№ 22
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 202************ по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на “А. т.” ЕООД
против решение № 354 от 30.10.2020 г., постановено по т.д. № 597/2019 г. на
Окръжен съд - Бургас.
Въззивникът е останал недоволен от тези части на решението, с които
са отхвърлени исковете му: (1) против М. ХР. СТ. и Д. П. Д. за солидарното
им осъждане да заплатят на ищеца заедно с “М.” ЕООД сумата 28 823,07 лв.,
представляваща 25 % от сбора на вземанията по фактури, издадени през м.
август 2019 г., в общ размер 115 292,10 лв., заедно със законната лихва от
предявяваването на иска до изплащането и (2) против “М.” ЕООД, М. ХР. СТ.
и Д. П. Д. за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата 5764,60
лв., представляваща 25 % от вземането за неустойка в общ размер от 23 058
лв.
Сочи се във въззивната жалба, че е неправилен изводът на съда за
нищожност на уговорката за неустойка, обективирана в представения по
делото запис на заповед. В записа на заповед били посочени поотделно сумата
по главното задължение по фактурите и сумата за неустойка за неизпълнение.
Сумата, определена като неустойка, не променяла безусловния характер на
1
поетото задължение за плащане.
Неправилен бил и изводът на съда, че претенциите против физическите
лица са неоснователни, тъй като те не са страни по каузалната сделка и между
тях, длъжникът и кредитора не бил сключен договор за поръчителство.
Ответниците-физически лица се задължили по записа на заповед чрез
менителнично поръчителство (авал) при условията, при които задължението
било поето. Менителничното поръчителство имало самостоятелен,
неакцесорен характер.
Отправя се искане да бъде отменено решението в обжалваните части и
да бъдат уважение изцяло отхвърлените искове. Претендират се разноските
по делото.
Въззиваемите “М.” ЕООД, М. ХР. СТ. и Д. П. Д. не са представили
отговор на въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 07.04.2021 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Пред Бургаския окръжен съд са предявени обективно и субективно
съединени искове от “А. т.” ЕООД против “М.” ЕООД, М. ХР. СТ. и Д. П. Д..
Ищецът изложил фактически твърдения, че в периода юли-август 2019
г. е доставил на първия ответник продукти за растителна защита на обща
стойност 115 292,10 лв. с включен ДДС, за което били съставени приемо-
предавателни протоколи. Ищецът издал 7 броя фактури, всяка с падеж един
месец след издаването. Падежите за плащане настъпили, но доставките не
били платени. Купувачът “М.” ЕООД, представляван от двамата ответници-
физически лица, на 04.09.2019 г. издал запис на заповед за дължимата сума
по фактурите, както и за неустойка при неплащане в срок в размер на 20 % от
2
задължението. Падежът по записа на заповед бил 16.09.2019 г. Ответниците
М. ХР. СТ. и Д. П. Д. авалирали задължението на издателя. Тъй като
задълженията не били платени, ищецът отправил искане да бъдат осъдени
тримата ответници да му заплатят солидарно, както следва: (1) сумата 28
823,07 лв., представляваща 25% от общата стойност на задължението по
седемте фактури; (2) сумата 5764,60 лв., представляваща 25 % от цялото
вземане за неустойка; (3) законната лихва от предявяването на иска до
изплащането.
Ответниците представили общ отговор на исковата молба, с който
възразили, че не било ясно на какво основание ищецът претендира вземанията
си; че записът на заповед е нищожен, тъй като в неговия предмет били
поставено условие, че се издава във връзка с описаните в него фактури, и тъй
като била включена неустойка, въпреки че е абстрактна сделка; че поради
нищожността на записа на заповед вторият и третият ответник не били
процесуално легитимирани да отговарят в процеса. Оспорили ищцовото
твърдение, че са отказвали контакти с него. Признали, че дължат главницата
по фактурите, но не и неустойка, тъй като забавянето на плащането било по
обективни причини. Заявили, че са предложили на ищеца вместо плащане да
му доставят вино, но той отказал.
С обжалваното решение е уважен искът против “М.” ЕООД за
предявената част (25 %) от вземането по фактурите, а в останалата част
исковете са отхвърлени като неоснователни.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Възражението на ответниците за
нередовност на исковата молба са неоснователни, тъй като ищецът е изложил
ясно фактите, които твърди, и исканията, които основава на тези факти.
По същество:
Няма спор между страните, че през м. юли и м. август 2019 г. ищецът
доставил на първия ответник продукти за растителна защита. При всяка от
доставките били съставяни приемо-предавателни протоколи, приложени към
делото, които са подписани от техни представители и съдържат информация
3
за вида, количеството и стойността на доставката и удостоверят получаването
от “М.” ЕООД. За доставките са издадени от ищеца-продавач седем броя
данъчни фактури на обща стойност 115 292,10 лв с вкл. ДДС, представени по
делото. Не се спори, че те са получени от купувача. Най-късната падежна
дата по фактурите е 30.08.2019 г. Не се спори между страните, че продуктите
са получени от “М.” ЕООД и за това дружество е възникнало задължение да
плати продажната цена от общо 115 292,10 с вкл. ДДС.
Не се спори, че на 04.09.2019 г. ответниците М.С. и Д.Д., действащи
съответно като управител и пълномощник на “М.” ЕООД, издали документ,
озаглавен “запис на заповед”, с който се задължили от името на дружеството
да платят на “А. т.” ЕООД “сумата 115 292,10 лв. плюс 20 % върху сумата
при неизпълнение, а именно 23 058,42 лв.” По-долу в документа се пояснява,
че сумата се дължи по процесните седем броя фактури с посочени номера,
както и че “при неплащане в срок се дължи неустойка в размер на 20 %, а
именно 23 058,42 лв.”. Определен е падеж до 16.09.2019 г. Не се спори, че
ответниците не са извършвали плащания.
При тези факти от значение за разрешаването на спора съдът приема
от правна страна следното:
Представеният документ, съставен на 04.09.2009 г. и озаглавен “запис
на заповед”, съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ не е запис на заповед, тъй като не
отговаря на изискването на чл. 535, т. 1 ТЗ: в текста на документа не се
съдържа наименованието “запис на заповед”. С т. 1 от ТР № 1/28.***.2005 г.
по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че за да е редовен
записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е
назован “запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този
документ трябва да стои изразът “запис на заповед”. В случая документът е
озаглавен “запис на заповед”, но в текста не се съдържа изразът “запис на
заповед”. Поради това този представен документ не произвежда действието
на записа на заповед, предвидено в чл. 535-538 ТЗ със съответното
приложение на разпоредбите за менителницата. Доколкото е опорочена
формата на записа на заповед, а оттам е недействително задължението на
издателя “М.” ЕООД, то недействително е и задължението на авалистите М.С.
и Д.Д. на осн. чл. 485, ал. 2 ТЗ. Макар ответниците да не са повдигнали
4
изрични възражения в този смисъл, съдът е длъжен да провери и прецени
действието на записа на заповед като едностранна правна сделка и валидното
възникване на задължения по него, от една страна, а от друга - валидността и
действието на едностранното волеизявление за поемане на менителнично
поръчителство. След като се констатира външна, формална нередовност на
ценната книга, това влече недействителност на авала и за тези обстоятелства
съдът е длъжен да следи и без възражение на страната.
При това положение липсва правоотношение между ищеца “А. т.”
ЕООД и двамата ответници-физически лица и исковите претенции против тях
са неоснователни.
Макар и недействителен като запис на заповед, документът, съставен и
подписан от представителите на “М.” ЕООД на 04.09.2019 г. и озаглавен
“запис на заповед”, инкорпорира волеизявление на лицата, формиращи и
изразяващи воля за това дружеството. От формулировките в текста: “Сума-
115 292,10 лв плюс 20 % върху сумата при неизпълнение, а именно 23 058,42
…”; “ … дължима на “А. т. ЕООД по фактури, както следва: … ” и “При
неизплащане в срок се дължи неустойка в размер на 20 %, а именно 23
058,42 лв.” може да се направи обоснован извод, че страните по договора за
продажба на продукти за растителна защита са постигнали съгласие за
допълване на договора за продажба с клауза на неустойка. Те са изразили по
този начин общата си констатация, че продавачът “А. т.” ЕООД е доставил
уговорените вещи на стойност общо 115 292,10 лв. и че купувачът “М.”
ЕООД дължи тази обща цена. При тези констатации те уговорили
допълнително, че купувачът се задължава да плати цената в срок до
16.09.2019 г., а при неизпълнение/неплащане в срок до 16.09.2019 г.
купувачът ще дължи допълнително неустойка в размер на 23 058,42 лв. За да
се приеме, че страните са постигнали съгласие в този смисъл, е достатъчно, че
купувачът чрез представителите си е подписал т.нар. “запис на заповед”,
съдържащ израз на волята им за неустойка, а продавачът се позовава изрично
на тези уговорки.
Ето защо и тъй като е безспорно, че купувачът и към момента не е
изпълнил задължението си да плати продажната цена, той дължи на
продавача неустойка в размер на 23 058,42 лв. Предявената частична
5
претенция за неустойка против “М.” ЕООД е основателна.
В заключение: първоинстанционното решение, с което са отхвърлени
исковете против ответниците-физически лица за солидарното им осъждане
заедно с “М.” ЕООД да заплатят на ищеца парични суми, дължимо по силата
на менителнично поръчителство, ще се потвърди като правилно, след като
инстанциите достигат до едни и същи крайни изводи, макар и по различни
съображения. В частта за дължимостта на неустойка в полза на продавача
въззивната инстанция достигна до различен краен извод и това налага в тази
част първоинстанционното решение да се отмени и искът против “М.” ЕООД
за част от неустойката да се уважи, както е поискано.
Поради изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
допълнително разноски съразмерно с допълнително уважената част от
претенциите му.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354 от 30.10.2020 г., постановено по т.д. №
597/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлен
иска на “А. т.” ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1504, район Оборище, бул. Я. С. № ****, ет. 3, ап. 8, и съдебен адрес:
гр. София, 1463, район Триадица, бул. П. Е. № 55, ет. 1, адв. Н. В., против
“М.” ЕООД, ЕИК *******, гр. Бургас, ул. Т. К. № ***, за сумата 5764,60 лв.,
представляваща 25 % от вземането за неустойка, уговорена за неизпълнение
на задължението за плащане на цената по фактури №№ 1635/01.08.2019 г.,
1659/13.08.2019 г., 1634/01.08.2019 г., 1615/24.07.2019 г., 1636/02.08.2019 г.,
1607/22.07.2019 г. и 1657/13.08.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, ЕИК *******, гр. Бургас, ул. Т. К. № ***, да
заплати на “А. т.” ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1504, район Оборище, бул. Я. С. № ****, ет. 3, ап. 8, и съдебен адрес:
гр. София, 1463, район Триадица, бул. П. Е. № 55, ет. 1, адв. Н. В., сумата
5764,60 лв., представляваща 25 % от вземането за неустойка, уговорена за
неизпълнение на задължението за плащане на цената по фактури №№
6
1635/01.08.2019 г., 1659/13.08.2019 г., 1634/01.08.2019 г., 1615/24.07.2019 г.,
1636/02.08.2019 г., 1607/22.07.2019 г. и 1657/13.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 354 от 30.10.2020 г., постановено по т.д.
№ 597/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА “М.” ЕООД, ЕИК *******, гр. Бургас, ул. Т. К. № ***, да
заплати на “А. т.” ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1504, район Оборище, бул. Я. С. № ****, ет. 3, ап. 8, и съдебен адрес:
гр. София, 1463, район Триадица, бул. П. Е. № 55, ет. 1, адв. Н. В.,
допълнително сумата 230,50 лв. - разноски за първоинстанционното
производство съразмерно с уважената част от исковете, и сумата 138,35 лв. -
разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7