Мотиви към Присъда № 55 от 07.11.2019
година, постановена по НОХД № 315/2019 година по описа на РС-Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против
подсъдимият Ж.С.А.,
роден на ***
***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, строителен работник, неосъждан, ЕГН – **********, е повдигнато обвинение по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2
от НК, за това, че на 07.09.2018 година в град Елхово, област Ямбол, в
частен имот, находящ се на улица „***“ №26, чрез нанасяне на удари с ръце /с
шамари и юмруци/ в областта на лицето и главата, причинил лека телесна повреда
на К.И.С. ***, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето,
като деянието е извършено по хулигански подбуди.
В хода на
проведеното по делото разпоредително заседание и по искане на страните за
разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК, като е установил, че са
налице предпоставките за това, съдът е разгледал делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно
заседание повдигнатото против подсъдимия А. обвинение се поддържа от
участващият по делото прокурор от РП -
Елхово, който намира, че по отношение на подсъдимия са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Подсъдимият не
се явява в съдебно заседание, редовно призован. Упълномощеният от него защитник
– адв. В. Д. не оспорва изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка и не желае провеждане на разпит на свидетелите, посочени
от прокурора в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт. Защитникът
на подсъдимият намира, че по отношение на последния са налице предпоставките на
чл. 78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба, като пледира същата да бъде определена в
минимален размер.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение
№144 от 17.11.2014 година по гр. дело №465/2014 година на PC- Елхово,
малолетният тогава свидетел К.И.С. бил настанен в „Център за настаняване от
семеен тип за деца и младежи" /ЦНСТДМ/ в град Елхово, за срок до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на някое от основанията за
прекратяване на настаняването. На основание цитираното по – горе съдебно
решение през месец септември 2018 година св. К.С. /вече непълнолетен/ продължил
да пребивава в ЦНСТДМ гр. Елово. Свидетелят С. често напускал центъра без
знанието и съгласието на директора и учителите.
На 07.09.2018 година след 19.30
часа свидетелят К.С. отново напуснал самоволно „Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи“, като се отправил към ромския квартал в град Елхово,
област Ямбол, за да играе с децата. По пътя свидетелят С. преминал покрай дома
на св.***, находящ се в град Елхово,
област Ямбол, ул. „***" №26. Свидетелят С. се познавал със св.***,
на която често гостувал и играел с нейните деца. В двора на имота освен св.*** се намирал и подсъдимият Ж.С.А., който бил употребил
алкохол. Виждайки св.С., подсъдимият А. излязъл на улицата, като обвинил свидетеля,
че му е откраднал преносимия компютър - лаптоп. След това подсъдимият отвел св.С.
до дома си, който се намирал в съседство с този на св.***.
Там подсъдимият А. показал лаптопа на св.С., като отново му отправил обвинения,
че го е откраднал. Св.С. отрекъл да е извършил кражба на лаптопа, след което двамата
се върнали в имота на св.***. Там подсъдимият А. наредил
на св. С. да седне на стол, след което започнал да нанася удари с ръце /с
шамари и юмруци/ по лицето и главата на свидетеля К.С..***помолила подсъдимият А.
да преустанови нанасянето на удари на свидетеля, но А. продължил да нанася такива
с ръце по лицето и главата на св.С.. В същото това време до имота на св.***
дошла***, която работила като детегледач в „Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи" град Елхово, където бил настанен св.С.. В присъствието
на св. *** подсъдимият отправил обиди и заплахи към св.С., като
отново твърдял, че свидетелят е извършил кражба на преносимият му компютър. По
настояване на***св.С. станал от стола и тръгнал да излиза от дворното място.
Преди св. С. да успее да напусне имота и да излезе на улицата, подсъдимият А.
му нанесъл още един удар с ръка /шамар/ по главата. Свидетелката ***издърпала
св.С. и двамата напуснали двора на къщата на св.Илияна Илиева.
В резултат
на нанесените от подсъдимият А. удари с ръце /юмруци и шамари/ в областта на
лицето и главата, на св.С. били причинени болки и страдания без разстройство на
здравето.
От
приложената по делото справката за съдимост на подсъдимия Ж.С.А. се установява,
че същият не е осъждан. С Решение № 33 от 05.02.2007 година, постановено по АНД
№522/2006 година по описа на РС – Елхово, влязло в законна сила на 06.03.2007
година А. е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл. 325, ал.1 от НК, като на основание чл. 78А от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лева. От приетата като
доказателство справка от ТД на НАП – гр.Бургас, офис Ямбол, се установява, че
за събиране на глобата, наложена на подсъдимия е било образувано изпълнително
дело, което е било прекратено на 12.01.2018 година поради изтичане на 10 –
годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се заплати задължението.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите С.,
Янакиев, Илиева, Петрова и И., дадени в хода на ДП, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК –
справка за съдимост на подсъдимия, протокол за предупреждение, Удостоверение за
раждане на К.С., Решение № 144 от 17.11.2014 година по гр.д. № 465/2014 г. по
описа на РС – Елхово, Удостоверение № АОУ – 26 от 06.10.2014 година на община
Елхово, Протокол № 23 от 06.10.2014 година на органа по настойничество при
община Елхово, Удостоверение № АОУ – 1 от 12.09.2017 година на община Елхово,
Протокол № 4 от 12.09.2017 година на органа по настойничество и попечителство
при община Елхово и др.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От обективна страна съдът прие за безспорно установено,
че на 07.09.2018
година в град Елхово, област Ямбол, в частен имот, находящ се на улица „***“
№26, подсъдимият Ж.С.А. чрез нанасяне на удари с ръце /с шамари и юмруци/ в
областта на лицето и главата, е причинил лека телесна повреда на К.И.С. ***,
изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди.
В резултат
на нанесените от подсъдимият А. удари с ръце /юмруци и шамари/ в областта на
лицето и главата на св. С., на последния е била причинена лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, изразяваща се в болки и страдания без
разстройство на здравето. Съдът приема, че нелесната повреда на св. С.
подсъдимият е причинил по хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда
по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения - вражда,
завист и пр. При причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди липсва
личен мотив за извършване на деянието, както и липсват някакви видими поводи,
които да са създадени от пострадалия. Основният мотив на дееца, при
причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди, е не само да засегне
лицето, а да демонстрира пренебрежение към обществените ценности, чрез
посегателството към пострадалия. От доказателствата по делото се установява, че
у подсъдимият Ж.А. липсва личен мотив за извършване на деянието, както и
липсват някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия С.. Подсъдимият
не е познавал св. С., между тях не е имало каквито и да било предходни взаимоотношения,
св. С. не е дал никакъв повод на подсъдимия за причиняване на телесните
увреждания. Ето защо съдът приема, че с действията си подсъдимият А. е целял да
демонстрира пренебрежение към обществените ценности, чрез посегателството към
пострадалия К.С..
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимият Ж.А. виновно, при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, като е съзнавал, че чрез
нанасяне на удари с ръце ще причини на пострадалия телесни увреждания.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и
е целял настъпването на обществено опасните му последици.
Ето защо
съдът призна подсъдимият Ж.С.А. за виновен по предявеното му обвинение по чл.
131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Съдът, след
като съобрази квалификацията на деянието и данните за личността на извършителя
намери, че са налице предпоставките за приложение на чл.78 а от НК по отношение
на подсъдимия Ж.А.. В санкцията на правната норма на чл. 131, ал.1, т.12 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация“.Подсъдимият
е пълнолетно лице, което не е осъждано. Същият е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на Глава двадесет и осма от НПК.
Съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 година на ВКС по т.д.
№2/2017 година, институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на
лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането
й е било образувано излълнително производство, но вземането е погасено по
давност. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са
настъпили имуществени вреди. С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да
освободи Ж.С.А. от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба.
С оглед
личността на подсъдимия, самопризнанията му в хода на ДП, способствали за
разкриване на обективната истина по делото, мотивите за извършеното деяние,
както и материалното му състояние, съдът наложи на Ж.С.А. административно
наказание глоба в минимално предвидения размер, а именно - 1000.00 лева. Съдът
прецени, че това наказание, наложено на подсъдимият, би било съответно на
извършеното от него деяние и ще постигне целите както на генералната, така и на
специалната превенция, предвидени в ЗАНН.
Предвид
изложеното, след като призна подсъдимия Ж.А. за виновен в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, на основание чл.78а от НК съдът го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание – глоба в
размер на 1000.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия:
/Яна Ангелова/