№ 310
гр. С.З., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100745 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45-
52 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Исковата претенция на пълнолетния български гражданин Д. П. С. от
гр.С.З. е въз основа на първоначална Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по
първоначално образуваното гр.д.№ 745/2023г. и втора почти идентична Искова
молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по гр.д.№ 50/2024г.- и двете по описа на същия
първоинстанционен ОС- С.З., и двете от един същи ищец- пълнолетния
български гражданин Д. П. С. от гр.С.З., претендиращ срещу един и същи
ответник в лицето на Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.София
парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Въз основа на
постановеното в з.з. Определение № 196/19.02.2024г. на осн. чл.126, ал.1 във
вр. с чл.131- 133 и чл.121 от ГПК, настоящия първоинстанционен ОС- С.З. е
съединил за съвместно разглеждане исковите производства по първоначалната
Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по настоящото първоинстанционно
гр.д.№ 745/2023г. и по повторната Искова молба вх.№ 929/22.01.2024г. по по-
късно образуваното първоинстанционно гр.д.№ 50/2024г./и двете по описа на
ОС- С.З./, като е постановил едновременното им разглеждане по номера на по-
рано образуваното настоящо първоинстанционно гр.д.№ 745/2023г. по описа
на ОС- С.З.. И двете искови претенции са насочени против 1 бр. ответник-
1
публичноправния субект Прокуратурата на Република България/ПРБ/-
гр.София, с искане тя да бъде осъдена да му заплати претендираните суми за
парични обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на общо
100 000 лв. по първата ИМ и 90 000 лв. по втората ИМ от незаконното според
него задържане за 4 г. и 1 м. по ДП № 284зм1429/2017г. по описа на РУ- гр.К.,
обл.С., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските му по
делото. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат по делото. Няма представена писмена Защита в дадения й от съда 1-
седмичен срок.
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК е постъпил
първоначален Отговор на първата Искова молба/ вх.№ 15861/14.12.2023г. и
допълнителен Отговор на втората Искова молба вх.№ 3784/19.03.2024г.- и
двете от ответника- юридическото лице/публичноправния субект/
Прокуратура на Република България/ПРБ/- гр.София, който счита предявените
против него два отделни съединени облигационни иска, и двете с правно
основание по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ за заплащане на парични обезщетения
за твърдените от ищеца за претърпени неимуществени вреди в размери на по
100 000 лв. всеки един от тях, със съответната законна лихва за хзабава, са
процесуално допустим, като не оспорва подсъдността на настоящото
производство и пасивната процесуална легитимация на Прокуратурата на
Р.България/ПРБ/- София в настоящия процес. А по основателността и размера
на исковете счита, че основанията в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са изчерпателно
изброени/а не примерно/, като законодателят бил ограничил приложното поле
на специалния закон само до определени хипотези на вредоносна дейност на
правозащитните органи и не бил целял да обхване всички случаи, при които от
такава дейност са настъпили някакви вреди. Счита за по принцип
неоснователни ищцовите претенции пратив нея за парични за обезщетение за
неимуществени вреди от процесните процесуално- следствени действия, както
и акцесорните искове за присъждане на лихви, тъй като не било установено и
доказано задържанията срещу ищеца да са били „незаконни“. Оспорва
претенциите по основания и по размери. Счита, че предявените претенции в
размер на по 100 000 лв. за парични обезщетения на неимуществени вреди
били прекомерни, не съответствали на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на
трайната съдебна практика и на обществено- икономическите условия в
страната. Твърди, че вземането спрямо ищеца на най- тежката мярка за
2
неотклонение „задържане под стража" от ОС- С.З., отказът на този съд да бъде
изменена в по- лека мярка и потвърждаването му от AC- Пловдив налагали
извода, че ако в процесния период са търпени вреди от ищеца, то те не били
единствено и само в резултат на действия на органи на ПРБ, като за условията
в ареста тя не била пасивно легитимирана да отговаря. Развива подробно
своите фактически и правни защитни аргументи в процеса. В пози смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител пред настоящата първа
съдебна инстанция. Има представена писмена Защита в дадения й от съда 1-
седмичен срок, в която доразвива своите фактически и правни аргументи в
полза на исковите си претенции против ответника.
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура- С.З. е взела становище по
спора и е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор, че
исковете били неоснователени и недоказани/както по основание, така и по
размер/, включително и за мораторните лихви и разноските за адвокат на
ищеца. Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в този
смисъл, като отхвърли исковете, или поне силно да ги редуцира по размер, със
законните последици от това. Не е представила в дадения й от съда 1-
седмичен срок писмена Защита по делото.
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за
главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово
и местно подсъдни, като първа съдебна инстанция на настоящия
първоинстанционен ОС- С.З.. Поради което съдът следва да се произнесе по
съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици
от това.
По същедството на спора- предявените осъдителни парични искове се
основават на основния правен принцип, че при наличие на причинени вреди
на определено лице/ищеца/, причинилият ги субект/ответника/ следва да
понесе своята отговорност и да репарира същите по справедлив начин и
размер.
Видно от събраните по делото многобройни неоспорени от ответника
писмени доказателства/заверени копия от документи/- постановление от
28.01.2022 г. на ОП – С.З., Постановление от 18.06.2019 г. на ОП – С.З.,
Електронна справка за съД.ст от 04.12.2023 г., Писмо на РП – С.З. от
01.12.2023 г., Писмо от ОП – С.З. от 06.12.2023 г., Постановление от
3
08.08.2018 г. на ОП – С.З., Постановление от 14.12.2017г. на ОП – С.З.,
Постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2017г. на РУ - К.,
Уведомление по чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК от 11.12.2017г., Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20.11.2023 г. на ОП – С.З.,
Определение № 530/17.08.2022 г. на ОС – С.З., Определение № 200/31.03.2022
г. на ОС – С.З., Постановление от 30.03.2022 г. на ОП – С.З., Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 30.03.2022 г.
на РУ – Гълъбово, Справка от Унифицираната информационна система на
ПРБ от м.12.2017 г. до м.01.2022 г., Споразумение за решаване на делото в ДП
от 23.07.2021 г. на РП – С.З., Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 09.02.2023 г. на РП, ТО – К., Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 11.08.2023 г. на РП – С.З., Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 07.06.2019 г. на РП – С.З.,
Писмо № Р 181/2019 г. от 09.06.2020 г. на РП – С.З., Писмо № 1369/08.06.2020
г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 181/2019 г. от
06.06.2019 г. на РП – С.З., Писмо № 1672/05.06.2019 г. на РС „ИН“ – С.З.,
Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 181/2019 г. от 31.05.2019 г. на РП – С.З.,
Протокол от 13.05.2019 г. на РС – С.З. по нохд № 1440/2019 г., Писмо № Р
484/2021 г. от 07.08.2023 г. на РП – С.З., Писмо № 2189/07.08.2023 г. на РС
„ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № 2719/27.09.2022 г. на РС
„ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № 946/04.04.2022 г. на РС „ИН“
– С.З., Сектор „Пробация“ – С.З., Писмо № Р 484/2021 г. от 10.08.2021 г. на РП
– С.З., Писмо № 2321/09.08.2021 г. на РС „ИН“ – С.З., Сектор „Пробация“ –
С.З., Протокол от 29.07.2021 г. на РС – С.З. по нохд № 1938/2021 г., както и от
приложените приключени дела- чнд № 677/2017 г. на ОС – С.З., чнд №
103/2018 г. на ОС – С.З., нчд № 193/2018 г. на АС – Пловдив, НП 3233/2017 г.
на ОП – С.З., се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин следното
:
Очевидно ищецът Д. П. С. от гр.С.З. е бил привлечен в качеството на
обвиняем по образуваното ДП № 284 зм 1429/2017г. по описа на РУ на МВР-
гр.К., обл.С., по ПП № 3233/2017г. по описа на ОП- С.З., като задържането му
станало въз основа на постановление № 3233/2017г. на РП- С.З. за срок от 72
ч. След изтичането му е внесено искане пред ОС- С.З. за вземане му на
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с Определение №
933/15. 12.2017г. по ЧНД № 677/2017г. на описа на ОС- С.З.. Безспорно е
4
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото и
фактически не е налице спор между страните, че на ищеца е било повдигнато
от органите на ответника ПРБ обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за това, че в периода от 03.12.2017г. до 10.12.2017г. в условията
на продължавано престъпление в гр.С.З. и гр.К., обл.С. бил отвлякъл лицето
Н.В.Ф., като в периода от 18.30ч. на 03.12.2017г. до 19.30ч. на 08.12.2017г. тя е
била държана в частен имот/къща/, находяща се в *** и в периода 20.30ч. на
08.12.2017г. до 02.00ч. на 10.12.2017г. в частен имот/къща/, находяща се в
гр.К., обл.С., ***, като деянието било извършено от две лица съвместно с
Т.Д.Д. и деянието отвличане било с користна цел и същото представлявало
опасен рецидив по чл.142, ал.З, т.1, пр.2 във вр. с ал.2, т.2 и т.7 във вр. с ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Видно от
материалите по приложеното приключено наказателно досъдебно
производство, с прокурорско Постановление № 3233/2017г. от 08.08.2018г. на
ищеца му е взетата мярка за неотклонение/МН/ „Задържане под стража“ е
била изменена в по- леката такава “подписка“, както и мярката “Забрана да
напуска пределите на Република България“, считано от 10.08.2018г. През
периода 14.12.2017г. - 10.08.2018г. ищецът е бил задържан в Следственият
арест в гр.С.З., намиращ се тогава в сградата на ОД на МВР- С.З.. За периода
от 14.12.2017г, до 28.01.2022г. разследващите органи и прокуратурата го
третират като обвиняем и в тази връзка са му наложили МН „ Задържане под
стража" и мярка за административна принуда „забрана да напуска пределите
на страната разпитвали са го като обвиняем. Досъдебното Производство
продължило дълго - 4г. и 1 месец. По делото не са събрани безспорни
доказателства за вината на доверителят ми. На 08.03.2018г. пострадалата
Федотова е депозирала молба пред разследващият орган, придружена с
нотариално заверена декларация от която се установява, че се отказва от
първоначалните си показания, тъй като считала, че не била отвлечена. С
прокурорско Постановление № 3233 / 2017г. от 28.01.2022г. на ОП С.З. е
прекратено спрямо него наказателното производство по ДП № 284 зм 1429 /
2017г. по описа на РУ гр. К., ПП № 3233 /2017 год. по описа на ОП С.З..
Налице е бездействие от страна на разследващите органи и прокуратура в
хода на досъдебното наказателно производство при разследване на
повдигнатото обвинение в извършване на тежко умешлено престъпление от
общ характер против обвиняемия- ищец, което впоследствие е било изцяло
5
прекратено. В резултат на което досъдебното наказателно производство е
продължило 4 г. и 1 м., като накрая е приключило без повдигане на обвинение
към ищеца и е било приключило в един доста дълъг и неразумен срок по
смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС. Действително тази разпоредба на чл.6§1 от
КЗПЧОС не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие
или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали
престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от
цивилизованите народи. Страните по делото обаче спорят основно за размера
на претендираното обезщетение, което очевидно се дължи от ответника на
ищеца.
По делото е изслушано и прието без възражение от която и да е от
страните писмено заключение на Съдебно- психологична експертиза, от чието
категорично заключение се вижда, че психологическото състояние на ищеца за
периода на пребиваване в следственият арест за времето от 14.12.2017г. до
28.01.2022г. включително е било свързано с високо ниво на стрес, което не е
било документирано в наличната документация. В проведеното открито
съдебно заседане вещото лице обяснява, че при провежданото изследване
отговорите дадени от ищеца ми не са били лъжливи. Действително той е
представил жалби, писани от него до управата на следствието с молба за
помощ относно здравословното му състояние за което няма данни по делото,
но такава помощ не му е била оказвана. Напуснането на детето и майката на
семейството му се е отразило очевидно недобре, той е искал да се грижи за
детото си, но е бил лишен от тази възможност. Към датата на завеждане на
иска в настоящия първоинстанционен съд/27.10.2023г./ относно състоянието
на ищеца все още има последици за емоционални изживявания от негативен
характер/тревога, безспокойство, емоцонална лабилност, избягващо
поведене/, които са намерили своята острота и интензивност, без да са
отзвучели напълно. Към датата на изготвяне на поисканата, назначена,
изготвена, изслушана и приета съдебно- психологична експертиза са
установени и доказано по несъмнен и безспорен начин високи стойности на
невротизаця на личността, дипресивна симтоматика, емоционална лабилност,
високи стойности, както на ситуативна, така и на личностова тревожност,
оформена като качество на характера и стрес над нормалните стойности.
Липсват данни по делото и в наличната документация за провеждано
психологично и психиатрично лечени в 03“Следствени арести“- С.З.. По
6
данни на самия ищец от 4 месеца той е бил непрекъснато на медикаментозно
лечение при специалиста- психиатър д-р Златка Д. от гр.С.З., което е
потвърдено при проведен разговор със същата. В съдебно заседание по делото
вещото лице заяви изрично, че ищецът има положителна промяна в
поведението след приключване на досъдебното наказателно производство
против ищеца. Следователно е налице трайно установена константна,
продължителна и непротиворечива практика на ВКС- София по реда на чл.290
от ГПК, основана на задължителните указания в.11 (раздел II от Мотивите) от
ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС- София,
съгласно която понятието „справедливост” по смисъла на общия закон/чл.52
от ЗЗД/ не е абстрактно такова, а е свързано със задължителната преценка от
решаващия съд на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства представляват вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по
специалния закон/чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ/ такива правнорелевантни
обстоятелства, представляващи критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди- например тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния вид,
дали ищецът е оправдан/респективно дали наказателното производство е
прекратено/ - по всички обвинения срещу него или по част от тях, а по други е
осъден, в случаите на частично оправдаване (прекратяване) се вземат предвид
всички обстоятелства- броят на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда(е прекратено наказателното производство), тежестта на извършените
деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан,
причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за
които деецът впоследствие е признат за невиновен, и причинените
неимуществени вреди. Също и продължителността на наказателното
производство срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не
„разумните срокове“ за провеждането му. Като тази преценка се обуславя от
фактическата и правната сложност на наказателното производство в
досъдебната и съдебната му фаза. По казуса следва да се отчете й дали
ищецът вече е получил обезщетение за вредите от нарушение на правото му
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.26, ал.3
7
от ЗОДОВ. Също така дали е взета/респективно вида и продължителността на
взетата мярка за неотклонение/, както и другите наложени на ищеца
ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното
производство. От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди
е също и начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца,
приключило с оправдаването му, респ. - с прекратяването на наказателното
производство, а именно - дали то е прекратено още в досъдебната фаза или
обвинителен акт е бил внесен в съда, както и броят на съдебните инстанции,
разгледали делото, а също и дали той е оправдан още на първа инстанция или
е била постановявана осъдителна присъда и за какво наказание, която е
отменена от горна инстанция. От такова значение е и дали през времетраенето
на процесното незаконно наказателно преследване, срещу ищеца са били
водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е
техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения, ако те също са били незаконни - дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значения са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това, как и по
какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на
ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, неговото
емоционално и психическо състояние, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му
статус и пр. По всеки казус, с оглед обстоятелствата по делото, съдът следва
да се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във
всички сфери на живот на обвиняемия(подсъдимия), на неговото лично и
професионално достойнство и чест. Макар съдът да е длъжен да вземе
предвид всички конкретни, установени по делото, релевантни обстоятелства,
обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ се определя глобално, за всички претърпени неимуществени вреди от
този деликт, а не поотделно и фрагментирано. Следователно
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необхоД.стта за
преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за
8
репарирането им, в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
общественоикономическите условия и стандарта на живот страната, но най-
вече с оглед особеностите на конкретния случай.
В практиката на ВКС е изяснено по повод определянето на „справедливия
размер“ на обезщетението при деликтите/какъвто е процесния/ по реда на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, че самото осъждане на ответната ПРБ, като
процесуален субституент на Държавата да заплати това обезщетение, има
основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен характер
на процесиите вреди, произтекли от съответното незаконно обвинение. В
конкретният случай, претендираното парично обезщетение се явява
справедливо и като такова искът следва да бъде по принцип уважен по
фактическо и правно основание.
От което следва, че постановленията на разследващите органи,
докладвани и одобрени от прокурор, с които са били повдигнати обвинения
срещу ищеца от страна на Прокуратурата, са били изцяло незаконосъобразни,
което сочи на законовата хипотеза точно на претендирания чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, тъй като спрямо ищеца са били налице незаконно привличане като
обвиняем, вземането спрямо ищеца МН първоначално „Задържане под
стража“, а впоследствие „Домашен арест“, по които обвинения досъдебното
наказателно прозводство против него е било впоследствие изцяло прекратено,
със законните последици от това.
Поради което исковата претенция се явява процесуално допустима и
Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на
гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите,
които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството
на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато обвинение, и същевременно това
са органите, които издавайки актовете в рамките на своята компетентност и
правомощия, са нарушили правата на ищеца и съществено са влошили
положението му. В тази връзка е налице многобройна, продължителна,
постоянна и непротиворечива относима съдебна практика по аналогични
казуси, че в случай на бездействие на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения и невнасяне на наказателно дело в съда в
определения срок, довели до прекратяване на досъдебното наказателното
производство, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на
9
обвинението и недоказаност на участие на обвиняемия в престъплението,
което съответства на основанието за търсене на съответната отговорност за
вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Следователно, като последица прекратяването на наказателното
преследване не изключва, а предполага отговорността на Държавата за вреди,
което е приравнено на прекратяването на наказателното производство, ако
деянието не е извършено от обвиняемото и подсъдно лице/ищеца/. В
конкретния случай е налице влязъл в законна сила акт на компетентен
държавен орган, което изрично сочи, че досъдебното наказателно
производство срещу ищеца се прекратява изцяло. Поради което повдигнатите
му обвинения, се явяват изцяло незаконни и следователно Държавата следва
да отговаря за причинените на пострадалото лице/ищеца/ вреди/в случая само
претендираните неимуществени такива/. Поради което предявеният иск се
явява допустим и по принцип доказан по своето правно своето основание, че в
резултат на неправомерни действия на ответника, ищецът е претърпял вреди
от неимуществен характер.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото 2 бр. свидетели се
установява, че за времето на проведеното досъдебно наказателно
производство против ищеца до окончателното му приключване, съгласно
показанията на Д.И.Г./без родство с ищеца/, той се запознал с ищеца в
Следствения арест- С.З. през м.април или м. май 2018г., до м.юни 2018г., който
споделял пред него, че е задържан, но е невинен и се връщал след проведените
телефонни разговори много притеснен, разстроен, и споделял, че няма връзка
с жена си и много тежко го изживявал. Били са му идвали близки хора на
свиждане, но не знае кой конкретно е идвал. Стигнало се е ищецът да обявява
гладни стачки, защото не му било добре, стоял дълго време гладен, залитал от
глад и падал от немощ. Казвал, че като излезе от ареста, не знаел какво да
прави, гоорел направо за самоубийство. Веднъж – два пъти тогава са му
отказвали молбите да излезе от ареста за спешна лекарска помощ. Не си
спомня да е идвало медицинско лице в ареста да му оказва помощ, а ищецът
имал нужда от такава. Припадал и му били излезнали някакви мехури и отоци
по тялото около корема. Не е било възможно ищецът да е посетил здравната
служба, а той да не знае за това. Били ска общо 4 души в една килия в ареста.
Същевременно свидетелят Г.Д.П./без родство със страните/, сочи, че
10
познава ищеца в продължение на около 6 месеца през пролетта на 2018г. от
Следствения арест- С.З.. На ищеца нещата били най- зле психически и от
гледна точка на храна, жена му го оставила, когато бил в ареста и общо взето
ищецът бил много зле, имал няколко пъти припадане. Рядко му идвали на
свиждане , идвала е на няколко пъти медицинска помощ/лекар/, прегледите
са ставали и навън, и в килията, когато е присъствал ищецът два пъти е
припадал в килията. Според нетго ищецът не е бил изпращан на лечение в
болнично заведение, в ареста са му били даване някакви лекарства, но не знае
точно какви. Ищецът ги е пиел, когато са му ги давали. Понякога ги искал от
дежурния старшина, но той не му ги давал по неизвестна на него причина.
Ищецът бил пускал ня няколко пъти жалби, на два пъти ищецът бил обявявал
гладна стачка- първия път, когато здравословното му състояние били много
зле и не се бил хранил повече от 10 дни. Забелязвал е у ищеца, че има отоци,
но може вследствие на припадъка, когато той се ударил в метала на леглото си,
но не бил добре психически. Няколко пъти ищеца е бил преглеждан и отлекаря
на ареста, не знае дали този лекар е бил щатен или не. Не знае дали друг лекар
е преглеждал ищеца.
Съдът кредитира в значителна степен тези две гласни доказателства,
които макар и дадени от лице с известни криминални прояви, търпящи към
онзи момент всеки от тях МН“Задържане под стража“ в Следствения арест-
С.З., като цяло съответстват на събраните по настоящото първоинстанционно
дело други писмени доказателства и съответстват в значителна степен на
писмените изводи в заключението на съдебно- психиатричната експертиза и
на до пълните гласни пояснения на вещото лице/психолог/ в проведеното
последно о.с.з. на 17.10.2024г.
Тези събрани 2 бр. гласни доказателства съответстват на пълно с
приетите по делото писмени доказателства, така и със заключението на
приетата по делото без никакво възражение от която и да е от страните и ОП-
С.З. съдебно- психиатрична експертиза.
Горепосочените гласни и писмени доказателства устновяват и доказват
причинените от незаконните обвинения от ответтника психически страдания у
ищеца, както и промяната в личностното му поведение и здравословното му
състояние. Тези обстоятелства принудили ищеца да се затвори в себе си и да
започне да страни от околните, защото изпитвал неудобство и срам от
11
воденото срещу него наказателно производство. Вследствие на обвиненията,
задържането и воденото срещу него досъдебно наказателно производство,
ищецът се чувствал отчаян, притеснен, депресиран, останал без работа и без
доходи. Това допълнително го натоварвало, защото не можел да се грижи за
семейството си, постоянно бил под напрежение и загубил вяра в
правораздаването.
Особено отражение върху душевните страдания, търпени от ищеца, дали
продължителното задържане под стража и домашен арест, които повлияли
върху нормалния му живот и най- вече върху правото му на свободно
придвижване и на труд. Всичко това и към настоящия момент все още давало
отражение върху състоянието на ищеца и темата за воденото срещу него
досъдебно наказателно произвоство продължавала да е болезнена за ищеца.
Воденото в продължение на повече от 4 г. наказателно производство срещу
него довело до Разстройство в адаптацията- напрежение, тревожност,
потиснато настроение, мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация,
проблеми със съня и апетита, отчаяние и песимизъм.
Депресивното настроение, безпокойството и чувството за невъзможност
за справяне в ситуацията за планиране на бъдещето или за продължаване на
съществуването в настоящата ситуация нарушава и извършването на
рутинните ежедневни дейности, които били бизнеса на ищеца. Действията на
органите на Прокуратурата довели до една значителна промяна в личността на
ищеца и са му причинили болки и страдания от неимуществен характер, които
продължават и към настоящия момент.
Не е налице твърдяната защитна теза на ответника ПРБ, че търпените
болки и страдания не били доказани по основание и размер- напротив, видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че ищецът е претърпял болки и страдания от неимуществен
характер, както се установява и причинно- следствената връзка между
действията на органите на ответника и търпените болки и страдания у ищеца.
Безспорно е доказано по делото, че ако не са били налице незаконните
обвинения срещу ищеца, ответната ПРБ нямало да внесе обвинителните
актове пратив него в съда.
В тази връзка предявеният иск се явява доказан и частично по размер, тъй
като съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
12
пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай е
безспорно установено и не се спори между страните, че претърпените от
ищеца вреди от неимуществен характер/претърпени душевни болки и
страдания от психически характер/, се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на органите на ответната ПРБ. При обсъждане
размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, следва
да се съобрази при преценка за справедливост обстоятелствата относно
характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, причинените
морални страдания и други такива, следва да се вземе предвид тежестта на
случая и неговото действително отражение върху личността, живота и
здравето на ищеца, както и способността да се справи с изключително тежкия
психически и емоционален дискомфорт, породени от незаконното обвинение в
умишлено престъпление, както и личността на увредения и други
обстоятелства, относими към конкретния процесен случай. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД следва
да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, вида и фазата на
наказателното производство, неговата продължителност, видовете взети
мерки за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането, влошеното здравословно състояние на ищеца, конкретните му
преживявания и отражението им върху живота му/семейство, професионална,
обществена и приятелска среда/, както и всички други обстоятелства,
относими към характера на увреждането.
При процесния случай правно- релевантните факти за определяне
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди са тежест на
повдигнатото обвинение, предвиждащи значителни по размер наказания
„лишаване от свобода“, вида и продължителността на проведеното досъдебно
наказателно преследване с различни тежки мерки за неотклонение първа
Задържане под страха и впоследствие Домашен арест/продължили повече от 4
г./, надхвърля разумната продължителност на наказателното производство,
което през времетраенето си се е намирало единствено на досъдебна фаза, и
правното основание за прекратеното наказателното производство.
В случая е са налице отпадание на обвинения в хода на досъдебното
наказателното преследване, наложените МН “задържане под стража“ и
„домашен арес“, като тези две най- тежки МН са източник на
13
високоинтензивни болки и страдания поради отнетата свобода на човешката
личност и накърняване на личните чест и достойнство за продължителен
период от време, какъвто в процесния случай безспорно е налице. Налице е
била и наложена принудителна процесуална мярка „забрана за напускане на
пределите на Република България“, което обстоятелство по един или друг
начин рефлектира на правото на свободно придвижване на личността и по
този начин влече дискомфорт и емоционално страдание. Негативните
преживявания на ищеца са формирани поради обвинението и задържането под
стража, съставляващи част от крайния вредоносен за него краен резултат.
Също така влошаването на здравословното състояние на ищеца е било налице,
като по време на престоя му в следствения арест се обострят заболяванията
му, което е основание за промяна на МН от „задържане под стража“ в по-
леката „домашен арест“, като от момента на задържането му под стража
ищецът е страдал и от известно психическо разстройство. Обаче интензитет и
продължителност на душевните болки, страдания и неудобства в личния
живот на ищеца безспорно са налице, като те силно са рефлектирали върху
ищеца по време на воденото срещу него наказателно досъдебно и съдебно
производство, по време на задържането под му стража, респ. задържането под
домашен арест. Показанията на свидетелите и приетото по делото заключение
на съдебно- психиатрична експертиза доказват горните обстоятелства, като те
се явяват безпристрастни и няма никакава фактическа и правна пречка то да
се кредитира изцяло и напълно с доверие от съда. Също така към момента на
задържането си ищецът е бил в сравнително млада възраст и досъдебното
наказателно производство, съчетано с продължителното задържане с двете
най - тежки МН са се отразили доста негативно върху възможностите му за
житейска и професионална реализация. От показанията на разпитаните по
делото 2 бр. свидетели, както и от писмените доказателства по делото се
установи и доказа, че същият е преживял и продължава да преживява
случилото се изключително тежко, като това е станало достояние на
неограничен кръг от хора в обществото и е довело до безспорна социална
изолация на ищеца, депресия, напрежение, тревожност, потиснато настроение,
мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация, отчаяние и песимизъм,
всички породени от последователните действия на ответника, изразяващи се в
повдигнатите им обвинения.
По принцип няма паричен еквивалент, който да може да възмезди
14
напълно преживяното от ищеца, като мисълта и болките от случилото се и
последиците от него ще съпътстват целия му живот, а за подобно психическо
изживяване, каквото и да е присъденото обезщетение би било недостатъчно.
Поради това съдът счита, че не са налице основания за редукция на така
установеното и доказано по основание парично обезщетение за причинени
неимуществените вреди и че не е налице законова норма на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
предвиждаща намаление размера на обезщетението, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, понеже ищецът не е извършил
деяние, представляващо престъпление и няма как да се приеме, че той е
нарушил свои задължения, за да допринесе със свои действия за настъпването
на вредоносния за него резултат.
Следва да се има предвид, че отговорността на ответника /ПРБ- София/ е
на извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от
общия закон/ЗЗД/ и с оглед критериите за аналогични казуси в ППВС №
4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушения във физическия, семеен и психически дискомфорт, които следва да
бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното обезщетение
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. Тъй като
Прокуратурата на Р.България по сега действащата Конституция на
страната/КРБ/ от 1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна
институция, и всички прокурори от всички нива и териториални структури в
страната са подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136,
ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца незаконосъобразно е било
водено наказателно досъдебно производство, което впоследствие е било
изцяло прекратено, е отговорна ПРБ, представлявана от Главният прокурор на
РБ, който от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от
Конституцията на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява надзор за
законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Понеже самата Прокуратура е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище в гр.София, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с
чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, тя следва да бъде осъдена, като
надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен граждански
съдебен процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си задължения
15
и е станал причина по отношение на обвиняемия/ищеца/ да бъде повдигнато
обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер,
досъдебното производство по което е било изцяло и окончателно прекратено.
Ето защо искът на ищеца за главницата по парично обезщетение по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- София се явяват напълно
основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и правно
основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по справедливост
относно главницата за парично обезщетяване, ведно със законните последици
от това. Ищецът е бил с напълно и окончателно прекратено против него
досъдебно наказателно производство по повдигнатото му обвинение,
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление по НК, като субекти на тази отговорност могат
да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер/ какъвто е
прокуратурата/, то действията й по повдигане и поддържане на обвинението
се считат за незаконни, тъй като спрямо обвиняемото лице/ищец/
наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от подсъдимия и не представлява престъпление.
И предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, продължителната, еднопосочна,
непротиворечива и широкообхватна практика по аналогтични казуси на ОС-
С.З., ПАС- Пловдив и ВКС- София, съдът счита, че за причинените болки и
страдания на ищеца през различните периоди от време и с различни МН, с
различни по размери минимални работни заплати/МРЗ/ за страната през тези
съответни периоди от време от 14.12.2017г. до 28.01.2022г., като съгласно
ПМС № 141/13.07.2017г., публикувано в Д.в.№ 58/18.07.2017г., считано от
01.01.2017г. МРЗ е била 460 лв., с ПМС № 316/20.12.2017г., публикувано в Д.в.
№ 102/22.12.2017г., считано от 01.01.2018г. тя е 510 лв., с ПМС №
320/20.12.2018г., публикувано в Д.в.№ 108/28.12.2018г., считано от
01.01.2019г. тя е 560 лв., с ПМС № 350/19.12.2019г., публикувано в Д.в.№
101/27.12.2019г., считано от 01.01.2020г. тя е 610 лв., и съгласно ПМС №
331/26.11.2020г., публикувано в Д.в.№ 103/04.12.2020г., считано от
01.01.2021г. тя е вече 650 лв.
При цялостна продължителност на повдигнатото обвинение в извършване
16
на престъпвение от общ характер срещу обвиняемия/ищец/ и взетите против
него две МН „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ в обща
продължителност от 4 г. и 1 м., съдът счита за основателна и доказана
исковата претенция за основателна и доказана до общия размер от 40 000 лв.
по двете първоначално отделни Искови молби. А в останалата част над
уважените 40 000 лв. до общо претендираните съответно инкорпорирани в по-
големия размер от 100 000 лв./а не сборувани в общ размер от 190 000 лв./, за
двете отделни и практически идентични искови претенции против един и
същи ответник, за едни и същи факти и обстоятелства, по едно и също ДП, тя
се явява твърде завишена, необоснована и недоказана, и в тази й част следва
да се отхвърли частично, със законните последици от това. Относно началния
момент на претендираната законна лихва, по отношение обезщетението за
неимуществени вреди, като се вземе предвид и установената практика, същата
е дължима от 28.01.2022г./момента на влизане в сила на прокурорското
постановеление за прекратяване на наказателното преследване на ищеца/, до
окончателното изплащане на сумите по главницата.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да
бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените и
претендирани от него по делото съгласно представения по делото в
последното открито съдебно заседание на 17.10.2024г. Списък на разноските
по чл.80 и чл.81от ГПК, в съответния редуциран размер и съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК на общо 4 000 лв., ведно със законните
последици от това. В останалата част над уважените 4 000 лв. претендираните
разноски в размер на общо 18 520 лв. за двете отделни и практически
идентични искови претенции против един и същи ответник, за едни и същи
факти и обстоятелства, по едно и също ДП, следва да се отхвърли, със
законните последици от това.
С оглед изхода на спора пред настоящата първа съдебна инстанция и
предвид императивната разпоредба на чл.9а, ал.2, пр.1 и чл.10, ал.3, изр.1, пр.2
от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с чл.78, ал.6 от общия закон ГПК/
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата 366 лв. за заплатеното от
бюджета на ОС- С.З. възнаграждение на вещото лице/психолог/ в приход на
бюджета на ОС- С.З. в обслужващата го „ЦКБ“- АД, клон С.З., в полза на
органите на съдебната власт в лицето на ВСС- София.
17
Горните мотиви се отнасят общо за двете отделно заведени искови
претенции по първата Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по първоначално
образуваното гр.д.№ 745/2023г. и по втората практически почти идентична
Искова молба вх.№ 13467/27.10.2023г. по гр.д.№ 50/2024г.- и двете по описа на
един и същи настоящ първоинстанционен ОС- С.З., и двете подадени от един
същи ищец/пълнолетния български гражданин Д. П. С. от гр.С.З./,
претендиращ срещу един и същи ответник/в лицето на ПРБ- гр.София/
парично обезщетение за причинени му неимуществени вреди, по едно и също
ДП № 284зм1429/2017г. по описа на РУ- гр.К., обл.С.. Безспорно и двете
образувани формално- технически като отделни искови претенции са
насочени против 1 бр. ответник- публичноправния субект Прокуратурата на
Република България/ПРБ/- гр.София, и касаят практически един и същи
действия и бездействия на държавните органи на един и същи ответник.
Поради което и основа на постановеното в з.з. Определение №
196/19.02.2024г. на осн. чл.126, ал.1 във вр. с чл.131- 133 и чл.121 от ГПК,
настоящия първоинстанционен ОС- С.З. изначално е съединил за съвместно
разглеждане исковите производства по първоначалната Искова молба вх.№
13467/27.10.2023г. по настоящото първоинстанционно гр.д.№ 745/2023г. и по
повторната Искова молба вх.№ 929/22.01.2024г. по по- късно образуваното
първоинстанционно гр.д.№ 50/2024г./и двете по описа на ОС- С.З./, като е
постановил едновременното им разглеждане по номера на по- рано
образуваното настоящо първоинстанционно гр.д.№ 745/2023г. по описа на
ОС- С.З.. Поради което и произнасянето по тях е общо, цялостно и неделимо
от процесуална и от материалноправна страна, със законните последици от
това.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от
всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З. в
законния 2- седмичен срок от връчването му, чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд-
гр.Пловдив.
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2,
ал.1, т.1 и т.3, и чл.9а, ал.2, пр.1 и чл.10, ал.3, изр.1, пр.2 от ЗОДОВ, във вр. с
чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД и чл.124, ал.1, чл.78, ал.1, 5 и 6, чл.80 и чл.81 от
ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- С.З.
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България- гр. София- 1000, бул.
“Витоша” № 2, ЕИК/Булстат- ********* да заплати на Д. П. С.- ЕГН
********** от *** ОБЩО сумата 40 000 лв./четиридесет хиляди лева/
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП №
284зм1429/2017г. по описа на РУ- гр.К., обл.С., ведно със законната лихва
върху главницата от 40 000 лв., считано от от 28.01.2022г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата 4 000 лв./четири хиляди лева/ разноски
по гр.дело за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по банкова
сметка **** в „Bulgarian Lev account“, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
иму част над уважените 40 000 лв. до общо претендираните 100 000 лв., ведно
със закнните лихви върху тях, като частично неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. П. С.- ЕГН ********** от *** да заплати по приходната на
Окръжен съд- гр.С.З.- БУЛСТАТ *********, п.к.6000, ул.“Митрополит
Методий Кусев“ № 33 в обслужващата го „ЦКБ“- АД, клон С.З. сумата 366
лв./триста шестдесет и шест лева/ за заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице/психолог/, в полза на органите на съдебната
власт в лицето на ВСС- София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от
връчването му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез ОС- С.З. пред ПАС-
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
19