Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Козлодуй,
07.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 09.05. 2018 година, в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова-Ставарова
при участието на секретаря Мартин Марков
като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова гражданско дело № 181 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Ц.Г.Д., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която е предявен против „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Иван Андреев, иск за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2004г. по ч.гр.д. № 4/2004г. на РС-Козлодуй за сумата от 1 050.66лв. - главница, 1 424.92лв. - лихви и 256.99лв. – разноски, въз основа на което е образувано изп. дело № 56/2004 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, тъй като е погасено по давност.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат С. и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Б., който оспорва иска и поддържа доводите изложени в този смисъл в исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приложено е изпълнително дело № 56/2004г. по описа на СИС при РС-Козлодуй, съдържащо се /присъединено/ в изпълнително дело № 25/2003г. по описа на СИС при РС-Козлодуй. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. С..
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 20.01.2004г. състав на Районен съд - Козлодуй издал изпълнителен лист в производство по чл.242 ГПК отм. по частно по гражданско дело № 4/2004г. на ответника „А.К.” ЕАД, *** срещу ищеца Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** за сумата от 1 050.66лв. - главница, 1 424.92лв. - лихви и 256.99лв. – разноски. Главницата е за доставена в дома на длъжника ищец в гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.36, вх.А, ет.3, ап.9 топлинна енергия и топла вода за периода от м.08.2001г. до м.09.2003г.
На 10.02.2004г. по молба на ответника, взискател е образувано изпълнително дело срещу ищеца, длъжник въз основа на издадения му изпълнителен лист под № 56 по описа за 2004г. на СИС при РС-Козлодуй. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателя не е посочил изпълнителен способ, а единствено е поискал съдебния изпълнител да извърши справки за сметки, вземания и имущества на длъжника.
След образуването на изпълнителното производство срещу ищеца-длъжник, на 16.02.2004г. е била връчена призовка за доброволно изпълнение. Следващото валидно изпълнително действие поискано от взискателя /изкл. молбата за извършване от съдебния изпълнител на справки, което не представлява принудителни изпълнителни действия/ е молба на взискателя от 18.03.2008г., с която е поискал налагането на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. След това от месец април 2008г. следват плащания от длъжника. На 21.01.2014г. изпълнителното дело № 56/2004г. е било присъединено към изп. дело № 25/2003г. и е следвало общо плащане, което се установява и от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице.
Ищецът длъжник твърди, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу него на 10.02.2004г. до молбата за запор на трудовото възнаграждение от 18.03.2008г. не са извършени никакви принудителни действия, поради което е изтекла кратката тригодишна давност за това периодичното плащане и той не го дължи. Иска съдът да се произнесе в този смисъл. Цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл.
439 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му,
а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла
погасителна давност.
Страните не спорят, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия за процесните периоди, като собственик на жилище в гр.Козлодуй. В този смисъл ищецът не оспорва нито количество доставена топлинна енергия, нито нейната стойност, т.е. не оспорва съществуването на вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 20.01.2004г. по реда на чл.242 ГПК отм. по частно гражданско дело № 4/2004г. на РС-Козлодуй в полза на ответника „А.К.” ЕАД, срещу него за сумата 1 050.66лв. - главница, 1 424.92лв. - лихви и 256.99лв. – разноски, като главницата представлява стойността на консумирана топлинна енергия и топла вода за периода от м.08.2001г. до м.09.2003г. за апартамент № 9, вх.А, бл.36 в ж.к.1 в гр.Козлодуй.
Няма спор и от заключението на вещото лице, което страните не са оспорили и съдът изцяло кредитира, че след образуването на изпълнителното производство на 10.02.2004г. /изп.д.№ 56/2004г./ срещу ищеца-длъжник, на 16.02.2004г. му е била връчена призовка за доброволно изпълнение. В молбата за образуване на изпълнителното производство не е посочен от взискателя изпълнителен способ, а с молба без дата от взискателя на л.11 в изп. дело той отново е поискал служебни справки за имущественото състояние на длъжника. С молба от 18.03.2008г. взискателя е поискал запор на трудовото възнаграждение на длъжника и са последвали плащания. След това, на 21.01.2014г. изп. дело е било присъединено към изп. дело № 25/2003г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като за конкретния казус падежът на
задължениетоза плащане на потребената топлинна енергия е последното число на
месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на
втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху
задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно и за да
изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а от изпадането в забава започва да тече
давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането. По отношение на това вземане намира
приложение института на кратката 3-годишна погасителна давност, тъй като е
периодично.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК разрешение се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание каквото е това по чл.242 ГПК отм. не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.
Съгласно чл.323, ал. 1 ГПК отм. принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
В мотивите на
задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено,
че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с
предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен
служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
След тези общи разбирания по въпроси от
значение за настоящия спор, конкретно за вземането предмет на настоящия спор.
На първо място, вземането на ответника срещу ищеца е периодично с падеж последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), и се погасява с тригодишна давност от падежа. Определението издадено по реда на чл.242 ГПК отм. се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С него се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му. Правните последици на акта издаден в заповедното производство не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение / в т.см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. /. Ето защо, вземането срещу ищеца-длъжник се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.242 ГПК отм. – така и Решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о. по казус на Окръжен съд-Враца.
На второ място, предвид разрешението по т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК, не представлява действие, прекъсващо давността молбата на ответника по чл.242 ГПК отм. и снабдяване с изпълнителен лист въз основа на несъдебното изпълнително основание. Не представлява такова действие, което да прекъсва давността и молбата за образуване на изпълнително дело от 05.08.2009г. тъй като в същата взискателят не е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – аргумент мотивите на цитираното по-горе ТР. Не е такова действие и молбата на взискателя за справки за имущественото състояние на длъжника без дата на л.11 в изпълнителното дело. Като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачете само молбата за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника от 18.03.2008г. До тази дата обаче дори от образуване на изпълнителното производство и от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение на длъжника на 16.02.2004г. са изминали 3 години, в който период взискателя не е предприел никакви валидни принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника и вземането му е погасено по давност.
Така и присъединяването на изпълнителното дело на 21.01.2014г. и следващите общи плащания, респективно изпълнителни действия са се осъществили – са предприети след 18.03.2008г., когато вземането е било вече погасено по давност.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 20.01.2004г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание – чл.242 ГПК отм. по ч.гр.д. № 4/2004г. на РС – Козлодуй, поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на РС-Козлодуй държавната такса, от чието заплащане съда е освободил ищеца при образуване на делото в размер на 109.30 лева и платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни съображения,
Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, че Ц.Г.Д., ЕГН **********
***, не дължи на „А.К.” ЕАД, ***,
представлявано от изпълнителния директор Иван Андреев, вземането по
изпълнителен лист, издаден на 20.01.2004г. по частно гражданско дело № 4/2004г.
по описа на Районен съд-Козлодуй, за сумата от 1 050.66лв. - главница, 1
424.92лв. - лихви и 256.99лв. – разноски, въз основа на което е образувано изп.
дело № 56/2004 г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, като погасено по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на РС-Козлодуй държавната такса, от чието заплащане съда е освободил ищеца при образуване на делото в размер на 109.30 лева и платеното възнаграждение на вещото лице в размер на 100.00 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 20.01.2004г.
по частно гражданско дело №4/2004г. по описа на Районен съд-Козлодуй, за което
да се уведоми служебно ДСИ при РС Козлодуй след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: