№ 31208
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110150341 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. П. М. срещу „Сити кеш“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния договор за
относимо, допустимо и необходимо за разрешаване на процесния правен спор, поради
което доказателственото искане следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Сити кеш“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по процесния договор, като му УКАЗВА, че непредставянето на документа
може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.01.2023 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.26,
ал.4 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в чл. 6.2 от договор за
1
потребителски кредит № ............./25.09.2020 г., сключен страните и 2/ в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати сумата от 2018,36 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за неустойка по чл. 6.2 от договора, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Ищцата П. П. М. твърди, че на 25.09.2020 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № ............./25.09.2020г. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1000 лв., срещу
задължение да върне на кредитодателя сума в общ размер на 3420 лв., от които: 1000
лв. – връщане на предоставената в заем сума, 401,64 лв. – договорна възнаградителна
лихва, 2018,36 лв. – начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, предвидено по т. 6.2 от договора за кредит. Счита, че
клаузата на чл. 6.2. от договора за кредит, с която е предвидена неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като посочената клауза води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора и до злепоставяне на интересите на ищцата, противоречи на
принципа на добросъвестността при договаряне и на справедливостта, излиза извън
присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Твърди също, че клаузата, с която е уговорена неустойка е необосновано висока и
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което
посочва, че е неравноправна. Намира, че уговорената неустойка е прекомерно висока,
поради което се явява неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, на което
основание също следва да се приеме за нищожна. Твърди, че е заплатила изцяло
задълженията си по договора за потребителски кредит, включително и сумата по
нищожната клауза за неустойка в размер на 2018,36 лева, поради което моли
ответникът да бъде осъден да й я заплати, като платена на недействително основание,
ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
оспорваната клауза на чл. 6.2 от договора за потребителски кредит отговаря на
изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищцата пороци. Намира, че
кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за кредит, но след
непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя рискът за кредитора
се е увеличил, поради което и неустойката се явява обезщетение за възникналото след
сключване на договора увеличение на риска. Посочва, че в случай, че съдът отмени
клаузата за неустойка, по този начин ще предостави защита на недобросъвестно
поведение при договаряне и ще се насърчи неизпълнение на договорни задължения от
страна на кредитополучателя. Оспорва да е налице заобикаляне на закона по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД вр.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем от 25.09.2020 г., в който е уговорена неустойка
при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, която договорна
клауза противоречи на добрите нрави и е уговорена в прекомерно висок размер.
2
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 2018,36 лв., представляваща заплащане на неустойка поради непредоставяне
на обезпечение, без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между П. П. М. и „Сити кеш“ ООД е сключен
договор за паричен заем № ............./25.09.2020 г., по силата на който ищецът е получил
в заем сумата от 1000 лв.; 2) „Сити кеш“ ООД е предоставил на П. П. М.а уговорената
в договор за заем сума от 1000 лв.; 3) в договора за заем е уговорена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение на кредитора.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3