№ 4127
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502592 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 36385/12.10.2021г. от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
против Разпореждане № 15719/06.09.2021 г., по ч.гр.д. № 9264/2021 г. по описа на ВРС, 17
състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 16114/24.06.2021 г.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК
срещу длъжник Р. АЛ. Р. е отхвърлено за сумата от 35,38 лв. премия за застраховка „Живот“,
сумата от 36,09 лв. премия за застраховка „Безработица“, сумата от 4,67 лв. възнаградителна
лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата
от 4,76 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица“ за периода
25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 2,43 лв. обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г, сумата от 2,48 лв. обезщетение
за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021
г, ведно със законната лихва върху премията за застраховка „Живот“ и премията за
застраховка „Безработица“ от датата на подаване на заявлението в съда /24.06.2021 г./ до
окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 21.09.2018 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането в обжалваната част е неправилно.
Счита, че неправилно съдът е приел, че претендираните застраховки са нищожни,
недължими и противоречащи на добрите нрави. Излага, че средствата са преведени от
кредитора към сметката на застрахователя. Потребителят не е длъжен да сключва
застраховка и е пожелал изрично да сключи тези застраховки като в чл. 19 от договора
изрично е посочено, че застраховката не е задължително условие за подписване на договора.
Сочи, че в масивите на дружеството стойността на стоката и застраховките са под един общ
компонент – главница, тъй като всички суми са предоставени за ползване на ответника и са
разпределени с месечните вноски. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за описаните суми.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление от “ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, срещу длъжника Р. АЛ. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги
на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 21.09.2018 г., а именно: сумата от 297,81 лв. главница, сумата от 35,38 лв.
премия за застраховка „Живот“, сумата от 36,09 лв. премия за застраховка „Безработица“,
сумата от 44,31 лв. такса „Оценка на риска“, сумата от 39,32 лв. възнаградителна лихва
върху главницата за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 4,67 лв. възнаградителна
лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата
от 4,76 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица“ за периода
25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 5,34 лв. възнаградителна лихва върху такса „Оценка
на риска“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 20,49 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г., сумата от 2,43 лв. обезщетение за
забава върху премията за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г,
сумата от 2,48 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г, сумата от 3,05 лв. обезщетение за забава върху такса
„Оценка на риска“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, премията за застраховка „Живот“, премията за застраховка „Безработица“ и
таксата „Оценка на риска“ от датата на подаване на заявлението в съда /24.06.2021 г./ до
окончателното погасяване на задълженията.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал извод, че
уговорките в Договора за кредит, във връзка със сключените застраховки и дължимостта на
лихви върху тях (в частност чл. 7.2.2 и чл. 19), са нищожни, защото са обвързани от
сключването на допълнителни споразумения уреждащи условията по застраховането, които
споразумения (неразделна част от договора за кредит) в случая са нищожни на основание
чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото са с шрифт по-малък от 12, което нарушава правото на
потребителя адекватно да се запознае със същите и да съобрази правните им последици.
Приел е също, че с включването на застрахователните премии в главницата по договора за
кредит се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в
размера на годишния процент на разходите (ГПР). Изложил е, че макар и да е записано
обратното в договора за кредит, не е налице опционална възможност за сключване на
застраховка, а задължително условие, като при отказ няма да бъде сключен договорът, от
който длъжникът се нуждае поради липса на парични средства. Приел е, че за да отговаря на
изискванията на закона застраховката по кредита следва да е уговорена като допълнителна
услуга, различна от главницата, при ясни условия, да бъде включена в размера на ГПР и
длъжникът да има възможност да избере застрахователя, при който да я сключи. В
конкретния случай нито едно от тези условия не е спазено, като само по себе си води до
неравноправност на клаузите, водещо до неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и длъжника.
От заявителя е представен Договор за потребителски кредит №
**********/21.09.2018 г., сключен с длъжника Р. АЛ. Р., ведно с приложенията към него, в
изпълнение на чл.417, т.2 ГПК. Видно от чл. 7 от договора, потребителят се е задължил да
заплати услуги BANK Комбо Живот на стойност 83,16 лв. и BANK Комбо Безработица на
стойност 84.82 лв., представляващи стойност на предлагани от заявителя, като
застрахователен посредник, застрахователни програми, които съобразно чл.7.2.2 от
2
договора, са включени в средствата по кредит и видно от чл.11.2 от договора, са включени и
в погасителния план, обективиран в договора.
Съобразно чл.19 от договора, потребителят може да се присъедини към
застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент, без това да е условие за сключването на договора. Приложение на договора е и
преддоговорна информация за програма „Защита живот/безработица“, от която е видно, че
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е застрахователен агент, а застраховател е ЗК „Уника“ АД. В този
формуляр са посочени застрахователната сума и застрахователната премия, както и всички
условия на застрахователния договор и носи подпис за длъжника Р.Р..
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 от ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното
изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това, дали представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
Наред с това заповедният съд следва да извърши служебна проверка за съответствие
на искането със закона и с добрите нрави и, че същото не се основава на неравноправна
клауза когато са налице основания да се приложи потребителска защита – чл. 411, ал. 2, т. 2
и 3 от ГПК.
От страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги,
носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото
съдържание и задължителните реквизити по чл.60, ал. 2 от ЗКИ – броя на вноските, които не
са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата
сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания.
Следователно, налице е редовен от външна страна документ по чл. 417, т.2 ГПК,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник за
вноските от главницата и начислените върху тях възнаградителни и наказателни лихви.
Кредитополучателят – длъжник е физическо лице, на което е предоставен
потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което същият има качеството "потребител" по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, т.3 от ГПК съдът дължи оценка за
неравноправни клаузи по договорите по смисъла на ЗЗП. Съответно съдът трябва да
провери дали клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, особено тази
по т.10, ако налага на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се
запознае, или по т.19 – не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
В процесния случай, спорните клаузи от сключения от длъжника договор са тези на
чл. 7.2.2 и чл. 19, според които в главницата на предоставения потребителски кредит наред
със сумата, която се предоставя по сметка на кредитополучателя, са включени и отпуснатите
от кредитора средства за заплащане на застрахователни премии по застраховка „Живот“ и
застраховка „Безработица“, сключени чрез кредитора но в качеството му на застрахователен
агент.
От представения със заявлението договор за потребителски кредит не може да се
направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. В чл. 19 от
договора е предвидена възможност потребителят да сключи договор за застраховка без това
да е задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят е попълнил и заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, където в чл. 7 е дал съгласие да бъде
3
сключена застраховка и се е подписал под това, че е получил информацията за ползватели
на застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от КЗ.
От друга страна много ясно в договора за кредит е посочено, че размерът по
главницата се формира както от предоставените средства на кредитополучателя, така и от
дължимите застрахователни премии, защото съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит става
ясно, че кредитната институция предоставя финансиране и за дължимите застраховки, но
сумата се превежда на застрахователя от кредитора. Компонентите, от които се формира
вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по
заема както и общият размер на ГПР.
Във връзка с това съдът намира, че клаузите, съгласно които една част от кредита се
предоставя за заплащане на застрахователни премии, са ясни и разбираеми за потребителя
както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение на конкретния им
обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи, че сключва договори за
застраховка „Живот“ и „Безработица“, но и че получава кредит за покриване на дължимите
застрахователни премии, който кредит е със същите условия за ползване и издължаване, при
каквито се предоставя за усвояване и кредитът по сметката на потребителя. Съответно,
потребителят е в състояние да прецени икономическите последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения, а именно, че ще бъде задължен и за лихвите върху
допълнително предоставените кредитни средства.
Ето защо съдът намира, че разпореждането на ВРС в обжалваните части е
неправилно.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде
постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение за посочените в жалбата суми,
както и за сумата 12,97 лева разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на допълнително уважената част от заявлението.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 15719/06.09.2021 г., по ч.гр.д. № 9264/2021 г. по описа на
ВРС, 17 състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №
16114/24.06.2021 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК срещу длъжник Р. АЛ. Р. е отхвърлено за сумата от 35,38 лв. премия за
застраховка „Живот“, сумата от 36,09 лв. премия за застраховка „Безработица“, сумата от
4,67 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020
г. – 25.05.2021 г., сумата от 4,76 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Безработица“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 2,43 лв. обезщетение за
забава върху премията за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г,
сумата от 2,48 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г, ведно със законната лихва върху премията за
застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от датата на подаване на
заявлението в съда /24.06.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими
съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 21.09.2018 г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
4
и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, срещу длъжник Р.
АЛ. Р. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ********, за сумата от 35,38 лв.
/тридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ премия за застраховка „Живот“, сумата от
36,09 лв. /тридесет и шест лева и девет стотинки/ премия за застраховка „Безработица“,
сумата от 4,67 лв. /четири лева и шестдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 4,76 лв.
/четири лева и седемдесет и шест стотинки/ възнаградителна лихва върху премия за
застраховка „Безработица“ за периода 25.10.2020 г. – 25.05.2021 г., сумата от 2,43 лв. /два
лева и четиридесет и три стотинки/ обезщетение за забава върху премията за застраховка
„Живот“ за периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г, сумата от 2,48 лв. /два лева и четиридесет и
осем стотинки/ обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 25.10.2020 г. – 08.06.2021 г, ведно със законната лихва върху премията за
застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от датата на подаване на
заявлението в съда /24.06.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими
съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 21.09.2018 г., както и сумата от
12,97 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5