РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. *******, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130100978 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „**** ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, срещу Ш. А. М., ЕГН **********, с адрес
с. *****, общ. ****, ул. „*****“ № 29, с която са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит 04.05.2022 г., сключен между
длъжника и „****” АД, прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземанията от
12.01.2024г., както следва: 302,45 лева, представляваща дължима главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; 98,49 лева - договорна лихва за периода
14.06.2022г. до 14.08.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 404/05.06.2024г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с разпореждане №
4222/01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 682/2024г. на РС – *******, срещу ответника. Претендират се
разноските в заповедното и настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2022г. между „****" АД и Ш. А. М., ЕГН
********** е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е
отпуснал на длъжника стоков кредит/паричен заем в размер общо на 1254,00 лв. Сумата
била разсрочена на 15 месечни вноски, всяка от които в размер на 107,59 лв., или общо
задължение - 1613,85 лева. Договорено било ползваният кредит да се олихвява с годишен
лихвен процент в размер на 40,00%. Последната падежна дата е била на 14.08.2023г., към
която дата целият кредитен лимит, ведно с натрупаните лихви е станал изискуем. На
12.01.2024г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
1
който „*****" ****, с ЕИК **** е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от
описания по-горе договор. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с
изпращане на писмо-уведомление от дата 15.04.2024г., връчено му на 16.04.2024г. Със
съобщаването на цесията, на длъжника бил предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение довела до предявяване на заявление по чл.
410 от ГПК и образуване на ч.гр.д. № 682/2024г. по описа на РС *******, по което е
издадена Заповед за парично изпълнение за заявените суми. Срещу заповедта било подадено
възражение от длъжника. Ищецът посочва, че към настоящия момент длъжникът не е
погасил задължението си.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба,
с която моли да се даде ход на делото и претендира уважаване на исковата претенция,
изразява становище по подадения отговор към нея.
Ответникът се явява лично в съдебното заседание, излага, че дължи сумите, но иска
да заплаща на части.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Районен съд –
******* със Заповед № 404/05.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, е разпоредено Ш. А. М. да заплати на „*****“ **** следните суми: 302,45 лева,
представляваща главница по Договор за стоков кредит №5044096 от 04.05.2022 г., сключен
между „****” ЕАД и длъжника, като впоследствие вземането по договора е придобито от
“**** ****, ЕИК: **** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 31.05.2024г. до изплащане на вземането; 98,49 лева, представляваща договрна лихва за
периода 14.06.2022 г. до 14.08.2023 г., както и сторените разноски в заповедното
производство.
Съгласно представения по делото договор за стоков кредит № 5044096/04.05.2022 г.
между Ш. А. М. и „****” ЕАД на ответника е предоставено от страна на кредитора
финанисране в размер на 1254,00 лева за закупуване на климатична и отоплителна техника,
със задължение от кредитополучателя да върне заетата му сума чрез заплащане на 15
ежемесечни погасителни вноски в размер на по 107,59 лева. Общата сума за плащане е
посочена в размер на 1613,85 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,00% и ГПР в размер
на 48,21%. Представени са Общите условия за отпускане на кредита, подписани от страните.
Уговорено в чл. 13 от ОУ към договора е, че при забава на плащане на задълженията на
кредитополучателя, последният дължи законната лихва за всеки ден забава. Представени са
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, както и искане за предоставяне на кредит, подписан от кредитополучателя.
Съгласно фактура № **********/04.05.2022г., издадена от „*****“ **** за Ш. А. М., с която
се удостоверява заплащане на сумата от 1254,00 лева за климатик и телевизор.
Изготвено е и уведомление от цесионера „*****“ ****, адресирано до
кредитополучателя, получено от последния на 16.04.2024 г., с което длъжникът е уведомен
за извършената цесия и поканен да заплати остатъчната сума поради неизпълнение на
2
задълженията на адресата. По силата на пълномощно, издадено от „****” ЕАД, „*****“
**** е упълномощено да уведоми всички длъжници по сключения договор за цесия.
Изготвено е и потвърждение за извършената цесия, изходящо от „****” ЕАД, с което се
потвърждава, че „*****“ **** съгласно Рамков договор от 02.05.2023 г. и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. към него, е новият титуляр
на вземанията, описани в Приложение № 1. Сред описаните прехвърлени вземания е и това
на ответника Ш. А. М..
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. № 682/2024 г. по описа на Районен съд – *******, а именно –
подаденото от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит,
а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената
сума; да е възникнало по отношение на ответника изискуемо задължение да заплати сумите,
предмет на исковете, в претендираните размери.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че
между ответника и „****” ЕАД е сключен договор за стоков кредит, по силата на който не се
оспорва, че е усвоена сумата в размер на 1254,00 лева, като кредитополучателят се е
задължил да върне сумата от 1613,85 лева за срок от 15 месеца, с последна падежна вноска
на 14.08.2023 г. Впоследствие между ищеца, в качеството му на цесионер и „****” ЕАД в
качеството му на цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
ведно с приложение № 1 към него, с който е прехвърлено остатъка от вземането по договора
за стоков кредит № 5044069/04.05.2022 год. в размер на 302,45 лева – главница и 98,49 лева
– договорна лихва. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с
подписване на Приложение № 1/09.01.2024г., към която дата вземанията по заемното
правоотношение между „****” ЕАД и ответника са били изискуеми /с оглед уговорения
краен срок на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано
вземането, което продавачът е имал към М.. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В
настоящия случай са налице данни, че ответникът е уведомен за цесията преди образуване
на настоящото производство чрез връчване на писмено уведомление за това от овластения
от цедента цесионер.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва
дължимостта на процесните суми по основание и размер, като единствено моли за
погасяването на задължението на части. С това за съда безспорно се установи, че е налице
валидно сключен между страните договор, по който е налице изпълнение на задължението
на кредитора за предоставяне на заемната сума и усвояване на сумата от ответника.
3
В тежест на ответника бе разпределено задължението да докаже точно изпълнение на
задълженията си по договора. Доказателства в тази посока не се ангажираха, а дори
напротив – бе направено признание, че задължението все още не е погасено. Искането на
ответника е единствено да бъде постановено разсрочено плащане на сумите. Ето защо съдът
намира, че за ответника е възникнало задължение да изпълни задължението си да върне
заетата му сума.
В настоящия случай се касае за договор за потребителски кредит, спрямо който са
приложими изискванията на ЗПК. В чл. 22 от ЗПК са уредени случаите, в които се приема,
че договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не установи нарушение на
някое от императивните изисквания, водещи до настъпване на последиците по чл. 22 от
ЗПК. Договорът за потребителски кредит е изготвен на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан по
основание и размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 31.05.2024 г., поради което следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Общият размер на разноските в исковото производство, сторени от ищеца, са в
размер на 75,00 лева за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от
ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и сторените в заповедното
производство разноски а именно: 25,00 лева за държавна такса и 240,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „**** ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. **** срещу Ш. А. М., ЕГН **********, с адрес с. *****, общ.
****, ул. „*****“ № 29, че ответникът Ш. А. М. дължи на „**** **** следните суми по
Договор за потребителски кредит 04.05.2022 г., сключен между длъжника и „****” АД,
прехвърлени на ищеца с договор за продажба на вземанията от 12.01.2024г., както следва:
4
сумата от 302,45 лева (триста и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
дължима главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 98,49 лева
(деветдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва
за периода 14.06.2022г. до 14.08.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 404/05.06.2024г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с
разпореждане № 4222/01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 682/2024г. на РС – ******* срещу
ответника, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ш. А. М., ЕГН **********, с адрес с. *****, общ. ****, ул. „*****“ №
29 да заплати „**** ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** сумата
от 265,00 лева (двеста шестдесет и пет лева), представляваща сторените от ищеца разноски
в заповедното производство, както и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
5