор, то управителят носи отговорност
по възникналото от вписването органно правоотношение. /Решение №
177/11.08.2014г. по т.д. № 66/2012г. на ВКС, II ТО/.
Съгласно постоянната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава -
Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК,
Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др.,
фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното,
противоправно неизпълнение на задълженията на управителя /действие или
бездействие/, от което са последвали вреди за дружеството. Правото на
дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на
договорното и/или органно задължение на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.н.
„управителски деликт”. /Решение № 177/11.08.2014г. по т.д. № 66/2012г. на
ВКС, II ТО/.
В същия смисъл е и цитираното от ВРС Определение № 555 от
13.07.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2504/2022 г.
С оглед горното съдът намира, че предявеният иск е само един и същият
е с правна квалификация чл. 145 от ТЗ, който се явява специална хипотеза на
чл. 45 от ЗЗД.
Следва да бъде разпредЕ. и доказателствената тежест въз основа на
новата правна квалификация:
На доказване по главния иск от страна на ищеца подлежат следните
факти: че ищецът е заплатил от свое име и за своя сметка чужд дълг на
„Арсенал“ ЕООД – 1. по изп.д. 555/2021 г. по описа на ЧСИ Р. Т. образувано
въз основа на Акт МД-АУ-696-1/17.08.2020 г., 2. по Акт МД-АУ-2090-
1/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна и 3.
Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към
Община Варна.
На доказване от страна на ответника по главния иск подлежат следните
факти: че заплатените от ищеца суми по изп.д. 555/2021 г. по описа на ЧСИ Р.
4
Т., по Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. и Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. са
заплатени от ищеца по мандатното правоотношение – от името и за сметка на
дружеството.
На доказване по насрещния иск от „Арсенал“ ЕООД подлежат следните
факти: 1. че в периода 10.01.2022г.-10.05.2022 г. В. П. е заемал длъжността
управител на дружеството; 2. Че в този период той е изтеглил в брой парични
суми от банковата сметка на дружество както следва – на 10.01.2022 г.-3000
лв., на 11.01.2022 г.-3054,00 лв., на 10.02.2022 г. – 3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-
4415,00 лв., 08.04.2022 г.-4438,50 лв. и на 10.05.2022 г.-3828,82лв., 3. Тези
суми не са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
На доказване по насрещния иск от В. П. подлежат следните факти: че е
изразходвал изтеглените от сметката на „Арсенал“ ЕООД суми за заплащане
на задължения на „Арсенал“ ЕООД.
Няма направени направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 88373/04.11.2024г.
от В. П. П., ЕГН: **********, адрес: ************.
НАСРОЧВА производството по делото за 07.04.2025 год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
ДОКЛАДВА, че по делото е предявен главен иск с правна квалификация
чл. 61 ал. 1 от ЗЗД и възражение за прихващане и насрещен иск с правна
квалификация чл. 145 от ТЗ.
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по исковете по
следния начин:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че ищецът е заплатил от свое име и за своя сметка чужд дълг
на „Арсенал“ ЕООД – 1. по изп.д. 555/2021 г. по описа на ЧСИ Р. Т. образувано
въз основа на Акт МД[1]АУ-696-1/17.08.2020 г., 2. по Акт МД-АУ-2090-
1/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна и 3.
Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към
5
Община Варна; че е изразходвал изтеглените от сметката на „Арсенал“ ЕООД
суми /на 10.01.2022 г.-3000 лв., на 11.01.2022 г.-3054,00 лв., на 10.02.2022 г. –
3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-4415,00 лв., 08.04.2022 г.-4438,50 лв. и на
10.05.2022 г.-3828,82лв./ за заплащане на задължения на „Арсенал“ ЕООД.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да докаже
следните факти: че заплатените от ищеца суми по изп.д. 555/2021 г. по описа
на ЧСИ Р. Т., по Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. и Акт МД-АУ-2090-
1/30.06.2021 г. са заплатени от ищеца по мандатното правоотношение – от
името и за сметка на дружеството, че в периода 10.01.2022г.-10.05.2022 г. В. П.
е заемал длъжността управител на дружеството; че в този период той е
изтеглил в брой парични суми от банковата сметка на дружество както следва
– на 10.01.2022 г.-3000 лв., на 11.01.2022 г.-3054,00 лв., на 10.02.2022 г. –
3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-4415,00 лв., 08.04.2022 г.-4438,50 лв. и на
10.05.2022 г.-3828,82лв.; че тези суми не са осчетоводени в счетоводството на
дружеството.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6