№ 2602
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100510297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "Пайнрок кепитал" ЕООД
срещу решение № 11444/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 29772/2023г. на
СРС, 42 с-в.
С обжалваното решение "Пайнрок кепитал" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. "Кричим" № 22- 24,
представлявано от В.Л. е осъдено да заплати на основание чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 266 от ЗЗД на Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ул. "****,
сумата от 9594 лева ( девет хиляди петстотин деветдесет и четири лева),
представляваща възнаграждение по граждански договор № 5/2021 г., както
следва: 5994 лева – дължимо възнаграждение за м.09.2022 г. и 3600 лева –
дължимо възнаграждение за м.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – на 01.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 346,32 лева ( триста четиридесет и шест лева тридесет и две
стотинки ) мораторна лихва за периода 04.11.2022 г. -30.05.2023 г. и 204,30
лева ( двеста и четири лева и тридесет стотинки ) мораторна лихва за периода
29.11.2022 г. до 30.05.2023 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
1
исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и
правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да
е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка.
Сключеният между страните договор от 10.05.2021г. представлява по
своята същност договор за извършване на консултантски услуги срещу
възнаграждение като разновидност на договора за изработка /решение
№7/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на Второ ТО на ВКС; решение
№5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение
№12/31.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/, имащ за предмет
престиране на резултат и от интелектуален труд, и доколкото договорът за
консултантски услуги не е изрично предвиден в закона, правната му природа
следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор /решение
№12/13.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/. В настоящия
случай ищцата е поела задължение за развиване на бизнес план и анализ и
обработка на данни. От така очертания предмет на договора следва, че
изпълнителят дължи на възложителя престиране на резултат от трудова
2
/интелектуална/ дейност. Съгласно чл. 258 от ЗЗД изпълнителят дължи
изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя, т.е. договорът за
изработка има за предмет трудът на изпълнителя, който може да бъде резултат
на вложен физически или интелектуален труд.
По делото не се спори, че ищцата е изпълнила възложената й работа
точно и съобразно уговореното между страните, като същата е изпратила
известие за изработеното през съответните месеци дни и часове – чл. 3 а от
договора. Не се спори и, че работата е приета от възложителя без възражения.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил задължението си за
заплащане на уговореното в чл. 2 от договора възнаграждение, поради което
правилно СРС е преценил, че следва да бъде ангажирана договорната му
отговорност за реално изпълнение в претендирания в исковата молба размер.
Въззивникът не е оспорвал извършената работа, не е бил спорен и
размерът на съответните отработени дни и часове, за които се търси плащане.
За тези задължения обаче е направил възражение за прихващане.
Във въззивната жалба се навеждат твърдения, че неправилно СРС е
приел, че договорът е прекратен. Съгласно чл. 5 а от договора същият се счита
за прекратен автоматично с успешното приключване на проекта. Видно от
договора, ищцата е приела да извършва работа по развиване на бизнес анализ
и обработка на данни и свързани с това консултантски услуги в полза на
AU10TIX Ltd – клиент.
От представената кореспонденция, а и от отговора на исковата молба и
въззивната жалба се установява, че управителят на въззивника е уведомен по
имейл от клиента AU10TIX Ltd, че последният ден на ищцата във връзка с
изпълнение на договора ще бъде на 14.10.2022г. Доколкото договорът между
въззивника и Б. е сключен за извършване на консултантски услуги в полза на
AU10TIX Ltd, а представителят на AU10TIX Ltd посочва докога следва да
работи Б., то може да се приеме, че и работата по проекта е приключена.
В писмото, представено на л. 126 от делото на СРС, изходящо от
представителя на AU10TIX Ltd, е посочено, че последният ден на услугите,
предоставяни на AU10TIX Ltd от „Пайнрок“ ще бъде 14.10.2022г.
Следователно на тази дата договорът между тях е прекратен. На тази дата е
прекратен и договорът между страните по делото, поради изложените по -
горе съображения. След като не се установява Б. да е договаряла или
осъществявала консултантски услуги до датата на прекратяване на договора,
то неоснователно и възражението за прихващане с дължимото обезщетение по
чл. 4 d от гражданския договор.
Видно от представеното на л. 126 от делото на СРС писмо, договорът
между жалбоподателят и AU10TIX Ltd е прекратен. Ето защо, след като
договора с Б. е сключен за извършване на услуги в полза на AU10TIX Ltd, а
договорът между „Пайнрок кепитъл“ и AU10TIX Ltd е прекратен, то и
договорът между Б. и жалбоподателя е прекратен поради приключване на
проекта.
3
Недоказано е възражението на въззивника, че е налице нарушение на чл.
4 d от договора. По силата на тази разпоредба Б. се е задължила да не договаря
извършване на услуги в полза на AU10TIX Ltd отделно от възложителя и да не
извършва такива услуги. Предвидено е, че при нарушаване на това
задължение дължи компенсация в пълния размер на възнаграждението за
такива услуги. Същият е посочил, че прихващането е за сумата 9594 лв., на
какъвто размер възлиза неплатеното възнаграждение.
От събраните по делото доказателства не се установява Б. до договаря
извършване на услуги в полза на AU10TIX Ltd отделно от възложителя и да
извършва такива услуги по време на действието на договора. В договора
липсва клауза, че и след прекратяването му Б. се задължава за определен
период да не извършва услуги в полза на „AU10TIX Ltd. Действително,
налице е признание от страна на Б., че считано от 18.10.2022г. същата е в
договорни отношения с AU10TIX Ltd. Не са събрани никакви доказателства
обаче, че по време действието на договора, до 14.10.2022г., въззиваемата е
договаряла извършване на услуги в полза на AU10TIX Ltd отделно от
възложителя или пък да е извършвала такива услуги. Регистрирането на
фирма на името на ищцата по никакъв начин не може да обоснове извод, че
същата е създадена именно с цел извършване консултантски услуги за
AU10TIX Ltd.
Действително, от приетото като доказателство писмо от представителя
на AU10TIX Ltd – л. 126 от делото на СРС, се установява, че с анекс от
11.10.2022г., сключен между управителя на Пайнрок и AU10TIX Ltd, страните
са се съгласили, че „Пайнрок“ дава съгласието си AU10TIX Ltd да наеме
директно Б.. Това обаче не означава, че Б. е договаряла извършване на услуги в
полза на AU10TIX Ltd отделно от възложителя, нито че е извършвала такива
услуги по време на действието на договора. Установява единствено, че с
подписването на анекса AU10TIX Ltd, срещу изплащане на компенсация, е
получило разрешение от Пайнрок да наеме директно Б. за в бъдеще, като се е
освободило от задължението си да наема директно консултант от „Пайнрок“
по сключения между тях договор.
В писмото е посочено, че последният ден на услугите, предоставяни на
AU10TIX Ltd от „Пайнрок“ ще бъде 14.10.2022г. Следователно на тази дата
договорът е прекратен. На тази дата е прекратен и договорът между страните
по делото, поради изложените по - горе съображения. След като не се
установява Б. да е договаряла или осъществявала консултантски услуги до
датата на прекратяване на договора, то неоснователно и възражението за
прихващане с дължимото обезщетение по чл. 4 d от гражданския договор.
Неоснователно е и другото възражение за прихващане на въззивника. В
т. 4е е предвидено задължение изпълнителят да се грижи за утвърждаване на
репутацията на възложителя. Не са събрани никакви доказателства
въззиваемата да е навредила по какъвто и да било начин на репутацията на
жалбоподателя. Отделно от това, правилни са изводите на СРС, че в клаузата
4
на т. 4е не е предвидена никаква санкционна последица при неизпълнение на
това задължение. Ето защо и двете възражения за прихващане са
неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на
1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11444/12.06.2024г., постановено по гр. д.
№ 29772/2023г. на СРС, 42 с-в.
ОСЪЖДА "Пайнрок кепитал" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Кричим" № 22- 24, представлявано от
В.Л. да заплати на Х. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ул. "****, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1200лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5