Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………../………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, VI състав, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
4753 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Л.О.Л. ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Цв.
Л., против НП № 532/16.10.2020год. на зам.кмета на Община Варна с което за
нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП й е било наложено адм.наказание
глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от същия закон.
В
жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено е при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и
моли съда да го отмени. Сочи, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал.1
и чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН (липсвало описание на нарушението и обстоятелствата
при които било извършено), че АНО не бил изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал.4 от ЗАНН да извърши преценка за законосъобразност на издадения АУАН, както
и такава досежно направеното възражение, че имало неяснота във волята на АНО за
какво точно нарушение е наложил санкцията, което нарушавало правото на защита
на наказаното лице.
В съдебно заседание процес.
представил на въззивницата поддържа жалба. Същият оспорва фактическите
констатации изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява. По делото е постъпило писмено становище от
ю.к. Карагеоргиева в което същата изразява становище за неоснователност на
жалбата като сочи, че съществени нарушения на процесуалните правила не са били
допуснати, а нарушението е безспорно доказано. Моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока за обжалване, поради което същата се
явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
На 15.08.2020год. св. А.И.
подала сигнал на имейла на Община Варна, в който посочила, че на същата дата
л.а. „Мерцедес“ с ДК№ В3718ТА е паркирал на тротоара пред гаража й в
гр.Варна, ул. „Радецки“ № 18 и около
14:40ч. й пречи да ползва гаража си. Към сигнала прикачила и снимки направени с
мобилен телефон.
Сигналът бил разпределен за
отработване на св. С. – полицейски инспектор в Общинска полиция. По рег. № на
автомобила св. С. установил, че собственик на автомобила е Димитър И. Групчев и на 29.08.2020год. му съставил АУАН за нарушение
на чл. 94, ал.3 от ЗДП. На 01.09.2020год. Димитър Групчев
подал възражение срещу акта, а на 08.09.2020год. представил и декларация по чл.
188 от ЗДП в която декларирал ,че на 15.08.2020год. в 14:40ч. автомобилът му
бил управляван от въззивницата. Образуваното с АУАН адм.наказателно
производство срещу Групчев било прекратено, а на
16.09.2020год., въз основа на постъпилия от св. А.И. сигнал и снимковия
материал към него, св. С. съставил срещу въззивницата АУАН бл. №
0002126/16.09.2020год. В актът св. Славчев посочил, че на 15.08.2020год. е
нарушила разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП тъй като около 14:40ч., в
гр.Варна, на ул. „Радецки“ №18 е паркирала л.а.а марка „Мерцедес“ с рег.№
В3718ТА, собственост на Димитър И. Групчев с ЕГН **********
върху тротоар с което пречи на останалите участници в движението.
АУАН бил надлежно предявен на
въззивницата, която го подписала вписвайки, че има възражения. Препис от АУАН
бил връчен на въззивницата.
На 21.09.2020год. въззивницата
подала писмено възражение срещу АУАН, в което оспорвала извършването на
нарушението. Твърдяла, че фактическата обстановка отразена в АУАН е
недостоверна, както и че актосъставителят не бил посетил лично хипотетичното
място на нарушението.
На 16.10.2020год., въз основа на
акта, зам. кмета на Община Варна издал процесното НП. В него от фактическа
страна посочил, че на 15.08.2020год., около 14:40ч., в гр.Варна като водач на
МПС – л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3718ТА въззивницата е паркирала върху тротоар, с
което създава пречки за преминаването на пешеходците с л.а. „Мерцедес“ с рег.№
В3718ТА, с което била нарушила разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДП като цитирал
и част от текста на нормата.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали А.И., Р.С. и Дида
Стойчева.
В показанията си пред съда св. С.
сочи, че той е съставил АУАН. Сочи, че АУАН е бил съставен въз основа на
постъпил сигнал и снимков материал към него, както и въз основа на декларация
от собственика на МПС-то в която той посочил лицето което било управлявало
автомобила на конкретната дата. Заявява, че не е ходил през месец август на
мястото.
Св. А.И. в показанията си пред
съда сочи че живее на ул. „Радецки“ №18 в гр.Варна, където има и гараж. Сочи че
многократно пред гаража и спирали автомобили. Потвърждава, че тя е подала
сигнала. Сочи, че установила паркиран л.а. „Мерцедес“ с рег.№ В3718ТА на
тротоара пред гаража й, на разстояние една тротоарна плочка от стената, което я
възпрепятствало да ползва гаража си, че в момента на установяването на
15.08.2020год. в 14:41ч направила снимки с мобилния си телефон, а след това
изпратила по ел. път сигнал в Община Варна
към който прикачила и направения
от нея снимков материал. Заявява, че в автомобила е нямало водач.
В показанията си пред съда св. Дида Стойчева сочи, че въззивницата живеела на ,ул.
„Радецки“ в гр.Варна и я познава от съвсем малка. Сочи, че и било известно, че
въззивницата често спирала автомобила си за кратък престой на ул. „Радецки“
точно срещу тях като там където я била виждала да спира нямало гаражи. Сочи, че
според нея въззивницата спирала там защото имала уважителна причина – целият
месец август майка била с контузия. Заявява, че на 15.08.2020год. (без да е
много сигурна за датата) докато се разхождала в квартала видяла, че
въззивницата била спряла нейния автомобил на въпросното място срещу дома си на
ул.“Радецки“ като до гаражите имало отстояние повече
от два метра. Автомобилът бил спрян така, че една част от него била на пътното
платно, а друга част на тротоара – двете гуми на тротоара и двете на пътното
платно. Заявява, че повече от веднъж била виждала въззивницата да спира на
посоченото място, но винаги било за изключително кратък период от време.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН № 0002124/29.08.2020год. съставен срещу Димитър И. Групчев; декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от Димитър Групчев; възражение от Димитър Групчев
срещу АУАН № 0002124/29.08.2020год.; възражение от Л.О.л. срещу АУАН №
0002126/16.09.2020год.; 3бр. докладни записки изходящи от инсп.
Р.С.; сведение от А.Н.И. дадено на 29.08.2020год.; писмо изходящо от зам. кмета
на Община Варна и адресирано до А.И. относно подадения от нея сигнал; Съобщения
от форма сигнали рег.№ СИГ20003495ВН от 17.08.2020год.; ел.писмо изходящо от А.И.
и изпратено до деловодството на Община Варна; 2бр. снимки.; лист за преглед на
пациент в спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна“ Варна, копия на лични карти
съответно на Л.Л. и Ц.Л.; Заповед №
4129/05.11.2018год. на кмета на община Варна; заповед № 0506/07.02.2020год. на
кмета на община Варна.
Показанията на свидетелите С. и И.
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи както по между си така и с писмените доказателства по делото.
Показанията на св. Стойчева в
частта в която заявява ,че на 15.08.2020год. била видяла автомобила на
въззивницата паркиран на „въпросното място, което е на ул. „Радецки“ като
автомобилът бил спрян на отстояние поне от два метра
от гаражите, като една част от автомобила била на тротоара и друга на пътното
платно съдът не кредитира първо защото самата свидетелка сочи, че не е много
сигурна за датата. Второ защото заявява, че многократно е виждала въззивницата
да спира на въпросното място и трето защото
показанията в частта на точното място на паркиране са объркани и
противоречиви. Веднъж сочи, че там където паркирала нямало гаражи, а след това,
че била паркирала на отстояние повече от два метра от
гаражите като не може да посочи дали на мястото на което въззивницата била
паркирала имало табела „Гараж“.
На следващо място показанията на
св. Стойчева са в пълно противоречие и с показанията на св.И. която е
категорична пред съда автомобилът е бил паркиран пред гаража й на отстояние една тротоарна плочка от стената.
Изложеното по-горе наред с
факта, че св. Стойчева е в близки приятелски отношения с майката на
въззивницата мотивира съда да не кредитира показанията на тази свидетелка.
Съдът не кредитира и приложения
като ВД към АНП снимков материал, тъй като същият не е изготвен по предвидения
в ЗДП ред и не отговарят на изискванията на чл. 189, ал.15 от ЗДП. Съгласно
посочената разпоредба изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния
процес.
В случая снимковия материал не
съдържа информация за данните посочени по-горе от една страна, а от друга е
изготвен и предоставен от лице, което няма контролни правомощия по ЗДП. Отделен
е въпроса, че в случая доколкото се касае за контролен орган по чл. 167, ал.2
от ЗДП - оправомощен от кмета на Община Варна, който не разполага с правомощия
да установява нарушения на ЗДП въз основа на снимков материал. С такива
правомощия разполагат контролните органи по чл. 165, ал.1 от ЗДП – определените
от министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни (изключая
показанията на св. Стойчева в некредитираната част), които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка
на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира,
че в хода на адм. наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно НП е издадено в
нарушение на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а АУАН в нарушение
на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Съобразно цитираните разпоредби в АУАН и
НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и
пълно, точно и ясно описание на нарушението. В НП следва да са посочени и
доказателствата, които подкрепят нарушението..
Видно от обстоятелствените части
на АУАН и НП, в същите фигурира единствено правният извод на АНО, че на
процесната дата и на процесното място въззивницата е паркирала лекият автомобил
върху тротоар, с което е създала пречки за преминаването на пешеходците и
горното съставлява нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.94
ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно
най-вдясно на пътното платно за движение по посока на движението и успоредно на
оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса
до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
Видно
от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите на
забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в населените
места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда две условия,
касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за движение -
най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е
задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни,
при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната
на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието).
Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят на конкретен
участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при които превозното
средство може да бъде паркирано или да престоява на позволено за това място.
В обст.
части на АУАН и атакуваното НП на първо място липсват факти досежно мястото на
което е било паркирано МПС-то, в частност било ли е определено от собствениците
на пътя или администрацията за паркиране или не. Посочения факт е от съществено
значение за съставомерността на вмененото нарушение,
тъй като както бе посочено по-горе паркирането върху тротоара в населени места
е допустимо на определено от собственика на пътя или администрацията място и при
спазване на определени условия при паркирането.
На следващо място посочените в обст. части на АУАН и НП факти, че паркираното МПС е
създавало пречки за пешеходците, по-скоро сочат на извод, че мястото е било
отредено за паркиране. В тази хипотеза обаче следва в обст.
част да са налице факти свързани с това как точно е паркирано МПС спрямо оста
на пътя, има ли сгради и дали откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците. Такива изложени факти също
няма. Нещо повече доколкото е налице специална нормативна уредба указваща
начина, по който се обозначават местата определени за паркиране върху
тротоарите на територията на община Варна, в обст.
част на НП винаги следва да има изложени факти и в тази насока като такива
свързани със субективната страна на нарушението.
Пълното, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на извършване, индивидуализират пряко нарушението като
такова, като непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от
възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по
този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен, описаното по-горе процесуално нарушение лишава и съда от възможността
да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната
норма. Недопустимо
е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в
с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.
В случая на практика е налице
пълна неясно във волята на АНО досежно това за какво точно нарушение и при
какви приети за установени факти е ангажирал отговорността на въззивницата.
В контекста на изложеното съдът
намира че описаното от АНО в обст. част представлява
изцяло правен извод, некореспондиращ с приетите за установени факти, доколкото
такива изобщо липсват.
Доколкото с НП на въззивницата е
наложено наказание за нарушение наказуемо по чл. 178е от ЗДП съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и на база установените в хода на
съдебното следствие факти (непосочени в НП) счете, че въззивницата е извършила
такова нарушение.
Нормата на чл. 178е от ЗДП предвижда
санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места.
На свой ред нормата
на чл. 98, ал.2, т.2 ЗДП вменява забрана за престой и паркиране на платното за
движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.
В
случая от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства се установява, че автомобилът управляван от въззивницата е бил
паркиран на тротоара пред гараж като е затруднявал достъпа до него.
В
тази насока са категоричните показания на св.И. и приложените към АНП писмени
сведения от същата.
Като
е паркирала пред гаража на св. И. въззивницата е нарушила разпоредбата на
чл.98, ал.2 от ЗДП и е осъществила състава на нарушение по чл. 178е, от ЗДП.
Такова фактическо, а и юридическо обвинение обаче на същата не е било
повдигнато.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва
да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивницата, така и от
въззиваемата страна.
По искането на
въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес. представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на
въззивницата за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивницата е
представила доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. В тази насока е представения договор за правна защита и
съдействие сключен на 11.01.2021год. между въззивницата и адв.
Ц.л.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 300лв. като
е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и упълномощен в договора за правна защита,
поради което и в тази част договора има характер на разписка и съобразно
константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен за
съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната
не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. В контекста
на горното съдът счете, че на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран
размер – 300лв., която сума следва да и бъде заплатена от въззиваемата страна –
Община Варна.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 532 от 16.10.2020год. на Зам.кмета на
Община Варна, с което на Л.О.Л. ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване
нормата на чл.94, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Л.О.Л.
ЕГН ********** *** сума в размер на 300лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: