Р Е Ш Е
Н И Е
№ 848
гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2533 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е образувано по жалба на Д.П.С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. К.К.
- БАК, със съдебен адрес: ***, против заповед за задържане на лице №
3388зз-20/20.01.2019г., издадена от К.С.П. – разузнавач в Сектор „КП“ при 05
РУ-Бургас.
Първоначално по
жалбата е било образувано НАХД № 337/2019г. на БРС, завършило с постановяване
на Решение № 153/08.02.2019г., с което
жалбата е била уважена и оспорената заповед – отменена. Съдебният акт е бил
обжалван пред АдмС-Бургас, като с Решение № 1088/17.06.2019г. по КАД №
645/2019г. касационният съд е обезсилил решението на РС-Бургас и е върнал
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. След връщането делото е било
образувано като НАХД № 2533/2019г. на РС-Бургас и разпределено на настоящия
съдия-докладчик.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва
се, че жалбоподателят е бил задържан последователно в няколко структури на
ОДМВР-Бургас – първо в 04 РУ, после в 02 РУ и най-накрая в 05 РУ-Бургас, като
по този начин реално същият е бил лишен от свобода за срок от близо три
денонощия. Конкретно за процесната заповед се сочи, че не са налице
материално-правните предпоставки на чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, като нищо не е
налагало задържането на жалбоподателя. Посочва се, че не са изписани
фактическите основания за задържането на лицето, като в преписката не се
съдържат никакви материали, от които да може да се направи извод за
съпричастност на задържания към каквото и да е престъпление. Сочи се, че дори
хипотетично да се приеме, че С. е автор на престъплението – то пак не е имало
конкретна цел, която да налага задържането му, доколкото същият е имал
постоянен адрес и не се е укривал – т.е. нарушен е принципът на съразмерност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К.К.
– БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че видно от приобщените материали по ДП
№ 5/2019г. на 05 РУ-Бургас, неговият подзащитен не фигурира по никакъв начин
там. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – К.П. -
полицейски орган в 05 РУ-Бургас, редовно уведомен - се явява лично в съдебното
заседание, като заявява, че оспорва жалбата. Поддържа, че през деня се е
получила информация, че задържаният е съпричастен към инкриминираното деяние, описано
в заповедта, поради което и е бил задържан. На следващия ден му е било снето
сведение, в което същият е отрекъл да има нещо общо със случая, след което е
бил освободен. Моли за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите
приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на
чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на
адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и
чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. Действително
в заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред друг съд. Това, че
неправилно е посочено, че обжалването на заповедта може да се извърши пред
Административен съд Бургас, а не пред Районен съд Бургас не е съществен порок,
най-малкото доколкото същият очевидно по никакъв начин не е възпрепятствал
жалбоподателят да упражни правото си на жалба и то точно пред родово
компетентния съд.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че лицето се задържа във връзка с извършено престъпление по чл. 216 НК - унищожаване и повреждане на кафе автомат в гр. Бургас, в района на „Пети
километър“ до авто-къща „Алекс Ди“ на 03.01.2019г., като по случая има
образувано ДП № 3388зм-5/2019г. на 05 РУ-Бургас.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи
да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че
са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите
правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане
на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради
това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано
такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които
да може да се направи обосновано предположени, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от
24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу
България, в което е прието, че: „За да е
налице обосновано подозрение следва
да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това
подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление”. Изхождайки от
изискването „подозрението да се базира
на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане”, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка
на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита
на лицата от произвол.
С Определението си за насрочване съдът е изискал от административния
орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи
ВСИЧКИ доказателства, които са послужили за издаване на заповедта, включително
и самото досъдебно производство, цитирано в нея. В изпълнение на това указание
на 27.06.2019г. в съда са депозирани писмени доказателства – заверени копия от
ДП. В кориците на последното обаче не се съдържа нито един документ – докладна
записка, сведение, протокол за разпит на свидетел и т.н., от който да може да
се направи извод за съпричастност на задържания към инкриминираното деяние,
камо ли да се отговори на стандарта подозрението
да се базира на разумни основания. Единствено на л. 28 от НАХД № 337/2019г.
на РС-Бургас е поместена докладна записка, изходяща от самия ответник, в която
същият е посочил, че лице, пожелало анонимност му е заявило, че от свой приятел
– също неназован, е разбрал, че жалбоподателят е извършил въпросното
престъпление. Въпросният документ, изготвен от ответника, по мнение на
настоящия състав е крайно недостатъчен, за да може законосъобразно да се
упражни административна принуда по отношение на жалбоподателя. Съгласно чл.
142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно
свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия
състав, в преписката не са се съдържали данни, че С. е евентуален извършител на
престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената
заповед. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при
липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на
материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл.170, ал.1 от АПК,
съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение № 1164/02.03.2015г. по адм. дело №
6741/2014г. на ВАС.
Тук е мястото съдът да посочи, че позоваването на анонимно лице, което
пък преразказва информацията, получена от друго анонимно лице е крайно порочно,
не подлежи на абсолютно никакъв контрол и граничи с произвол. Вярно е, че
полицейските органи имат оперативна самостоятелност и могат да решат по
отношение на кое лице да наложат ПАМ, но вярно е също така, че това може
законосъобразно да се случи само, ако са налице предпоставките за това – в
случая да има обосновано подозрение, че лицето може да е извършило
престъпление. Анонимните сигнали не могат и не трябва да се използват за
формирането на такова подозрение. Не случайно анонимните сигнали не са законен
повод за образуване на ДП, като изрично в Глава 8 от АПК – чл. 111, ал.4 АПК е
предвидено, че по анонимните сигнали не се образува производство. Щом по
анонимен сигнал не може да се образува дори административно производство, още
по недопустимо е на базата само на такъв сигнал да се ограничава основно
човешко право, каквото е правото на свобода.
На следващо място - като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по
чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.
72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до
задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел,
а не да се явява съобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на
административния орган. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин
не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената
заповед и постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа
обстановка, хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи
извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на
нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда
за цел, различна от законово установената. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не
може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма
дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното
лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на
тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. №
13359/2015 г., Решение № 60 от
05.01.2017 г. по адм.д. № 13251/2015 г., Решение № 4712 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 1155/2016 г.; Решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д.
№ 2271/2016 г. и др. В случая не са налице данни лицето да е
възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване
на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени
мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в момент, когато не е
извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от
извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена
възможността на нарушителя да се укрие. Това означава, че в конкретния случай
неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Следва да се подчертае, че преди
процесното задържане лицето е било вече задържано от други структури на
ОДМВР-Бургас два пъти последователно, като настоящето задържане се явява трето
поред.
По мнение на настоящия състав административният орган е нарушил
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и
законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта
превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното
реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Видно
от материалите по делото – единственото действие, което се е извършило с лицето
е снемане на обяснение и то около 18 часа след задържането му. Снемането на
сведение не е действие, което да налага задържането на лицето, а е можело да се
извърши без прилагането на принуда. Още повече, че не е имало никаква пречка
въпросното сведение да се снеме непосредствено
след задържането на лицето, а не да се чак да изтекат ¾ от
допустимите 24 часа, без през това време да се извършват каквито и да е
действия с лицето или за документиране на твърдяното престъпление.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е
наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е
доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената
срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева, от които – 400 лева по НАХД № 337/2019г. на РС-Бургас (пълномощно, в което е отразено плащането в брой на л. 10 от това дело) и 200 лева по КНАХД № 645/2019г. по описа на АдмС-Бургас (пълномощно, в което е отразено плащането в брой на л. 7 от това дело), както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото (л. 41 от НАХД № 337/2019г. на РС-Бургас), поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3388зз-20/20.01.2019г., издадена от К.С.П. – разузнавач в Сектор „КП“ при 05 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Д.П.С. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК
ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.П.С. с ЕГН: ********** сумата от
610,00 /шестстотин и десет/ лева, представляваща сторени от С. разноски в
производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.