Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 26.06.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 26.05.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония
Атанасова- Алексова
Секретар: Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков, въззивно
гражданско дело № 122 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на настоящето
производство е въззивна жалба от особения представител на ответницата М.К.Б. –
адвокат М.К., срещу решение № 1776 от 03.11.2019г. постановено по гр. д. №
09090/2018г. описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която е признато за
установено, че М.К.Б. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от общо:
726.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***, от които
главница в размер на 643.39 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
вкл, и 83.34 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.07.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4744/2018 г. по описа на Пернишкия РС, както и в частта, с
която е осъдена М.К.Б. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
сумата от общо 50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
4744/2018 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 266.67 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство. В жалбата се моли
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените
искове, в уважените им части, да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Основните доводи, които се
развиват във въззивната жалба са, че ищецът не е доказал ответницата да е
собственик на процесния недвижим имот или носител на ограниченото вещно право
на ползване, тъй като няма доказателства тя да е приела наследството от съпруга
си, а Пернишкият районен съд не е дал указания в тази насока на ищеца.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от особения представител на жалбоподателката – адвокат М.К., която
моли въззивната жалба да бъде уважена.
„Топлофикация Перник“ АД, чрез
юрисконсулт А. С. e подала писмен отговор на въззивната жалба. С него я оспорва
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание, чрез юрисконсулт Е. М., е депозирала писмена
молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на дружеството
направените пред Пернишкия окръжен съд разноски и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200лв.
За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел следното:
Приел е, че исковете са
процесуално допустими, тъй като е водено заповедно производство по ч. гр. дело
№ 04744/2018г. по описа на ПРС за процесните
суми и периоди.
Приел е, че процесния
топлоснабден апартамент е закупен от Х. С. Б., по време на брака му с
ответницата М.К.Б. и същият представлява съпружеска имуществена общност.
Отбелязал е, че Х. Б. е починал през ***г., поради което неговата съпруга и две
му деца са станали собственици на апартамента, като съпругата му М.Б. е станала
собственик на общо 4/6 идеални части от апартамента и е уважил иска за 4/6
части от претендираните суми, а за останалите 2/6 идеални части е отхвърлил
исковете.
Съдът се е произнесъл за
разноските.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното
решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 04744/2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на взискателя е
дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в
този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на
насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен
съд намира следното:
Възникването на облигационното продажбено правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
По делото е доказано с препис – извлечение от акт за
сключен граждански брак, издаден на ***г. от Община Перник, че Х. С. Б. и М.К.
Г. /впоследствие Б./ са сключили брак на ***г. На ***г. Х. Б. е закупил жилище,
находящо се в ***, находящ се на * етаж, в блок № **, вх. „*“, в режим на
съпружеска имуществена общност. Видно от удостоверение изх. № ***г. на община Перник, адресът на този апартамент
е идентичен с бл.**, вх. „*“, ап.**, в *** по сега действащия административен
адрес.
Видно от приложените три броя удостоверения за наследници
на Х. С. Б., същият е починал на ***г. и е оставил за наследници съпругата си М.Б.,
сина си С. Б. и дъщеря си М. Х. Т.. При
това положение съпругата е станала собственик на 4/6 идеални части от
апартамента и до този размер дължи суми за доставена топлинна енергия, както и
лихви за забава, когато е изпаднала в такава. Пернишкият окръжен съд не възприема,
че липсват доказателства М.Б. да е приела наследството, нито пък съдът е
проявил активност при упражняването на служебното начало, да се установи, дали
ответницата е приела наследството. Наследството не се приема задължително и
единствено с изричен акт по смисъла на чл. 49, ал.1 от ЗН, тъй като съгласно
разпоредбата на ал.2 от същия текст това може да стане и с конклудентни
действия. Изричен акт е налице единствено при отказ от наследство, но ищецът не
е твърдял такова обстоятелство.
При това положение по делото е доказано, че ответницата е
собственик на 4/6 идеални части от апартамента и тя отговаря за неплатената
главница и за лихвите за забава в размер на 4/6 от действително дължимите за
процесния период.
От заключенията на вещото лице инж. З. З. по съдебно –
техническата експертиза и на Б. П. по съдебно – икономическата експертиза, се
установява, че за процесния период дължимите суми са в размер на исковите, но
Пернишкият районен съд правилно и законосъобразно е присъдил 4/6 от тях,
съразмерно на правото на собственост на ответницата.
Особеният представител няма правен интерес да твърди, че
съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите си е посочил,
че исковите суми следва да се уважат изцяло, а след това в диспозитива на
съдебното решение е присъдил само 4/6 части от тях, а за останалите части ги е
отхвърлил като неоснователни, тъй като това не е в интерес на представляваната
ответница М.Б..
Следователно присъдените суми се дължат от ответницата Б.
на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с
тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло възприема аргументираните и обстойни мотиви на Пернишкия
районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК М.К.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и сумата
300лв., представляваща възнаграждение за особения й представител.
С оглед изхода по делото и на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата
на влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение №1776 от 03.11.2019г.
постановено по гр. д. № 09090/2018г. описа на Пернишкия районен съд, в
обжалваната му част, с която исковите претенции са уважени и са присъдени
разноски.
Осъжда М.К.Б., с ЕГН **********, от ***,
да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и сумата 300лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения й представител адвокат М.К. пред Пернишкия окръжен
съд.
Осъжда М.К.Б., с ЕГН **********, от ***,
да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за
забава, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.