№ 12055
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110160358 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу К. Н. И., Д. Н. И. и Ж. Д. И. /при квоти по 1/6 за К. И.
и Д. И. и 4/6 за Ж. И./ обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 5029,69 лв. за топлоснабден имот находящ се в ***, апартамент, аб. №*** за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 702,99лв. за периода от
15.09.2021г. до 05.07.2023г., сумата от 33,88лв. – цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., и сумата от 6,78лв. – мораторна лихва, дължима
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 05.07.2023г.,
ведно със законна лихва върху главниците за периода от 13.07.2023г. до изплащане на
вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 39292/2023 г.
на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство. В
исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответницата
по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на
публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата
цена, поради което е изпаднал в забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал
други суми от ищцата за процесния период, но след постъпило частично плащане е
преизчислил сумите и е предявил установителен иск за останатала незаплатена сума по
издадената заповед. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците Д. И. и К. И. дават становище за
допустмост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват наличие на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответницата Ж. И. не депозира писмен отговор в указания едномесечен срок, като в
съдебно заседание е прието, че отговорът на исковата молба е подаден и от нея, предвид
1
допуснат технически пропуск от страна на процесуалния представител. Оспорват наличие
на облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът „Т.С.” ЕАД, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците се представляват от процесуален представител,
който оспорва предявените искове.
Третото лице – помагач „П.И.” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по
иска за главница (главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално
доставената топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже
обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на
доставена в имота му топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
191, том I, рег.№ 6145, дело № 159/2013 г. по описа на Валентина Георгиева, нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че на 20.06.2013 г. Ж. Д. И. и Н.Е. И., са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот.
По делото е приложено писмо от 05.01.2015 г. от ищеца до първоначалните двама
ответници, с което последните се уведомяват, че считано от м.ноември 2014 г. „името на Ж. И.“ е
вписано като титуляр на партида с аб.№ *** за заплащане на топлинна енергия за процесния
недвижим имот.
По делото е приложено заявление-декларация с рег.№ Г-6703/04.07.2013 г. от трето за
делото лице до изпълнителния директор на ищцовото дружество, с което е изразено желание за
откриване на партида по отношение на имот, находящ се на адрес ***, аб. № *
От удостоверение за наследници на Н.Е. И. се установява, че след смъртта си на
30.10.2021г. той е оставил за свои наследници Ж. И., Д. И. и К. И..
С оглед събраните по делото доказателства, и предвид липсата на оспорване на правото на
собственост върху процесиня имот съдът приема, че ответниците имат качеството клиенти на
2
ищцовото дружество. Съдът не възприема възражението релевирано от процесуалния
представител на ответнците, че трето лице за спора е подало заявление за откриване на партида.
Представената по делото декларация от трето лице, касае имот с друг абонатен номер, поради
което е неотносима към настоящия спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „П.И.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като ТЕ за отопление не е отчитана/потребявана поради
демонтирани/затапени радиатори; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период
е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Етажните
собственици на адрес бул."Евлоги и Христо Георгиеви" №143 са сключили индивидуални
договори за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ П.И. ” ООД. По данни
на фирма „ П.И. ” ООД , сградата на адрес бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №143, гр. София е
двуетажна къща с два абонатни номера. Аб. № *** е имотът на етаж 1, аб.№*е имотът на етаж 2.
Фирмата за ДР не е получавала искане за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия – топлинни разпределители и водомери за топла вода и не е монтирала такива в
двата имота. Т.С. ЕАД отчита изразходваната топлинна енергия по топломера в абонатната
станция и водомера, монтиран пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване в сутерена и
предоставя данните на ФДР. След запознаване с документите вещото лице посочва, че ФДР „ П.И.
” ООД е извършвала разпределението на ТЕ в блока на база инсталирана мощност на радиаторите
монтирани в имотите. За периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г. количеството топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението
към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване . То зависи от вида и топлофизичните
особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за
отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем
на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление
включваща топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота
(отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се
начислява. Отразено е в експертизата, че задължението на ответниците за процесния период
възлизат на сума за ТЕ за сгр. Инсталация 814,56 лева,сума за ТЕ за отопление имот - 900,79 лева,
Обща сума за отопление - 1715,35 лева и сума за ТЕ за подгряване на т. Вода- 3389,67 лева, като
общата сума за процесния период е 5105,02 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период не са извършени плащания. Вещото лице е посочило, че по данни от
3
изготвени отчети и изравнителни сметки от ФДР за периода 05.2020 г. – 04.2022г., размерът
на задълженията за процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 5029,69 лева за
ТЕ и 33,88 лева за дялово разпределение; 691,19 лева – мораторна лихва върху главницата за
ТЕ и 7,03 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 13.0.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК съдът намира, че не са налице непогасени по давност вземания.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 33,88 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на ССЕ дължимата лихва върху главницата за ТЕ в размер
на 691,19 лева за периода от 15.09. 2021 г. до 05.07.2023г. , до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 165,47
лева, от които 115,47 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 715,47 лв. от които: 115,47 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
4
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 628,97 лева разноски в исковото производство и сумата от 145,46 лв. –
разноски в заповедното.
Ответниците не представят доказателства за направени разноски по делото, поради
което такива не следва да ми се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу К. Н. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***, Д. Н.
И. с ЕГН: ********** и адрес: *** и Ж. Д. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***,, с правно
основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
Б.С.Й. и С.С.Й., дължат на „Т.С.” ЕАД следните суми: 5029,69 лв. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, аб.№*** за периода от 01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законна
лихва за периода от 13.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 05.07.2023 г. в размер на 691,19 лв. (, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 33,88 лв. за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г,, ведно със законна
лихва за периода от 05.07.2023г. до изплащане на вземането , в условията на разделна
отговорност при квоти както следва: Ж. Д. И. – 4/6 или цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 3 353,13 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 05.07.2023 г. в размер на
460,79 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 22,58 лв., ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2023г. до изплащане на вземането ; К. Н. И. – 1/6 или цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 838,28 BGN, ведно със законна лихва за
периода от 13.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
05.07.2023 г. в размер на 115,20, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
5,65 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. до изплащане на вземането; Д. Н. И. –
1/6 или цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 838,28 BGN, ведно със
законна лихва за периода от 13.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 05.07.2023 г. в размер на 115,20, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 5,65 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.07.2023г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
39292/2023 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за разликата над 691,19 лева до пълния предявен размер от 702,99 лева и
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.08.2020г. до 05.07.2023 г. в размер на 6,78 лв.
ОСЪЖДА К. Н. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***, Д. Н. И. с ЕГН: ********** и адрес:
*** и Ж. Д. И. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 628,97 лева
разноски в исковото производство и сумата от 145,46 лв. – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД – „П.И.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5