№ 1943
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100504554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, във вр. с глава ХХV от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. И.а Т., в качеството на
законен представител на малолетното дете ищец Н. В.И., срещу решение от
23.02.2022 г. по гр.д.№ 55316/2021 г. на Софийски районен съд, 86 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл. 143
СК за присъждане на месечна издръжка за малолетното дете за разликата от
присъдения размер 250 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.
Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил всички обстоятелства,
от значение за определяне размера на издръжката, нито възможностите на
ответника да заплаща такава. Прави се искане решението да се отмени в
обжалваната част и да бъде постановено решение, с което искът за
присъждане на месечна издръжка да бъде уважен изцяло. Претендират се
разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден
от въззиваемия В.Н.И., чрез адв. В.К., с който са изложени съображения за
нейната неоснователност. Прави се искане да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В останалата част решението на Софийски районен съд като необжалвано е
влязло в сила.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд като
писмени доказателства по делото са приети представени от страните
1
документи и справки относно получаваните от родителите на малолетното
дете доходи от трудови правоотношения, служебни справки, извършени от
въззивния съд относно регистрираните по отношение на родителите трудови
договори и получаваните от тях осигурителни обезщетения, както и
доказателства за разходите на детето във връзка с провеждано ортодонтско
лечение. И двамата родители твърдят, че са взели участие в покриване на този
разход, като и двамата представят доказателства в тази връзка.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Съгласно
приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи служебно за интересите на
ненавършилите пълнолетие деца.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
По делото се установява, че родителите на малолетния ищец Н. В.И. са
живеели във фактическо съпружеско съжителство в гр. Добрич до 2021 г.
Поради влошаване на отношенията им, същите са във фактическа раздяла от
тогава, като майката и детето са се преместили и установили в гр. София.
От представения с исковата молба амбулаторен лист от УМБАЛ „Света
Екатерина“ – гр. София се установява, че на детето Н. е поставена диагноза
анатомично малък ПАК с хемодинамично незначим Л-Д шънт. Детето е
посетило специалист по повод оплаквания – пребледнявал и му прилошавало.
По препоръки на лекуващия кардиолог, отразени в амбулаторния лист, на
детето се препоръчва нормален двигателен режим, контролен преглед с
ехокардиограма веднъж годишно и профилактика на инфекциозен
ендокардит. Дадени са препоръки за хранително-двигателен режим, като част
от тях са детето да спортува.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Красно село се
установява, че майката и детето обитават тристаен апартамент заедно с бабата
и дядото на детето по майчина линия. Детето е записано в ******* „В.Х.“ –
гр. София, като по данни от училището детето е редовен ученик, участва в
учебния процес и е с редовно подготвени домашни. Детето посещава уроци
по математика и български език, като желанието му е да продължи
обучението си в математическа гимназия. Таксите за частните уроци по
математика са 239 лв. на ниво, като в една учебна година нивата са общо три.
В тази връзка с исковата молба са представени доказателства за плащане на
сума в този размер, платена на 17.09.2021 г. на „Междучасие Тийн“. По данни
от личния лекар в гр. София детето има всички имунизации за възрастта си и
редовно посещава профилактични прегледи. Във връзка със сърдечния порок
на детето, то посещава УНСБАЛ „Св. Екатерина“ – гр. София веднъж
годишно, като наблюдаващ лекар е проф. П.К.. По препоръка от лекуващия
лекар кардиолог, детето трябва да спортува без натоварване. Пред социалния
работник майката е заявила, че поради финансова невъзможност е спряла
детето от тренировките по футбол, които е посещавало, като отново поради
2
финансова невъзможност детето не посещава редовно и тренировките си по
плуване. От представените квитанции към приходни касови ордери се
установява, че месечната такса за занятията по футбол на детето е в размер от
60 лв.
Пред въззивната инстанция се установява, че детето има нужда от
ортодонтско лечение, видно от представения лечебен план от дентална
клиника „Ортодонт“. Установява се, че стойността на същото е 2160 лв., като
заплащането на сумата е уговорено да става с първоначална вноска в размер
от 432 лв. и дванадесет равни месечни вноски в размер от 144 лв.
Консултацията на детето с ортодонт е от април 2022 г. Представени са
доказателства от ищеца за плащане на сумата от 432 лв. – първоначална
вноска и сумата от 118 лв. – първа вноска за лечението. Пред въззината
инстанция е представен и договор за кредит, сключен от дядото на детето
Д.Я.Т. за сумата от 500 лв., като майката на детето твърди, че именно с тези
средства е заплатена част от сумата за ортодонтското лечение.
От представените и приети пред въззивната инстанция доказателства,
включително служебно събраните такива, се установява, че след
преместването си в гр. София, майката е била безработна до 21.02.2022 г.,
като за периода октомври 2021 г. – януари 2022 г. е получила обезщетения за
безработица в общ размер от 852,00 лв., /между 96,00 лв. и 264,00 лв.
месечно/; от февруари до 5.05.2022 г. Г.Д. е работила по трудово
правоотношение с брутно месечно възнаграждение 650,00 лв. Считано от
13.05.2022 г. същата е започнала работа в „Боду“ ООД като основното
месечно възнаграждение е 710 лв.
За последната година нетното трудово възнаграждение, получавано от
ответника, е в размер от около 1400 лв., като считано от април 2022 г.
възнаграждението, получавано от него, е в нетен размер от около 1700 лв.
/при брутно трудово възнаграждение 2 218,69 лв./ Не се оспорва, че
ответникът живее в гр. Добрич. Пред въззивния съд са представени
доказателства, че за месеците април и май 2022 г. ответникът е заплатил
сумата от около 1200 лв. за издръжка на детето Н., при дължима според
първоинстанционното решение 500 лв. за двата месеца. Твърди се това да е
направено с цел заплащане ортодонтското лечение на детето.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съгласно трайната съдебна практика, и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото
се отглежда детето.
Приема се, че детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и
3
социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства
задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено
и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и
имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и
задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за
развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца (чл. 143 СК). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е
основание за даване на същата и показател за размера й; възможността е
винаги обективна и конкретна.
Относно нуждите на детето Н. се установява следното: детето е на 11-
годишна възраст към датата на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция. За учебната 2021-2022 г. е бил ученик в пети клас.
Същото има всички обичайни за възрастта нужди във връзка с хранене,
облекло, учебни пособия и други, които обуславят и съответните обичайни
разходи. Специфичните потребности на детето са следните: същото посещава
частни уроци, с оглед предстоящо кандидатстване в следващ етап на
обучение и желанието му да продължи образованието си в математическа
гимназия. Детето има необходимост да посещава редовно подходящи спортни
занимания, като това е от съществено значение за доброто му здравословно
състояние, предвид констатирания сърдечен порок и препоръката на
наблюдаващия детето кардиолог. Детето има необходимост от ортодонтско
лечение, като са ангажирани доказателства във връзка с необходимите за това
разходи, като плащанията са разсрочени за период от една година.
При съобразяване възможностите на майката, които безспорно са по-малки от
тези на бащата, обстоятелството, че майката е отглеждащият родител и
осигурява издръжка на детето и в натура, както и обстоятелството, че майката
и детето живеят в гр. София, където, както е ноторно, предвид по-високите
средни доходи на населението, по-високи са и разходите, необходими за
осигуряване нормален стандарт на живот над линията над бедността, а от
друга страна ответникът живее в гр. Добрич, не доказва да има специфични и
постоянни разходи, а доходите му са значително по-високи от тези на
майката, въззивният съд намира, че същият без затруднения може да заплаща
месечна издръжка на детето си в размер от 350 лв., която би била достатъчна
за задоволяване потребностите на Н..
Предвид несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението на Софийския районен съд следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за месечна издръжка
за детето Н. за разликата над 250 лв. до 350 лв. и потвърдено в частта, с която
е отхвърлен искът за разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 400
лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от иска при обжалваем интерес –
отхвърлената от първоинстанционния съд част от иска.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който
претендираните от него разноски са в размер от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение. Реалното заплащане на сумата се установява от
4
представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за
платената сума. Съобразно постигнатия резултат пред въззивната инстанция,
дължима е сумата от 200 лв.
Ответникът претендира разноски в размер от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Реалното заплащане на сумата
се установява от представения договор за правна защита и съдействие,
съдържащ и разписка за платената сума. Съобразно отхвърлената част от
иска, дължима е сумата от 100 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
въззивника ищец сумата от 100 лв. – съдебни разноски за въззивното
производство.
Ищецът претендира разноски и за първоинстанционното производство в
пълен размер. С оглед резултата от първоинстанционното производство,
районният съд е присъдил разноски в размер от 188 лв. С оглед постигнатия
резултат по въззивното производство, следва да бъде присъдена
допълнително сумата от 74,50 лв. в полза на ищеца – съдебни разноски за
първоинстанцинното производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер от 72
лв. по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1419 от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 55316/2021 г. на
Софийски районен съд, 86 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от Н. В.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Д.
Т., ЕГН **********, срещу В.Н.И., ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл. 143 СК за присъждане на месечна издръжка за малолетното
дете за разликата от присъдения размер 250,00 лв. до 350,00 лв., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********, да заплаща на малолетния Н. В.И., ЕГН
**********, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Т.,
ЕГН **********, още 100,00 лева месечна издръжка (или общо 350,00 лева),
считано от 1.10.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1419 от 23.02.2022 г. по гр.д.№ 55316/2021 г.
на Софийски районен съд, 86 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Н. В.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Г. Д. Т., ЕГН **********, срещу В.Н.И., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 143 СК за присъждане на месечна издръжка за
малолетното дете за разликата от присъдения размер от общо 350,00 лв. до
пълния предявен размер от 400,00 лв.
ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Н. В.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Т., ЕГН **********, сумата
от 100,00 лева – съдебни разноски за въззивното производство, определени по
5
компенсация.
ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Н. В.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Т., ЕГН **********, сумата
от 74,50 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство,
дължими предвид уважената част от иска във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер от 72 лв. – държавна такса за въззивното
производство, съобразно уважената част от иска.
В останалата част решение № 1419 от 23.02.2022 г. по гр.д. № 55316/2021 г.
на Софийски районен съд, 86 състав, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6