№ 14594
гр. София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110169060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К. С. К. срещу „Х“ ЕАД.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при което съдът намира, че
исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпитa на двама
свидетеля при режим на довеждане от ищеца за установяване претърпените от него болки и
страдания, както и битовите неудобства и трудности, които е изпитал във връзка с
влошеното му здравословно състояние вследствие претърпяната трудова злополука.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-медицинска експертиза за
отговор на поставените в исковата молба и отговора задачи.
Искането на ищеца за допускане излушването на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде уважено.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца по чл. 190 ГПК, доколкото
документите от трудовото му досие, които биха могли да имат отношение към правилното
разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор, са представени от ответника с отговора
на исковата молба.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ищеца за установяване претърпените от него болки и страдания,
както и битовите неудобства и трудности, които е изпитал във връзка с влошеното му
здравословно състояние вследствие претърпяната трудова злополука.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К.А.С., специалност: медицина – ортопедия и
травматология
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза в размер на
500 лева, от които 250 лв. от бюджета на съда и 250 лв. вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.М..
.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 250 лева от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящето определение да представи по делото в заверен препис пълната
медицинска документация, съставена във връзка с процесния инцидент, в т.ч. извършените в
„УМБАЛСМ ПИРОГОВ“ рентгенографии и изследванията при явяването му пред ЛКК
относно временната му неработоспособност, като в тази връзка го предупреждава, че при
неизпълнение съдът може да приложи неблагоприятните последици от възпрепятстване на
доказването, разписани в чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.06.2023 г., 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него.
Да се уведомят вещите лица.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове от К. С. К. срещу „Х“ ЕАД с правна квалификация
чл. 200 КТ за заплащане на обезщетения за претърпени вследствие на трудова злополука
неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 25 000 лв., и за претърпените
имуществени вреди, съизмерими с разликата между полученото от ищеца обезщетение за
временна неработоспособност за периода от 24.06.2022г. до 05.09.20222г. и трудовото
2
възнаграждение, което същият е получавал преди инцидента, в размер на 900 лв., ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на трудовата злополука (23.06.2022 г.) до
окончателното плащане.
Ищецът твърд, че по силата на трудов договор №****/27.03.2020г. изпълнявал
длъжността „рентгенов лаборант“ по трудово правоотношение с ответника. На
23.06.2022г. в 16,30 часа се придвижвал по коридора на отделението за образна дагностика,
при което се подхлъзнал и паднал върху лявото си коляно. Непосредствено след инцидента
бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с оплаквания за силна болка,
деформация и отток в областта на лявото коляно и с невъзможност за извършване на
движения в долния ляв крайни. След направена рентфенография било диагностицирано
счупване на пателата на лявото коляно. Поставили му гипсова имобилизация на левия долен
крайник и му назначили медикаментозно лечение. Инцидентът бил признат за трудова
злополука с разпореждане на НОИ от 29.06.2022г. За периода от 24.06.2022г. до
05.09.2022г. бил в отпуск поради временна неработоспособност. Твърди, че вследствие на
инцидента изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани с емоционално и
физиологическо смущение. Интензитетът на болката налагал прием на обезболяващи с
временен ефект. Особеностите на травмата, ръста и телосложението на ищеца препятствали
задоволяването на някои ежедневни битово-хигиенни потребности и налагали необходимост
от чужда помощ. Твърди, че наложителната липса на физическа активност в съчетание с
нарушенияв съня се отразили върху цялостния му жизнен тонус и кондиция. При
интензивно физическо натоварване и с напредването на възсрастта спорадично можело да се
прояви болков синдром в засегнатата област. След инцидента у ищеца се проявили
напрегнатост и раздразнителнност, като развил и депресия. При така изложените
фактически твърдения иска от съда да му присъди от ответника обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 900 лева, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до
окончателното плащане.
Ответникът оспорва иска за имуществени вреди като неоснователен, а за
неимуществени вреди– само по размер. Признава, че между страните е било налице
твърдяното трудово правоотношение, както и че инцидентът е настъпил при посочените от
ищеца обстоятелства, има характеристиките на трудова злополука и е признат за такава с
влязло в сила разпореждане на НОИ. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди с
довода, че доколкото върху обезщетението за временна неработоспособност не са дължими
издръжки и същото е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово
възнаграждение, не бил налице твърденият негативен ефект върху имуществената сфера на
ищеца. Релевира възражение, че инцидентът е настъпил поради проявена груба небрежност
от страна на К. К., като в тази връзка излага, че въпреки двугодишния му стаж в период на
пандемия същият самонадеяно не съобразил работната обстановка и харктеризиращите я
допълнителни, чести и изключителни мерки по дезинфекция на кабинените и коридорите в
лечебното заведение, в т.ч. и на стени и тавани. В тази връзка изтъква, че единственият
3
регистриран инцидент на територията на лечебното заведение, в т.ч. с пациенти и
придружители, била трудовата злополука с ищеца. Счита, че медицинските характеристики
на увреждането и на последствията му върху здравето на ищеца в исковата молба са
преувеличени. Иска от съда да отхвърли иска за имуществени вреди да присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца в минимален размер.
Претендира разноски.
В тежест на ищецът е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и е претърпял посочената злополука, че тя е призната за трудова по надлежния
ред с влязло в сила разпореждане на НОИ, че е довела до временна или трайна
неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял имуществени и
неимуществени вреди – болки и страдания, както и в какво се изразяват същите, както и
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
В тежест на ответника, предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи в
процеса възражението си по чл. 201, ал. КТ – допусната от пострадалия груба небрежност
при настъпването на злополуката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни по делото следва да се отделят
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по време на
действие на което, на посочените в исковата молба дата и място, на ищеца е причинено
телесно увреждане, което е наложило ползването на отпуск за временна неработоспособност
за периода от 24.06.2022г. до 05.09.2022г., както и че инцидентът е признат по надлежния
ред за трудова злополука.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4