ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40002
гр. София, 08.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110120907 по описа за 2023 година
Ищецът К. Й. П. твърди, че на 18.04.2019г. е сключил
договор за паричен заем № 3506169 с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 500.00 лева, а видът на
вноската е месечна, а размерът на месечният лихвен процент
не бил посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следвало да отговарят на описаните в текста
му условия. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 200 лв.
Неустойката се заплащала от Заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски.
К. П. погасил изцяло сумата по сключения договор,
включително сумата от 200 лв. неустойка преди завеждането
на исковата молба.В исковата молба се излагат правни
аргументи за нищожност на клаузата касаеща неустойка
поради противоречие със закона и добрите нрави.Ищецът
твърди, че Кредиторът е следвало да включи сумата на
неустойка към ГПР,
1
Като не сторил това заемодателят демонстрирал
стремежът си да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищецът изрично заявява, че инвокира нищожност на
целия договор за заем, но не заявява петитум в този смисъл,
като моли съда да се произнесе по въпроса единствено в
мотивите на решението си.
Моли съда да признае за установено в отношенията
между страните К. Й. П. и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД, с ЕИК: *********, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора
за заем 3506169 е нищожна,
2. Да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД
ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК:
*********, да заплати на К. Й. П. сумата в размер на 10 лева,
като частичен иск от 100 лева, представляваща недължимо
платени суми по договор за паричен заем 3506169, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Съдът намира искането за установяване нищожност на
целия договор единствено в мотивите, съчетано с искане за
произнасяне в диспозитива по недействителността само на
отделна договорна клауза за
недопустимо. Диспозитива на съдебното решение следва
да отразява всички заключения на съда по фактическите и
правни въпроси изложени в мотивите. В тази част
производството следва да бъде прекратено.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва
допустимостта на съединените установителен и осъдителен
искове, като посочва, че ищецът няма правен интерес от този
вид съединявнане.
По същество оспорва основателността на иска като
твърди, че ищецът е кандидатствал за кредит, който е
следвало да бъде обезпечен. Той сключил договор за кредит,
по който се изисква обезпечение, и - след като в рамките на
2
три дни от подписване на договора, ищецът не представил
обезпечение под формата на поръчители или банкова
гаранция е влязла в сила клауза 4, ал. 2 от договора. Както
сключването на договора за паричен заем при посочените
условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от
волята на ищеца.
Годишният процент на разходите по договора бил
изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и
неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен
годишният процент на разходите, посочена е общата сума
дължима от потребителя, посочени са и взетите предвид
допускания, без изрично да заявява, дали процесната
неустойка е включена в условията по договора в резултат на
едно от изброените в отговора на исковата молба законови
допускания по в чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Въвеждайки твърдението, че неустойката е
недействителна на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея
се създават задължения, които се покриват от ГПР,
процесуалният представител на ищеца не съобразил
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. в която е предвидено,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Следва заключението, че
законодателят е предвидил възможността за начисляването
на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Позовава се на TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г.. ОСТК на ВКС, което приема, че неустойката следва
да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е
уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
Като се противопоставя на доказателствените искания на
3
ищеца, моли съда да прекрати производството по делото или
да отхвърли иска като му присъди разноски.
Съдът намира искането за установяване нищожност на
целия договор единствено в мотивите, съчетано с искане за
произнасяне в диспозитива по недействителността само на
отделна договорна клауза за недопустимо. Диспозитива на
съдебното решение следва да отразява всички заключения на
съда по фактическите и правни въпроси изложени в
мотивите. В тази част производството следва да бъде
прекратено.
Страните следва да уточнят позициите си по
допустимостта и съществото на спора.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за произнасяне в
мотивите по въпроси, за които не се иска произнасяне в
диспозитива на решението
УКАЗВА на ищеца да уточни какъв е правния му
интерес от предевяване на частична претенция от поначало
частичен иск, при условие, че е освободен от заплащане на
държавна такса.
УКАЗВА на ответника да конкретизира изрично дали
процесната неустойка е включена в условията по договора в
резултат на едно от изброените в отговора на исковата молба
законови допускания по в чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В случай на
положителен отговор точния вид на допускането следва да се
посочи.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствените искания след
изслушване на страните в открито заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на
ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на
4
страните да се връчи препис от настоящото определение за
насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 11.03.2024 г., от 9:20 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5