№ 55
гр. Силистра, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20233400500024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Бояна“ ООД, ЕИК *********,
против Решение № 640 от 10.11.2022г. постановено по гр. дело № 1716/2021г. на СРС, с
което първоинстанционния съд е отхвърлил иска, с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ,
предявен от „БОЯНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“,с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, за заплащане на сумата от 1250(хиляда двеста и петдесет) лева, част от сумата от
20 000 лева - представляваща действителната стойност на товарен автомобил марка
„Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“, с рег.№ СС 2768 АМ, увреден в следствие на реализирано в
с. Паисиево, на 28.04.2020г. ПТП виновен, за което е водачът на лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег.№ СС 0914 МС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
в ЗК”ЕВРОИНС“- със срок на действие 01. 10.2019г.- 30.09.2020г. със същото решение
съдът е осъдил „БОЯНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра, да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“,с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, сумата от 2722.17(две хиляди седемстотин двадесет и два лв. и 17 ст.)
лева - разноски по гр.д.№1716/2021 г. по описа на СРС.
Въззивникът – БОЯНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище в гр.Силистра, не е
доволен от първоинстанционното решение, намира същото за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като в тази връзка желае
същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи
изцяло осъдителните му искови претенции срещу ответника.
Въззиваемият – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“,с ЕИК
*********, с адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“№ 43, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди
атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен
интерес от въззивното производство, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от
1
ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Между страните няма спор относно наличието на застрахователна полица №
07119092721481, за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
марка „Тойота“ ДК№ СС0914 МС, със срок на покритие 01. 10.2019г.- 30.09.2020г. Не се
оспорва и факта, че на 04.11.2020г. пред застрахователя е заведено искане на ищеца по реда
на чл. 380 от КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана щета
№ **********, а застрахователя не изплатил обезщетение.
Спорните факти и обстоятелства в случая са механизма на настъпване на ПТП и вината
на водача на лекия автомобил, както и твърдяно наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ с ДКН СС2768 АМ. Спор е
налице и относно твърдения от въззивника факт, че е налице тотална щета по смисъла на чл.
390,ал. 2 от КЗ, на товарния автомобил, както и това, че действителната му стойност е 20
000 лева.
За да установи спорните факти първоинстанционният съд назначил три съдебни
автотехнически експертизи - една единична и две тройни. Съдът дал вяра на данните на две
съвпадащи си като резултат експертни заключения, според които участниците в процесното
ПТП, настъпило на 28.04.2020г. около 13.00ч. в с. Паисиево, обл. Силистра, са лекотоварен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер 311 ЦДИ“ с рег.№ СС 2768 АМ, собственост
на ищеца и управляван от Крали Кралев и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола
Версо“ с рег.№ СС0914 МС, управляван от Буранидин Берун Фераим. Било установено, че
автомобилът „Мерцедес“ навлязъл в лентата за движение на автомобил „Тойота“, което
принудило водачът на автомобил „Тойота“ да намали скоростта и за да избегне удара с
движещия се срещу него товарен автомобил да навлезе в насрещната лента, която била
свободна. Водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ предприел аварийно спиране и завил
надясно, за да се върне в лентата си на движение, където довело до челен, кос, ексцентричен
удар с лекия автомобил „Тойота“.
Като техническа причина за ПТП, болшинството от вещите лица приели навлизането
на лекотоварния автомобил в лентата за насрещно движение, което становище било изцяло
възприето от първоинстанционния съд, включително и в частта, относно поведението на
водача на товарния автомобил, което се възприело, като нелогично и трудно предвидимо, за
да се изиска от водача на автомобил „Тойота“ да отговори адекватно в краткото време за
реакция, с което е разполагал.
Допълнителен довод обусловил становището на първоинстанционния съд бил и
съставения акт за установяване на административно нарушение № 299/2020г. на водача на
товарен автомобил „Мерцедес“ Крали Кралев и издаденото възоснова на него Наказателно
постановление № 20- 0259-00261/09.10.2020г. от ОДМВР-Силистра, РУ-Дулово, с което
макар и към него момент не влязло в сила е прието, че Кр. Кралев виновно е нарушил чл.25,
ал. 1 от ЗДвП, като „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях“. На вътрешното убеждение на съда повлияли и
данните от проведеното досъдебно производство, по което било установено, че причина за
ПТП е виновното поведение на Кралев, но наказателното производство е прекратено като
несъставомерно по други съображения.
Съобразявайки липсата на основания за ангажиране на деликтната отговорност на
водача на лекия автомобил за причинените на ищеца вреди от ПТП, първостепенният съд
приел, че липсват основания за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, което го мотивирало да отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
Въззивникът не споделя мотивите на първоинстанционния съд, като излага
2
аргументи в подкрепа на тезата, че вината за ПТП е изключително на водача на лекия
автомобил, което обуславяло функционалната обвързаност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ да възмезди пострадалия от инцидента за претърпените вреди.
ОС споделя мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща по реда
на чл. 272 от ГПК.
Запознавайки се с материалите по първоинстанционното дело въззивният съд прие, че
вина за процесното ПТП има водачът на товарния автомобил собственост на въззивника.
Тези фактология е възприета не само от преобладаващото мнозинство от вещите лица
работили по трите назначени и изготвени експертни заключения, но и от административно
наказващия орган издал приложеното, към първоинстанционното дело наказателно
постановление № 20-0259-0000261 от 09.10.2020г. на РУ - Дулово, с което на водача на
лекотоварния автомобил е наложено административно наказание именно по повод
процесното ПТП. Същата фактология се установява и от мотивите към приложеното
Постановление за прекратяване на досъдебно производство по преписка № 1394/2020г. на
РП - Силистра, ТП – Тутракан, според които причините за настъпване на ПТП били
навлизането на товарния автомобил в насрещната лента за движение.
Предвид така установеното ОС не кредитира тезата на ищеца въззивник, че вина за
произшествието имал водача на застрахования при ответника автомобил, което го мотивира
да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди атакуваното с нея
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото съдът намира искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноските сторени във въззивното производство за основателни, което го
мотивира да осъди въззивника да заплати на застрахователното дружество сумата от 150
/сто и петдесет/ лева. Видно от представеното пълномощно /лист № 29 от делото/
въззиваемият ЗД“ЕВРОИНС“,с ЕИК *********, е бил представляван в процеса от
юрисконсулт, което обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8 от ГПК, при определяне на
дължимите деловодни разноски. Съгласно този текст „Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към
текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., като за дела с материален интерес над 10000 лв.
/каквото настоящото не е / възнаграждението може да биде увеличено с до 50 на сто от
максимума. Ето защо и предвид ниската правна и фактическа сложност на делото съдът
приема за справедлив размер от 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 640 от 10.11.2022г. постановено по гр. дело №
1716/2021г. РС – Силистра.
ОСЪЖДА „Бояна“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на
управление гр. Силистра, ул. „Велико Търново“ № 39, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“,с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
“Христофор Колумб“№ 43, 150 /сто и петдесет/ лева деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4