Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 26 юни 2009 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в
открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 314 по описа на
съда за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.49, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на В.И.Е. *** против заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната
карта и кадастралните регистри за землището на с.Войводиново,
община “Марица”, област Пловдив.
Твърди се, че при изработването на кадастралната карта
не е взета предвид заповед № РД-09-467 от 27.06.2008
г. на кмета на Община “Марица”, с която е попълнена кадастралната основа на
предходния план и е отстранена допуснатата грешка относно собствения на
жалбоподателката УПИ 502.115, както и неправилно е отразена имотната граница
между имот 502.919 и обслужващия имота на жалбоподателката път, като тази
граница не отговаря на имотната и парцелната граница съгласно действащия план
на с.Войводиново, одобрен със заповед № РД-09-409 от 1995 г., и по този начин имотът на
жалбоподателката няма лице към улица. Моли да се отмени като незаконосъобразна
заповедта в частта относно имоти 502.115, 509.919, 502.109 и обслужващ път, да
се изпрати преписката на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на с.Войводиново за отстраняване на допуснатите грешки, както и
да се присъдят съдебните разноски.
Административният орган не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна С.Б.А. поддържа жалбата и
счета същата за основателна.
Заинтересованата страна М.А.К. оспорва жалбата. Твърди,
че е закупил от общината мястото, което е включено към собствения му имот, като
е предложил на всички собственици да си откупят място за преминаване.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и
интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в преклузивния 30-дневен
срок от обнародването й в „Държавен вестник” (бр.105 от 09.12.2008 г.) и срещу
административен акт, който подлежи на съдебно оспорване съгласно изричната норма
на чл.49, ал.2 ЗКИР, което налага извод, че жалбата е допустима.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № РД-16-17 от 08.06.2006
г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра на основание чл.35, ал.1
и 2 ЗКИР е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални
регистри за землищата на селата Войводиново, Граф Игнатиево, Динк, Калековец, Крислово, Манолско Конаре, Маноле, Рогош, Скутаре, Трилистник, Ясно поле,
община “Марица”, област Пловдив. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник”,
брой 55 от 07.07.2006 г.
С протокол № 96 от 26.07.2007 г. на Службата по кадастъра
Пловдив комисия, назначена със заповед № РД-14-61 от 25.06.2007
г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, е приела кадастралната
карта и кадастралните регистри за землището на с.Войводиново,
община „Марица”, област Пловдив, което приемане е обнародвано в “Държавен
вестник”, бр. 73 от 11.09.2007 г., като е указано на заинтересованите лица, че
в 30-дневен срок от обнародването могат да направят писмени искания и
възражения по тях.
С протокол № 172 от 08.11.2007 г. на Службата по
кадастъра Пловдив комисия, назначена със заповед № РД-14-56
от 26.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, е разгледала
постъпилите възражения. Видно от цитирания протокол, жалбоподателката не е
направила възражение за наличие на грешка в проекта за кадастрална карта. Под №
82 комисията е разгледала възражение с вх.№ 16-94-1120 от 08.10.2007 г. от
заинтересованата страна К.Н.К. с искане да се отрази правилно границата между
ПИ 502.115 и ПИ 502.919, като възражението се било уважено частично. Комисията
е приела, че имотната граница между цитираните имоти е отразена правилно в
съответствие с границата между парцели ХV-116 и ХІV-115, 114 от кв.16 по
действащия регулационен план, като е уважил претенцията относно собствеността и
административния адрес.
С протокол № 57 от 15.08.2008 г. комисия, назначена
със заповед № РД-14-61 от 25.06.2007 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, е разгледала извършените
поправки в изработените кадастралната карта и кадастралните регистри на землището
на с.Войводиново в съответствие с решенията по
постъпилите възражения, отразени в протокол № 172 от 08.11.2007 г. и е приела
кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на село Войводиново, община „Марица”, област Пловдив.
С оспорената заповед № РД-18-99
от 12.11.2008 г. изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър на основание чл.49, ал.1 ЗКИР е одобрил кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на село Желязно, община „Марица”, област
Пловдив, и заповедта е обнародвана в „Държавен вестник”, брой 105 от 09.12.2008
г.
За установяване твърденията на жалбоподателката за
допусната грешка при заснемането и отразяването на собствения й имот по делото
са приети допълнителни писмени доказателства: заповед № РД-09-467
от 27.06.2008 г. на кмета на Община “Марица” с приложена към текста графична
част относно извършването попълване на вярната имотна граница и е изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно, изчерпателно и непротиворечиво. От заключението на вещото лице
се установява, че по действащия регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-409 от 27.09.1995 г. имоти 114 и 115 са били включени
в парцел ХІV и им е бил осигурен достъп с тупик с 3
метра лице към пътното платно, а ПИ 919 съответства парцел ХV-116. ПИ 109
съответства на ПИ 109 и на част от имот 108 по кадастъра, служещ за основа на
регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-409
от 27.09.1995 г. Тупикът е предвиден още с предходния
регулационен план, одобрен със заповед № 661 от 28.11.1968 г. и е на същото
място, но с приблизително двойни размери, според вещото лице. ПИ 109, който
отговаря на част от имот 61 по най-стария кадастър и на бивш парцел ХVІ-61, е с
много по-малки размери, като е ощетен ве само от тупика, но и от предвидена зеленина от юг. Вещото лице дава
заключение, че протокол за несъотвествия между
заснетите на място имотни граници и регулационните граници по действащия към
момента подробен устройствен план не е съставян в производството по
изработването на новата кадастрална карта.
При така установените факти от значение за настоящия
спор съдебният състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.41, ал.1 ЗКИР кадастралната карта и
кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат
в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения
ЗЕКНРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, имат характер на основни кадастрални
данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с
наредбата по чл.31 ЗКИР, и са набрани чрез геодезически, фотограметрични
и други измервания и изчисления. А съгласно разпоредбата на ал.2 на същата
разпоредба данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и
за актовете, от които те черпят правата си, се набират от регистрите към
картите и плановете, представените актове от самите собственици и регистрите на
общинската и областната администрация.
В процедурата по създаването на кадастралната карта и
кадастралните регистри разпоредбите на ЗКИР установяват императивни правила,
подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от
собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп
в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите
на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго
вещно право, да опазват знаците от унищожаване и да представят при поискване
акт за собственост (чл.38, ал.1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените
имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на
собствениците, административният орган установява и определя границите на
имотите съобразно изискванията на чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР и чл.14, ал.1 от
Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, а именно: от означеното на място състояние в
съответствие с актовете за собственост, от работните материали, изработени по
време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална
карта, от планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР. Разпоредбата на
чл.14, ал.1 от Наредба № 3 визира приоритетно данните от: означените от
собственика по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗКИР граници на имота, съществуващите
на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на
чл.38 ЗКИР, кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или
отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ
и ЗВСГЗГФ, регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ за
имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани, карти,
планове или друга документация, предоставени по реда на чл.36 ЗКИР от
ведомства, областни и общински администрации, юридически лица.
Преценката за законосъобразност на заповедта по
чл.49, ал.1 ЗКИР включва проверка, доколко цитираните разпоредби са спазени,
респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и
кадастралните регистри – собствениците на поземлените имоти и правоспособното
лице, на което е възложено изработването на кадастралната карта и кадастралните
регистри, са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите
по чл.14, ал.1 от Наредба № 3 означава, че преди всичко границите на имотите се
определят съобразно означените от собствениците по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място
материализирани граници, а при липса на последните да се ползва действащия
кадастрален план и т. н.
По делото не се установява при изработването на
кадастралната карта да са установени несъотвествия
между означени на място от собствениците граници и тези по действащия в момента
подробен устройствен план на селото. От заключението на вещото лице също се
установява, че протоколи за несъотвествия не са
съставяни в производството по изработване на кадастралната карта. При
доказателствена тежест за жалбоподателите да установят такива несъотвествия, не се ангажират доказателства в тази насока.
Напротив, от заключението на вещото лице и от представената извадка от
действащия устройствен план с корекцията относно попълването на кадастралната
му основа през 2008 година се установява, че имотната граница между имоти 502.115
и 502.919 е нанесена правилно, както правилно е нанесен и тупикът
между имоти 502.109 и 502.107, осигуряващ достъп до улица за имота на
жалбоподателката. Всички имотни граници са съобразени с регулационния план,
одобрен със заповед № РД-09-409 от 27.09.1995 г., и
попълването на кадастралната основа, одобрено със заповед № РД-09-467
от 27.06.2008 г. Фактът, че тупикът по плана от 1968 г. е бил по-широк, не се отразява
върху законосъобразността на оспорената заповед – предмет на настоящото дело,
защото намаляването на неговите размери като ширина е отразено в действащия
план от 1995 г., който е служил като основа за изработването на новата
кадастрална карта, а разминаване между границите по плана от 1995 г. и новата
кадастрална карта не се установяват нито от административния орган, нито от
заключението на вещото лице, нито от визуалното сравняване между графичните
части на регулационния план и на кадастралната карта. Доколкото кадастралната
карта представлява отражение на действителното положение на имотите към момента
на създаването й, то по отношение на имота на жалбоподателката е налице правилно
отразяване на границите съобразно правата й на собственост.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на
Административен съд Пловдив намира, че при издаване на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на материалния закон и жалбата като неоснователна ще следва
да се отхвърли, като се отмени оспорената заповед в частта относно процесните
имоти. Предвид
изхода на делото направеното искане за
присъждане на разноски не явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.И.Е., ЕГН **********,***,
против заповед № РД-18-99 от 12.11.2008 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на
с.Войводиново, община “Марица”, област Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: