№ 102
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330204259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4902238 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на А.
Д. В., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят А. Д. В. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като незаконосъобразен, издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила по подробно изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, както и не
се явява процесуалния му представител, също редовно призован. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу А. Д. В., за това, че на
22.10.2020г. в 17:53 часа в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе, пътен възел
„Скобелева майка“, южно платно на надлеза в посока път I-8, е установено
нарушение с АТСС CORDON-M2 MD 1196, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача. С МПС Мазда 626, вид
лек автомобил, рег. № **, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № MD 1196, като при
разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 80 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 30 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано
МПС-то/ползвател бил вписан А. Д. В. и на същия била наложена глоба 100лв
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени
от страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за
управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в
жалбата. На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за
2
допуснати нарушения на процесуалните правила поради липсващи дата и час,
на която електронният фиш е издаден, за липсваща информация, дали същият
подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, както и за
административнонаказващия орган, както и поради неподписването му, тъй
като законът не изисква посочването на всички така изброени обстоятелства.
Неоснователен е и аргументът за порок в електронния фиш с оглед твърдяна
нередовност при връчването му. От една страна процедурата по връчване не е
елемент от процедурата по издаване на електронния фиш и в този смисъл не
може да се отрази на законосъобразността на последния, а от друга страна –
неоснователно е и възражението за нередовност поради неприлагане на
снимков материал към електронния фиш при връчването му, тъй като законът
не изисква подобно действие. Неоснователно се оспорват изложените в
електронния фиш обстоятелства, доколкото същите се потвърждават от
приложените по делото писмени доказателства. Необосновано е оспорването
на спазването на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, тъй като в ЕФ
нарушението е посочено да е извършено на 22.10.2020г., а ЕФ е издаден на
04.06.2021г., тоест в едногодишния срок от извършване на нарушението.
Несъстоятелно се явява възражението, че в ЕФ липсва посочено мястото на
нарушението, тъй като същото е отразено ясно и точно. Възражението, че в
ЕФ следва да се съдържат всички данни относно годността годността на
процесното АТСС, позиционирането му и процеса на работата му, е
неоснователно, защото тези обстоятелства също не представляват фактически
положения, релевантни към състава на нарушението, така че да се изисква
същите да присъстват в ЕФ, а те се установяват с приложените по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Така твърдените от
жалбоподателя пороци при издаването на електронния фиш не съществуват,
поради което и не е налице нарушение на правото на защита на същия, както
се възразява.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4902238 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на А. Д. В., ЕГН **********, от **, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
3
При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид
факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище
по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4902238 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на А. Д. В., ЕГН **********, от **, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР
Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4