Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр. Русе, 03.06.2020 г.
Русенският окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: СИЛВИЯ ПАВЛОВА Членове: Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при
участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от съдия Тараланска въззивно търговско дело № 49 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно
обжалване” от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „Уникредит Булбанк“ АД против решение № 2196/20.12.2019 г. на Русенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 8041по описа за 2018 г. с което е уважен предявеният иск
от В.Д.И. за сумата до 7 361,14 лв. главница, представляваща сума,
получена при начална липса на основание през периода 01.01.2015 г. до
30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018
г. до окончателното плащане, както и сумата 1495,00 лв. разноски по делото.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Излага подробни съображения и иска от Окръжния съд да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна В.Д.И., която е подала писмен, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 22.11.2006 г. в гр. Пловдив страните са сключили
договор за банков кредит № 521/ИН, съгласно който „Булбанк“ АД, сега „Уникредит
Булбанк“ АД предоставя на В.Д. Цанева ипотечен кредит в размер 31 780 евро за покупка на недвижим имот. Годишният
лихвен процент представлява сбор от базов лихвен процент 3,724% и надбавка
2,756 %, общо 6,48%. Към договора са прикрепени типови „Условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за кредит №
521/ИН от 22.11.2006г., като в т. 11.1.б. е посочено, че базовият лихвен
процент е равен на шестмесечния/тримесечния Euribor. Посоченият в договора, раздел І, т. 4.1. представлява
базовия лихвен процент за първите шест месеца от сключването на договора.
Договореният лихвен процент, формиран на база шестмесечен/тримесечен Euribor ще
се променя всяко календарно шестмесечие/тримесечие и считано от датата на
промяната (първи януари и първи юли)
общият лихвен процент по кредита ще се променя автоматично в съответствие с
приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка, за което
кредитополучателят дава неотменяемото си безусловно съгласие. Кредитът се
погасява с месечна анюитетна вноска до 15-то число на месеца с краен срок за
погасяване 15.11.2031 г.
В т. 11.1.1. страните предвиждат още една възможност за
промяна на лихвения процент: кредитополучателят дава съгласието си кредиторът
да променя едностранно общия размер на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т. 4.1.а без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните , при нарастване на
базисния лихвен процент с повече от два пункта от размера, определен от
кредитора в деня на сключване на договора или от размера му, формиран след промяна.
Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен
срок на адреса за кореспонденция, посочен в договора.
Управителният съвет на „Уникредит Булбанк“ АД решил по
протокол № 38 от 14 октомври 2008 г.
цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив
базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването
договорен лихвен индекс Sofibor и други и премия, определяна по размер от ГОД
от 0 до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща
оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията
и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и
произтичащия от нея кредитен риск. С посоченото решение на управителния съвет
на „Уникредит Булбанк“ АД се въвежда нов компонент в лихвата, наречен „премия“.
Съгласно т. 2 за всеки ползван кредит банката начислява, а
кредитополучателят заплаща годишна лихва (цена на кредита) като общ лихвен
процент в размер, равен на действащия и прилаган от банката към датата на
начисляването базов лихвен процент, определен по т.1 (в случая Euribor+премия) плюс надбавка, установена по размер в договора
за кредит. Точка 4 от протокола предвижда включване на измененията в общите
условия на банката. Съгласно т.6 от решението на управителния съвет промените
следва да се прилагат спрямо заварените договори за кредит по решение за всеки
конкретен случай, прието от ГОД или овластен от него служител на банката, въз
основа на проведени с кредитополучателите преговори или постигнато съгласие.
Окръжният съд счита, че решението на управителния съвет
на „Уникредит Булбанк“ АД от 14 октомври 2008 г. може да се прилага за сключени
след тази дата договори за кредит, съответно приети изменени общи условия.
Кредитополучателите по заварени договори за кредит като настоящия могат да
бъдат задължени да заплащат допълнителна компонента „премия“ към базовия лихвен
процент само въз основа на допълнително писмено споразумение, тоест при изрично
съгласие на кредитополучателя. Такова допълнително споразумение в случая не е
постигано, нито кредитополучателят е изразявал по някакъв друг начин съгласие
за това. Настоящият съдебен състав намира, че с извършените от страна на
банката действия са променени неправомерно правилата за определяне на лихвения
процент с включването на нов компонент – премия, наред с първоначалните, което
променя реда, начина, формулата за изчисляване на БЛП и съответно на ГЛП. Тази
промяна нарушава принципа на равнопоставеност на страните, противоречи на
закона и поради това не обвързва кредитополучателя.
Видно от приетата от първоинстанционния съд и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2018 г. В.И.
е заплатила лихви /посочени с подробно изчисление в Таблица 4 от експертизата/
с включен ГЛП компонент „Премия 3,5 %“ – 7 058,72 евро или 13 805,66
лв. В същото време дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит,
изчислена при съобразяване на договореностите в него, а именно – изчислена при
ГЛП с включен индекс 6 месечния EURIBOR и надбавка
2,756% е в размер на 3 295,03 евро или 6 444,52 лв. Разликата е в размер на 3 763,69 евро с левова равностойност 7 361,14 лв
– реално изтеглени от банката суми, в какъвто размер е и заявената и уважена от
първоинстанционния съд осъдителна претенция.
Така постановеното решение на Русенския районен съд е
правилно и законосъобразно.
Допустимо е при сключване на договор страните да
уговорят, че размерът на престацията ще бъде определен впоследствие само от
едната страна при договорени параметри. Банката не е увеличавала лихвения
процент съобразно договореното, а едностранно е добавила компонента „премия“ в
базовия лихвен процент. Това представлява едностранна промяна на договора от
страна на банката, с която кредитополучателят не се е съгласил и тя не може да
се прилага спрямо него. За това е необходимо изменение на договора чрез съдебно
решение по чл. 307 от Търговския закон, каквото в случая не е налице. В случая банката
е събрала сумата 7 361,14 лв изцяло извън рамката на двустранния договор,
тоест при липсващо съгласие на другата страна. Именно поради това е допустим
иск на извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД независимо от наличието на
договор между страните.
Както правилно е установил първоинстанционният съд реалното увеличиение на платената лихва за
исковия период е настъпило порави въвеждане на допълнителната компонента, което
е било възможно поради твърде широкото формулиране на текста на чл. 4 от
договора във връзка с чл. 11.1.1. от раздел ІІ на договора, която клауза
настоящият съдебен състав приема за неравноправна, тъй като същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, както и до увреждане на потребителя. Поради
сочените доводи тази уговорка на основание чл. 146, ал.1 от Закона за защита на
потребителите следва да се счита за нищожна. Само за прецизност следва да се отбележи, че Законът
за защита на потребителите се прилага и за
потребителите на финансови услуги при отпускане на кредит, обезпечен с ипотека.
Такова становище заема Върховният касационен съд в определение № 408 от 24 юни
2014г. по ч. т. д. № 1206/2014г. ІІ т.о. по повод приложението на правилото за
подсъдност по чл. 113 от ГПК и тълкуването на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП. Клаузата е неравноправна, защото икономически
по-силната страна „Уникредит Булбанк“ АД има право едностранно да променя
базисния годишен лихвен процент „при нарастване на базисния лихвен процент с
повече от два пункта от размера, определен от кредитора в деня на сключване на
договора“, което означава право лихвеният процент само да се увеличава, но не и
да се намалява. Основният лихвен процент на БНБ отразява промените в пазарните
условия. Клаузата прехвърля тежестта от промените на пазарните условия само
върху кредитополучателя. Банката, която вече е осигурила кредитния ресурс при
определена за нея цена в деня на усвояване на кредита, си осигурява чрез тази
неравноправна клауза печалба във всеки случай. Текстът на раздел ІІ от договора
за банков кредит е бил изготвен предварително. Кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Цената на кредита е била увеличена
без кредитополучателят да е имал гарантирано право да се откаже от договора.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира предявените искове за основателни и доказани, а решението на Русенския
районен съд за правилно и
законосъобразно и го потвърждава с препращане към мотивите на основание чл. 272
от ГПК и присъждане на разноските за въззивното производство в полза на
ответника по жалбата.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение№ 2196/20.12.2019 г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско
дело № 8041 по описа за 2018 г., с което „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район *** е осъдена да заплати
на В.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 7 361,14
лв главница, представляваща получена при начална липса на основание през
периода 01.01.2015 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2018 г. до окончателното й плащане, както и сумата
1495,00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район *** да ЗАПЛАТИ на В.Д.И., ЕГН **********,***, сумата 700,00 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: